Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 04.04.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА, пети състав в открито съдебно
заседание проведено на шестнадесети март две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно
дело № 1648/2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производствата е по реда на чл. 172,
ал.5 от Закона за движение по пътищата.
Образувано е по жалба вх. № 11411/29.07.2021г.
на „Модул“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Аксаково,
м-т “Чанлъка“, п.и. 00182.45.47, представлявано от М. Р М , чрез адвокат М.К., против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ № 21-0819-000888/04.07.2021г.,
издадена от Полицейски инспектор към Областна дирекция на МВР гр. Варна, сектор
„Пътна полиция“.
С изложени доводи, жалбоподателят счита оспорената
заповед за незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила, в противоречие на целта на закона. Твърди се, че в
обжалваната заповед не са посочени ясно фактическите основания за издаването й.
Счита, че след като акт за установяване на административно нарушение е съставен
срещу трето лице – И Т К , а не срещу адресата на заповедта – „Модул“ ЕООД и
такова обстоятелство не се посочва в обжалвания административен акт,
следователно не съществува. Според жалбоподателя, в случай, че съществува,
същият не е връчван на дружеството, което влече незаконосъобразност на
процедурата за налагане на принудителна административна мярка. Излагат се
доводи в насока, че оспорената заповед противоречи на целта на закона. Направено
е искане за отмяна на заповедта.
Ответникът, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Г оспорва жалбата. Счита процесната заповед за правилна и
законосъобразна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди
доказателствата по делото, доводите на страните и след преценка на
законосъобразността и обосноваността на оспорения административен акт, приема
за установено от фактическа страна следното:
На 04.07.2021г. в 12.13 часа в гр. Варна, по бул. “Осми
Приморски полк“, в посока изхода на града, до КПП – Стадиона, при извършена
проверка от органите на МВР е установено, че И Т К , ЕГН: **********, управлява
лек автомобил „Шевролет Авео“ с рег. № ***, собственост на „Модул“ ЕООД, като не
притежава валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство.
Констатирано е, че лицето притежава свидетелство за управление на моторно
превозно средство, издадено от САЩ, без да е придружено с легализиран превод на
български език. Предвид установените факти на Ирена Каменова е бил съставен Акт
за установяване на административно нарушение
серия GA, № 381731 от 04.07.2021г. Въз
основа на съставения АУАН ответникът е издал процесната заповед за прилагане на
принудителна административна мярка. По делото са представени Заповед №
365з-2747/20.07.2017г.; Заповед № 365з-4340/01.11.2017г. и Заповед №365з-5464/31.12.2018г.
на Директора на Областна дирекция на МВР гр. Варна относно установяване
компетентността на ответника. В качеството на свидетел е разпитан К Г И , служител в сектор „Пътна полиция“ гр.
Варна. Според свидетеля, на 04.07.2021г. около 12.10ч. при направена проверка
на водача, управлявал лек автомобил „Шевролет Авео“ е било установено, че водачът
притежава свидетелство за управление на МПС, издадено от САШ, но същото е било без
легализиран превод.
Съдът кредитира показанията на св. И , които
не противоречат на фактите по делото.
Предвид установената фактическа обстановка и след като
в изпълнение на изискването на разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, съдът приема от правна страна следното:
Заповедта за прилагане на принудителна административна
мярка е издадена от Полицейски инспектор към Областна дирекция на МВР гр.Варна,
сектор „Пътна полиция“ с правно основание чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП – прекратяване
на регистрацията на ППС – лек автомобил „Шевролет Авео“ с рег. № *** за срок от
шест месеца.
Съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП
за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване
на административните нарушения се прилагат следните принудителни
административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство
на собственик, който управлява моторно превозно средство: …а/без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една
година. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочен съставения
срещу Каменова акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 381731
от 04.07.2021г., с който е установено, че на 04.07.2021г. в 12.13 часа в гр. Варна,
по бул. “Осми Приморски полк“, в посока изхода на града, до КПП – Стадиона при
извършена проверка от органите на МВР, И Т К , ЕГН: **********, управлява лек
автомобил „Шевролет Авео“ с рег. № ***, собственост на „Модул“ ЕООД, като не
притежава валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство.
Горното се потвърждава и от показанията на свидетеля И , кредитирани от съда.
Правилна е квалификацията по отношение на водача, че
същият не притежава валидно свидетелство за управление на моторно превозно
средство с оглед обстоятелството, че притежаваното от него свидетелство за управление
на МПС е издадено от САЩ и за същото няма легализиран превод. В този смисъл,
налице е хипотезата на второто предложение на правната норма, като това
обстоятелство по същество не се оспорва от жалбоподателя. Съобразно законовата
регламентация по налагането на процесната ПАМ административният орган действа в
условията на обвързана компетентност и с издаването на процесната заповед
материалният закон е приложен правилно. Неоснователни са възраженията за липса
на фактически и правни основания при издаването на заповедта. В процесната
заповед ясно и недвусмислено се сочи управление на МПС, конкретно описано,
собственост на жалбоподателя, което се управлява от водач, непритежаващ валидно
свидетелство за управление на моторно превозно средство. Неоснователно е
възражението и относно неправилно определен субект на наложената принудителна
административна мярка. Административният
орган правилно е определил адресата, а именно собственика на автомобила.
Предвид изложеното и с оглед доказателствата приобщени
към делото, съдът намира, че административният орган правилно е приложил
материалния закон – чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, като е наложил процесната
принудителна административна мярка спрямо собственика на автомобила. Мярката е
наложена за минималния определен от законодателя срок.
В процеса на извършения цялостен съдебен контрол за
законосъобразност не се констатираха отменителни основания по смисъла на чл.146
от АПК – процесната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от
закона форма, при спазване на админстративнопроизводствените правила, при
наличието на релевантните фактически основания, които обосновават правилното
приложение на материалния закон и е съобразена с целта на Закона за движението
по пътищата.
При този изход на спора основателно и своевременно
направено се явява искането на процесуалния представител на ответника за
присъждане на направените по делото разноски. Предвид фактическата и правна сложност
на спора, жалбоподателят следва да бъде осъдена да заплати на Областна дирекция
на МВР-Варна разноски в размер на 80.00 /осемдесет/ лева, съставляващи юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37,
ал.1 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
По тези съображения и на основание чл.
172, ал.2 от АПК, Административен съд-Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Модул“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Аксаково, м-т “Чанлъка“, п.и. 00182.45.47, представлявано от М. Р М ,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а,
б.“а“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ № 21-0819-000888/04.07.2021г.,
издадена от Полицейски инспектор към Областна дирекция на МВР гр.Варна, сектор „Пътна
полиция“.
ОСЪЖДА „Модул“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Аксаково, м-т “Чанлъка“, п.и. 00182.45.47,
представлявано от М. Р М , да заплати на Областна дирекция на МВР-Варна сумата
от 80.00 /осемдесет/ лева, юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия: