МОТИВИ към присъда № 10 / 19.09.2017 г.
по НОХД № 19 / 2017 г. по описа на
Районен съд КОТЕЛ
Срещу подсъдимия И.Т.А. е повдигнато
обвинение, затова че на 19.09.2014 г. в село Градец, община Котел, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Шевролет спарк“ с рег. № СН5978КА, собственост на „********“ ООД,
като нарушил правилата за движение по пътищата : чл.20, ал.1 от ЗДП „Водачите
да длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват“, чл.20, ал.2 от ЗДП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конктретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението“ и чл.117 от ЗДП „При наближаване
на място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на
пътното превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост – и
да спре“ и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на С.Ц.Д.,
изразяваща се в трайно затруднение на движението на левия долен крайник (левия
му крак), с което е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл.343, ал.1, б.“б“ чл. чл.342, ал.1 вр.
чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДП вр. чл.117 от ЗДП.
Пострадалото от престъплението
малолетно лице С.Ц.Д., представлявано от майка му Ц.С.Д., е конституирано по
реда на чл.76 от НПК като частен обвинител в наказателния процес и е встъпило в
същия, осъществявайки правата си чрез повереника си адв. С.Ж. от САК.
В
хода на съдебните прения представителят на РП Котел поддържа обвинението така,
както е повдигнато. Счита фактическата обстановка за безспорно доказана,
поддържа и правната квалификация. Моли на подсъдимия да бъдат наложени
наказания шест месеца лишаване от свобода с три години изпитателен срок, както
и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година.
Повереникът на частния обвинител поддържа обвинението и
моли съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание, съобразно
исканията на прокуратурата.
Защитник
на подсъдимия адв. П.Н. *** моли съда да признае
подсъдимия за невиновен по повдигнатото обвинение, тъй като внезапното излизане
на детето на пътното платно представлявало непредвидима опасност.
Подсъдимият
не се признава за виновен по повдигнатото обвинение и моли съда да го оправдае.
Съдът,
след като обсъди всички доказателства събрани по делото, намира за
установено следното:
Подс. И.Т.А. е роден на *** г., с висше образование, не е
осъждан, изпълнителен директор е на две дружества – „*****“ АД и на „****“ АД,
живее постоянно в град С.
Подсъдимият е правоспособен водач на
МПС и притежава свидетелство за управление на МПС от категория В.
На 19.09.2014 г, между 16 и 17 часа,
подсъдимият управлявал лек автомобил марка „Шевролет спарк“
с рег. № СН5978КА, собственост на „*****“ ООД. Пътят му минавал през село
Градец, община Котел по улица, успоредна на реката, пресичаща селото. Движел се
скорост около 50 км/ч. В центъра на селото, описаната улица се пресичала
перпендикулярно от друга улица, минаваща по каменен
мост, ограден от двете страни с каменни стени с височина 1.40 м., вкл. и откъм
страната, където се движел подсъдимият. На разстояние около 52 м преди
кръстовището между описаните две улици бил поставен знак А19 „Деца“. На пътното платно били очертани две
последователни пешеходни пътеки, като разстоянието между тях се съизмерявало с ширината на пътя, минаващ
по каменния мост. Пешеходните пътеки били трудно видими, тъй като боята били
почти изтрита.
По това време по моста, в посока към
улицата, по която се движел подсъдимият, бягало детето С., роден на *** г.,
т.е. почти на 8 години към датата на инцидента. Към 19.09.2017 г. височината на
детето е 136.50 см, което означава, че и към 19.09.2014 г. е било по – ниско от
височината на каменния зид на моста и докато е бягало по моста не е било видимо
за подсъдимия. Бягайки, детето излязло на пътя, по който се движел подсъдимият
и било блъснато от автомобила.
Вещите лица са установили, че мястото
на удара между детето е след първата пешеходна пътека (спрямо посоката на
движение на подсъдимия) и на разстояние 2.5 м преди втората, в пътната лента за
движение на лекия автомобил. Подсъдимият възприел детето, когато бил на около
22 м от мястото на удара, докато опасната му зона за спиране била 29.10 м.
Детето бягало, поради което вещите лица са приели, че се е движело със скорост
6 км/ч. Подсъдимият не употребил спирачки с такава ефективност, че да остави
спирачни следи. Детето се ударило странично в предната част на автомобила, след
което тялото на детето било отхвърлено на разстояние 6.30 м и паднало на
земята, където по време на огледа са локализирани следи от кръв. Изминатото
разстояние от автомобила от мястото на удара до крайното положение на покой е
25.50 м., пак в същата пътна лента, което означава, че се движел по права линия
и преди сблъсъка не било предприето завИ.е.
Според вещите лица, ПТП би било
предотвратимо, ако подсъдимият беше управлявал със скорост около и по – ниска
от 41 км/ч.
От сблъсъка с автомобила, детето
получило разкъсни рани, от които потекла кръв. Около
него се струпали хора, между които и брат му св. Р.Д.. За времето от 16:41 часа
до 16:48 часа на ЕЕН 112 са получени четири обаждания, в които се съобщава за инцидента.
Междувременно оттам минал св. Г.Б.,
който разпознал, че пострадалото дете е внук на сестра му, взел го на ръце и го
занесъл в дома си. Детето не говорело, само охкало и си въртяло главата. След
минути дошла линейка и св. Б. заедно с детето заминали за град Сливен, където
детето било прието по спешност и лекувано в МБАЛ „Д-р И.***. Поставени са му
следните клинични диагнози : травматичен шок; мозъчно сътресение; открита
фрактура на лявата подбедрица (счупване на двете
кости – голям и малък пищял с дислокация). Фрактурата наложила оперативно
лечение под пълна анестезия. Операцията била извършена на 23.09.2014 г.
Приложена била метална остеосинтеза – две Кишнерови игли през петната кост. Поставена била гипсова лонгета с указание за свалянето ù на 17.10.2014 г.
На 03.10.2014 г. детето било изписано и лечението му продължило в домашни
условия.
Според съдебномедицинската експертиза,
времето на имобилизация е около 3 месеца.
Уврежданията по лекия автомобил,
собственост на „****“ АД, са на стойност 310 лева, без данни да са възстановени
или обезпечени.
Горните факти
съдът прие за установени въз основа на всички събрани в хода на досъдебното и
съдебното производство производство доказателствени източници. Показанията на свидетелите Ц.Д.,
Г.Б., малолетния С.Д. и Р.Д. като цяло са непротиворечиви помежду си и не се
конфронтират с останалите доказателства. Показанията на пострадалия свидетел С.Д.
се отличават със схематичност и непълнота, което, на първо място, е обяснимо от
гледна точка на възрастта на детето и изминалия тригодишен период от време от
инцидента. Психологът В., в чието присъствие се проведе разпитът на малолетния
свидетел, обясни, че е възможно детето да е изтрило от паметта си тези спомени,
които са му неприятни и страшни.
Към доказателствената маса съдът приобщава и четирите експертни заключения.
Съдебномедицинската
експертиза, изготвена от д-р С. С. не беше оспорена, дава отговор на
поставените въпроси и съдът няма основания да не я кредитира в пълнота.
Във връзка с
механизма на ПТП и да отговорят на въпроси, относими
към предмета на делото, в хода на досъдебното производство са били назначени
три съдебно автотехнически експертизи :
Вещото лице
инж. Г. Х. приема, че подсъдимият се е
движел със скорост около 39 км/ч, при опасна зона на спиране 24 м., а детето
изскочило на пътя, когато автомобилът се е намирал на около 15 м преди моста.
Приел е, че водачът е предприел маневра завиване наляво и така успял да отклони
автомобила, с цел избягване на челен удар. Поддържа, че ПТП не би настъпило,
ако автомобилът се бе движил със скорост 27 км/ч. Приема, че ударът между
автомобила и детето е станал в зоната на втората пешеходна пътека. Дава
заключение и за увредите по лекия автомобил и тяхната стойност.
Експертизата,
изготвена от вещото лице инж. Х., в частта ù относно механизма на ПТП,
се конфронтира с тройната експертиза, изготвена от вещите лица проф. д-р инж. С.К.,
гл. ас. д-р инж. Х.У. и инж. В.Ш., както и с допълнителната експертиза,
изготвена от гл. ас. д-р инж. Х.У., които съдът възприе и кредитира изцяло.
Съдът не
кредитира експертизата, изготвена от вещото лице инж. Х., тъй като безмотивирано и без каквато и да било обосновка е прието
(л.2 от експертизата), че „ударът на детето в страничното огледало е станало на
около 1.6 м преди това (от мястото, където е намерено), а разстоянието, което е
изминал лекият автомобил след удара до спирането му е 21 м.“. Съдът счита този
извод за произволен и лишен от научна основа. Този извод обаче е в основата на
цялата поредица от грешки, допуснати от вещото лице инж. Х. при изчисление на
скоростта на движение на автомобила, опасната зона на спиране и пр. Това е
така, защото вещото лице не е взело предвид скоростта, с която се е движело
детето, значението на която беше разяснено от вещото лице проф. д-р инж. С.К. в
съдебно заседание – деформациите по предния край на дясната врата с
вълнообразен характер се дължат преди всичко на скоростта на детето, а не
скоростта на автомобила, тъй като кинетичната енергия на детето се е
трансформирала в енергия на деформации на автомобила. Колкото по – голяма е
била кинетичната енергия на детето, толкова по – големи са причинените
деформации. Ударът между детето и автомобила е със сложна характеристика, тъй
като детето се блъска и в челната част на страничното огледало. Тъй като
получените деформации са съществени, вещите лица приемат, че същите се дължат
на сравнителния бързия му ход, а не на масата на детето, което тогава е било на
8 години. Вещите лица уточняват, че от удара във вратата се е получила надлъжна
сила на триене, която е предизвикала въртене на детето по посока на часовниковата
стрелка, гледано отгоре, а ударът в огледалото е със значителна сила (която се
дължи на скоростта на автомобила) и също е предизвикал въртене на тялото на
детето в същата посока. Ударът в огледалото е предало ударен импулс на тялото в
посока на движение на автомобила и паралелно с това, ъглова скорост по посока
на движение на часовниковата стрелка. Като не е съобразил описаните
обстоятелства, вещото лице инж. Х. е достигнал до погрешни и дори произволни
изчисления.
Трите вещи
лица не възприемат за достоверни обясненията на подсъдимия, че е предприел
завиване наляво, което е прието от вещото лице инж. Х.. В съдебно заседание,
проведено на 08.06.2017 г. вещото лице проф. д-р инж. К. обясни, че липсват
обективни данни за такава предприета маневра, тъй като не се наблюдава рязка
промяна на траекторията на автомобила, който е намерен в дясната лента за
движение и има естествено продължение на траекторията, по която се е движил.
Вещото лице проф. д-р инж. К. допуска да е имало трепване на волана, респ.
съвсем леко завиване, но без практическа стойност.
По изложените
съображения съдът възприе изцяло двете експертни заключения, изготвени от
вещите лица проф. д-р инж. С.К., гл. ас. д-р инж. Х.У. и инж. В.Ш., а
експертното заключение, изготвено от вещото лице инж. Х. – само в частта му
относно повредите по лекия автомобил и тяхната стойност.
В подкрепа на
обвинението са и всички приложени писмени доказателства и доказателствени
средства.
Протоколът за оглед на
местопроизшествие е съставен по реда на НПК, без да са допуснати някакви
особено съществени нарушения откъм форма или съдържание, които да са го
опорочили до степен на негодност, налагащ изключването му от доказателствената съвкупност. Тъй като протоколът е
съставен при условията и реда, предвидени в НПК, е доказателствено
средство за извършване на действията по огледа, за реда, по който е извършен, и
за събраните доказателства – чл.131 от НПК.
Посочените
доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, установяват по един безспорен
начин факти относно времето, начина на извършване на престъплението и мястото
на неговото извършване.
При така установеното от фактическа
страна съдът стигна до правния извод, че подсъдимият И. Т.А. е
невиновен в това, че на 19.09.2014 г. в село Градец, община Котел, при
управление на МПС (лек автомобил „Шевролет спарк“ с
рег. № СН5978К) е нарушил правилата за движение по пътищата (чл.20, ал.1,
чл.20, ал.2 и чл.117 от ЗДП)и по непредпазливост причинил на С.Ц.Д. средна
телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движението на долния ляв
крайник, поради което го оправда по повдигнатото обвинение за извършено по
чл.343, ал.1, б.“б“ вр. чл.342, ал.1 от НК престъпление.
Установено е, че на посоченото време и
място подсъдимият, управлявайки лек автомобил със скорост около 50 км/ч, е
блъснал излезлия на пътното платно малолетен пострадал С.Д., на който от удара
е причинена средна телесна повреда.
Телесната повреда е средна, тъй като са
били затруднени движенията на долния ляв крайник на пострадалото лице за повече
от тридесет дни, което в съдебната практика се възприема като трайно
затруднение по смисъла на чл.129 от НК.
Подсъдимият обаче не е нарушил
посочените в обвинителния акт правила за движение по пътищата, поради което не
следва да носи наказателна отговорност.
Подсъдимият е обвинен, че е нарушил
едновременно разпоредбите на чл.20, ал.2 и на чл.117 от ЗДП, като по този начин
не е съобразено ТР № 28/1984 г. на ОСНК на ВС, т.4. Разпоредбата на чл.117 от
ЗДП, предписваща задължение за водачите на ППС при приближаване на място,
където на пътя или в близост до него се намират деца, да намалят скоростта, а
при необходимост и да спрат, се явява частен случай, уреждащ конкретна типична
пътна обстановка, за разлика от общата разпоредба на чл.20, ал.2 от ЗДП. Тъй
като и двете разпоредби предписват едно и също дължимо поведение (намаляне на скоростта и спиране при необходимост), при
изясняване на всяко конкретен случай следва да се уточни коя от двете
разпоредби е приложима. Доколкото по делото липсват данни за други пешеходци,
освен пострадалото дете, дължимото му поведението следва да е съобразено с
разпоредбата на чл.117 от ЗДП, а отговорността за нарушение на чл.20, ал.2 от
ЗДП следва да отпадне.
Съгласно чл.117 от ЗДП, при
приближаване на място, където на пътя или в близост до него се намират деца,
водачът на ППС е длъжен да намали скоростта, а при необходимост – и да спре.
Подсъдимият своевременно е възприел детето,
изскочило иззад каменната ограда, когато е бил на разстояние 22 м. от мястото
на удара. Именно от този момент за подсъдимия е възникнало задължение да намали
скоростта и да спре, което обаче е било невъзможно, предвид скоростта, с която
се е движел и разстоянието между автомобила и детето. В ТР № 61/1983 г. на
ОСНК, ВС, т.2, са дадени разяснения в следния смисъл : Детето представлява
опасност за движението само когато то се възприема от водача или когато той е
бил длъжен да го възприеме по време на движението, щом се е намирало на пътя.
При появяване на детето в опасната зона за спиране на МПС, когато е излязло от
закрито място, от което предварително обективно не е могло да се възприеме, при
настъпване на вредните последици не е налице виновно нарушаване на изискванията
на чл.123 от ППЗДП (отм.), сега чл.117 от ЗДП. Следователно, според
предписанията на закона, децата трябва да се намират на пътя или в близост до
него, за да могат да бъдат възприети от водача и съответно от този момент да
възникне за него задължението да вземе необходимите мерки за тяхната
безопасност.
Според установеното по – горе, детето е
бягало по каменния мост, но не е било видимо за водача, тъй като е било
по-ниско от височината на каменната ограда. Изскочило е внезапно, от закрито
място, в опасната зона за спиране и водачът не е имал обективна възможност нито
да намали, нито да спре автомобила, за да предотврати удара.
Подсъдимият не е допуснал и твърдяното
в обвинителния акт нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДП, тъй като липсват данни да е
изгубил контрол над управлявания автомобил.
Тъй като не се установи подсъдимият да
е нарушил очертаните в обвинителния акт нарушения на разпоредбите на ЗДП, то
съдът го призна за невиновен да е извършил престъплението, за което му е
повдигнато обвинение.
Разноските остават за сметка на органа,
който ги е направил.
В полза на подсъдимия е недопустимо да
се присъждат разноски в наказателното производство, приключило с оправдателна
присъда. Това си право би могъл да реализира по друг процесуален ред.
Ръководен от гореизложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
П
Р Е Д С Е Д А Т Е Л :