№ 1283
гр. Варна, 12.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно
гражданско дело № 20233100501073 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:43 часа се явиха:
Въззивникът Б. И. Ж., редовно призован, се явява лично.
Въззиваемата страна К. А. А., редовно призован, не се явява. Представлява се от
адв. Е. Й., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
ВЪЗЗИВНИКЪТ Ж.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Й.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по призоваване на страните по
делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр. чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не
са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на жалбата и
отговора по нея:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба вх. № 21580/22.03.2023 г., подадена от Б. И. Ж.
срещу решение № 684/02.03.2023 г., постановено по гр.д. № 7913/2022 г. по описа на ВРС, 30 - ти
състав, с което е отхвърлен иска на жалбоподателя срещу К. А.А. за осъждане на осн. чл. 36 ЗАдв
1
вр. чл. 286 ЗЗД на ответника да заплати на ищеца сумата от 25000,00 лв., представляваща дължимо
възнаграждение на основание договор за поръчка от 17.01.2013 г. и споразумение от 06.03.2018
г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба - 03.06.2022 г. до окончателното
изплащане на дължимата сума, както и е отхвърлен иска на жалбоподателя срещу К. А.А. за
осъждане на осн. чл. 79 вр. чл. 285 ЗЗД, на ответника да заплати на ищеца сумата от 5209,66 лв.,
представляваща дължими разноски по водените от адв. Б. Ж. дела от името на Ал. А. А. и К. А. А.
с № 1820/2012 г. по описа на ВОС, № 580/2014 г. по описа на ВРС, № 3161/2013 г. по описа на
ВКС, № 1869/2016 г. по описа на ВКС, № 1236/2017 г. по описа на ВОС, № 315/2018 г. по описа на
ВАпС и № 372/2019 г. по описа на ВКС, на основание договор за поръчка от 17.01.2013 г. и
споразумение от 06.03.2018 г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба -
03.06.2022 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение
като необосновано и постановено при нарушение на процесуални правила и в противоречие с
материалния закон. Жалбоподателят счита, че неправилно съдът не е обсъдил в цялост
показанията на св. Ст., от които се установявало съществуването на уговорки между въззивника и
наследодателя на въззиваемия, че разноските по делата се заплащат от доверителя по договора по
поръчка и че по делото по чл. 108 ЗС се дължат отделни суми. Необсъдени в цялост останали и
показанията на св. Куцарова относно съществуването на уговорка със сина на въззиваемия след
продажба на единия имот от наследството да заплатят сумите, дължими на жалбоподателя, и
нейното съдействие за снабдяване с данъчна оценка и скица, както и обстоятелството, че
въззивникът никога не поемал заплащане на държавни такси на клиентите си. Показанията на св.
Ил. А. също били само частично обсъдени. Счита, че съдът неправилно е тълкувал клаузата на чл.
4 от процесния договор за поръчка, като е следвало в тази връзка да съобрази и показанията на св.
Ст.. Поддържа, че в обжалвания съдебен акт не било обсъдено изразеното съгласие в
споразумението, че целият хонорар по договора е дължим. Неоснователно съдът не е приел, че
пълномощното на сина на въззиваемия му дава право да сключи споразумението във връзка с
договора за поръчка. Счита, че съдът недопустимо се е позовал на показанията на свидетеля,
подписал процесното споразумение. Навежда, че не е поемал задължение да води неопределен
брой дела, а резултативният хонорар бил уговорен единствено за отмяна на влязло в сила решение
и отхвърляне на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Неправилно съдът не е обсъдил и довода на
жалбоподателя относно приложението на чл. 288, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 2 ЗАдв предвид отказа
на въззиваемия да упълномощи въззивника за извършване на следващи действия по защита на
собствеността. По изложените съображения отправя искане за отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на друго, с което осъдителните искове да бъдат уважени изцяло, както и
за присъждане на разноски. Не релевира доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия К. А. А., с който жалбата
се оспорва като недопустима и неоснователна. Излага доводи и твърдения, идентични с
наведените в отговора на исковата молба. Отправя искане за потвърждаване на обжалваното
решение и присъждане на разноски. Не релевира доказателствени искания.
ВЪЗЗИВНИКЪТ Ж.: Поддържам въззивната жалба на всички изложени в нея
основания. Оспорвам отговора. Нямам възражения по доклада.
АДВ. Й.: Оспорвам въззивната жалба, същата е неоснователна. Поддържам отговора.
Нямам възражения по доклада. Не открих искане във възивната жалба за присъждане на
разноски.
ВЪЗЗИВНИКЪТ Ж.: Желая присъждане на разноски за платена държавна такса.
2
Нямам доказателствени искания.
АДВ. Й.: Нямам доказателствени искания. Представям списък по чл.80 ГПК,
претендираме разноски.
ВЪЗЗИВНИКЪТ Ж.: Правя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемата страна.
С оглед изявленията на страните и по представените от тях списъци на разноски и
доказателства за реализирането им, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните представители
на страните списъци на разноски, придружени с доказателства за извършени такива.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изричното им изявление, че са
изчерпаните доказателствените им искания, намира, че са налице предпоставките за даване
ход на устните състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
ВЪЗЗИВНИКЪТ Ж.: Моля да уважите въззивната жалба, да отмените изцяло
обжалваното решение на първоинстанционния съд и да постановите друго, с което да
уважите исковете. Моля да ми присъдите сторените по делото разноски.
Обръщам ви внимание на един много съществен въпрос. Към този човек, моят клиент,
който почина за съжаление, аз показах едно невероятно разбиране и проведох едно, второ,
трето производство. Първата молба за отмяна на влязло в сила решение беше отхвърлена по
причина, че ВКС не пожела да събира доказателства за неистинността на подписа на
доверителя ми по всички получени призовки и съобщения по делото, по което беше
постановено това решение. Впоследствие възможността за събиране на тези доказателства
точно в производството по отмяна беше потвърдена с тълкувателно решение, но тогава това
ТР още не беше факт. Наложи се да проведа цяло производство на три инстанции за
установяване на неистинността на тези подписи, второ производство по отмяна, в което
успях да постигна резултата, след което, при новото разглеждане на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД
този иск беше отхвърлен. Това е. Починалият ми доверител никога не се е разпоредил с
правото си на собственост, има един отхвърлен иск по чл.19, ал.3 ЗЗД.
3
Колегата по време на първоинстанционното производство възрази и каза, че адв. Ж.
трябвало да знае още от студентската скамейка, че това ще стане така, след като ответникът
или ищецът по отхвърления иск се бил разпоредил с имота въз основа на едно отменено
решение. Искам да поясня, че нито от студентската скамейка, нито от преди това, нито сега
няма да науча такова нещо, нито ще го прилагам в практиката, просто защото обратното
действие на отмяната на едно решение, особено когато то е направено поради това, че
страната е била лишена от правото да се защитава в този процес, не може да се подлага на
каквато и да е дискусия. То, след отмяната му, не означава нищо, не може да произведе
действие нито в миналото, нито в бъдещето, нито за някакъв период, което действие да
запази. Казвам това, защото след като проведох иска за собственост, който не влизаше в
предмета на моята поръчка поради простата причина, че това разпореждане с предмета на
иска по чл.19 беше извършено месеци след като аз сключих договора за поръчка, казах, че аз
ще защитя собствеността, ще я защитя съобразно фактите, които я нарушават към момента-
да се отмени влязло в сила решение и да се отхвърли този иск, но не може да се тълкува
договорът, че съм поел задължение да защитавам собствеността от всички бъдещи действия,
събития или каквито и да е факти докато е жив клиента ми да защитавам неговата
собственост. Но поради неговото състояние (той беше изпаднал в много мизерно състояние)
аз продължих и заведох този иск за собственост, внесох само таксата за втората инстанция,
той още беше жив, не можеше никакви средства да ми доставя, и постигнахме споразумение
след смъртта му с единствения му наследник, неговия брат. Тъй като брат му е много
възрастен, дойде като негов пълномощник, неговия син и се разбрахме, че ми се дължи
всичко това, което съм свършил, резултативния хонорар и проявих едно разбиране да влязат
поне във владение на един от наследствените имоти (имаше още един апартамент).
Услужих, изкарах данъчни оценки, скици, за да ги ориентирам какво трябва да се свърши
след като наследството е открито, за да може да реализират средства и да ми заплатят
хонорара и каквото ми се полага. Това всичко е установено по делото, има събирани и
свидетелски показания.
От разбиране и поради това, че бях безкрайно несъгласен с резултата от иска за
собственост, аз предложих да продължа нататък действията по защита на тази собственост и
тези действия съвсем не бяха изчерпани. На първо място, бях се консултирал и то за моя
сметка направих консултация с известен наш специалист, когато се отнася за производство в
ЕСПЧ, колегата Екимджиев от Пловдив, който каза, че шансът е огромен. Поиска някакъв
съвсем минимален хонорар, аз дори бях готов сам да го платя. Просто, наследникът,
ответникът отказа повече да ме упълномощи или да ми даде възможност да извършвам
каквито и да било действия в защита на правата на собственост.Ако приемем, че дадено
лице може така да изгуби собствеността си след отменено решение и отхвърлен иск точно
защото ищецът по отхвърления иск го е прехвърлил на някое друго лице, то тогава ще се
окаже, че единствената причина клиентът ми да е загубил собствеността е тази, че е
свършена огромна нередност по неговото призоваване, защото е взет подписа и призовката е
връчена на лице, което не е той самия. Оказа се, че това е фатално действие, което
4
произвежда тази страшна материалноправна последица. Аз предложих, ако случайно ЕСПЧ
откаже по някакви причини да разгледа тази жалба, да заведа иск срещу окръжния съд.
Предложих това нещо. Само казвам, че имаше действия, които са възможни по- нататък.
Между другото, никакви искове срещу този ищец не се предявиха, защото след една справка
в имотния регистър се виждаше, че това ще бъде само едно изхарчване на пари за държавни
такси. Човек, който няма абсолютно никаква собственост, няма данни да работи някъде,
абсолютно нищо, според мен е член на някаква мафия, която краде имоти чрез договори с
неистински подписи и т.н. Но, след като на мен ми беше отказана възможността да
продължа защитата оттам нататък, дори да приемем, че защитата на собствеността и срещу
този последващ акт е била предмет на моя договор, аз следваше да бъда оставен да работя
докрай и едва тогава да видим дали ми се дължи или не този хонорар.
АДВ. Й.: Жалбата е неоснователна и недоказана, моля да я оставите без уважение.
Моля да потвърдите решението на първоинстанционния съд като правилно и
законосъобразно.
Моля да ни присъдите разноските съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.
Моля да ми бъде изпратен препис от протокола по имейл.
Тази трактовка сме я чували и тя е, бих казал, в интерес на ищеца да представи така
нещата. Но, различни по степен съдилища в различно време в РБългария са указвали, че
конститутивното действие на влизането в сила на решение по чл.19 ЗЗД създава, поражда
веднага прехвърлителен ефект за третите добросъвестни лица и такава сделка не може да
бъде развалена. Дори и да се отмени решението по чл.19 ЗЗД тази сделка не може да се
отмени. Ако приемем другото, излиза, че няма никаква правна сигурност в РБългария и
изобщо в европейската правна система. Това е указано от съдилища, включително и в
решението от март месец на 30 с-в на ВРС. Считам, че това е въпрос, който не стои изобщо
на дневен ред. Мотивите на първоинстанционния съд са издържани, последователно
логични. Въззивникът, разбира се, не харесва как са тълкувани доказателствата, но
показанията на свидетеля Ст., че Ал. А. е трябвало да плаща разноските, се оборват от
документа, представен от самия ищец. Договорът за поръчка е от 2013г., в него в т.4
изрично е записано, че довереникът, а не доверителят, поема всички разноски по делата.
Направил съм изчисления в отговора на исковата молба, дори това не е изпълнил, от около
5000 и няколко лева разноски той е платил половината, другата половина е платена от името
на Ал. А. следователно са платени от Ал. А.. Твърди, че е влизал в разноски по повод на
включване на делото на наследника на Ал. А., на К. А., имам разписка от 11.05.2018г.,
подписана от Б. Ж., т.е. ищеца, че е получил 970 лева от К. А., за да заплати разноски по
издължаване на данъци.
Оригиналната искова молба е адресирана до ВОС, като искът е за 25 000 лева,
акцесорен иск. Основният иск е за 25 000 лева, ясно къде се изпраща такава искова молба.
На второ място, въззивната жалба сега е адресирана до ВАС. Считам, че специално тази
жалба, въззивната жалба, не отговаря на изискванията на ГПК.
Моля да потвърдите решението на първоинстанционния съд. Моля да ни присъдите
5
разноските.
Моля да ми бъде дадена възможност да депозирам писмени бележки, предстои ми
влизане в болница и моля за по- дълъг срок.
Моля протокола от днешно съдебно заседание да ми бъде изпратен по имейл.
СЪДЪТ на основание чл. 149, ал. 3 от ГПК ОПРЕДЕЛЯ на страните 15- дневен
срок от днес, в който да изложат подробни съображения по същество на спора в писмени
бележки, които да представят по делото.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273 вр. чл. 149, ал.
2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и посочва, че ще обяви решението си в
законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:05 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6