Решение по дело №1326/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационната жалба на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик против решение № 56/08.10.2024 г., постановено по АНД № 193/2020 г. по описа на Районен съд – Панагюрище, с което е отменено Наказателно постановление № 13-002126/03.08.2020 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което на „Минпроект“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София, община Столична, ул. „Климент Охридски“ № 14, представлявано от управителя Р. Г. Б., в качеството му на работодател, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във връзка с чл. 413, ал.2 от Кодекса на труда, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

В съдебно заседание касаторът – Директора на ДИТ – Пазарджик , редовно призован, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от надлежно упълномощен юрисконсулт, в което се излагат кратки съображения за неправилност на обжалваното решение с искане да бъде отменено. Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – „Минпроект“ ЕАД, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. По делото е постъпило писмено становище за правилност и законосъобразност на постановеното решение с искане да бъде потвърдено.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита първоинстанционното решение за неправилно и пледира за отмяната му.

Административен съд – Пазарджик, като взе предвид доводите на страните, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в рамките на установения за това срок и при наличието на правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата не е основателна, но по различни от изложените в нея съображения.

Производството пред Районен съд – Панагюрище е образувано по жалбата на „Минпроект“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София, община Столична, ул. „Климент Охридски“ № 14, представлявано от управителя Р. Г. Б., против наказателно постановление № 13-002126/03.08.2020 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което на жалбоподателя, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във връзка с чл. 413, ал.2 от Кодекса на труда, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

В производството като страни са участвали жалбоподателят и Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик – учреждението, към което принадлежи АНО, издал обжалваното наказателно постановление. Следва обаче да се каже, че РС – Панагюрище е разгледал и обявил за решаване делото на 05.11.2020 год., т.е. при старата редакция на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, която гласи: „При разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалите обезщетение, включително и тези по чл. 55, ал. 2, и учреждението или организацията, чийто орган е издал наказателното постановление или електронния фиш, както и допуснатите от съда свидетели. При това положение не е приложима новата редакция на цитираната разпоредба, в сила от 23.12.2021 г. , според която като страна в производството следва да се конституира АНО, а не учреждението, към което принадлежи АНО. По тези съображения решението е допустимо.

Неразумният срок, в който е постановено решението – приблизително четири години след като е било обявено за решаване в проведеното открито съдебно заседание е довел до изтичане на абсолютната давност за административно наказателно преследване.

Съгласно чл.11 от ЗАНН „По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. В случая е приложима разпоредбата на чл.80, ал.3 във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК, която предвижда абсолютна давност за административно наказателно преследване 4 години и 6 месеца.

Видно е от НП, нарушението е извършено на 31.01.2020 год., т.е. давността за административно наказателно преследване е изтекла на 31.07.2024 год.

Въпроса дали разпоредбите на НК относно обстоятелствата, изключващи отговорността и по – конкретно давността за преследване се прилагат в процеса по ЗАНН е решен с тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 год. по тълкувателно дело № 1 от 2014 год. на Върховния административен съд на Р.България – ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС. Съгласно т.2 от постановлението, съблюдаването на което е задължително за съдилищата, разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК.

По изложените съображения е абсолютно безпредметно съдът да проверява законосъобразността на мотивите на РС – Панагюрище за липса на вмененото с НП нарушение /неизпълнение/. Следва да се приложат правилата за давността, което означава че като краен резултат решението следва да бъде оставено в сила, макар и по различни от изложените в него мотиви.

Изтичането на абсолютната давност за административно – наказателно преследване на нарушението /неизпълнението/ към момента, а и към постановяване на първоинстанционното решение може да има като краен законосъобразен резултат само отмяна на НП. По тези съображения , тъй като НП е било отменено от РС - Панагюрище, макар и на съвсем различно основание, решението следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото право на разноски би имал ответникът , но същият не претендира такива, а и не твърди да са направени, поради което разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 56/08.10.2024 г., постановено по АНД № 193/2020 г. по описа на Районен съд – Панагюрище

Решението е окончателно.