Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/11.04.2022 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
При
участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа
докладваното от председателя адм.д. № 636/2021 г. по описа на АдмС –
Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано
е по жалба на С.Н.С. ***, с ЕГН **********, срещу заповед за прилагане на ПАМ №
21-0851-000509/03.12.2021 г. на началника на сектор “ПП” при ОД на МВР –
Добрич, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. “б” от ЗДвП на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от 190 дни чрез отнемане на СРМПС № ХХХХХХ и 2 броя табели с рег. №
ХХХХХХ. Твърди се, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и немотивирана. Основното
възражение в жалбата е, че неправилно е определен адресатът на принудителната
административна мярка, тъй като процесното МПС не е собственост на жалбоподателя,
а на лизингодателя “Хит Кредит” ООД. Счита се също, че липсват мотиви относно
продължителността на срока на мярката. Иска се отмяна на заповедта, както и присъждане
на сторените разноски по делото.
Ответникът
по жалбата – началникът на сектор “ПП” при ОД на МВР - Добрич, изразява
становище за нейната неоснователност и иска тя да бъде отхвърлена. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Добричкият
административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка
на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Жалбата
е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване индивидуален
административен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е и основателна.
Със
заповед № 21-0851-000509/03.12.2021 г. началникът на сектор “ПП” при ОД на МВР
– Добрич е наложил на С.Н.С. принудителна административна мярка – прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 190 дни чрез отнемане на СРМПС № ХХХХХХ и 2
броя табели с рег. № ХХХХХХ. Принудителната административна мярка е наложена на
основание чл. 171, т. 2а, б. ”б” от ЗДвП за това, че на 03.12.2021г., около 15,06
часа, в гр. Добрич, по ул. ”Александър Стамболийски” до № 1, жалбоподателят е управлявал
лек автомобил “Ауди А7” с рег. № ХХХХХХ, като при извършената проверка с
техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 е дал положителен резултат за
употреба на кокаин. Прието е, че с деянието си водачът виновно е нарушил забраната
по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП за управление на ППС след употреба на
наркотични вещества или техни аналози. Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена
срещу подпис на жалбоподателя на 03.12.2021 г. съгласно приложената към акта разписка.
От
данните по административната преписка се установява, че на същата дата срещу жалбоподателя
е съставен АУАН за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2.
От
представените по делото справка извлечение от централна база – КАТ и
свидетелство за регистрация на МПС, част І, е видно, че МПС Ауди А7 с рег. № РВ
1588 НР е собственост на “Хит Кредит” ООД – клон Пловдив.
Съгласно
заверено копие на договор за финансов лизинг от 30.11.2021 г. автомобилът е
предоставен за временно и възмездно ползване от “Хит Кредит” ООД в качеството
му на лизингодател на С.Н.С. в качеството му на лизингополучател за срок от 24
месеца с възможност за придобиване на собствеността върху лизинговата вещ преди
или след края на срока на лизинга след заплащане на всички дължими лизингови
вноски в съответствие с погасителния план по договора.
Не е спорно по делото, че със заповед №
357з-815/19.04.2017 г. на директора на ОД на МВР - Добрич, издадена на
основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 43, ал. 4 от ЗМВР, началникът на сектор
“ПП” при ОД на МВР – Добрич, с правомощия за цялата територия, обслужвана от ОД
на МВР – Добрич, е овластен да прилага принудителни административни мерки по
чл. 171, т. 2а от ЗДвП.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :
Обжалваната заповед е издадена от компетентно длъжностно лице по смисъла на
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, в кръга на делегираните му правомощия, съгласно
приложената по делото упълномощителна заповед на директора на ОД на МВР –
Добрич, в необходимата писмена форма и при липса на допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта обаче е
издадена в нарушение на материалния закон и неговата цел.
Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП предвижда, че за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат предвидените в закона принудителни
административни мерки, една от които е прекратяване
на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който
управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или
техни аналози - за срок от 6 месеца до една година – т. 2а, б.”б” на чл.
171 от ЗДвП (редакция - ДВ, бр. 2/2018 г., в сила от 01.03.2018 г.).
В конкретния случай ПАМ е
наложена спрямо жалбоподателя за това, че е шофирал след употреба на наркотично
вещество (кокаин).
Принудителните административни мерки са действия на
администрацията, чрез които се упражнява държавна принуда за обезпечаване
осъществяването на различни правоотношения в сферата на
изпълнително-разпоредителната дейност. Най-общо те са насочени към
предотвратяване и преустановяване на административни закононарушения, както и
към отстраняване на вредните последици от тях. Процесната ПАМ може да се
причисли към категорията на преустановителните административни мерки, целта на
които е пресичане на закононарушения - в случая прекратяване регистрацията на
ППС чрез отнемане на 2 бр. регистрационни табели и отнемане на свидетелството
за регистрация на МПС.
С фактическото прилагане на тази
мярка собственикът на автомобила се лишава от възможността да се ползва от
превозното средство съобразно неговото предназначение. С нея по същество се
разпорежда забрана за движение на пътното превозно средство по пътищата, като
ограничението рефлектира пряко и непосредствено в правната сфера на собственика
на автомобила, поради което именно той е адресат на акта, с който се прилага
ПАМ. Самата норма на чл. 171, т. 2а, б. ”б” от ЗДвП указва, че този вид ПАМ се
налага на собственика на моторно превозно средство, който е управлявал под въздействието на наркотични
вещества.
В случая още при проверката е
установено, че автомобилът, управляван от жалбоподателя, не е негова собственост,
а на „Хит кредит” ООД - клон Пловдив. Следователно
неправилно ПАМ е приложена спрямо С.С. и само на това основание тя се явява незаконосъобразна
по същество. Без правно значение е обстоятелството, че жалбоподателят е ползвал
автомобила по силата на сключен договор за финансов лизинг с дружеството,
защото това не го прави негов собственик. С договора за финансов лизинг не се
прехвърля собственост, а само се предоставя правото на ползване върху
съответната вещ, т.е. при този договор лизингодателят запазва правото си на
собственост до момента, до който го прехвърли на лизингополучателя, а
лизингополучателят придобива само държането на вещта, което изключва
приложението на чл. 171, т. 2а, б. “б” от ЗДвП спрямо него.
Неправилното
определяне на субекта на мярката е нарушение на материалния закон и неговата
цел. На практика е наложена ПАМ спрямо лице, което не е собственик на
автомобила, чиято регистрация е прекратена, което е незаконосъобразно.
Издавайки
процесната заповед, административният орган се е намесил
неправомерно в правната сфера на жалбоподателя, поради което упражнената
от него административна принуда се явява недопустима.
По тези съображения оспореният
акт е неправилен и незаконосъобразен и следва да се отмени, без да се разглеждат
останалите възражения в жалбата.
С оглед на изхода по делото и
на основание чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателят има право на разноски по
делото в размер на общо 510 лева, представляващи платена държавна такса от 10 лева
и платено адвокатско възнаграждение от 500 лева, които следва да бъдат поети от
бюджета на ОД на МВР – Добрич съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК. Неоснователно е
възражението на ответника за прекомерност на претендираното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение. Платеният от страната хонорар за адвокат е в
минимален размер съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и не подлежи
на изменение от съда.
Водим от изложеното, както и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ заповед за прилагане на ПАМ № 21-0851-000509/03.12.2021
г. на началника на сектор “ПП” при ОД на МВР – Добрич.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Добрич да заплати на
С.Н.С. ***, с ЕГН **********, сумата от 510 (петстотин и десет) лева, сторени
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Административен
съдия: