Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. София, 14. 10. 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Любомир Луканов
при
секретар Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Луканов административно
дело № 8674/2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), вр. с чл. 79а, ал. 3 от Закона за марките и географските означения
(ЗМГО).
Образувано
е по жалба на „Б.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, против
акт за задържане на стоки с разписка № 0090591/08.03.2018г., издадена от А.Г.К.
в качеството му на митнически служител от Митница-Варна, като задържането е
извършено на основание чл.78 и чл.79а от ЗМГО и чл.17 от Регламент № 608/2013
г. на Съвета на ЕС.
Производството
е за втори път висящо пред Софийски градски съд, след като с решение № 9580/20.06.2019г.
по адм. дело № 14634/2018г. по описа на ВАС, VІІ отд., е обезсилено
постановеното по делото решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на съда.
В
жалбата са изложени твърдения, че задържането на стоките е направено в
противоречие със закона, при неизяснена фактическа обстановка, тъй като не е
ясен правопритежателят, правното основание на производството по задържането,
териториалният обхват на евентуалните права и източникът на предполагаемите
права. В хода на производството се поддържа, че не са били налице основания за
задържане на стоките, както и че същите следвало незабавно да бъдат освободени,
тъй като в предвидения за това срок правопритежателят не е започнал съдебно
производство за установяване на нарушеното право, нито е налице определение на
съд за допускане на обезпечение съгласно чл. 79, ал.5 от ЗМГО и чл. 79а, ал.4 от
ЗМГО. Иска се от съда да отмени, като незаконосъобразен обжалвания акт.
При
повторното разглеждане на делото от първата инстанция съдът е констатирал, че с
протокол от 15.01.2019г. по постановления на прокурор от РП – Девня са
унищожени веществени доказателства – шапки с козирка „NEW YORK YANKEES“ –
18 180 броя. Налице е идентичност на задържаните стоки с разписка №
0090591/08.03.2018 г. и унищожените веществени доказателства, съгласно
цитирания протокол.
С молба вх. № 105730 от 23.08.2018г. по описа на съда,
жалбоподателят е обосновал правния си интерес от поддържането на жалбата си с
твърдението си, че не са били налице първоначалните основания за задържането на
стоките, както и, че е изтекъл законовия десетдневен срок, в който те са могли
да бъдат задържани. Заявява, че правният интерес от поддържането на жалбата е
налице, тъй като следва да бъде установено дали стоките са били задържани
правомерно и дали не е следвало да бъдат освободени след изтичането на
максимално установения десетдневен срок, което е от значение за евентуалната
претенция на жалбоподателя за обезщетение на вреди по ЗОДОВ или по общия исков
ред. Поддържа, че унищожаването на стоките е без правно значение за
законосъобразността на задържането им.
В
открито съдебното заседание, жалбоподателят, редовно призован не се
представлява. Не сочи нови доказателства. Не претендира разноски.
Ответникът
по оспорването - А.Г.К., действащ в качеството му на длъжностно лице -
митнически служител от М.Варна, понастоящем ТД Северна морска в Агенция „М.“,
правоприемник на М.Варна, лично и чрез процесуалния си представител по
пълномощие ст. юрисконсулт А.Х.Ш.оспорва жалбата, като неоснователна. Излага
подробни съображения за неоснователността й и пледира да се отхвърли. Представя
писмени бележки, в които излага доводи по съществото на спора и иска присъждане
на направените съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Софийски
градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на страните,
задължителните указания на ВАС и извърши цялостна проверка относно
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1,
във връзка с чл. 146 от АПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
В
производството по адм. дело № 5604 от 2018 г. на СГС е представена в цялост административната
преписка по издаване на оспорения административен акт. От неоспорените
доказателства по административната преписка се установява, че с разписка №
0090591/08.03.2018 г., издадена от служител на Митница-Варна, въз основа на
протокол за извършена митническа проверка № 18BG2000М008287 (лист 5-9 от адм. дело № 783/2018г. на Административен съд
Варна) е осъществено задържане от представител на дружеството – жалбоподател на
стока – 18 180 бр. шапки в 56 кашона с поставени на шапките словни и/или фигуративни
изображения на „NEW YORK YANKEES“. Задържането е извършено въз основа на
митническа проверка, резултатите от която са отразени в протокола от 08.03.2018
г., а е направено по инициатива на митническите органи въз основа на подадено
от Major League Baseball Properties Inc като притежател на марката „NEW YORK
YANKEES“ общностно заявление за защита на права върху интелектуалната
собственост, по което е издадено решение със срок на валидност до 14.12.2018г.
Правопритежателят е идентифициран след извършена проверка в системата
COPIS-Европейска система за подадени заявления.
Установява
се, че след задържането на стоките, правопритежателят е уведомен чрез
посоченото в заявлението лице за контакт CEW&PARTNERS MR.MARIUS SCHEIDER, с
писмо изх. № 32-70465/09.03.2018 г. (лист 18-19 от пр. пр. № 235/2018г. на РП –
Девня), като му е указано в срок от десет работни дни да информира митническите
органи за обстоятелствата по чл. 23, §1, б. „а“ и „б“ от Регламент № 608/2013
г., а именно дали е нарушено правото му върху интелектуална собственост и дали
е съгласен стоките да бъдат унищожени. Уведомен е и за обстоятелствата, при
които задържането на стоките ще бъде прекратено, както и за възможността да
идентифицира стоките и да вземе проби от тях. С писмото му е предоставена
информация за името и адреса на получателя/изпращача, митническия режим и
произход, мястото от където са и местоназначението на стоките, които са
задържани. Посочените уведомления са получени от маркопритежателя, който на
16.03.2018 г., чрез посоченото лице за контакт, е изпратило уведомителни писма
за стоките с търговската марка „NEW YORK YANKEES“, в които е посочило, че въз
основа на предоставените снимки, потвърждава, че задържаните шапки са
фалшификати и нарушават търговската марка, както и че желае стоката, задържана
по опростената процедура, да бъде унищожена (лист 58-59 от адм. дело № 5604 от
2018 г. на СГС и лист 93-96 от пр. пр. № 235/2018г. на РП – Девня).
С
писмо изх. № 32-75411/14.03.2018 г. правопритежателят е уведомен от
митническите органи за постъпило възражение с вх. № 32-72552/12.03.2018 г. от
получателя на стоките, в което се твърди, че не е нарушено правото на
интелектуална собственост, както и че задържането на стоките е
незаконосъобразно и възразява стоките да бъдат унищожени. В срока по чл.23,
ал.4, вр. чл.23, ал.3 от Регламент № 608/2013 г., с писмо с вх. №
32-85394/23.03.2018 г., правопритежателят, чрез своя представител по пълномощие
- адв. Олга Сиракова, е поискал срокът за задържане на процесните стоки да бъде
продължен с десет работни дни, т.е., като е посочил, че подготвя съдебно
производство за установяване нарушеното му право върху обектите на
интелектуална собственост, като продължаването на срока е поискано с цел
събиране на доказателства за това производство (лист 42-45 от адм. дело № 5604
от 2018 г. на СГС). Искането за продължаване на срока е уважено с още десет
работни дни, видно от разпореждане на зам. началника на Митница-Варна от
23.03.2018 г., т.е. до 06.04.2018 г. (лист 62 от адм. дело № 5604 от 2018 г. на
СГС).
По
преписката е представено и удостоверение за регистрация за процесната търговска
марка на Общността.
Установява
се също, че на 05.04.2018г., т.е. преди изтичането на продължения срок за
задържане на стоките, правопритежателят, чрез своя пълномощник, е уведомил
митническите органи, че е подал сигнал в РП-Девня за извършено престъпление по
чл.172б от НК, ведно с писмени доказателства с цел установяване дали е нарушено
правото му, като е по сигнала е образувано ДП № 4/2018 г. по описа на РП-Девня.
Видно от преписката по досъдебното производство, приета и приложена и по
настоящото дело, производството е образувано на 10.04.2018 г. по сигнал на
правопритежателя за това, че на 09.03.2018 г. в гр. Девня, на пристанище
Варна-Запад, без съгласието на притежателя на изключителното право, е използвал
в търговската дейност марката „NEW YORK YANKEES“. Обект на това изключително
право, без правно основание - престъпление по чл.172б, ал.1 от НК. Установява
се, че задържаните стоки са приобщени като веществени доказателства по делото,
като на 07.06.2018 г. същите са предадени на ГПУ Варна от разследващия полицай.
От писмо на Патентно ведомство до ГПУ – Варна от 23.05.2018 г. се установява,
че притежател на изключителното право върху процесните марки е Major League
Baseball Properties Inc, САЩ, като марките са регистрирани само по реда на
Регламент (ЕС) № 608/2013 г. и са действащи на територията на Република
България, като няма данни за вписани лицензионни договори за отстъпване правото
върху марките в полза на трети лица. С постановление от 13.06.2018 г. на
прокурор в РП- Девня, срокът на разследването по ДП №4/2018 г. по описа на
ГПУ-Варна е продължен до четири месеца, считано от 10.06.2018 г. (лист 152-153
от ДП № 4/2018г.).
Видно
от протокол от 15.01.2019г. по постановления на прокурор от РП – Девня са
унищожени веществени доказателства – шапки с козирка „NEW YORK YANKEES“ –
18 180 броя (лист 52 от адм. дело № 14634/2018г. по описа на ВАС, VІІ отд.).
Налице е идентичност на задържаните стоки с разписка № 0090591/08.03.2018 г. и
унищожените веществени доказателства, съгласно цитирания протокол.
При
повторното разглеждане на делото административният орган е представил и съда е
приел като неоспорени писмени доказателства заповеди № 7649 от 26.07.2012 г.,
както и заповед № 4433 от 29.03.2019 г., издадени от директора на Агенция „М.“,
заедно с длъжностните характеристики, връчени на А.Г.К., съответно на
25.04.2016 г. и 13.05.2019 г.
От
заповед № 7649 от 26.07.2012 г. се установява, че А.Г.К. е назначен с ранг V
младши за държавен служител на длъжността инспектор в Агенция „М.“ в сектор
„Разузнавателна информация и анализ на риска“ в отдел „Митническо разузнаване и
разследване“, специализирана администрация, М.Варна, считано 01.08.2012г. От
приложената длъжностна характеристика за заеманата длъжност старши митнически
инспектор, утвърдена на 08.04.2016г. от главния секретар на Агенция „М.“,
екземпляр от която е връчен на А.К. на 25.04.2016г. се установява, че
ответникът по оспорването има преки
задължения да извършва
претърсвания и изземвания на стоки,
които са били или е трябвало да бъдат обект на митнически надзор и контрол и
свързаната с тях документация в офиси, служебни и други помещения, както и
личен обиск на намиращи се тях лица при спазване на разпоредбите на НПК (раздел
V, т. 26 от длъжностната характеристика). Отделно в раздел V, т. 30 от
длъжностната характеристика е посочено, че прилага мерките по защита на правата
на интелектуалната собственост (лист 41-42 от делото).
Останалите
писмени доказателства, приети при новото разглеждане на делото от СГС, представени
от административния орган са неотносими, доколкото касаят период след
постановяване на административния акт и настъпила организационна промяна при
административния орган, която не е спорна между страните.
Приетите
доказателства и установените с тях факти не се оспорват от страните. Същите
кореспондират помежду си и съдът ги кредитира при произнасяне по съществото на
спора.
При така установената
фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл. 146 от АПК, във връзка с
чл. 168 от АПК, съдът формира следните правни изводи:
І. По допустимостта на
жалбата:
Съдът приема, че жалбата е
подадена от лице, което има правен интерес от оспорването на административния
акт, тъй като е негов адресат. Заповедта е надлежно връчена на жалбоподателя, а
жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК
(видно от вх. № и дата на Административен съд Варна). Жалбата отговаря и на
изискванията за форма и реквизити по чл.150 и чл.151 от АПК, поради което съдът
я приема за процесуално допустима.
ІІ. По основателността на
жалбата съдът приема следното:
Нормата на чл. 79а, ал. 1
от ЗМГО постановява, че митническите органи могат по своя инициатива или по
искане на друг държавен орган да задържат стоки, за които имат основание да
смятат, че нарушават закриляно по този закон право.
Установи се, че
оспореният административен акт е издаден от материално, териториално и времево
компетентен митнически орган. От събраните пред съда доказателства се установи
по безспорен начин, че към момента на постановяване на оспорения акт, А.Г.К. е
изпълнявал длъжност инспектор в Агенция „М.“ в сектор „Разузнавателна
информация и анализ на риска“ в отдел „Митническо разузнаване и разследване“,
специализирана администрация, М.Варна, считано 01.08.2012г.
Актът
е издаден и при спазване на установената писмена форма.
При
извършената проверка за законосъобразност не се установи при издаване на обжалвания
акт, от административния орган да е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствени правила.
Задържането на стоките,
на които получател е жалбоподателя е извършено съгласно чл.17, §1 от Регламент
(ЕС) № 608/2013 г., според който, когато митническите органи идентифицират
стоки, за които се предполага, че нарушават право върху интелектуална
собственост, обхванато от решение, с което се удовлетворява заявление, те
отлагат вдигането на стоките или ги задържат. В конкретния случай, видно от
събраните по делото доказателства, задържането на стоките е във връзка със
заявление за защита на права върху интелектуалната собственост, по което е
издадено решение със срок на валидност 14.12.2018 г., а срока на валидност на
регистрацията на марката е до 25.10.2024 г. Установен е правопритежятелят на
марката, който е идентифициран след проверка в Европейската система за подадени
заявления - COPIS, създадена в изпълнение на чл.31 и чл.32 от Регламент (ЕС) №
608/2013 г.
От събраните по делото
писмени доказателства се установи, че митническият орган е действал в
съответствие с правомощията си съгласно чл.17, §1 от Регламент (ЕС) № 608/2013
г. и е спазил процедурата по задържането на стоките, за които е предположено,
че нарушават право върху интелектуална собственост.
Съдът приема, че
задължителната опростена процедура за бързо унищожаване на задържаните стоки,
предвидена в раздел 2 на Регламента - „Унищожаване на стоки, започване на
производство и преждевременно вдигане на стоките“, предвижда, че задържаните
стоки могат да бъдат унищожени и без да започне съдебно производство за
установяване на нарушение, ако притежателят на правото е потвърдил, че стоките
са фалшиви и желае да бъдат унищожени, и деклараторът или държателят на стоките
е съгласен с унищожаването. Само ако собственикът на стоките изрично се
противопостави на унищожаването, титулярът на правата ще трябва да установи
нарушението по предвидения в закона ред.
В конкретния случай
притежателят на правото е потвърдил, че задържаните стоки нарушават право на
интелектуална собственост в срока от десет работни дни и е потвърдил писмено,
че е съгласен стоките да бъдат унищожени отново в предвидения за това срок.
Същевременно държателят на стоките е възразил писмено срещу унищожаването на
стоките, за което правопритежателят е надлежно уведомен от митническите органи.
В рамките на продължения с десет работни дни срок за започване на производство
за установяване на нарушението, правопритежателят е информирал митническите
органи за започнало наказателно производство за извършено престъпление по чл.
172б от НК с цел установяване, че правото му е нарушено, т.е. за започнало е производство
по смисъла на чл.23, § 3 от Регламент (ЕС) № 608/2013 г.
Неоснователно е възражението
на жалбоподателя, че стоките е следвало да бъдат освободени поради това, че
правопритежателят не е започнал процедура пред съда за решаване на спора по
същество съгласно чл.79а, ал.4 от ЗМГО. Според чл.80а от ЗМГО разпоредбите на
раздел III „Мерки за граничен контрол“ на ЗМГО се прилагат само в случай и
доколкото не противоречат на разпоредбите на Регламент 1383/2003/ЕС (отм.), а
сега Регламент (ЕС) № 608/2013 г. (съгласно чл.38 от същия позоваванията на
отменения регламент се разбират като позовавания на новия регламент), който има
директно приложение.
Съгласно практиката на
СЕС, обкетивирана в решение № С-583/2012, постановено по отправено преюдициално
запитване, отнасящо се до тълкуването на Регламент 1383/2003/ЕС и в рамките на
спор по повод отказ на митническа служба да предостави освобождаване на
задържаните стоки, за които се подозира, че нарушават правото върху
интелектуална собственост, макар титулярът на това право да не е започнал
процедура, чиято цел е да установи дали е налице нарушение на такова право, за
да се определи дали е налице такова нарушение, са приложими правните разпоредби
в сила в държавата членка, на чиято територия се намират стоките, като
законодателят на Съюза само препраща към прилагането на правните разпоредби, в
сила за съответната държава членка и не изключва възможността орган, различен
от правораздавателен, да бъде посочен като орган, компетентен да се произнесе
по същество.
При така установените
факти и съобразявайки приложимото право, следва да се приеме, че започналото
наказателно производство по сигнал на правопритежателя, представлява
производство по смисъла на чл.23, § 3 от Регламент (ЕС) № 608/2013 г.,
доколкото вътрешното ни законодателство предвижда и наказателноправна защита на
интелектуалната собственост по реда на раздел VII „Престъпления против интелектуалната
собственост“ на НК, а не само гражданско правна такава по реда на ЗМГО. В този
смисъл, настоящият състав приема, че митническите органи не са имали основание
да прекратят задържането на стоките към момента на подаване на жалбата от
държателя на стоките, към който момент не са били изтекли сроковете по
процедурата, предвидена в чл.23 и сл. от Регламент (ЕС) № 608/2013 г. Основание
за прекратяване на задържането на стоките не е налице и към момента на
приключване на устните състезания пред съда, тъй като по инициатива на
правопритежателя е започнало наказателно производство за установяване на
нарушението. Задържаните стоки са били приобщени като веществени доказателства
по образуваното досъдебно производство, поради което разпореждането с тях е от
компетентност на прокурора, а не от компетентност на митническите органи.
Установи се, че задържаните стоки са били са унищожени като веществени
доказателства именно в изпълнение на постановление на прокурор от РП – Девня,
за което е съставен и протокол от 15.01.2019г. Следва, че при постановяване на
оспорения административен акт не е допуснато и противоречие с материалноправни
разпоредби.
Акт
за задържане на стоки с разписка № 0090591/08.03.2018г. е издаден при
съобразяване с целта на закона, тъй като с него се цели защитата на права,
произтичащи от условията и реда за регистрация на марките и географските
означения (арг. от чл. 1 на ЗМГО).
Административният
акт е издаден при обвързана компетентност, при правилно изяснени факти и е
съобразен с целта на закона, поради което няма нарушение на чл. 6 от АПК.
Оспореният административен акт, като издаден от компетентен орган, в кръга на
правомощията му, в предвидената от закона форма, без да са допуснати съществени
процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и неговата цел, е
законосъобразен.
По
изложените съображения
съдът отхвърля жалбата на „Б.“ ЕООД срещу акт за задържане на стоки с разписка №
0090591/08.03.2018г., издадена от А.Г.К. в качеството му на митнически служител
от Митница-Варна, като неоснователна.
ІІІ. По разноските:
Страните своевременно претендират
разноски и съдът дължи произнасяне по това искане в изпълнение нормата на чл. 81 от ГПК,
във вр. с чл. 144 от АПК.
Съгласно Тълкувателно
решение № 3 от 13.05.2010 г. на Общото събрание на колегиите при Върховният
административен съд на Република България в случаите, в които съдът отхвърли
оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е
представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство.
На
основание чл. 78, ал.8
от ГПК, вр. с чл. 143 от АПК, размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, препращащ към чл. 24 от
Наредба за заплащане на правната помощ, според който по
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100.00 до 200.00
лв. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, съдът приема, че
„Б.“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 200 (двеста) лева.
По изложените съображения
съдът осъжда жалбоподателя да заплати в полза на ответника сумата от 200 лв.
разноски по делото, която сума съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК включва и
разноските, направени в производството пред ВАС.
Така мотивиран и на основание
чл.172, ал.2,
пр. последно от АПК, Софийски градски съд, ГО
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Б.“ ЕООД с ЕИК *******, седалище и адрес на
управление ***, против акт за задържане на стоки с разписка №
0090591/08.03.2018г., издадена от А.Г.К. в качеството му на митнически служител
от Митница-Варна, като неоснователна;
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД с ЕИК *******, седалище
и адрес на управление ***31, да заплати на ТД Северна морска в Агенция „М.“,
правоприемник на М.Варна, с адрес: гр. Варна, пл. „***, сумата от 200 (двеста) лева,
представляваща разноски по административно дело № 8674 по описа за 2019г. на Софийски
градски съд и по административно дело № 14634 по описа за 2018г. на Върховния
административен съд, VІІ отделение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: