№ 396
гр. Пловдив, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Полина П. Бешкова
при участието на секретаря Ваня Б. Казакова
като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело №
20215300900329 по описа за 2021 година
Обективно съединени искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Подадена е искова молба от А. И. Л. с ЕГН ********** чрез
процесуалния представител адв. Л.Д.М. и адв. Х. В. М., против
Застрахователна компания Лев Инс АД с ЕИК 121 130 788 със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1700, район Студентски, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67 А.
Твърди се, че на 22.10.2020 г., около 16:30 часа, в г** – кръстовище на
у**“ и ул. „**“, настъпило ПТП, при което водачът на лек автомобил с марка
„Шевролет Нубира“ с рег. № PB**KH, рама № KLINF356J7K5139681, Д. И.
С. с ЕГН ********** нарушил правилата за движение по пътищата, като не
пропуснал правомерно пресичащата пътното платно на обозначена
пешеходна пътека пешеходка А. И. Л., като в резултат на настъпил удар
пострадалата получила сериозни травматични увреждания.
Вследствие на инцидента пострадалата била хоспитализирана в УМБАЛ
„Св. Георги“ - Пловдив, където след проведени прегледи и рентгенографии
били установени счупване на горния край на тибията (голям пищял) с
диагноза „фрактура на латералното плато на латерален кондил на лява
подбедрица/компресивна фрактура на латерално тибиално плато“ и
вътремозъчен кръвоизлив. В хода на лечението по отношение на ищцата била
извършена ставна пункция, при която било евакуирано 70 мл кръвенисто
съдържимо. Причиненият вътремозъчен кръвоизлив довел до появата на
периодични световъртежи, което обусловило провеждане на медикаментозно
1
лечение за период от около два месеца. С оглед естеството на причинената
фрактура се наложило пълно обездвижване на ищцата, в резултат на което
последната била подложена на леглови режим в продължение на няколко
месеца, през които била обслужвана непрекъснато от своите близки. Това
обстоятелство, наред със съпровождащо безпокойство и проява на безсъние,
допълнително обременило и травмирало психически пострадалата. Наред с
описаните морални вреди, ищцата понесла и имуществени такива,
изразяващи се в сторените от нея разходи за лечение в размер на общо 164
лева, от които: 15 лв. за заплатено копие на образно изследване на CD
съгласно представена фактура № **********/12.11.2020 г. ведно с фискален
бон от същата дата; 24 лв. за заплатен алуминиев бас съгласно фискален бон
от 27.11.2020 г.; 10.45 лв. за закупуване на санитарни/медицински
консумативи съгласно фискален бон от 03.12.2020 г.; 28.64 лв. за закупуване
на медицински консумативи и медикаменти съгласно фискален бон от
20.11.2020 г.; 7.71 лв. за закупуване на санитарни материали съгласно
фискален бон от 20.11.2020 г.; 24.73 лв. – за закупуване на санитарни
материали и медикаменти съгласно фискален бон от 17.11.2020 г.; 17.37 лв. –
за закупуване на медикаменти съгласно фискален бон от 07.12.2020 г.; 17.02
лв. – за закупуване на медикаменти съгласно фискален бон от 24.11.2020 г. и
19.08 лв. – за закупуване на медикаменти съгласно фискален бон от
03.01.2021 г.
Твърди, че към датата на ПТП увреждащият автомобил с марка
„Шевролет Нубира“ с рег. № PВ**КH, рама № KLINF356J7K5139681, е имал
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с
ответника. Поради това на основание чл. 380 от КЗ ищцата изпратила покана
за изплащане на застрахователно обезщетение до ответното дружество, която
била получена от последното на 06.01.2021 г. В отговор с писмо с изх. №
213/08.01.2021 г. застрахователната компания заявила, че дължи произнасяне
по предявената претенция едва след представяне на допълнителни документи
във връзка с образуваното по случая досъдебно производство, както и че до
представяне на последните не е налице основание за уважаване на
претенцията.
С оглед на изложените обстоятелства ищцата обективира искане
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД с ЕИК 121 130 788 да бъде осъдено
да заплати обезщетение за неимуществени вреди, възлизащо в размер на
50 000 /петдесет хиляди/ лева, както и обезщетение за имуществени вреди за
сумата от 164 /сто шестдесет и четири лева/, ведно със законната лихва върху
сумата от 50 164 /петдесет хиляди сто шестдесет и четири/ лева от датата на
получаване на поканата за заплащане на застрахователно обезщетение от
ответника – 06.01.2021 г., до датата, предхождаща датата на депозиране на
исковата молба – 09.05.2021 г., и от датата на депозиране на исковата молба
до окончателно погасяване на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на
искова молба, с който оспорва изцяло предявените искове като
2
неоснователни. Оспорва изложените от ищцата твърдения относно механизма
на ПТП, както и тези за вина на водача Д. И. С.. Оспорва твърденията за
възникнали неимуществени вреди, обосноваващи претендираната сума, както
и периода, през който последните са търпени. Сочи, че липсва причинна
връзка между настъпилото ПТП и причинената травма на ищцата – фрактура
на тибията, като в тази връзка изтъква, че последната се дължала на
установено заболяване гонартроза, представляващо дегенеративна ставна
болест – „изхабяване“ на ставата, което обичайно се благоприятства при хора
с наднормено тегло и особено при жени над **, както и че травмата била
установена месец и половина след катастрофата. Навежда, че твърдените от
ищцата световъртежи се дължали на получен през 2009 г. хеморагичен
мозъчен инсулт, вследствие на който се породила нестабилност при ходене.
Поддържа, че твърдените от ищцата телесни увреждания не биха могли да
предизвикат описаните в исковата молба болки и страдания, както и че при
обичаен ход последните отшумяват в рамките на три четири седмици. При
условията на евентуалност, релевира възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, като излага, че пострадалата като пешеходец е
навлязла внезапно на пътното платно на необозначено за това място, без да се
съобрази с приближаващите се пътни превозни средства, с оглед на което
ударът е станал непредотвратим. Независимо от оспорване на основанието на
иска, ответникът оспорва размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, като счита същия за завишен с оглед на принципа на
справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД. Претендира разноски.
С депозирана допълнителна искова молба ищцата оспорва всички
възражения на ответното дружество като неоснователни и недоказани.
Излага, че описаният в исковата молба механизъм на ПТП кореспондира с
този, очертан в съставения от органите на ОД на МВР – Пловдив констативен
протокол № 598 за ПТП с пострадали лица от 22.10.2020 г., като подчертава,
че последният се ползва с материална доказателствена сила по отношение на
отразените в него обстоятелства. Поддържа, че претърпените имуществени и
неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от нанесените
вследствие на процесното ПТП увреждания, като посочва, че наличието на
предхождащи и съпътстващи заболявания не влияе на наличието на
причинно-следствена връзка.
В допълнителен отговор на допълнителната искова молба ответникът
заявява, че поддържа всички направени от него възражения.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ вр. чл. 496 КЗ вр. чл. 380 КЗ допълнителна
специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу
дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на
тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл.
380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и
3
застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията
си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.
496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай няма спор, че застрахователят е бил своевременно
сезиран, но без удовлетворителен за ищеца резултат. Следователно
процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без репарация на
претендираните от ищеца вреди, което прави прекия иск по чл. 432 КЗ
допустим.
Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „ГО“.
Следователно предмет на установяване в настоящия процес са следните
материално правни предпоставки: деликт и валидно застрахователно
правоотношение с предмет автомобила, управляван от деликвента.
В случая изрично за безспорно и ненуждаещо се от доказване е
отделено обстоятелството, че към датата на процесното ПТП е сключен
валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между ответното застрахователно дружество и собственика
на посочения в исковата молба автомобил, за който се твърди, че е участвал в
произшествието.
