Мотиви към Присъда
№ 106/07.06.2019 г., постановена по НОХД № 1481 по описа за 2019 г. на Районен
съд - гр.Бургас
Производството
по делото е образувано по повод внесен в съда обвинителен акт на Районна
прокуратура-гр.Бургас срещу Б.Л.В. с ЕГН ********** *** с обвинение за извършено
престъпление по чл.183 ал.1 от НК за това, че за периода от 01.06.2017г до
31.01.2019г включително в гр.Бургас, след като е осъден с влязло в законна сила
Решение №1580 от 18.10.2016г постановено по гр.д.№5038/2016 г по описа на
Районен съд-Бургас да издържа свой низходящ –дъщеря си В. Б. В.с ЕГН **********,
родена на ***г, чрез нейната майка и законен представител М. П. В.с ЕГН **********
до настъпвана на законни основания за изменение или прекратяване на издръжката,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски
в размер от по 150 лева всяка, равняващи се общо на сумата от 3000 лева платими
в гр.Бургас.
Прокурорът поддържа обвинението от фактическа
и от правна страна. Пледира на подсъдимият В. да бъде признат за виновен и с оглед
представените писмени доказателства за платена цялата сума, предмет на наказателното
производство, предлага на съда на основание чл.183 ал.3 от НК да не му се
налага наказание.
Подсъдимият редовно
призован се яви и по време на разпоредително заседание поиска делото да се
разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие в производството пред първата
инстанция по реда на глава ХХVІІ НПК в частност процедурата на чл.371 т.2 НПК, като
изрично признава фактите така като са изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Представи и нови доказателства – вносни бележки касаещи
процесния период с обща сума от 3000 лева плащани в периода от 15.11.2017 г до
10.12.2018 г в размер от по 150 лева всяка и вносни бележки за периода от
11.01.2019г до 30.05.2019г в размер от по 152 лева и сумата от 1 192 лева
платена на 30.05.2019т. За него се яви
упълномощен защитник. Защитата моли съда да признае подсъдимия В. за виновен,
но да не му налага наказание на основание чл.183 ал.3 от НК.
След
съвкупна преценка на доказателствата събрани по делото, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност съдът установи следната
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Б.Л.В. е роден на ***г, същият е български гражданин, със средно образование,
безработен, неосъждан разведен с едно дето с постоянен адрес ***.
Подсъдимият Б.Л.В. и
свидетелката М. П. В.сключват граждански брак на 25.08.2005г. в град Бургас, за
което е съставен акт за граждански брак № 5-191/2005г. на Община Б., с който свидетелката
М. П. В.приела да носи фамилното име на съпруга. От брака си имат едно дете-В.
Б. В.родена на ***г***. С Решение на Районен съд-гр.Бургас № 1580/
18.10.2016г., постановено по гр.дело № 5038/ 2016г. по описа на Районен
съд-град Бургас бил допуснат развод и бракът между подсъдимия Б.Л.В. и свидетелката
М. П. В. бил прекратен, като било предоставено упражняването на родителските
права по отношение на детето В. Б. В.на майката свидетелката М. П. В. Решение №
1580/18.10.2016г. на Районен съд-град Бургас, постановено по гр.дело №
5038/2016г. по описа на Районен съд-град Бургас влязло в законова сила на
18.10.2016година. С цитирания съдебен акт в законова сила от 18.10.2016тодина, подсъдимият
Б.Л.В. бил осъден да заплаща на непълнолетната си дъщеря В. Б. В., родена на ***г***
месечна издръжка в размер на по 150,00 лева до настъпване на законни основания
за изменение или прекратяване на издръжката чрез свидетелката М. П. В.-нейна
майка и законна представителка. Подсъдимият Б.Л.В. за периода от 01 юни
2017год. до 31 януари 2019г. включително не плащал дължимата издръжка за дъщеря
си В. Б. В.. За посочения период подсъдимият В. дължал сумата от 3000,00лева (три
хиляди лева) представляващи 20 (двадесет) месечни вноски в размер на по 150,00
лева (сто и петдесет лева) всяка, за издръжка на детето си В. Б. В., следващи
му се да заплаща като месечна издръжка на непълолетната му дъщеря чрез нейната
майка и законна представителка-свидетелката М. П. В.
В
хода на досъдебното производство Б.Л.В. бил привлечен в качеството на обвиняемо
лице на 01.02.2019г. за извършено престъпление по чл.183 ал.1 от НК, предявено му
било обвинението на 20.02.2019г. и с прецизирано обвинение за престъпление по
чл.183 ал.1 от НК , предявено му на 20.02.2019г. По отношение на обвиняемия Б.Л.В.
била взета мярка за неотклонение-„Подписка".
Разпитан в досъдебното производство подсъдимият
В. дал обяснения като при разпита си не отрекъл, че не е плащал пари, но заявил,
че е купувал дрехи и плащал битови сметки и в действителност съобщил, че има
неплатени суми по издръжка за детето си за минал период, признал авторство на
деянието.
Подсъдимият Б.Л.В. към момента е безработен.
Съгласно
приложено по ДП удостоверение (л.43) от Агенция по вписванията се удостоверява,
че на 29.12.2016г. (преди осъщественото от подсъдимия деяние по чл. 183 ал.1 от НК) по партидата на «Ф. Е.»ЕООД в част «Вписани обстоятелства» в Търговския
регистър, било вписано прехвърляне на дружествен дял от подсъдимия В. (прехвърлител)
на Б. Х. Ж.(правоприемник) с размер на дялово участие 5000 лева и основанието
за прехвърлянето на дружествения дял възникнало на 24.11.2016г. От 29.12.2016г. Б. Х. Ж.бил вписан за едноличен
собственик на капитала на «Ф. Е.»ЕООД.
Подсъдимият
В. не е бил регистриран като безработно лице в дирекция „Бюро по труда"-Бургас,
както и в други бюра по труда в страната, което се удостоверява от приложена по
делото справка (л.38) на Дирекция „Бюро по труда"-Бургас към „Регионална
служба по заетостта"-Бургас, Агенция по заетостта при МТСП, което не е в
хипотеза трайна безработица или такава в резултат на трайна нетрудоспособност в
резултат влошено здравословно състояние.
Справка
на ТД на НАП-гр.Бургас с изх.№ 92-18-16/2018г. удостоверява, че за подсъдимия Б.Л.В. имало подадено уведомление по чл.62
ал.5 от КТ за сключен трудов договор от дата 30.11.2016r. с работодател «Д.»ЕООД и прекратен на
10.05.2018г.
Приложеното към материалите по делото
свидетелство за съдимост на подсъдимия Б.Л.В.
*** (л.54-л.55) удостоверява, че е неосъждан.
Изложената фактическа обстановка сочи за
осъществен от обвиняемия Б.Л.В. от обективна и субективна страна престъпен
състав по чл.183 ал.1 от НК.
Разпоредбата на чл.183, ал. 1 НК изрично
постановява, че се държи наказателно отговорен този, който, като е осъден да
заплаща издръжка на свой низходящ, съзнателно не изпълни задължението си в
размер на две или повече месечни вноски. Изпълнителното деяние на престъпния
състав по чл.183, ал. 1 НК се свързва с наличието на съдебно решение, без да
съществува изискване да е образувано изпълнително производство (каквото няма)
за събиране на вземанията или наказателната отговорност да е обвързана с
гражданскоправната погасителна давност. С чл.183, ал. 1 НК са създадени
допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните решения относно
заплащане на издръжка от родител на дете. Осигурена е наказателноправна защита
на интересите на низходящия с цел да се създадат възможно най-благоприятни условия
за неговото отглеждане и получаване на образование. Защитено е и правото на
родителя за принос и оказване материална подкрепа на неговото дете. Законът
изрично не изисква като задължителен признак на престъплението наличието на
изпълнително производство. Такъв извод не се налага и при тълкуването на
състава. Аргумент за такова тълкуване може да се изведе и от разпоредбата на
чл. 183, ал. 3 НК, в която изрично е посочено, че деецът не се наказва, ако
преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и
не са настъпили други вредни последици за пострадалия, както е в конкретния
случай. Това означава, че освобождаването от отговорност е свързано с
доброволно изпълнение на съдебното решение. С оглед на изложеното следва да се
приеме, че наказателна отговорност по чл. 183, ал. 1 НК възниква, независимо от
това дали е образувано изпълнително производство за изпълнението на съдебното
решение относно заплащане издръжка на низходящ. Обект на престъплението са
обществените отношения, осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от
закона лица да доставят средства за съществуване на нуждаещите се, които са
нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си имущество. От
обективна страна подсъдимият чрез своето бездействие не е изпълнил задължението
си да заплаща издръжка на свой низходящ по силата на влязло в сила съдебно
решение, с което е бил осъден да го издържа на месечни вноски в определен
размер, като неизпълнението на тези задължения е в размер на повече от две месечни
вноски. Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо лице, което е било
осъдено да издържа свой низходящ.
От обективна страна подсъдимият Б.Л.В. е
извършил действия (волеви акт), като не е заплащал (дейност извършена с човешки
усилия) издръжка на детето си. Изложеното установява по безспорен начин
осъществен от обвиняемия Д. състав на престъпление по чл.183 ал.1 От НК, който
за времето от 01 юни 2017 ГОД. до 31 януари 2019год. включително в град Бургас
след като е бил осъден с влязло в законова сила на 18.10.2016 г съдебно Решение
№ 1580/ 18.10.201бг. на Районен съд-град Бургас, постановено по гр.дело № 5038/
2016г. по описа на Районен съд-град Бургас, да издържа свой низходящ-дъщеря си В.
Б. В.с ЕГН **********, родена на ***г. чрез нейната майка и законна
представителка М. П. В.с ЕГН **********, до настъпване на законни основания за
изменение или прекратяване на издръжката, съзнателно не е изпълнил задължението
си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 20 (двадесет) месечни
вноски в размер на по 150,00 лева (сто и петдесет лева) всяка, равняващи се
общо на сумата от 3000,00лева (три хиляди лева) платими в гр.Бургас. За
престъплението по чл. 183 ал. 1 от НК е осъществено от подсъдимия В.
предвиденото по закон наказание е лишаване от свобода до една година или с
пробация и не са налице основания за прекратяване на наказателното производство
От субективна страна деянието от подсъдимия
Б.Л.В. е извършено виновно при форма на вината "пряк умисъл" по
смисъла на чл.11 ал.2 от НК, като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал
настъпването на тези последици. Подсъдимият Б.Л.В. е знаел от една страна за съдебно
установеното му задължение да плаща месечна издръжка на детето си - дъщеря си В.
Б. В.с ЕГН **********, родена на ***г. (чрез нейната майка и законна представителка
св.М. П. В.) от брака му със свидетелката М. П. В.и от друга е знаел , че като
не изпълнява своите задължения по изплащане на издръжките, нарушава влязло в
сила съдебно решение, но въпреки това през инкриминирания период не го е
изпълнявал и не е имал воля и желание да заплати задължението си. Без правно
значение е в случая обстоятелството дали обвиняемият е работел или не през
целия или само през част от инкриминирания период, респективно-дали е получавал
трудови доходи през този период, позволяващи му да изпълнява без затруднения
задължението си за издръжка на детето му, тъй като това задължение, веднъж
установено по съдебен ред, е от обективен характер, безспорно и изискуемо, още
повече, че по делото липсват данни подсъдимият Б.Л.В. да се е възползвал от
предвидената законова възможност да поиска от съда намаляване на размера на
присъдената вече издръжка поради обективна невъзможност да я заплаща в този й
размер.
В хода на съдебното следствие подсъдимият
представи и съдът прие писмени доказателства –вносни бележки касаещи процесния период с обща сума от
3000 лева плащани в периода от 15.11.2017г до 10.12.2018 г в размер от по 150
лева и вносни бележки за периода от 11.01.2019 г до 30.05.2019г в размер от по
152 лева и сумата от 1 192 лева платена на 30.05.2019г. От изявлението на
подсъдимия дадено в хода на съдебното заседание е видно, че след развода детето
и бившата му съпруга са живеели при него в семейното жилище и той е плащал
сметките. Пет месеца след началото на процесния период за неплащане на дължимата
издръжка, подсъдимият В. започнал да внася сумите от по 150 лева регулярно
всеки месец за минал период като на 30.05.2019г внесъл и остатъка от сумата в
размер на 1192 лева. По време на внасянето на издръжката за минал период от
време, внасял и регулярно и дължимата издръжка за периода от февруари месец
на 2019г до настоящия момент, видно от
представените вносни бележки. Твърди, че
за дъщеря му през тези пет месеца, когато не е плащал дължимата издръжка не са
настъпили други вредни последици.
Изложената фактическа обстановка се
подкрепа от събрани в хода на ДП гласни
писмени доказателства, както и от представените в съдебното производство
писмени доказателства.
Въз основа на изложената по-горе
фактология съдът направи следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
По несъмнен и
категоричен начин се установява от обективна и от субективна страна извършеното
от Б.Л.В. с ЕГН ********** *** престъпление по чл.183 ал.1 от НК
за това, че за периода от 01.06.2017 г до 31.01.2019 г включително в гр.Бургас,
след като е осъден с влязло в законна сила Решение №1580 от 18.10.2016 г
постановено по гр.д.№5038/2016 г по описа на Районен съд-Бургас да издържа свой
низходящ –дъщеря си В. Б. В.с ЕГН **********, росена на 01.02.2006 г 1 чрез
нейната майко и законен представител М. П. В.с ЕГН ********** до настъпвана на
законни основания за изменение или прекратявана на издръжката, съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски в размер от
по 150 лева всяка, равняващи се на общо сумата от 3000 лева платими в
гр.Бургас.
Безспорно
престъплението по чл.183 ал.1 от Нк е типично продължено престъпление,
осъществено чрез трайно, непрекъснато „продължаващо“ бездействие, докато не
настъпят обстоятелства за неговото прекратяване, зависещи или не от волята на дееца.
Изпълнителното деяние на посоченото престъпление се изразява в бездействието на
подсъдимия В. в посочения период по отношение на изплащане на дължимите вноски
по издръжката на малолетната му дъщеря. Тъй като В. е бил осъден да изплаща издръжката на своя
низходящ до настъпването на законова причина за отпадане на основанието за
нейната дължимост, а такава причина все още не е налице, не било налице и
правно основание за отпадане на задължението за заплащане на издръжка в
инкриминирания период.
Престъплението по чл. 183 от НК е насочено срещу обществените отношения
в семейството - защитаващи ежедневните нужди на лицата, които са
неработоспособни и не могат да се издържат от имуществата си и издръжката
трябва да им се доставя периодично, за да се избегнат неблагоприятните
последици от забавянето й, поради което законът посочва, че тя следва да се
плаща ежемесечно, и намира обективен израз в неизпълнение чрез съзнателно
бездействие на влязло в сила решение за плащане на издръжка, в размер на две
или повече месечни вноски. Съгласно нормата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите
са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо
дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Подсъдимият
В. не е направил необходимото за да осигури издръжка на детето си. От друга
страна, той не е бил освободен от задължението да доставя издръжка и е следвало
да се съобрази с влязлото в сила съдебно решение на гражданския съд. Същият
умишлено не е изпълнил задълженията си по заплащане на издръжката на детето си.
Финансовите затруднения не изключват съзнание относно обективните елементи на състава
на чл. 183 НК, нито могат да обосноват липса на обществена опасност. Морално нищо не освобождава осъдения да плаща издръжка родител от това
му задължение, нито дори липсата изцяло на трудова заетост и доходи. Задължението на родителя за издръжка на низходящ е
приоритетно и безусловно. Грижата за детето, неизменно включваща и издръжката
на ненавършило пълнолетие дете, е основният морален, социален и правен аспект
на родителското задължение. Тя е най-важния случай в системата на задълженията
за издръжка въобще и е свързана с конституционните, европейските и световните
принципи за особени грижи за децата.
Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с
развитието на подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя и
криминализирането на неизпълнението на това иначе гражданско задължение.
В наказателното право при неплащане на задължение за издръжка от
значение за отговорността на дееца е обективната му възможност да ги плаща, и
въпреки която съзнателно не изпълнява задължението си, ежемесечно и в
определения с влязъл в сила съдебен акт на граждански съд срок и размер.
По делото няма доказателства подсъдимият В. да е бил в обективна
невъзможност да плаща издръжката (например да е изтърпявал през това време
наказание „лишаване от свобода").
Няма и доказателства да е имал пречки от непреодолим характер,
препятстващи заплащането на издръжка (например да е бил тежко болен,
инвалидизиран, или лишен от трудоспособност през този период).
От субективна страна престъплението е било извършено при условията на
пряк умисъл-подсъдимият В. е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е
общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване. Същият е знаел за
вмененото му с решението на съда за присъждане на издръжка задължение да заплаща
издръжка на детето си всеки месец в точно определен размер.
С оглед заплащането на процесната сума до
постановяване на присъдата пред първата инстанция В. е изпълнил задължението и
с оглед на липсата на други вредни последици за детето Виктория, съдът взе предвид
разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК и не наложи на подсъдимия наказание.
Мотивиран
от горното съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.