Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1107
гр.Русе, 07.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд ІV граждански състав
в публично заседание на тринадесети юли през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател : Виржиния Караджова
при
секретаря Василена Жекова
в
присъствието на прокурора ………................................
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 6430 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание
чл.422 от ГПК.
Ищецът твърди, че се е снабдил срещу ответника със заповед за
изпълнение по реда на чл.410 по ГПК по ч.гр.дело № 4337/2019 г. по описа на РРС за сумата от 281,13 лв. въз основа на 4 бр. фактури,
издадени във връзка с Договор за мобилни услуги № 61704414/ 14.01.2017 г. с
приложено Заявление за пренасяне на номера в мрежата на ”Теленор” от същата
дата за мобилен номер **********, Договор за мобилни услуги №
*********/15.06.2017 г. за мобилен номер ********** и Договор за лизинг от
15.06.2017 г. за мобилно устройство LENOVO Yoga 3 10 4G X50M.Заповедта била връчена на длъжника в хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК.
Твърдят, че ответникът е неизправна страна по облигационните връзки,
като същият им дължи по Договор за далекосъобщителни услуги от 14.01.2017 г.
сумата от 64,93 лв., с ДДС, включваща месечни абонаментни такси за периода
20.08.-19.11.2017 г. от 50,59 лв. и за периода 20.08.-19.10.2017 г. от 14,34
лв., по Договор за далекосъобщителни услуги
от 15.06.2017 г.-76,40 лв., с ДДС, от която 74,60 лв. за месечни абонаментни
такси от 20.08.-19.11.2017 г. и 1,80 лв. за времето от 20.08. до 19.10.2017 г.,
и по Договор за лизинг от 15.06.17 г.- общо 139,80 лв., от които 20,97
лв.-лизингови вноски за периода 20.08.-19.11.2017 г., а от 19.11.2017 г. до
19.04.2019 г., на основание чл.12 от ОУ на оператора-118,83 лв., съставляваща
17 лизингови вноски от по 6,99 лв.Сочат, че
по отношение на абоната е приложен чл.75 във вр.с чл.19б, вр т.12 ал.2
от ОУ.
Искат да се признае за установено по отношение на ответника, че им
дължи присъдената сума по ч.гр.дело № 4337/2019 г. по описа на РРС.Търсят се
разноски за двете производства.
Ответникът Й.Е.Г. не се явява в съдебно заседание.Назначеният му процесуален
представител оспорва исковете.
След преценка на събраните
по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Видно от приложеното
ч.гр.дело № 4337/2019 г. по описа на РРС, в полза на ищеца в настоящото
производство е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК за дължима от Й.Е.Г. сума от 281,13 лв.,
представляваща вземания по Договор за
мобилни услуги № 61704414/ 14.01.2017 г. с приложено Заявление за пренасяне на
номера в мрежата на ”Теленор” от същата дата
за мобилен номер **********, Договор за мобилни услуги № *********/15.06.2017
г. за мобилен номер ********** и Договор за лизинг от 15.06.2017 г., във връзка
с което били издадени 4 бр. фактури, със законната лихва от 12.07.2019 г. и 385
лв.-разноски за производството.Актът е връчен на длъжника в хипотезата на чл.47
ал.5 от ГПК.На заявителя било съобщено да предяви вземанията
си по общия исков ред.Разпореждането е
връчено на дружеството на 24.09.2019 г. Исковата молба, въз основа на която е образувано
настоящото дело, е постъпила в съда на 28.10.2019 г., като датата на
пощенското клеймо е от 24.10.2019 г.
По делото няма спор и са ангажирани
доказателства, че между страните са били подписани Договор за мобилни услуги № 61704414/ 14.01.2017 г. с приложено
Заявление за пренасяне на номера в мрежата на ”Теленор” от същата дата за
мобилен номер ********** за срок от 24 месеца със стандартна месечна
абонаментна такса от 29,99 лв., с вкл.ДДС, а след отчитане на промоционална
клауза-17,99 лв., с вкл. ДДС, Договор за
мобилни услуги № *********/15.06.2017 г. за мобилен номер ********** за срок от
2 години, стандартна такса от 29,99 лв., с ДДС и промоционална-25,99 лв., с
вкл.ДДС, и Договор за лизинг от 15.06.2017 г. за мобилно устройство LENOVO
Yoga 3 10 4G X50M при обща лизингова цена от 160,77
лв., с вкл.ДДС, при 23 месечни лизингови вноски
от по 6,99 лв., с ДДС.
Абонатът е удостоверил с подписа си, че са му били връчени Общите
условия на оператора.Последните са представени по настоящото дело (л.73-л.76).В
чл.4 от Договора за лизинг е удостоверено получаването на лизинговата вещ от
ответника, а в чл.7-на ОУ към този контракт /л.19/.
Според чл.3 ал.2 от договора за лизинг, месечните лизингови вноски се
фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете,
условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството
му на абонат на мобилни услуги.В процесния случай в контракта е посочена
предпочетена дата на фактуриране на услугите-20-то число от месеца.
Според чл.26 от Общите условия на мобилния оператор, при ползване на
услуги чрез индивидуален договор, заплащането се извършва въз основа на
фактура, издавана ежемесечно на името на потребителя.Последният при подписване
на контракта бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издаван
счетоводен документ.Неполучаването на фактура не освобождава абоната от
задължението за плащане на цената за услугите.
Във връзка с процесните вземания са представени 4 бр. фактури, касаещи
периода м.септември 2017 г.-м.януари 2018 г. Ответната страна не е ангажирала
доказателства да е погасила вземанията на оператора в сроковете и при
условията, визирани в чл.49 и чл.71 от ОУ.В тази връзка ищецът се възползвал от
предвидената възможност в чл.75 от ОУ и прекратил едностранно всички договорни
отношения.По делото няма спор, че това е станало на 11.12.2017 г.Поради прекратяване на договорите на мобилни услуги,
на основание т.12 ал.2 от ОУ, приложени към лизинговите договори, дължимите месечните вноски за предоставеното
на абоната устройство също били обявени
за предсрочно изискуеми.
Назначеното по делото вещо лице, след запознаване с представените в
производството доказателства и извършена проверка при ищеца, се е произнесло,
че задълженията на ответника за процесния период за предоставените му мобилни
услуги и по договора за лизинг възлизат в общ размер на 281,13 лева с
уточнението, че към просрочените лизингови вноски във фактурата е включена и
неустойка от 6,99 лв.
При тази фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Исковете по чл.422 от ГПК са
подадени в предвидения в закона преклузивен срок, предвид което са допустими.
Разгледани по същество,
претенциите са основателни.По делото няма
спор относно възникналите между страните взаимоотношения по процесните договори,
по силата на които ответникът се задължил, срещу предоставените му от мобилния
оператор далекосъобщителни услуги и лизингова вещ, да заплаща месечна цена и
вноска, с включен към тях ДДС. Приетата в производството експертиза, по която
няма възражения, е определила, че за заявения по исковата молба период абонатът
не е заплатил на доставчика по Договор за далекосъобщителни услуги от
14.01.2017 г. сумата от 64,93 лв., съставляваща месечни абонаментни такси за
периода 20.08.-19.11.2017 г. от 50,59 лв. и за периода 20.08.-19.10.2017 г. от
14,34 лв., по Договор за далекосъобщителни услуги от 15.06.2017 г.-76,40 лв.,
от която 74,60 лв. за месечни абонаментни такси от 20.08.-19.11.2017 г. и 1,80
лв. за времето от 20.08. до 19.10.2017 г.,
както и 139,80 лева по Договор за лизинг от 15.06.2017 г., след прилагане
на чл.12 от ОУ на оператора.Ответната страна не е ангажирала доказателства да е
погасила тези задължения нито към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, нито до приключване на
устните състезания по настоящото дело.По делото се установява, че част от
вземанията по договора за лизинг са станали предсрочно изискуеми, съгласно
уговорките по контракта, като не се твърди лизингополучателят да е върнал
предоставената му лизингова вещ, в който смисъл дължима се явява и вземането от
6,99 лв., уговорено като неустоечна клауза.
задължението си да плати уговорените лизингови
вноски, като вземанията са станали предсрочно изискуеми.Абонатът е бил в
известност, че след изтичане на срока за
плащане на дължимите лизингови вноски, оставащите до края на договора ще се
считат обявени за изцяло предсрочно изискуеми.Исковете трябва да се уважат
така, както са предявени.Сумата се следва със
законната лихва от датата на подаване на заявлението.
Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищеца са направените по делото
разноски.По отношение направеното от процесуалние представител на ответника
възражение за прекомерност на търсените от ищеца адвокатски възнаграждения,
липсват основания за уважаването му.Касае се до суми, получени във връзка с две
самостоятелни производства и всяко едно от тях е към определено към минимума,
предвиден в Наредба № 1/2009 г. на ВАС, с включен ДДС.
По изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Й.Е.Г., ЕГН **********,***, пл.”Оборище”
№ 4, вх.2, ет.14, ап.8, че дължи на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост-4”, Бизнес парк
София, сграда 6, със съдебен адрес:***, чрез адв.З.Й.Ц. ***, сумата от 281,13 лв., представляваща вземания по 4 бр. Фактури по Договор
за мобилни услуги № 61704414/ 14.01.2017 г. с приложено Заявление за пренасяне
на номера в мрежата на ”Теленор” от същата
дата за мобилен номер **********, Договор за мобилни услуги №
*********/15.06.2017 г. за мобилен номер ********** и Договор за лизинг от
15.06.2017 г., със законната лихва от 12.07.2019 г., за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК под № 2136 от 15.07.2019 г. по ч.гр.дело № 4337/2019
г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА
Й.Е.Г., ЕГН **********,***,
пл.”Оборище” № 4, вх.2, ет.14, ап.8, да
заплати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: гр.София,
ж.к.”Младост-4”, Бизнес парк София, сграда 6, със съдебен адрес:***, чрез адв.З.Й.Ц.
***, по банкова сметка ***: ***, сумата от 835 лв.-разноски по делото, както и
385 лв.-разноски по заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в 2– седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/