В хода на процеса вината на деликвента е безспорно установена от
наказателния съд, като с влязло в сила решение и на основание чл. 78А НК
деецът е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба. Категорично е доказано, че причинената
по непредпазливост средна телесна повреда на ищцата се изразява в счупване
на горния край на тибията /голям пищял/, без разместване на костните
фрагменти, което е резултат от процесното произшествие по описания от
ищеца и установен от наказателния съд механизъм на осъществяване.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност, както и виновността на дееца. Това важи и за решенията по
чл. 78А НК, безспорно доказващи вината на дееца. Т.е. относно фактите,
които са съставомерни по Наказателния кодекс, съществува забрана да бъдат
установявани от граждански съд. Такива съставомерни факти в случая, които
не могат да бъдат пререшавани от настоящия съд, са и тези за причинената на
ищеца в резултат на допуснати нарушения на ЗДП средна телесна повреда:
счупване на горния край на тибията /голям пищял/, без разместване на
костните фрагменти – деяние, признато за престъпление по чл. 343 а, ал. 1, б.
„б“, пр. 1, във вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Тези факти са елемент от състава на
престъплението и без наличието им извършителят нямаше да бъде наказан за
4
точно това престъпление.
С оглед на горното налице са всички материално правни предпоставки на
чл. 45 ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на деликвента – вина,
противоправно поведение, вреди и причинна връзка между двете.
Следователно спорен е само конкретният вид и интензитет на вредите,
както и наведеното от ответника възражение за съпричиняване, от значение
за размера на дължимото от него обезщетение. Останалите възраженията на
ответника – за липса на счупване и причинна връзка между него и инцидента,
не следва да бъдат обсъждани поради забраната на чл. 300 от ГПК и
невъзможността за достигане до други изводи от вече формираните относно
съставомерните факти по НК.
Относно вида и интензитета на причинените на ищеца телесни
увреждания по делото са изслушани две заключения на СМЕ и свидетелски
показания.
В случая релевантно е това на вещо лице М. съобразно професионалната
му компетентност на **, докато това на вещо лице Б. обективира вероятни, а
не категорични изводи.
Неоспореното заключение на специалиста в съответната област, което
съдът възприема като компетентно и обективно изготвено, а и неоспорено от
страните, е в следния смисъл:
Поради вида на травмата на ляво коляно, продължителността на
лечението и възстановяването, тя е категорично в смисъла на чл. 129 от НК.
Причинена е била болка със силно изразен характер. Травмата е довела до
болеви усещания, които са намалявали бавно с времето. Страданията са
били силно изразени поради продължителното лечение и засягане на важни
ставни структури в областта на долния крайник, тяхното продължително
раздвижване и възстановяване. Увреждането настъпва при наличието на
напреднала артрозна болест на засегнатата става, което съществено
забавя продължителността на възстановителния период. Видът на
травмата, нейната локализация и не на последно място възрастта и
придружаващите заболявания довежда до възстановяване целостта на костта
- зарастване на фрактурата за период 2-3 месеца, като периодът на
възстановяване е по - дълъг поради възрастта и придружаващите
заболявания. По същите причини пълно възстановяване не може да се
очаква. Неминуемо такъв вид увреждане, получено на такъв терен и
продължителното лечение се отразяват върху качеството на живот на всеки
човек. Оказва влияние на начина на придвижване, самообслужване и тоалет.
