№ 1126
гр. Варна, 17.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Мария Ст. Миланова
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20243110200788 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на „Хранителна борса Александър“ ЕООД ЕИК *********, със
седалище гр.Варна, бул. „Хр. Смирненски"“№ 21, подадена чрез адв. Н. С.,
против НП № 03-2301144/23.01.2024год. на Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" гр.Варна, с което на въззивното дружество е било
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
2000лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ за нарушаване нормата на чл.61, ал.1
от КТ.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е издадено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на
материалния закон. Сочи, че в НП липсвало описание на нарушението,
доколкото липсвали факти относими към посочената като нарушена норма на
чл. 61, ал.1 от КТ. От друга страна навежда твърдения за липса на извършено
нарушение по чл. 61, ал.1 от КТ като сочи, че липсата на подпис върху
трудовия договор не водело до липса на писмена форма на такъв, като се
позовава на съдебна практика на ВКС. Моли НП да бъде отменено.
В съдебното производство въззивното дружество се представлява от
надлежно упълномощен защитник в лицето на адв. Н. С., който заявява че
поддържа жалбата. В последното по делото съдебно заседание адв. С. не се
явява. По делото е депозирано писмено становище от същия, в което навежда
доводи за нищожност на издаденото НП – сочи, че то било издадено от лице
без представителна власт, отправя искане за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение и представя доказателства в тази насока.
1
Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във
фазата по съществото на делото моли НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно издадено. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответната страна.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на
съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 30.11.2023год. св. В. А., инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“
Варна, и още двама негови колеги Д. Н. Д. – началник на отдел БТКД в
Дирекция „ИТ“ Варна и П. Б. – началник на отдел АИПО, Дирекция „ИТ“
Варна, извършили проверка по работни места в складовата база на
въззивното дружество, находяща се в гр.Варна бул. „Хр. Смирненски“ № 21, а
в последствие била извършена и документална проверка на въззивното
дружество като работодател. В хода проверката били представени ТД №
79/19.05.2023год. от 19.05.2023год. между въззивното дружество като
работодател и св. Й. Д. З. като работник в който липсвал подпис на работника,
платежни ведомости за месец май и месец юни 2023год. , отчетни форми за
същите месеци, както и работни графици.
Въз основа на тези документи било прието, че въззивното дружество е
нарушило разпоредбата на чл. 61, ал.1 от КТ, тъй като лицето Й. Д. З. ЕГН
********** било полагало труд в полза на „ХРАНИТЕЛНА БОРСА
АЛЕКСАНДЪР“ ЕООД, изпълнявайки длъжността „шофьор лекотоварен
автомобил“ в обект Складова база на „ХРАНИТЕЛНА БОРСА
АЛЕКСАНДЪР“ ЕООД, гр.Варна, бул. „Христо Смирненски“ № 21 като бил
представен Трудов договор № 79/19.05.2023год., в който липсвал подпис на
работника удостоверяващ сключването му преди постъпването му на работа .
За това нарушение на 15.12.2023год., в присъствието на свидетелката Д.
Н. Д. и управителя на въззивното дружество, св. В. А. съставил срещу
последното АУАН № 03-2301144/15.12.2023год. В АУАН било посочено, че
нарушението било извършено на 19.05.2023год. в Складова база на
Хранителна борса Александър, гр.Варна, бул. „Хр. Смирненски“ № 21, към
който момент и където следвало да бъде сключен трудов договор между
работодателя „ХРАНИТЕЛНА БОРСА АЛЕКСАНДЪР“ ЕООД и работника
Й. Д. З., преди постъпването му на работа. Като свидетел в АУАН била
вписана Д. Н. Д., която подписала и акта.
АУАН бил надлежно предявен, подписан и връчен на представляващия
дружеството.
В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу АУАН не са
постъпили.
2
На 23.01.202024год. , въз основа на акта, Д. Н. Д. – и.д. Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ Варна съгласно заповед № ЧР-
31/17.01.2024год. издала атакуваното НП като е приела изцяло фактическите и
правни изводи на актосъставителя, приела е че въззивното дружество е
нарушило разпоредбата на чл. 61, ал.1 от КТ и му наложила адм. наказание
имуществена санкция в размер на 2000лв. на основание чл.414, ал.3 от КТ.
Като свидетел в хода на съдебното следствие е разпитан В. А.
(актосъставител), който в показанията си пред съда сочи, че е съставил АУАН
за това, че лицето е допуснато до работа преди да е подписало трудов договор.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дал и Й. Д. З..
Същият сочи, че е работил за въззивното дружество и е имал два трудови
договора. Заявява, че първият му ТД бил от 2018год., а вторият бил от преди
април 2023год. като работил за тази фирма до 02.06.2023год. След
предявяване на приобщения към административнонаказателната преписка ТД
№ 79/19.05.2023год. заявява, че такъв ТД е подписал едва през 2024год. когато
отишъл да се взема трудовата книжката и здравната такава защото щял да
започва работа при друг работодател. Тогава бил накаран да подпише
договора както и молба за прекратяване на трудово правоотношение, както и
декларация, че във фирмата не е имало ТД № 79/19.05.2023год. подписан от
него. Заявява, че това било сторено след разговор по телефона от служител на
фирмата с адвокат, в който разговор адвоката казал, че от това зависел изхода
на делото.
Като писмени доказателства към АНП са приложени Протокол за
извършена проверка № ПР2345893 от 15.12.2023год., ТД № 79/19.05.2023год.
със страни „Хранителна борс8а Александър“ ЕООД работодател и Й. Д. З. –
работни; платежна ведомост за месец май 2023год.; отчетна форма за
явяване/неявяване на работа за месец май 2023год.; работен график за месец
юни 2023год.; отчетна форма за явяване/неявяване на работа за месец юни
2023год.; платежна ведомост за месец юни 2023год.; Заповед № 3-
0864/17.10.2022год. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по
труда“; Заповед № ЧР-31/17.01.2024год. на главния секретар на ИА „ГИТ“,
както и Заповед № ЧР-143/19.02.2024год. на главния секретар на ИА „ГИТ“.
Допълнително в хода на съдебното следствие са приобщени представени
от страна въззивното дружество писмени доказателства (ТД №
79/19.05.2023год. подписан от двете страни по него, както и такъв подписан
само от работодателя; справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62,
ал.5 от КТ; молба от Й. Д. З. до управителя на „Хранителна борса
Александър“ ЕООД; служебна бележка № 688/22.05.2023год.; длъжностна
характеристика на длъжността шофьор лекотоварен автомобил на фирма
„Хранителна борса Александър“ ЕООД, справка за движение на трудова
книжка, както и декларация изходяща от Й. Д. З.) , както и такива представени
от страна на въззиваемата страна (Заповед № ЧР-22/12.01.2024год. на ИД на
ИА „ГИТ“ и заповед № ЧР-31/17.01.2024год. на Главния секретар).
3
Както показанията на разпитаните по делото свидетели, така и
приобщените по делото писмени доказателства съдът кредитира изцяло с
доверие като непротиворечиви и взаимнодопълващи се и кореспондиращи
помежду си.
Горните обстоятелства съдът приема за установени въз основа на всички
събрани в хода на съдебното следствие доказателства както писмени така и
гласни.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна
страна, поради което е и допустима и е приета от съда за разглеждане.
Разгледана по същество съдът счете жалбата за основателна по следните
съображения:
НП е издадено от лице за което е било налице основание за самоотвод
съобразно нормата на чл. 51, ал.2, вр. ал.1, б. „б“ от ЗАНН.
Съгласно нормата на чл. 51, ал.1, б. „б“ от ЗАНН не може да участва в
разглеждането на административнонаказателна преписка и в издаването на
наказателно постановление длъжностно лице, което е съставило акта за
нарушението или е свидетел по него.
Съгласно ал.2 на същия член от закона при наличието на някои от
посочените основания длъжностното лице трябва да се отведе незабавно с
мотивиран писмен акт.
В случая видно от приложения към преписката АУАН въз основа на
който е издадено атакуваното НП, в него като свидетел е вписана Д. Н. Д.,
която е издала и процесното НП. Нещо повече от приложения към преписката
протокол за извършена проверка № ПР2345893/15.12.2023год. Д. (тогава
началник на отдел БТКД Д. „ИТ“ Варна) е била част от екипа, който е
извършвал проверката на въззивното дружество. Като е решил въпросът за
отговорността на дружеството –жалбоподател при наличие на презумирани от
закона основания за предубеденост, административнонаказващият орган е
нарушил правото на защита на наказаното лице, което е опорочило
процесното НП и това представлява самостоятелно основание за неговата
отмяна.
На следващо място съдът изцяло споделя направеното от защитата
възражение относно компетентността на АНО. Съгласно нормата на чл. 416,
ал. 5 от КТ наказателните постановления се издават от ръководителя на
съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него
длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на
актосъставителите. В материалите по административнонаказателната
преписка (АНП) се съдържа Заповед № 3-0864/17.10.2022год. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
4
труда" /ръководител на органа по чл. 399 от КТ/, видно от която с нея на
директорите на дирекции "Инспекция по труда" са предоставени правомощия
по издаване на наказателни постановления по актове, съставени от инспектори
и от лица от съответната Дирекция "ИТ" (т.6 от Заповедта).
Видно от съдържанието ревизираното НП негов издател е Д. Н. Д.,
изпълняваща длъжността Директор на Дирекция "Инспекция по труда" Варна,
съгласно Заповед № ЧР-31/17.01.2024год.. Посочената заповед също се
съдържа в материалите по административнонаказателната преписка и видно
от същата с нея Силвия Вутова - Главен секретар на Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда", на основание чл. 84 от Закона за държавния
служител, е възложила по време на отсъствието на Иван Асенов Иванов –
Директор на Д "ИТ" със седалище Варна за периода от 18.01.2024 г. до
16.02.2024 г. включително, всички служебни задължения на длъжността
директор на Д "ИТ" със седалище Варна да се изпълняват от Д. Н. Д. –
началник на отдел БТКД, Д „ИТ“ със седалище Варна.
Съгласно чл. 84, ал. 1 от Закона за държавния служител ЗДС) при
отсъствие на държавен служител изпълнението на служебните задължения се
осъществява от непосредствения ръководител или от друг държавен служител
от състава на съответната администрация. Според чл. 84, ал. 2 от ЗДС
заповедта за заместване се издава от органа по назначаването въз основа на
искане от непосредствения ръководител. Анализът на цитираните разпоредби
сочи, че компетентност да издаде заповед за заместване при отсъствие на
държавен служител, какъвто няма спор, че е директорът на дирекция
"Инспекция по труда" Варна, е органът по неговото назначаване. Орган по
назначаване на държавните служители в Изпълнителна агенция "Главна
инспекция по труда", в т. ч. и на директора на дирекция "Инспекция по труда"
Варна, е изпълнителният директор на Агенцията – аргумент от чл. 5, ал. 2, т.
13 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция
по труда". Следователно при отсъствие на държавен служител от структурата
на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" компетентен да издаде
заповед за неговото заместване по чл. 84, ал. 2 от ЗДС е Изпълнителният
директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Нещо
повече, по отношение на служителите, заемащи длъжност "директор на
дирекция "Инспекция по труда", в Устройствения правилник на Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда" е налице изрична правна норма (чл. 20,
ал. 3), регламентираща че при отсъствие на директора на дирекция
"Инспекция по труда" неговите функции се изпълняват от определено от
изпълнителния директор длъжностно лице за всеки отделен случай.
Цитираната по-горе норма е императивна и не предвижда делегиране на това
правомощие от изпълнителния директор на друг служител от състава
Агенцията.
Налага се извод, че оправомощаването на Д. Д. – началник отдел БТКД в
Д „ИТ“ Варна, да изпълнява всички служебни задължения на Директора на
Дирекция "Инспекция по труда" Варна, в т. ч. да издава НП по актове,
5
съставени от инспектори на Д "ИТ", по време на неговото отсъствие, е
извършено от некомпетентен орган – главния секретар на Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда". Това на свой ред сочи, че и атакуваното
НП, е издадено от некомпетентен орган, което обуславя и неговата
незаконосъобразност.
С оглед липсата на предвидена законова възможност за делегиране на
правомощията по чл. 84 от Закона за държавния служител за определяне на
заместник на директора на дирекция "Инспекция по труда" при негово
отсъствие, от лице различно от органа по назначаването, който е
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда", на друг служител от състава на изпълнителната агенция, което следва
и от разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" е ирелевантно дали е
налице упълномощаване от страна на органа по назначаването –
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда" на главния секретар на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда" да издава заповед за заместване на Директора на Дирекция "Инспекция
по труда" Варна, тъй като липсва възможност за такова делегиране на права.
Същият извод следва и от разпоредбата на чл. 47, ал. 2, вр. ал. 1, б. "а"
ЗАНН, съгласно която ръководителите по буква "а" - ръководителите на
ведомствата и организациите, областните управители и кметовете на
общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове
или да контролират тяхното изпълнение, могат да възлагат правата си на
наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е
предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерския
съвет.
В настоящия случай видно от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" именно Изпълнителният
директор осъществява функциите на административнонаказващ орган и той,
съгласно чл. 47, ал. 2 от ЗАНН може да възлага правата си на определено от
него длъжностно лице, когато това е предвидено в съответния закон, указ.
Това процесуално нарушение също само по себе си е абсолютно и води
до безапелационна отмяна на атакуваното НП.
При наличие на цитираните по-горе две абсолютни процесуални
нарушения свързани с компетентността на лицето издало атакуваното НП,
водещи до безапелационна отмяна на отмяна на НП съдът не намира за нужно
да обсъжда другите наведени в жалбата доводи за допуснати процес.
нарушения свързани с нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и да
изразява становището си досежно приложения материален закон.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят
процесуално недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
По разноските.
6
Разноски се претендират от двете страни в процеса, както от въззивното
дружество, така и от въззиваемата страна като и двете искания са направени
своевременно, а процесуалният представител на въззиваемата страна е
направил и възражение за прекомерност.
По искането на въззиваемата страна.
С оглед крайния изход на делото (НП подлежи на отмяна) искането на
процес. представител на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и като такова следва
да бъде оставено без уважение.
По искането на въззивника за присъждане на разноски, с оглед крайния
изход на делото съдът счете, че такива се дължат съобразно разпоредбата на
чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл.78,
ал.1 от ГПК.
В случая въззивникът е представил доказателства за направени разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв.. В тази насока са
представените по делото Пълномощно с което е упълномощил да го
представлява адв. Н. С., както и платежно нареждане от 29.03.2024год. с
наредител въззивното дружество и получател адв. Н. С. С. за сумата от 600лв.
с правно основание процесуално представителство по настоящото дело.
Договорената и заплатена от въззивника сума за адвокатско
възнаграждение надвишава размера на минималното адвокатско
възнаграждение за този тип дела определен в чл. 18, ал.2 вр. чл. 7, ал.2, т.2 от
Наредбата №1 от 09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от цитираната наредба за защита по
дела с определен интерес възнаграждението при интерес от 1000 до 10000
лева е 400 лв. + 10 % за горницата над 1000 лв.. В случая е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв. и
минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от
наредбата е 500лв. /изчислено по горепосочената формула/ без ДДС.
Съдът като взе предвид, че договореното и заплатено от въззивника
адвокатско възнаграждение надвишава незначително минималния размер на
адвокатското възнаграждение предвиден в цитираната по-горе наредба,
прецени, че така договореното и заплатено възнаграждение не е прекомерно.
Същото съответства на фактическата и правна сложност на делото и
активността на процесуалния представител на въззивника в производството
посредством изготвяне на въззивна жалба, участие в няколко съдебни
заседания и представяне на писмени доказателства и то такива от съществено
значение за решаване на делото. В контекста на горното съдът счете, че
направеното от процес. представител на въззиваемата страна възражение в
тази насока се явява неоснователно, а на въззивника следва да бъдат
присъдени разноски в пълен размер – 600лв.. В случая съдът намира за нужно
да отбележи, че нормата на чл. 63д, ал.2 от ЗАНН не задължава съда
автоматично да присъжда адв.възнаграждение в минимален размер.
7
Адвокатското възнаграждение трябва да е справедливо и обосновано и само в
правомощието на съда е да прецени дали съобразно данните по делото
уговореният размер е прекомерен и до какъв размер следва да се намали при
спазване на определения минимум в разпоредбата на чл. 63д, ал.2 от ЗАНН
във връзка с чл. 36 ЗА. Настоящият случай не е такъв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН Варненският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-2301144 от 23.01.2024год.
на и.д. Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на
„ХРАНИТЕЛНА БОРСА АЛЕКСАНДЪР“ ЕООД ЕИК *********, със
седалище гр.Варна, бул. „Христо Смирненски“ № 21 е било наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000лв. на
основание чл. 414, ал.3 от КТ за нарушаване нормата на чл.61, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" да
заплати на„ХРАНИТЕЛНА БОРСА АЛЕКСАНДЪР“ ЕООД ЕИК *********,
със седалище гр.Варна, бул. „Христо Смирненски“ № 21 сума в размер на
600лв. представляваща адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8