№ 597
гр. Бургас, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З.М.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20222120200737 по описа за 2022
година
Производството е образувано по повод жалба, подадена от Р. Б. В. ЕГН **********
чрез адв. Р.В. против наказателно постановление № НП-807/26.03.2021г. на Кмета на
Община Бургас, с което за нарушение на чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 4 Закон за здравето вр.
Решение № 72/26.01.2021г. на МС, вр. раздел I, т. 8 от Заповед РД-01-51/26.01.2021г. на
Министъра на здравеопазването на основание чл. 209а, ал. 4, вр. чл. 209а, ал. 1 от Закон за
здравето /ЗЗдр/ на Р.В. е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.
С жалбата се иска отмяна на НП като се сочи, че жалбоподателката към момента на
проверката разговаряла по телефон, не знаела за заповед на Кмета. Нямало други лица в
близост. Липсвало пълно описание на нарушението, не било посочено какво предвижда
посочената в АУАН Заповед. Не било посочено и че мярката е въведена на осн. чл. 63, ал. 1
ЗЗ. Неправилно била посочена нарушената разпоредба. Намира, че деянието не е
съставомерно. Отделно към датата на издаване на НП въведените противоепидемични мерки
били отменени и затова била налице хипотезата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН. Отделно намира, че се
касае за „маловажен случай” като излага подробни съображения.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява, явява се адв. В.,
която поддържа жалбата и претендира разноски.
За Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява представител.
Жалбата е подадена в срок като НП е връчено на 04.02.2022г., а жалбата е подадена на
11.02.2022г., от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме за допустима.
На 12.03.2021г. св. М. Ив. Ч. като лице, включено в списък към Заповед №
667/10.03.2021г. на Кмета на Община Бургас, извършвала съвместна проверка с
представители на МВР и други служби във връзка с въведените противоепидемични мерки
на територията на страната за ограничаване на разпространението на заразата от Ковид 19.
На тази дата свидетелят съставил АУАН срещу Р. Б. В. за това, че на 12.03.2021г. в
12,10 часа в гр. Бургас, при проверка извършена на обект общински пазар „***” е заварена
да стои на обществено место, на открито, без да е поставила предпазна маска или друго
1
защитно средство, което да предпазва лицето – носа и устата. С което е нарушила чл.
209а,ал. 1, вр. чл. 63, ал. 4 ЗЗдр вр. Решение № 72/26.01.2021г. на МС, вр. Заповед РД
52/26.01.2021г. на Министъра на здравеопазването вр…./нечетимо- вероятно Заповед РД-01-
51/26.01.2021г. на Министъра на здравеопазването/.
Лицето отказало да получи АУАН, което е удостоверено с подписа на един свидетел.
АНО е възприел фактите, описани в АУАН и на 26.03.2021г. било издадено НП, с
което било прието, че се касае за нарушение на чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 4 Закон за
здравето вр. Решение № 72/26.01.2021г. на МС, вр. раздел I, т. 8 от Заповед РД-01-
51/26.01.2021г. на Министъра на здравеопазването и на основание чл. 209а, ал. 4, вр. чл.
209а, ал. 1 ЗЗдр на Р.В. е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.
Тези факти съдът установи въз основа на събраните писмени и гласни доказателства.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание намира, че АУАН и
НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН. Съгласно чл. 209а, ал. 3 ЗЗдр нарушенията по
ал. 1 и 2 се установяват с актове, съставени от държавни здравни инспектори или от
длъжностни лица, определени от директора на регионалната здравна инспекция,
длъжностни лица, определени от директорите на областните дирекции на Министерството
на вътрешните работи, или длъжностни лица, определени от кметовете на общини. АУАН е
съставен от компетентно лице съгласно Заповед № 667/10.03.2021г., а НП е издадено от
компетентен орган.
Съгласно чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр който наруши или не изпълни въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични
мерки по чл. 63, ал. 4, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от
300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 ЗЗдр предвижда, че при обявена извънредна епидемична
обстановка министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни
противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за
територията на страната или за отделна област.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 при непосредствена опасност за живота и
здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с
цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична
обстановка.
Със Заповед РД № 52/26.01.2021г. на Министъра на здравеопазването е продължен
срока на въведените временни противоепидемични мерки на територията на Република
България считано от 01.02.2021 г. до 30.04.2021 г.
Не се споделят възраженията, че жалбоподателката не знаела за Заповедите. Заповедта
на Министъра не била публикувана в Държавен вестник. Съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал. 1 Закон за здравето (ЗЗ) при възникване на извънредна епидемична обстановка
министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на
страната или на отделен регион. С Решение (Обн. - ДВ, бр. 22 от 13.03.2020 г.) Народното
събрание, по предложение на Министерския съвет и на основание чл. 84, т.
12 от Конституцията на Република България и във връзка с разрастващата се пандемия от
COVID-19, обяви извънредно положение върху цялата територия на Република България,
считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. като съгласно т. 2. възложи на Министерския
съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във
връзка с пандемията от COVID-19 и в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на
Република България.
В съответствие с обявеното извънредно положение Министърът на здравеопазването
2
издаде заповеди във връзка с овладяване на извънредната епидемична обстановка, които
впоследствие бяха многократно изменяни. Заповедите в периода си на действие създават
задължения, непосредствено засягат права, свободи и законни интереси на неопределен
брой лица. Съгласно разпоредбата на чл. 65 от АПК, общи са административните актове
(ОАА) с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения, или
непосредствено се засягат права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица,
както и отказите да се издадат такива актове (така Определение № 8865 от 06.07.2020 г. по
адм. д. № 3873/2020 на Върховния административен съд; Определение от 01.06.2020 г. по
адм. д. № 4088/2020 на Върховния административен съд). АПК по отношение на ОАА
предвижда специално производство във връзка с тяхното приемане и оповестяване. От тези
правила е налице изключение като съгласно чл. 73 АПК когато неотложно трябва да се
издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения,
свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и
имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за
уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В
тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му.
Заповедите на Министъра на здравеопазването са издадени именно в неотложна ситуация за
опазване на живота и здравето на гражданите на територията на страната като същите са
оповестени чрез средствата за масово осведомяване, както и на страницата на Министерство
на здравеопазването.
По делото няма данни Заповедта да е обявена за нищожна и е създавала задължения за
правните субекти. Следва да се има предвид, че Заповедите по чл. 63 от ЗЗ са общи
административни актове и отмяната или изменението им, не представлява изменение на
нормативна разпоредба, за да е приложима хипотезата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН. Не би могло да
намери приложение Тълкувателно Решение № 2 от 27.06.2016 г. на ВАС на РБ, постановено
по т. д. № 2/2015 г., в мотивите на което е прието, че отмяната на общ административен акт
има обратно действие, т. е. той се счита отменен от момента на издаването му. По
отношение на горепосочените общи административни актове, не са ангажирани по делото
доказателства за отмяната им като незаконосъобразни, поради което от значение е
обстоятелството, че към датата на извършване на нарушението заповедта е била действаща,
пораждала е валидно правно действие на територията на Република България (в този смисъл
Решение от 16.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 107 / 2020 г. на Административен съд – Габрово;
Решение № 160 от 03.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 152 / 2020 г. на Административен съд –
Кърджали; Решение № 170 от 14.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 147 / 2020 г. на
Административен съд – Кърджали; Решение № 177 от 21.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 160 /
2020 г. на Административен съд – Кърджали и др.).
Според съда обаче НП е незаконосъобразно и следва да се отмени поради следното:
В случая актосъставителят и свидетелят при съставяне на АУАН нямат конкретен
спомен за лицето и за това поради какви причини е отказала да получи АУАН, как е
изглеждала, какво е било конкретното поведение на лицето.
На първо място трябва да се държи сметка за различната квалификация на нарушението
в АУАН и в НП. Съществен реквизит на АУАН и на НП е да се опише нарушението, датата
и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават както и законните разпоредби, които са били
нарушени виновно. В конкретния случай това изискване не е спазено. Липсва описание
обстоятелствата при които е извършено нарушението, в резултат от което и свидетелите не
могат да възпроизведат конкретни обстоятелства във връзка с нарушението. Липсва яснота
коя именно разпоредба на закона е била нарушена – ако в АУАН е трудно четима
последната Заповед, но са ясно четими останалите чл. 209а,ал. 1, вр. чл. 63, ал. 4 ЗЗдр вр.
Решение № 72/26.01.2021г. на МС, вр. Заповед РД 52/26.01.2021г. на Министъра на
3
здравеопазването вр…./нечетимо- вероятно Заповед РД-01-51/26.01.2021г. на Министъра на
здравеопазването/, в НП обаче Заповед РД 52/26.01.2021г. на Министъра на
здравеопазването изобщо не е посочена. Липсва яснота коя според наказващия орган е
приложимата Заповед, с която жалбоподателят е бил длъжен да се съобразява на открито.
Следва да се посочи, че задължението не се съдържа в Заповед РД 52/26.01.2021г. на
Министъра на здравеопазването, а Раздел I, точка 8 от Заповед РД-01-51/26.01.2021г. на
Министъра на здравеопазването, където е предвидено: „Всички лица, когато се намират на
открити обществени места, на които има струпване на хора и невъзможност за спазване на
физическа дистанция от 1,5 м., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно препоръките в
приложение № 3”. Предвид посоченото, за да е съставомерно поведението на лицето следва
да са налице всички предпоставки, визирани от издателя на заповедта, а в случая АУАН и
НП посочват само, че се касае за това, че лицето е било установено на открито, но липсва
посочване да се касае за струпване на хора и невъзможност за спазване на физическа
дистанция от 1,5 м.
За да е съставомерно поведението на лицето следва да са описани всички признаци от
състав на нарушението, за което се ангажира отговорността, а в случая това не е сторено.
Напротив, разпитани в съдебно заседание и свидетеля, и актосъставителят посочиха, че е
било малко вероятно да се касае за струпване на хора - св. Д.: „Струпване на хора няма как
да е имало, защото хората бяха малко, беше и студено.”, св. Ч. няма конкретен спомен, но
казва: „Не е имало чак такова струпване на хора, че да не може да се преминава и да не може
да се спазва дистанция”. Липсата на факт от състава на нарушението обосновава
необходимостта от отмяна на НП, тъй като деянието не е съставомерно.
Липсва посочване, твърдение, за факт, който е от значение за ангажиране на
отговорността на жалбоподателя. В случай, че се касае само за място на открито без да са
налице допълните, предвидени в Заповедта изисквания, то лицето няма задължение да носи
защитна маска.
Поради изложеното НП следва да се отмени като незаконосъобразно.
Съдът на основание чл. 63д ЗАНН дължи произнасяне по разноските като в случая
право на такива, предвид отмяна на НП, има жалбоподателят, който претендира разноски за
възнаграждение за адвокат в размер на 300 лева, което съгласно представения договор е
заплатено в брой.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № НП-807/26.03.2021г. на Кмета на Община
Бургас, с което за нарушение на чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 4 Закон за здравето вр.
Решение № 72/26.01.2021г. на МС, вр. раздел I, т. 8 от Заповед РД-01-51/26.01.2021г. на
Министъра на здравеопазването на основание чл. 209а, ал. 4, вр. чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр на Р. Б.
В. ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300 /триста/
лева.
ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на Р. Б. В. ЕГН ********** сумата в размер на
300 /триста/ лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
4
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5