Описаните по-горе увреждания е твърде възможно по-време и начин да са се
получили така, както се съобщава в предварителните сведения, т.е. има
налична причинно-следствена връзка между извършените действия и
установените травматични увреждания. По време на ПТП на 22.10.20г. се
установяват следните увреждания: импресионно счупване в областта на
външния голямопищялен кондил на лява колянна става с хемартроза;
5
контузия на главата с подкожен хематом в теменната област; контузия на
коремната област. За контузията в областта на корема и главата
възстановителният период е до 30 дни от датата на травмата, при нормално
протичане. Зарастването на фрактурата на външния кондил на лявата
голямопищялна кост е за период от 2-3 мес., като възстановителният
период е различно дълъг и се дължи на наличното от години преди това
артрозно изменение в същата става. Импресионната фрактурата на външния
кондил в горната част на лявата голямопищялна кост се установява след
повторна консултация с **-травматолог на 23.10.20г., когато се източва от
коляното образувалата се хемартроза. Причината да не се установи в деня на
постъпване е на първо място трудното й доказване и на второ място все още
ярко неизявяващи се вторични признаци при вътреставни фрактури -
хемартроза. След месец и половина тя само се потвърждава. Гонартрозата
представлява хронично, прогресивно заболяване обхващащо костно-
хрущялните структури на ставите, дължащо се на предразположение към тези
усложнения - наследственост или неизвестна причина (есенциална) и такава с
известна причина - посттравматични, възпалителни и други заболявания на
опорно двигателния апарат. Протича бавно, прогресивно, засяга
първоначално хрущялния апарат на ставата, след което костните краища с
образуване на шипове и кисти. Изявява се с болки, оток, деформация,
ограничени движения и накуцване. В случая това заболяване е протичало от
години преди травмата и няма връзка с ПТП-то, но трябва да се знае, че
всяка травма в областта на става, засегната от артрозна болест
удължава възстановителния период и продължението на оплакванията от
основното заболяване, като го катализира и ускорява. Вещото лице, без да е
невролог, прави извод, че при наличие на инсулт 2009г. с кръвоизлив в
областта на малкия мозък, с голяма вероятност наличието на световъртеж
може да е от тогава, като липсва медицинска документация по този повод в
делото, но всяка травма в областта на главата в тази възраст, може да
доведе до поява на световъртеж и учестяване на наличен такъв преди
травмата.
В тази насока са и показанията на св. Табова /дъщеря на ищеца/, от които
се установява видът на увреждането, конкретиката на състоянието на майка й
непосредствено след инцидента и продължителността на възстановителния
период. Споделя, че състоянието й било безпомощно, обслужвана на легло
около месец, след което започнала да става до тоалетна с помощта на две
патерици. Сега се движи с бастун, рядко и на кратки разстояния. Преди
инцидента била напълно активна, без бастун и нужда от помощ. „Гнети я
мисълта, че от един здрав човек е станала едно нищо“.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, които цени поради
близката й родствена връзка с ищцата при условията на чл. 172 ГПК, но не
намира основание да им откаже вяра, тъй като същата споделя
непосредствените си възприятия относно състоянието й непосредствено след
инцидента и по – късно до настоящия момент, които не са изолирани, а
6
съответстват на данните по делото, вкл. на експертните изводи.
Колкото до заключението на САТЕ, същото ще бъде коментар само по
отношение възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат, доколкото механизмът на произшествието от гледна точка
поведението на водача е установен в хода на процеса от наказателния съд и
преразглеждането му е недопустимо. Извън преценката на този съд обаче е
поведението на пострадалия, поради което в тази част експертните изводи са
релевантни.
От заключението на САТЕ, което съдът възприема като компетентно
и професионално изготвено, а и неоспорено от страните, се установяват
следните относими към възражението на ответника факти:
Основна причина за настъпилото произшествие от техническа гледна
точка е, че водачът на л.а. „Шевролет Нубира“ - Д. И. С., не е реагирал
своевременно със задействане на спирачната система при навлизане на
пешеходката А. И. Л. на платното за движение пред автомобила. В случая
няма технически условия, които да са налагали движение на автомобила със
скорост по-ниска от установената, т.е. скоростта на автомобила не е била
технически несъобразена. Пешеходката А. И. Л. е била на южния тротоар на
у**“, от където е предприела пресичане на платното за движение на у**“ в
посока от юг на север, от дясно на ляво пред л.а. „Шевролет Нубира“.
Скорост на пешеходеца съгласно изследвания, извършени за пешеходци от **
пол, възрастова група над **, при движение със „спокоен ход”, е била около
3,2 km/h. Ударът не е настъпил на маркирана пешеходна пътека, нито е
настъпил на продължението на източния тротоар на ул. „**“. Ако
пешеходката А. И. Л. не бе навлязла на платното за движение, удар не би
настъпил. Няма данни пешеходката А. И. Л. „внезапно да е навлезнала на
платното за движение, да е удължила ненужно пътя и времето за пресичане,
или да е спирала без необходимост на платното за движение, като думите
„внезапно, ненужно и без необходимост “ не подлежат на технически анализ.
Видно от мащабната скица по данните от протокола за следствен експеримент
пешеходката е предприела косо движение по платното, т.е. не по най-късия
път. При перпендикулярно движение по платното и при същите останали
параметри на ПТП, удар пак би настъпил.
От показанията на водача, дадени пред настоящия съд, които
съответстват и на изготвените от вещото лице схеми на произшествието, се
установява, че „от другите страни на улицата има пешеходни пътеки, от
тази страна няма към момента на произшествието. Сега вече има
пешеходни пътеки“.
При устния си доклад в съдебно заседание вещото лице уточнява
също, че „има на трите улици пешеходни пътеки, но там, където е
пресичала пострадалата, няма пешеходна пътека и не е имало, защото не се
вижда изтрита маркировка. Разяснява също, че „нейното тръгване да
пресича е след като автомобилът е тръгнал, т.е. тя е можела да възприеме,
7
че автомобилът тръгва; след като водачът е имал възможност да я види, и
тя е имала възможност да го види“.
Съгласно чл. 113, ал. 1 ЗДП при пресичане на платното за движение
пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване
на разписани в закона правила, а именно: преди да навлязат на платното за
движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни
средства; 2. да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и
да не спират без необходимост на платното за движение; 3. да спазват
светлинните сигнали и сигналите на регулировчика; 4. да не преминават през
ограждения от парапети или вериги.
Съгласно ал. 2 извън населените места и по двулентовите двупосочни
пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма
пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън
определените за това места, като при това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и
4.
В случая няма спор, че пресичане е предприето не на обозначена
пешеходна пътека към датата на произшествието, като същевременно на
всяка от останалите три улици – в близост до инцидента, такива има. Това
обстоятелство обаче само по себе си не обосновава нарушение на
задължението на пешеходеца да използва пешеходна пътека, ако наблизо има
такава, с оглед разпоредбата на т. 54 от пар. 6 от ДР на ЗДП, че на
кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и
банкетите върху платното за движение. Действително ударът не е настъпил
по продължението на източния тротоар на ул. „**“, като по делото е
установено, че пострадалата е предприела косо движение по платното, т.е. не
по най-късия път. И това обстоятелство обаче само по себе не обосновава
принос от нейна страна, тъй като поведението на пешеходеца не е в причинна
връзка с произшествието с оглед установеното по делото, че и при
перпендикулярно движение по платното и при същите останали параметри на
ПТП, удар пак би настъпил. Същевременно релевантен за съпричиняването и
за прилагането на чл. 51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение
на деликвента/ до увреждането като неблагоприятен резултат.
Нарушено обаче е разписаното в закона правило за поведение, че преди
да навлязат на платното за движение, пешеходците трябва да се съобразят с
разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната
скорост на движение. В случая по делото е установено, че пресичането е
предприето, след като автомобилът е тръгнал и пешеходката е могла да го
възприеме и да съобрази поведението с него, в който случай удар не би
настъпил. Т.е. налице е причинно – следствена връзка между
противоправното поведение и вредоносния резултат, която следва да бъде
8
отчетена при наведено от ответника възражение в този смисъл.
При определяне степента на съпричиняването на съпоставка подлежи
тежестта на конкретното нарушение на деликвента и това на увредения, за да
бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл
за настъпване на процесното пътно произшествие. Сравнението на
конкретното поведение на участниците в движението с оглед правилата,
които всеки е длъжен да съблюдава, обосновава специфичната за всеки
случай преценка за реалния принос и за разпределянето на отговорността за
причиняването на деликта. Съпричиняването е винаги конкретно и във всеки
отделен случай се изследва на чие поведение се дължи преимуществено
вредоносният резултат, респ. в каква по обем степен са допринесли
конкретните нарушения на правилата за движение и безопасност от страна на
участниците в произшествието.
В случая от доказателствата по делото безспорно се установява, че
инцидентът е настъпил по две независими една от друга обективни причини:
противоправното поведение на водача, безспорно установено от наказателния
съд и правонарушението на пострадалата, която е навлязла на платното за
движение, без да се съобрази с приближаващия се автомобил.
Все пак обаче при преценка поведението на пострадалия следва да се има
предвид, че съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП отговорността на водачите на
моторните превозни средства за осигуряване безопасност на движението е
завишена спрямо тази на пешеходците, включително чрез законодателно
вмененото им задължение за избиране на подходяща скорост на движение на
управляваното МПС, която би им позволила спиране при поява на
препятствие на пътя, което са могли и са били длъжни да предвидят. Вярно е,
че водачът се е движил с нормативно разрешената за съответното населено
място скорост, при това технически съобразена, но, доколкото
произшествието е станало в близост до кръстовище и продължение на
тротоар, приравнено от закона на пешеходна пътека, изискванията към него
са още по – завишени, тъй като в подобен район обичайно скоростта на
движение следва да е по-малка и от шофьорите се изисква да управляват с
повишено внимание /чл. 47 ЗДвП/.
Поради това съобразно данните по делото и отчитайки принципно
завишените изисквания на закона към водачите на МПС спрямо тези на
пешеходците в район на пешеходна пътека или приравнен на нея, настоящият
съд преценя приноса на водача на автомобила и на пострадалата съответно на
80 % и 20%.
Съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя по справедливост. При определяне размера на
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на
извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено,
причинените морални страдания и пр. (В този смисъл Постановление на
9
Пленума на ВС №4/1968г.). Преценката е конкретна, а не абстрактна и зависи
от обективно установените по делото факти - характер и степен на
увреждането, обстоятелства, при които е получено, личността на пострадалия
– възраст, неговото обществено и социално положение, среда, занятия.
Когато се е стигнало до разстройство на здравето, от значение е дали
увреждането е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на
заболяването; какви физически болки и други неудобства и притеснения е
претърпял увреденият, вкл. козметични и др. външни дефекти; силата,
интензитета и продължителността на болковия синдром, отшумял ли е;
продължителност на лечението и извършените медицински манипулации,
възможност на увреденото лице да продължи трудовата си кариера и да се
социализира. Във всички случаи база при определяне на паричното
обезщетение за причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот
в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на
възникване на увреждането и общоприетата оценка и възприетото в
обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи
вид, намерили израз в съдебната практика при сходни хипотези. Не бива
също така да се допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на
неоснователно обогатяване за пострадалия.
Въз основа на така събраните доказателства съдът приема за установени
описаните в исковата молба физически и психически болки и страдания,
които се характеризират със значителен интензитет и продължителност
предвид конкретното физическо увреждане и свързаните с него болеви
усещания, затруднено, а първоначално и до степен на невъзможно
придвижване и обслужване с необходимост от чужда помощ, водеща до
ежедневен битов дискомфорт, и най – вече неблагоприятната прогноза за
пълно възстановяване предвид възрастта на пострадалата и установеното
артрозно изменение, заради които тя не би се възстановила напълно от
увреждането в състоянието, в което е била преди инцидента. Следва да се
съобрази обаче и обстоятелството, че дългият възстановителен период и
настоящото състояние на пострадалата не са в пряка и непосредствена
причинно – следствена връзка само и единствено с инцидента - същата е
опосредена от друга обективна причина, за която не може и не следва да
отговаря застрахователят, а именно възрастта на пострадалата и свързаното с
нея артрозно заболяване. Т.е. при нормален физиологичен статус
уврежданията от инцидента биха отшумели постепенно /в рамките на 2,3
месеца/ без трайни и невъзвратими последици. Същевременно отговорността
за вреди обхваща само тези, които са в пряка и непосредствена причинно –
следствена връзка с деянието, която не е прекъсната или опосредена от други
фактори, които не могат да се вменят във вина на деликвента, респ.
застрахователя му, какъвто е процесният случай.
Съобразно всички тези обстоятелства при отчитане и на стандарта на
живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на
възникване на увреждането и общоприетата оценка и възприетото в
10
обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи
вид, намерили израз в съдебната практика при сходни хипотези, съдът
намира, че сумата от 35 000 лв е справедлив паричен еквивалент на
причинените от инцидента неимуществени вреди, която следва да се намали с
20 % поради установения принос на пострадалата за причиняването на тези
вреди съобразно казаното по - горе. Така претенцията е основателна за сумата
от 28 000 лв, а до пълния й предявен размер от 50 000 лв следва да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Изцяло по основание и размер се доказва претенцията за имуществени
вреди за разходи за лечение в размер на 164 лева, за които се установява
пряка и непосредствена причинно – следствена връзка с инцидента, в какъвто
смисъл са и категоричните изводи на вещото лице – медик и които вреди
подлежат на репариране в претендирания им размер и съобразно установения
процент съпричиняване, т.е. за сумата от 131.20 лв.
Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за забава, за които отговаря
застрахователят, се дължат от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция
от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Същевременно според
специалната разпоредба на чл. 497, ал. 1 от КЗ застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати:
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен
в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани
от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Според цитирания чл. 496, ал. 1
срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред
застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В случая застрахователната претенция е заведена при ответника на
06.01.2021г, като между страните е водена кореспонденция по повод
необходимостта от представяне на допълнителни документи. При това
положение релевантна е датата, в която е следвало най – късно да има
произнасяне от застрахователя – 06.04.21г., поради което именно тази дата
следва да се счита за начална за дължимостта на лихва за забава плащането на
двете главници, като акцесорната претенция ще се отхвърли за
претендирания по – ранен период от 06.01.2021г до 05.04.21г вкл.
При този изход на делото на страните се дължат разноски по
съразмерност.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от иска или сумата от 3 096.84 лв / 5530.08 лв х 0,54/
11
съобразно списък на разноските на л. 259 и доказателствата за действително
направен разход в този размер, като съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за прекомерност на платения хонорар предвид
действителната фактическа и правна сложност на делото, положените от
страните процесуални усилия и минималния нормативен праг съобразно
цената на исковете.
На основание чл.78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска. Общият размер на разноските се
установява на сумата от 485 лв съобразно списък на разноските на л. 268 и
доказателствата за действително направен разход в този размер, от която по
съразмерност на ответника се следва сумата от 213.40 лв /485 х 0,44/.
В случая чл.78, ал.6 ГПК е неприложим, тъй като ищецът не е бил
първоначално освободен от такси и разноски и такива са понесени лично от
него, а не за сметка на бюджета на съдебната власт.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество Лев Инс АД с ЕИК 121 130 788
със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1700, район Студентски,
бул. „Симеоновско шосе“ № 67 А да заплати на А. И. Л. с ЕГН ********** **
сумата от 28 000 лв, представляваща застрахователно обезщетение по
застраховка «Гражданска отговорност», валидна към датата на настъпване на
застрахователното събитие, за претърпените по вина на водача на лек
автомобил с марка „Шевролет Нубира“ с рег. № PB**KH, рама №
KLINF356J7K5139681, Д. И. С. с ЕГН **********, неимуществени вреди -
болки и страдания, от причинените й увреждания в резултат на състояло се на
22.10.2020 г., около 16:30 часа, в г** – кръстовище на у**“ и ул. „**“ , ПТП,
за което водачът е признат за виновен с влязъл в сила съдебен акт по НАХД
№ 3416/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, както и сумата от 131.20
лв - имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху
двете главници, считано от 06.04.21г до окончателното изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата от главница и лихви над присъдените
суми до пълния им претендиран размер от съответно 50 000 лв и 164 лева,
както и акцесорната претенция за лихви за забава за претендирания по –
ранен период от 06.01.2021г до 05.04.21г вкл.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество Лев Инс АД с ЕИК 121 130 788
със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1700, район Студентски,
бул. „Симеоновско шосе“ № 67 А да заплати на А. И. Л. с ЕГН ********** **
сумата от 3 096.84 лв – разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА А. И. Л. с ЕГН ********** ** да заплати на Лев Инс АД с
12
ЕИК 121 130 788 със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1700,
район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67 А сумата от 213.40 лв –
разноски по съразмерност.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПАС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
13