№ 1206
гр. София, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20211000503216 по описа за 2021 година
С решение № 263916 от 14.06.2021 г. по гр. д. № 3224/2020 г., СГС, І-13,
осъжда на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД Столична Община да заплати на С.
К. С. сумата от 20 000 лв., като обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие смъртта на нейния съпруг Г. А. С., настъпила на 23.12.2018
г. в резултат на ПТП на 03.12.2018 г., ведно със законна лихва върху
посочената сума от 23.12.2018 г. до окончателното й изплащане като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважения размер до претендирания такъв от
150 000 лв. като неоснователен.
Срещу решението, в отхвърлителната му част, е депозирана въззивна
жалба от С. К. С., с която се претендира още сумата от 130 000 лв., като се
твърди, че присъденият размер е занижен, тъй като жалбоподателката все още
не можела да преодолее мъката от загубата на своя съпруг. Поддържа още, че
принос от загиналия не е налице или е в значително по-ниска степен от
определените 80%, тъй като водачът е бил дезориентиран в мъглата, поради
липса на улично осветление, не е имало мантинели със светлоотразители и
хоризонтална маркировка. Именно тези пропуски са довели до
невъзможността на С. да се ориентира къде на платното се намира и поради
1
това е навлезнал в насрещната пътна лента. Сочи, че принос има и другият
водач на товарния автомобил. Излага аргументи за отговорността на
застрахователя.
Срещу решението е подадена насрещна въззивна жалба от Столична
община. Изтъква се, че са ирелевантни оплакванията касаещи
застрахователната отговорност. Твърди, че инцидента е настъпил при
налично изкуствено осветление (видно от протокола за оглед), а вредните
последици са съпричинени от липсата на поставен колан, доколкото купето не
е било деформирано, а скоростта на придвижване е била ниска. Отделно сочи,
че С. е страдал от заболяване (на кръвоносните съдове), което по мнение на
вещото лице в о.з. е следвало да послужи за отказ същият да получи
свидетелство за управление на МПС. Счита, че вина за ПТП има и другият
водач. Поддържа, че за общината не е имало задължение да поставя улично
осветление, нито улична маркировка, нито обезопасителни мантинели (с
оглед спецификите на участъка). Моли да се отхвърли иска изцяло, както и да
не се уважава въззивната жалба на С..
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.
Ищцата С. К. С. твърди, че на 3.12.2018 г. настъпило ПТП, при което
пострадал нейният съпруг, като водач, който поради гъста мъгла и липса на
ориентировъчни съоръжения загубил ориентация за положението на пътното
платно и навлезнал в насрещната лента, където се блъснал в друг автомобил.
Поради получени тежки увреждания той починал на 23.12.2018 г., като от
внезапната му загуба ищцата претърпял изключителни болки и страдания.
Счита, че длъжностни лица при ответника не са предприели необходимите
действия за осигуряване на безопасното движение – липсвало улично
осветление, на ул. Васил Левски в района между Околовръстното шосе и бул.
Ломско шосе нямало мантинела и маркировка (разделителна линия и линии
за определяне на двата края на пътното платно). За търпените неимуществени
вреди претендира от Столична община, като стопанисваща пътния участък,
да заплати обезщетение в размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва от
2
3.12.2018 г., както и разноски.
Ответникът Столична община оспорва иска, като възразява срещу
наличието на причинно следствена връзка, твърдейки, че починалият е имал
тежко заболяване, което е основната причина за неговата смърт. Счита, че е
налице принос, тъй като С. се е движел с превишена скорост (за участъка
разрешението е било 40 км/ч) и не се е съобразил с конкретните условия на
видимост. Твърди, че несъществените деформации на автомобила и
невисоката скорост на движение съпоставени с травмите по тялото сочат, че
водачът е бил без поставен колан. Намира, че другият водач е способствал за
инцидента. Поддържа, че за общината не е имало задължение да поставя
улично осветление, нито улична маркировка, нито обезопасителни мантинели
(с оглед спецификите на участъка).
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че ищцата С. е съпруга на починалият Г. С.. Страните спорят
относно наличието на задължение (съответно неговото изпълнение) за
общината да подсигури пътно осветление, хоризонтална маркировка и
обезопасителни мантинели със светлоотразителни триъгълници в тях,
приноса на пострадалия – с оглед ползването на колан и наличие на други
негови предходни заболявания, размера на обезщетението.
В представен по делото протокол за оглед на местопроизшествие от
3.12.2018 г. е посочено, че инцидентът е настъпил в с. Мрамор на ул. Васил
Левски, в района на № 152, като огледът се извършва при облачно време,
мъгла, намалена видимост, изкуствено осветление (л. 6). В приетата САТЕ е
посочено, че пътното платно е двупосочно, без хоризонтална и вертикална
маркировка (осева линия, отделящи линии в края на платното), без
ориентировъчни съоръжения (мантинели със светлоотразителни триъгълници
в тях), без улично осветление – л. 123 от САТЕ. Ударът между двете превозни
средства е настъпил в платното за насрещно движение, спрямо посоката на
движение на наследодателя на ищцата, като той се е движел със скорост от
54,7 км/ч, а другото превозно средство със скорост от 41, 4 км/ч. При тези
скорости на движение и двамата водачи не са имали възможност да спрат
автомобилите в осветените зони от фаровете при възникналата опасност с
3
оглед гъстата мъгла. След сблъсъка с предните леви части, автомобилът на С.
се завърта и застава перпендикулярно. Вещото лице е посочило, че причините
за инцидента са комплексни – метеорологични, технически и субективни.
Посочено е, че пътната маркировка (хоризонтална) е от важно значение за
ориентиране в условията на гъста мъгла относно положението на водача на
пътното платно и спрямо оста на пътя. Ориентацията в случая е била
предоставена само на усета на водача – дали се намира върху асфалт или
извън него. (л. 125). Отделно от това и двамата водачи са се движели със
несъобразена скорост, което не е позволявало да спрат в осветената зона.
Св. И. Н. Й., водач и случаен свидетел на събитията, разказва, че
пътната обстановка била много тежка с много гъста мъгла, в рамките на
няколко метра нямало никаква видимост. Някакви стопове пред него му
послужили за ориентир, след това видял фарове насреща. Той установил, че е
станал инцидент и спрял. Не помни точно мястото на удара, но предполага, че
е било около средата на платното. Сочи, че често минава през района и там
никога не е имало осветление от лампи, няма маркировка и мантинели.
Самият свидетел също на няколко пъти „настъпил“ банкета, тъй като не
можел да види къде е асфалта и къде започва банкета.
Приетата първоначална СМЕ е дала заключение, че смъртта на С. се
дължи на получената при ПТП тежка съчетана травма с водеща закрита
гръдна травма и настъпилите от нея усложнения. Гръдната травма е довела до
счупване на гръдната кост (най-вероятно от волана) и на ребрата двустранно,
както и до контузия на сърцето. При аутопсията са описани следи от
кръвонасядания по гръдния кош и корема отпред, които според експерта
могат да бъдат резултат от действието на предпазен колан. Освен това вещото
лице е посочило, че има незначителни травматични увреждания на главата –
меки тъкани в ляво, което е косвен индикатор за използване на колан. В о.з. е
пояснено, че счупването на бедрената кост е възможно и с поставен предпазен
колан.
Повторната СМЕ е дала становище, че е налице непряка причинна
връзка между получените при ПТП травми и смъртта на С., тъй като пряката
и непосредствена причина за смъртта е острия преден миокарден инфаркт,
развил се на базата на стара и тежка сърдечно-съдова патология (тежка
генерализирана атеросклероза). По медицински критерии, получените
4
травматични увреждания и особено контузията на сърцето могат да
провокират развитието на остър миокарден инфаркт (пряката причина за
смъртта), на фона на старата патология. Вещото лице не е категорично в
извода, че водачът е бил с поставен колан. Изтъква се, че по тялото няма
данни за охлузвания поради самото ползване на колан, а в същото време сочи,
че гръдната травма е с такава тежест, че предполага силен удар, който не би
се получил ако е имало колан. Отделно сочи, че голямото раздробяване на
задната част на бедрената кост и централната луксация на лявата тазобедрена
става би било предотвратено донякъде при наличие на колан. Леките травми
в областта на главата медицински са разяснени с поемането на удара от
гръдния кош. Приема се, че правилно поставения колан би намалил силата на
удара. В о.з. е посочено, че е изключително безотговорно да се шофира с
подобно тежко сърдечно заболяване, и вещото лице счита, че по Приложение
№ 2, медицинските комисии няма да разрешат издаване на шофьорска книжка
или продължаване на срока на такава при сърдечна недостатъчност от 3-та и
4-та степен.
Св. О. К. Г. сочи, че С. била в брак от 1974 г., а той познава семейството
от 1992 г. – те били в перфектни отношения, навсякъде и непрекъснато били
заедно и неразделни. От смъртта му тя била съкрушена и все още не била
добре. Доста време се налагало някой да бъде с нея, тъй като тя непрекъснато
повтаряла, че не иска да живее без този човек, била на антидепресанти,
непрекъснато плачела, всяка сутрин му правела кафе, купувала му цигари и си
мислела, че този човек ще се върне, непрекъснато ходела на гробища. Според
свидетеля тя няма да превъзмогне загубата.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Както се посочи, спорът между страните е съсредоточен около
задължение на общината да подсигури пътно осветление, хоризонтална
маркировка и обезопасителни мантинели със светлоотразителни триъгълници
в тях, от една страна, а от друга - ползването на колан, как предходни
заболявания са повлияли на леталния изход при загиналия, както и размера на
обезщетението.
От събраните доказателства се установява, че С. е претърпял ПТП, при
което е получил тежка гръдна травма (счупване на гръдна кост и ребра),
5
контузия на сърцето, фрактура и луксация в областта на лявата тазобедрена
става. Настоящият състав приема, че смъртта на пострадалия е в пряка
причинна връзка с процесния инцидент. Вярно е, че при лицето се установява
тежка предиспозиция от усложнено сърдечно съдово заболяване, с прекаран
миокарден инфаркт преди ПТП. И в двете СМЕ е посочено, че тежката
гръдна травма може да провокира отново такъв инфаркт. В този смисъл се
налага изводът, че в резултат на инцидента и контузията на сърцето при
ищеца е провокирано такова тежко сърдечно-съдово състояние, което е
причинило смъртта му. Този извод не може да се промени от посоченото в
повторната СМЕ, че се касае до непряка причинна връзка, тъй като в същото
заключение се съдържа и извода, че травматичните увреждания могат да
предизвикат такъв стресов фактор за сърцето, който се е оказал непосилен за
преодоляване от вече увредената сърдечна система. Обстоятелството, че
пострадалият е бил със сърдечно-съдово заболяване, доколкото това не е в
резултат на негово противоправно поведение, не може да служи като причина
да се счита, че от негова страна е налице способстване за настъпване на
вредните последици.
На следващо място, съдът приема, че водачът е пътувал без поставен
колан. За този извод съдът кредитира повторната СМЕ и изводите в нея.
Вярно е, че в същата е заявено, че експертното становище е гранично и без
категорични изводи. По правило според установената съдебна практика при
недоказаност на възражението за колан по пътя на пълното доказване, същото
следва да се отхвърли. В случая обаче становищата и на двете експертизи
сочат, че основната животозастрашаваща травма е била причинена от удара
във волана, който принципно не би настъпил ако водачът е с колан. В тежест
на ищцовата страна е било да докаже оборващия факт, че водачът е бил със
седалка, поставена нетипично близо до волана и поради това е позволила
въпреки ползването на колана да настъпи удар във волана с такава тежест и
интензитет. Такова доказване от ищцовата страна не е проведено. В подкрепа
на тезата на ответника по иска е и наличието на фрактура на тазобедрената
става и луксацията на същата, която е типична за водач без поставен колан.
Именно липсата на трайно закрепяне на тялото върху седалката е позволило
при инерционното неограничено движение напред и поради голямата
кинетична енергия (сумарна за случая 95 км/ч) бедрената кост да достигне до
твърдите части на таблото и от съприкосновението с тях да настъпи тежката
6
травма в ставата. Съдът приема, че липсата на значителни травми в зоната на
главата се дължи на факта, че ударът е поет от гърдите. На последно място – в
първоначалната експертиза е посочено, че при аутопсията по тялото са
намерение охлузвания, които могат да сочат на ползван колан, а във втората
експертиза няма такъв извод. Съдът възприема последното заключение, тъй
като аутопсията е извършена 20 дни след инцидента, което прави
недостоверен извода, за наличие на следи от използван колан. Наличието на
такива е нелогично и предвид факта, че ПТП е настъпило през м. декември,
когато пътниците обичайно са облечени с по-плътни дрехи и в сходни казуси
в практиката вещите лица са изтъквали, че следи от колан трудно могат да
бъдат открити.
Предвид казаното и при възприемането на групите от косвени
доказателства, съдът приема за доказано в пълна степен на възражението, че
пътникът е пътувал без колан.
По отношение на отговорността на общината в условията на чл. 49 ЗЗД,
настоящият състав приема, че същата е обоснована по следните съображения:
Няма спор, че ПТП е настъпило на път (улица) попадащ в територията
на с. Мрамор, част от Столична община. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗПът,
пътищата са републикански и местни, като за местни се считат, тези които не
попадат в описаните в ал. 2 републикански пътища, а именно -
автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети
клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и
образуват държавната пътна мрежа. На свой ред местните пътища, според ал.
3 са общински и частни. Съгласно чл. 8, ал. 3 от с.з. общинските пътища са
публична общинска собственост, и според ал. 5 тази собственост се
разпростира върху всички основни елементи посочени в чл. 5. Последният
текст на свой ред гласи, че в пътищата (пътната инфраструктура) се
включват обхват на пътя, пътни съоръжения и пътните принадлежности.
Според дефинитивната норма на § 1 т. 4 от ДР на ЗПът в понятието "пътна
принадлежност" са включени пътните знаци, пътната маркировка,
предпазните огради, направляващите стълбчета, защитните огради и другите
технически средства за организация и регулиране на движението.
Предвид казаното ответната община, като собственик на общинския път
отговаря за неговото стопанисване по начин позволяващ използването му
7
безопасно, като в тази връзка следва длъжностните лица към общинските
служби да изпълняват вменените им от закона задължения. В Наредба № 2 от
17 януари 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка се
съдържа изискването, че тази маркировка (част от принадлежностите към
общинския път) трябва да е видима при различни метеорологични условия
както през деня, така и през нощта, както и че тя трябва да е
светлоотразяваща (чл. 9). Според чл. 10 от с.н. надлъжната пътна маркировка
се състои от линии, нанесени успоредно на оста на пътя, и се използва за
очертаване на пътните ленти, на които е разделено платното за движение, и
на неговите граници. При така визираните правила се налага извода, че
Столична община, като собственик на пътния участък в с. Мрамор, където е
настъпил ПТП, не е изпълнила задължението си за неговата поддръжка, в
частност за поддържане на неговата хоризонтална маркировка – осева линия и
странични отграничаващи линии. По делото не се установява видими
светлоотразяващи линии да са били положени по начин, че да могат да бъдат
ясно възприети при различни метеорологични условия и през нощта. В
конкретния казус според САТЕ и при преценка на свидетелските показания се
установява, че именно липсата на такива е осуетила възможността за
пространствена ориентацията на водачите в условията на гъста мъгла.
Безспорно една от водещите причини (според САТЕ) за фаталния инцидент е
именно липсата на надлежна и видима маркировка, която да очертае зоната, в
която автомобилите безопасно могат да се придвижват. Недопустимо е
водачите на превозни средства да се ориентират интуитивно за посоката си на
движение, като се ръководят от възприятията си дали са напуснали
асфалтовото покритие на пътя в дясно (както е заявено от свидетеля).
Що се касае до тезата на ищцовата страна, че на мястото на инцидента е
следвало да има поставени мантинели, по делото не се установява наличие на
предпоставки за монтиране на такива ограждения. Следва да се отбележи, че
и монтирането на сигнални направляващи стълбчета е задължително само за
очертаване края на платното за движение на всички пътища извън населените
места и селищните образувания и на скоростни градски магистрали в
населените места и селищните образувания (чл. 179, ал. 3 от Наредба № 18 от
23 юли 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци), какъвто очевидно
не е настоящият случай.
Във връзка с оплакването, че инцидентът е настъпил при липса на
8
улично осветление, съдът приема следното: Ищцата твърди, че на мястото на
ПТП няма осветителни съоръжения, част от инфраструктурата. За да установи
обратното и да опровергае този факт общината е следвало да установи, че
такива са налични. Приетият от първостепенния съд извод, че протоколът за
оглед доказва тезата на ответника, настоящата инстанция намира за
неоснователен. В сочения документ е отразено, че огледът е започнал и
извършван при условия на изкуствено осветление, което очевидно е било
обусловена от факта, че следствените действия са извършвани в тъмната част
на денонощието – месец декември след 20 ч. Описаното изкуствено
осветление е помощно средство, използвано от органите на полицията, но не е
уличното осветление, което съставлява част от инфраструктурата на
населеното място. Този извод кореспондира и със заключението на САТЕ, л.
123, където в отговор на въпрос № 5 е посочено, че не е установено улично
осветление и крайпътни мантинели. Съгласно чл. 30, ал. 4 ЗПът.
изграждането, ремонтът и поддържането на осветлението по републиканските
пътища в границите на урбанизираните територии се организират от
съответната община. Общината не е доказала, че е изпълнила тази законово
вменена й отговорност.
При така изложените аргументи съдът приема, че приносът на
загиналият към инцидента превишава този на ответната община, макар и
последната безспорно да не е изпълнила вменени й от закона задължения по
поставяне и поддържане на пътната маркировка и осветление, по начин
позволяващ безопасното движение по улиците при различни метеорологични
условия. Пострадалият е способствал за ПТП и фаталния изход тъй като се е
движел с превишена и несъобразена с пътната обстановка скорост, като е
пътувал и без поставен колан. Ето защо наследодателят на ищцата е
допринесъл с 60 % за трагичните събития, и с това съотношение следва да се
редуцира размера на дължимото обезщетение. Последното съдът определя на
стойност от 100 000 лв., като взе предвид възрастта на загиналия, момента на
настъпване на инцидента (2018 г.), отношенията на близост с ищцата,
принципа на справедливост, обичайната практика на съдилищата по подобен
род дела.
С оглед казаното, решението на СГС следва да се отмени в частта, в
която искът е отхвърлен за разликата над 20 000 лв. до сумата от 40 000 лв., и
в полза на наследодателката да се присъди допълнително стойността от
9
20 000 лв.
При този изход на спора ответникът СО дължи по сметка на бюджета
допълнително държавна такса в размер на 1200 лв. На адв. С. Н. се следва
допълнително възнаграждение в размер на 2320 лв. общо и за двете
инстанции. Решението следва да се отмени в частта, в която са присъдени
разноски в полза на общината над сумата от 320 лв.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 263916 от 14.06.2021 г. по гр. д. № 3224/2020 г.,
СГС, І-13, в частта, в която иска с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД,
предявен от С. К. С. срещу Столична Община е отхвърлен за сумата над 20
000 лв. до 40 000 лв., и в частта за разноските, присъдени в полза на
Столична община над сумата от 320 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 ЗЗД Столична община да заплати на С.
К. С., ЕГН **********, обезщетение в размер допълнително на 20 000 лв.,
дължимо за претърпените неимуществени вреди от смъртта на Г. А. С.,
настъпила на 23.12.2018 г. в резултат на ПТП на 03.12.2018 г., ведно със
законна лихва върху посочената сума от 23.12.2018 г. до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на адв. С. Н. допълнително
възнаграждение в размер на 2320 лв. и за двете инстанции.
Решението може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10