Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, 09.07.2021г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, V - състав, в закрито съдебно заседание на девети юли през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Янкова т.дело № 204 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.376, ал.1 от ГПК.

            С искова молба вх. № 263276/21.12.2020г. по описа  на СОС, ищецът  „Ф.И.А.“ ЕООД с ЕИК е предявил против „П.- Е.“ ЕООД с ЕИК, представлявано от П.П. с ЕГН ********** – едноличен собственик на капитала и управител на дружеството, иск с правно основание чл.517, ал.4 от ГПК – за прекратяване на ответното дружеството.

В исковата молба се твърди, че ищецът е кредитор по издаден изпълнителен лист на физическото лице П.П.П. Сочи се, че длъжникът е едноличен собственик на ответника по иска - „П.- Е.“ ЕООД с ЕИК. Излага се още в исковата молба, че въз основа на изпълнителният лист ищецът образувал изпълнително дело № 11/2010г. по описа на ЧСИ Янко Стоянов, което впоследствие било изпратено по искане на взискателя на СИС при РС-Т., където било преобразувано под № 249/2013г.

Изложено е още в исковата молба, че по изпълнителното дело бил наложен запор върху дружествените дялове на Петър Петков Павлов в „П.- Е.“ ЕООД с ЕИК. Поддържа се, че с постановление постановено по изпълнителното дело ДСИ е овластил ищеца да предяви иск пред СОС за прекратяване на „П.- Е.“ ЕООД с ЕИК.

Въз основа на горната и.м. е образувано т.д. № 204/2020год. на СОС.

Към исковата молба са приложени доказателства за овластяването на ищеца да предяви иск против ответника за неговото прекратяване.

            Исковете подлежат на разглеждане по реда на Глава ХХХІІ от ГПК – с оглед разпоредбата на чл.365, т.3 от ГПК. Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127-128 от ГПК и предявения с нея иск е допустим.

            Препис от и.м и приложенията към същата са връчени на 25.02.2021год. на ответника по делото с указанията по чл.367-370 от ГПК. В срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор. В него, чрез процесуалния си представител адв. К., ответникът твърди, че предявеният иск е неподсъден на СОС по правилата на родовата подсъдност, както и че е неоснователен, тъй като изпълнителното дело било прекратено по право, съобразно задължителните разяснения дадени в ТР № 2/2013г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС във вр. с чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Прекратяването било настъпило още към момента на налагане на запора върху дружествените дялове на ответника, поради което към този момент не било налице висящо изпълнително производство.

На следващо място ответникът оспорва настъпилото частно правоприемство между първоначалния кредитор на П.П.П. и настоящия ищец, тъй като П.П.П. не бил получил уведомление за извършената цесия.

Счита, че следва да се разгледа и възможността за изплащане на взискателя от страна на ответника на припадащата се на съдружника – длъжник част от имуществото на дружеството, която част следва да се определи съгласно чл.125, ал.3 от ТЗ. Ответникът е представил към отговора на исковата молба оборотна ведомост за периода от 01.01.2019г. до 30.04.2019г.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която оспорва изложените в отговора на исковата молба от ответника твърдения и направените възражения от него.

В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на ДИМ, с който поддържа изложеното в отговора на исковата молба.

            С определение от 18.05.2021 год. на основание чл.376, ал.1 от ГПК съдът е дал ход на делото за разглеждане в закрито заседание, като е определил срок на страните за представяне на писмени защити и реплики.  В определените от съда срокове за представяне на писмени защити, такива са представени и от двете страни по делото.

С определение от 10.06.2021г. на основание чл.376, ал.3 от ГПК съдът е определил датата 09.07.2021г., на която ще обяви решението си по делото и от която дата ще тече двуседмичният срок за обжалване на решението пред Софийския апелативен съд. Това определение е редовно връчено и на двете страни в съдебното производство.

            Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С оглед установяване на допустимостта на предявеният иск съдът е изискал от ДСИ при РС – Т. справка по изпълнително дело № 249/2013г. за това какви изпълнителни действия и на кои дати са поискани от взискателя да бъдат предприети по делото, от образуването му до настоящия момент и съответно какви изпълнителни действия са предприети по делото и на кои дати. Справката е получена в СОС на 14.05.2021г. От нея не се установяват възраженията на ответника в производството, че изпълнителното дело е прекратено по право, съобразно задължителните разяснения дадени в ТР № 2/2013г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС във вр. с чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Видно от справката между исканията на взискателя по делото за предприемане на изпълнителни действия и/ или между самите предприети по същото от ДСИ изпълнителни действия не е изтичал период от две години. Прекратяване на изпълнителното дело не е настъпило към настоящия момент, нито към друг минал такъв, поради което е налице висящо изпълнително производство.

 

Установява се от служебно извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответното дружество, че „П.- Е.“ ЕООД с ЕИК, със седалище и адрес на управление ***, е с капитал 2 лева, върху които с постановление на съдебен изпълнител,  по изпълнително дело № 20134330400249 е наложен запор в полза на ищеца за вземане срещу едноличния собственик на капитала на ответното търговско дружество.

Вземането на ищеца към едноличния собственик на капитала на дружеството  - ответник, към момента на налагането на запора произтича от изпълнителен лист от 11.08.2009г., издаден по ч.гр.д. № 568/2009 год. на РС-Б. и договор за цесия от 28.12.2011г. За цесията П.П.П. е уведомен на 13.02.2012г. с писмо с обратна разписка.

С постановление от 27.02.2020г. на ДСИ Т.Т. при РС – Т., ищецът е овластен да предяви иск пред СОС за прекратяване на дружеството „П.- Е.“ ЕООД с ЕИК. Тези обстоятелства се установяват от представеното по делото постановление на ДСИ Т.Т. при РС – Т. за овластяване на взискателя по изпълнителното дело да предяви иск за прекратяване на „П.- Е.“ ЕООД с ЕИК, издадено по изп. дело № 249/2013г.

            Ответникът, в съответствие с доказателствената тежест, която му е възложена, не е ангажирал доказателства, че е удовлетворено вземането на взискателя по посоченото по-горе изпълнително дело. Наведените от него възражения по съществото на спора са неоснователни, като неотносими за настоящото съдебно производство.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

            Съгласно разпоредбата на чл.517, ал.4 от ГПК - „Когато изпълнението е насочено върху всички дялове в дружеството, искът за прекратяването му може да бъде предявен след вписването на запора и без да се спазват изискванията на чл.96, ал.1 от ТЗ без връчването на изявление за прекратяване на дружеството или на участието на длъжниците в дружеството. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че вземането на взискателя е удовлетворено преди приключването на първото заседание по делото. Ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството и това се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация.”.

От представените по делото доказателства се установи, че ищецът е насочил изпълнението по образуваното от него изпълнително дело срещу всички дялове в „П.- Е.“ ЕООД с ЕИК и че запорът върху дружествените дялове, наложен от ДСИ, е вписан в търговския регистър от Агенцията по вписванията. От друга страна, както бе посочено, ответникът не ангажира доказателства, че е удовлетворено вземането на взискателя по изп. дело № 249/2013г. на ДСИ при РС-Т., поради което съдът намира иска за основателен и на основание чл.517, ал.4 от ГПК следва да прекрати „П.- Е.“ ЕООД с ЕИК.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца в цялост направените по делото разноски в размер на 380 лева, съставляващи заплатена ДТ и юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.517, ал.4, изр. последно от ГПК, „П.- Е.“ ЕООД с ЕИК, със седалище и адрес на управление ***.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „П.- Е.“ ЕООД с ЕИК, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Ф.И.А.“ ЕООД с ЕИК направените по делото разноски в размер на 380 лева .

Решението на основание чл.376, ал.3 от ГПК подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок, считано от 09.07.2021г.

Преписи от същото да се връчат на страните.

След влизане в законна сила на решението заверен препис от същото да се изпрати на Агенция по вписванията за служебно вписване в ТРРЮЛНЦ.

 

СЪДИЯ :