№ 2722
гр. София, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20251100504119 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по въззивна жалба на молителите Р. Б. И., действащ лично и като
законен представител на малолетната си дъщеря М. Р. И., чрез упълномощените адв.
Кр. М. от САК и адв. З. З. от САК, срещу съдебно решение № 1612 от 31.01.2025г.,
постановено по гр. дело № 44917/2023г. по описа на СРС, 92 състав, с което е оставена
без уважение молбата им за защита от домашно насилие и е отказано издаването на
заповед за защита, с която по отношение на ответниците да бъдат взети мерките по чл.
5, ал. 1 от ЗЗДН, като неоснователна. Решението се обжалва изцяло.
В жалбата се твърди неправилност на постановеното решение поради допуснато
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост
на формираните от първоинстанционния съд изводи и нарушение на материалния
закон. Жалбоподателите искат да се отмени обжалваното решение и да се постанови
друго, с което се уважи молбата им за защита по ЗЗДН. Заявени са доказателствени
искания. Претендират разноски.
В открито съдебно заседание въззивниците, редовно призовани, чрез
представителите по пълномощие поддържат въззивната жалба по изложените в нея
съображения.
1
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН въззиваемите Г. К. Б. и Г. В. Б., чрез
упълномощения представител адв. Сн. Р. от САК, са оспорили въззивната жалба, като
неоснователна. Не сочат нови доказателства.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна Г. В. Б. се явява лично и чрез
упълномощения представител поддържа отговора на въззивната жалба. Претендира
разноски. Въззиваемият Г. К. Б., чрез представителя по пълномощие, поддържа
отговора на въззивната жалба. Представя писмена защита.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителя в
първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е
насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр.
с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът
приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по
препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено
в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен
състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно
по молбата с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от
поисканото.
Въззивният съдебен състав, участвал в заседанието, в което е завършено
разглеждането на делото, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт намира,
че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред
първоинстанционния съд доказателства, е описана вярно в обжалваното решение и не
е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по молба от Р. Б.
И., в качеството му на процесуален субституент на малолетната М. Р. И. срещу Г. К. Б.
и Г. В. Б.. Изложено е твърдението, че Г. К. Б. е осъществил спрямо малолетната М.
системни актове на домашно насилие изразяващи се в блудствени действия в периода
в месеците преди 26.07.2023 г., а съобразно направено уточнение в открито съдебно
заседание, деянията са извършени в периода от 24.02.2023 г. до 11.07.2023 г. Сочи се,
че Г. В. Б. е осъществила спрямо малолетната М. физическо и психическо насилие
извършено в периода от 30.07.2023 г. до 04.08.2023 г. изразяващо се и в бездействие по
отношение на тревожните разкрития по повод блудствените действия от детето пред
неговата майка.
Ответниците са оспорили твърденията в молбата за осъществено домашно
насилие.
2
С обжалваното решение, постановено по гр. дело № 44917/2023г. по описа на
СРС, 92 състав, съдът е оставил без уважение молбата за издаване на заповед за
съдебна защита срещу Г. К. Б. и Г. В. Б. и е отказал да издаде заповед за защита, с
която по отношение на ответниците да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН,
като неоснователна. Осъдил е Р. Б. И. да заплати на Г. В. Б., разноски в размер на
1300,00 лв., а на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАДв, вр.
чл. 22 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, да заплати на адв. С.А. Р., с личен адв. № ****, сумата в размер на
600,00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните,
прие за установено следното:
Страните не спорят, че въззивникът Р. Б. И. и въззиваемата Г. В. Б. са родители
на малолетното дете М. Р. И., а Г. К. Б. е съпруг на бабата по майчина линия на детето.
Следва, че въззивниците попадат сред кръга от лица, посочени в хипотезите на чл. 3, т.
4 и т. 7 от ЗЗДН.
Въззивният състав приема, че молбата за защита е депозирана пред районния
съд в преклузивния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН в защита на пострадало лице, което е
видно от датата на входящия номер на регистратурата в съда, като молбата е
постъпила на 10.08.2023г., а твърдените актове на домашно насилие са за период от
11.07.2023 г. до 04.08.2023г. Следва, че първостепенният съд валидно е сезиран от
процесуално легитимирана страна.
Възраженията във въззивната жалба касаят неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни правни изводи въз основа
на доказателствата по делото и неправилно приложение на материалния закон.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Първоинстанционното решение е правилно.
Според легалното определение на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН (в приложимата
редакция обн. в ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) домашно насилие е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство.
Въззивният съд споделя установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка и направените правни изводи въз основа на доказателствата по делото,
поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Домашно насилие може да бъде прието за установено при доказване
кумулативното наличие на двете предпоставки: 1) осъществен от съответното лице -
ответник по молбата за защита, противоправен и умишлен насилствен акт в някоя от
формите, описани в чл. 2, ал. 1 и/или ал. 2 от ЗЗДН, насочен спрямо друго лице –
молителят в производството по ЗЗДН, и установен по своето естество, време и място
на извършване, и 2) наличие между двете лица (търсещият защита и ответниците) на
правна, фактическа и/или родствена връзка от изброените в чл. 3 от ЗЗДН. Соченият с
молбата акт/ове на домашно насилие следва да бъде доказан изцяло (пълно и главно) –
по време, място, начин на извършване и авторство.
Като допълнение към изложените от районния съд мотиви и с оглед
възраженията във въззивната жалба, следва да се посочи, че съдът в настоящото
3
производство не установи несъответствие между фактическите констатации и
събраните по делото доказателства. Не се установи да са събрани доказателства от
които да се формират изводи за осъществени актове на домашно насилие в периода от
11.07.2023 г. до 04.08.2023г., които да са извършени с блудствени действия от
въззиваемия Г. К. Б. срещу въззивника М. Р. И., посочени в молбата за защита и
поддържани във въззивното производство, а именно: опипване по интимните части, да
я кара да ляга завита през глава в леглото и да я е опипвал с пръсти и с ръка по
интимните части. Не са събрани и доказателства такива действия да са станали
достояние на Г. В. Б..
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че съдът е поставил в
риск детето, като е приел, че е установен „родителски конфликт“. Съдът не е орган,
който може да постави в риск когото и да е, когато прилага точно и еднакво закона за
всяка страна и съобразява събраните по делото доказателства. В случая съдът не може
да формира извод за осъществяване на твърдяното от бащата на детето, което не е
доказано с доказателствените средства по ЗЗДН и ГПК. Неоснователно е и
възражението, че съдът е дал „приоритет на интереса“ на ответниците. В
производството по ЗЗДН съдът дължи защита само когато деянието, което се твърди да
е осъществено и има характеристиките на акт на домашно насилие по смисъла на чл.
2, ал. 1 от ЗЗДН, е доказано изцяло – по време, място, начин на извършване и
авторство. Нито пред първата инстанция, нито във въззивното производство са
събрани доказателства, които да обосноват такъв извод. Не са установени да са
извършвани „системни блудствени действия“ от Г. К. Б. срещу малолетната М. Р. И.,
нито да има „системни бездействия“ от страна на майката на детето. Неглижиране на
потребностите на малолетното дете не е основание съдът да приема, че то е било обект
на домашно насилие, при това с извършване спрямо него на описаните блудствени
действия. В това производство съдът не дължи преценка и обсъждане на извършените
правни действия в провежданите частни наказателни производства, които се развиват
в друго производство и по правилата на НПК.
Съобразно изложеното въззивният съд приема, че описаните действия в молбата
за защита, които следва да изпълват фактическия състав по чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, не се
установени пълно и главно от въззивника – молител, а за съда недоказаният факт е
неосъществил се факт - аргумент от чл. 154, ал. 1 от ГПК. Доколкото доказването на
релевантните факти не е осъществено по делото, то изводите на първоинстанционния
съд за неоснователност на молбата за защита са обосновани и съответстват на
събрания по делото доказателствен материал.
Въззивният съд не установи да е допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма при постановяване на обжалваното първоинстанционно
решение.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете
инстанции правни изводи, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно,
следва да се остави в сила на основание чл. 17, ал.5 от ЗЗДН. Предвид нормата на чл.
17, ал. 6 от ЗЗДН въззивният съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно
обжалване.
По разноските съдът приема следното:
На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 18 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът осъжда въззивника Р. Б. И. да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер от 12.50 лв., а на
Г. В. Б. сумата от 800 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателство за извършването им (лист 50-
52 от делото).
4
При този изход от спора на въззивника не се дължат разноски.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 1612 от 31.01.2025г.,
постановено по гр. дело № 44917/2023г., по описа на Софийски районен съд,
92 състав.
ОСЪЖДА Р. Б. И., ЕГН **********, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН,
да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, сумата от 12.50 (дванадесет лева и петдесет стотинки) лева –
държавна такса по въззивно гр. дело № 4119/2025г. по описа на Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
ОСЪЖДА Р. Б. И., ЕГН **********, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН,
да заплати на Г. В. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Бойчиновци, област
Монтана, ул. ****, сумата от 800.00 (осемстотин) лева – разноски по въззивно
гр. дело № 4119/2025г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІІ въззивен брачен състав
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5