Р Е Ш Е Н И Е № 86
ПЛОВДИВ 15.02.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ – XXIII – ти с-в, в откритото заседание на дванадесети януари
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и при секретаря ИЛИЯНА КУЦЕВА - ГИЧЕВА
разгледа докладваното от Съдията Чакалова т.д. 808 по описа за 2016 година и
констатира следното:
Предявени са обективно съединени искове от „Домино Т” ЕООД,
Варна, ж.к. „Владислав Варненчик” № 25, ет.4, ап.19, ЕИК *********, чрез адв.Г.А.,****
против В.М.В., ЕГН **********,*** с правна квалификация чл.240, ал.1 ЗЗД,
чл.240, ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че
страните са сключили Договор за заем от 08.07.2013 г., по силата на който
ищецът е предоставил на ответника заем в размер на 700 000 лв за срок от
две години, считано от дата на сключване на договора, т.е. до 08.07.2015 г., както
и да заплати възнаградителна лихва в размер на 8%, изчислена на годишна база
върху главницата. На 29.07.2013 г. ищецът е превел по банковата сметка на
ответника сумата от 700 000 лв.
Ответникът не е изпълнил задължението си да върне получената в
заем сума, поради което ищецът го е поканил да изпълни задължението си с
Нотариална покана, връчена на 28.07.2016 г. До подаването на исковата молба
ответникът не е изпълнил задължението си по договора, поради което се иска да
се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца:
-сумата 10 000 лв, представляваща част от сумата
700 000 лв, дължима по Договор за заем от 08.07.2013 г., ведно с
обезщетение за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане;
-сумата 112 000 лв, представляваща уговорена между страните
по Договор от 08.07.2013 г. възнаградителна лихва, съставляваща 8% годишна
лихва върху сумата от 700 000 лв за срока на договора;
-сумата 83 388.67 лв,представляваща лихва върху сумата от
700 000 лв за периода 09.07.2015 г. – 08.09.2016 г.;
-разноските по делото.
В срока по чл.367 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, с
който се оспорват предявените искове с аргумента, че преведените на ответника
700 000 лв не са в изпълнение на Договор за заем от 08.07.2013 г., тъй
като по силата на чл.2, ал.1 от договора ищецът е следвало да предостави на
ответника заеманата сума в седемдневен срок от подписването на договора, а
представената с исковата молба вносна бележка е от дата 29.07.2013 г. Доколкото
договорът за заем е реален договор и предоставената в заем сума не е
предоставена в срок, то преведената сума не следва да се счита, че сумата е
престация по договора за заем. Прави възражение за нищожност на клаузата по
чл.1, ал.1, предл. 2 от Договор за заем от 08.07.2013 г., според която дължи
заплащане на възнаградителна лихва в
размер на 8% годишно % като противоречаща на добрите нрави, което
обосновава с аргумента, че страните по договора не са търговци и сделката не е
търговска.
Оспорва обстоятелството, че ищецът е притежавал в патримониума
си 700 000 лв; оспорва истинността на представената вносна бележка от
29.07.2013 г., както и обстоятелството, че същата е изпълнена и посочената в
нея сума е постъпила по посочената сметка.
В срока по чл.372 ГПК от ответника е постъпила допълнителна
искова молба, с която се оспорват наведените от ответника възражения.
В срока по чл.373 ГПК от ответника не е постъпил писмен отговор;
призовката на ответника е върната с отметка, че лицето не живее на адреса, като
Съдът прилага разпоредбата на чл.41, ал.1 ГПК, тъй като с Разпореждане от
12.10.2016 г., с което се постановява изпращане на исковата молба и
доказателствата на ответника, Съдът изрично предупреждава ответникът за
последиците на чл.41, ал.1 ГПК, като препис от това разпореждане е получен от
ответника, видно от съобщение, получено от ответника на 19.10.2016 г.
Предвид доказателствата Съдът намира за установено:
По иска с правна
квалификация чл.240, ал.1 ЗЗД:
С Договор от
08.07.2013 г. „Домино Т” ЕООД и В.М.В. са се уговорили за следното:
„Домино Т” ЕООД
предоставя на В.В. в заем сумата от 700 000 лв при заплащане на годишна
лихва от 8%; заемодателят се задължава да предаде заеманата сума в седемдневен
срок от сключването на договора по банков път или в брой срещу удостоверителен
документ. Заемателят се задължава да върне предоставената му в заем сума в срок
до две години от сключването на договора по банков път или срещу
удостоверителен документ.
От представения по
делото препис от Вносна бележка 29.07.2013 г. се установява, че на 29.07.2013
г. „Домино Т” ЕООД е превел по сметка **** в полза на В.М.В. сумата от
700 000 лв, като във вносната бележка като основание за извършването на
превода се отбелязва Договор за заем. От представеното по делото Удостоверение
изх.№ 44064А1/11.01.2018 г., издадено от „Интернешънъл Асет Банк“ АД, се
установява, че титуляр на банкова сметка *** е В.М.В. с ЕГН **********, като
сметката е открита на 25.06.2013 г. и е закрита 24.01.2017 г., като на
29.07.2013 г. „Домино Т“ ЕООД е внесло по посочената сметка сумата от
700 000 лв.
Ответникът оспорва
истинността на Вносна бележка 29.07.2013 г., като в тази връзка Съдът счита, че
е без значение кое е лицето, изпълнило подписа за вносител на сумата по
посочената сметка, а за производството е от значение, че внасянето на сумата от
700 000 лв е извършено от името на ищеца – „Домино Т“ ЕООД и в полза на
ответника В.М.В., което обстоятелство се установява от представеното
Удостоверение изх.№ 44064А1/11.01.2018 г., издадено от „Интернешънъл Асет Банк“
АД.
Договорът за заем е
реален договор, при който, за да породи
действие, е необходимо заемодателят реално да предаде на заемателя определена
парична сума. При така ангажираните доказателства Съдът счита, че ищецът по
силата на Договор за заем от 08.07.2013 г. е предоставил на ответника сума в
размер на 700 000 лв, преведена по банкова сметка *** с титуляр В.М. в „Интернешънъл
Асет Банк“ АД на 29.07.2013 г., с което е изпълнил задължението си по Договора
от 08.07.2013 г. да предаде заеманата сума. Ищецът не е изпълнил задължението
си да предостави заеманата сума в седмичен срок от сключването на договора за
заем от 08.07.2013 г. и е депозирал сумата по сметка с титуляр В.В. на
29.07.2013 г., но ответникът преди 29.07.2013 г. не е направил възражение за
разваляне на Договора за заем от 08.07.2013 г. поради неизпълнение на
задължението на заемодателя да предостави в седмичен срок от сключването на
договора заеманата сума; макар и след изтичането на срока по чл.2, ал.1 от
Договор за заем от 08.07.2013 г. ответникът е приел изпълнението. В тази връзка
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че доколкото ищецът не
е изпълнил в срок задължението си да предостави на ответника сумата от
700 000 лв в заем, то предоставянето на сумата от 700 000 лв след
изтичането на срока по чл.2, ал.1 от Договора от 08.07.2013 г. не може да се
приеме като предоставяне в заем, т.е. да се приеме, че ищецът е изпълнил
задължението си по договора.
В тежест на
ответника е да установи обстоятелството, че е изпълнил задължението си да върне
получената в заем сума в уговорения срок, респективно до приключване на съдебното
дирене, поради което Съдът приема това обстоятелство за недоказано. Без
значение за спора е обстоятелството дали ищецът е разполагал с представените в
заем парични средства, тъй като тава обстоятелство не е част от фактическия
състав на нормата на чл.240, ал.1 ЗЗД.
Предвид изложеното
Съдът приема, че ищецът е предоставил на ответника в заем сумата от
700 000 лв, като ответникът се е задължил за върне получената в заем сума
от 700 000 в срок от две години от сключването на договора, приема също,
че ответникът в уговорения срок не е изпълнил задължението си да върне на ищеца
получената в заем сума, поради което искът се явява основателен и следва да се
уважи в заявения размер от 10 000 лв, представляваща част от общо
получената сума от 700 000 лв, ведно с обезщетение за забава от подаването
на исковата молба до окончателното изплащане.
По иска с правна квалификация чл. 240, ал.2 ЗЗД:
С Договор за заем
от 08.07.2013 г. – чл.1, ал.1 – страните са се споразумели ответникът да
заплаща възнаградителна лихва в размер на 8% годишно.
Спорен по делото въпрос
е относно действителността на договора за заем в частта му относно уговорената
възнаградителна лихва, като ищецът твърди, че е нищожен поради противоречието му с добрите нрави с оглед обстоятелството,
че страните не са търговци и сделката не е търговска.
Съдът не споделя това
възражение на ответника със следните аргументи:
Законодателят – чл.240,
ал.2 ЗЗД е предвидил възможността заемателят да дължи лихва само, ако това е
уговорено писмено; от съдържанието на Договор за заем от 08.07.2013 г. се
установява, че страните са уговорили писмено задължението за възнаградителна
лихва в размер на 8% годишно за срока на действие на договора. Законодателят не
е въвел ограничение във връзка със
задължението за лихва спрямо лицата, които дължат лихва по договора за
заем.
В съдебно заседание от
16.06.2017 г. ответникът чрез процесуалния си представител адв.М. заявява, че
уговорката за заплащане на възнаградителна лихва от 8% урежда заплащане на
възнаградителна лихва след изтичането на срока за връщане на получената в заем
сума, т.е. за периода на изпадане в забава. Съдът не споделя това становище,
тъй като от съдържанието на договора може да се обоснове извод, че волята на
страните по договора е заемателят да заплаща 8% годишна лихва за срока на
договора – т.е. за две години, като страните не са уговорили изрично, че
задължението за лихва по смисъла на чл.240, ал.2 ЗЗД възниква в по-късен
момент.
Предвид изложеното Съдът
счита, че ответникът дължи възнаградителна лихва в размер на 8% за срока на
договора – от 29.07.2013 г. – момента на предоставяне в заем на сумата от
700 000 лв с превод по сметка с
титуляр В.В. до 08.07.2015 г. – момента на връщане на получените от В. в заем
парични средства; За
срока на договора размерът на възнаградителната лихва е 112 000 лв, в
който размер следва да се уважи предявеният иск.
По иска с правна квалификация чл.86 ЗЗД:
С Договор за заем
от 08.07.2013 г. страните са се уговорили, че ответникът следва да върне получената
в заем сума до две години от сключването на договора, т.е. до 08.07.2015 г.
При
условията на чл.84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, когато няма определен
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора, като единствено изключение е задължението, произтичащо от
непозволено увреждане, при което длъжникът изпада в забава и без покана.
В случая страните
са уговорили краен момент за изпълнение на задължението – 08.07.2015 г. и след
този момент при неизпълнение на задължението за връщане на получената в заем
сума от 700 000 лв ответникът дължи обезщетение за забава. Предвид
обстоятелството, че ответникът не е изпълнил задължението си да върне получената
в заем сума, то той дължи обезщетение за забава от 09.07.2015 г. до подаването
на исковата молба, като размерът на това обезщетение е 79 686.83 лв, в който
размер следва да се уважи предявеният иск.
По разноските:
При този изход на
спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати
на ищеца направените по делото разноски в размер на 14 307.55 лв.
Ето защо Съдът
Р Е Ш И:
Осъжда В.М.В., ЕГН **********,*** да заплати на „Домино Т” ЕООД, Варна,
ж.к. „Владислав Варненчик” № 25, ет.4, ап.19, ЕИК *********, чрез адв.Г.А.,****:
-сумата 10 000 лв /десет хиляди лева/, представляваща част
от общо дължимата сума от 700 000 лв /седемстотин хиляди лева/,
представена в заем по силата на Договор от 08.07.2013 г., ведно с обезщетение
за забава от 12.09.2016 г. до окончателното изплащане;
-сумата 112 000 лв /сто и дванадесет хиляди лева/,
представляваща възнаградителна лихва върху сумата от 700 000 лв за периода
29.07.2013 г. до 08.07.2015 г., дължима на основание Договор от 08.07.2013 г.;
-сумата 79 686.83 лв /седемдесет и девет хиляди шестстотин
осемдесет и шест лева и 83 ст/, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху сумата от 700 000 лв за периода 09.07.2015 г. до
подаването на исковата молба – 12.09.2016 г.;
-сумата 14 307.55 лв /четиринадесет хиляди триста и седем
лева и 55 ст/ разноски по делото
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез изпращане на препис
СЪДИЯ: