Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 364
04.06.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №7 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.27 от Закона за общинската собственост (ЗОбС).
Образувано е по жалба на А.Б.Д. ***, подадена чрез пълномощника ѝ адв.К.А.Т., с посочен по делото съдебен адрес:***, против Заповед №1884 от 11.12.2020 г. на Кмета на Община Свиленград, в частта ѝ, с която е определена сума за парично обезщетение в размер на 422.00 (четиристотин двадесет и два) лева за отчуждаване на реална част с площ 30 кв.м. от ПИ с идентификатор 65677.701.8334 по КККР на гр.Свиленград, местност „Речни лозя“.
Жалбоподателката намира издадената заповед за незаконосъобразна и необоснована в обжалваната ѝ част, с която се определяло паричното обезщетение в общ размер 422 лв. за жалбоподателката и брат ѝ. Твърди, че размерът на това обезщетение не бил съобразен с разпоредбата на чл.22, ал.5 и следващите от ЗОбС. За отчуждаваната реална част с площ от 30 кв.м. била определена цена 14.07 лв./кв.м., което било занижена цена. Имотът бил в регулация, ограден, и в него имало трайни насаждения. Пазарната цена на имоти със сходни характеристики в гр.Свиленград била по-висока.
Претендира обжалваната заповед да бъде изменена досежно определеното парично обезщетение за отчуждаваната реална част с площ от 30 кв.м. от имота, като бъде определено обезщетение в по-висок размер.
Ответникът, Кмет на Община Свиленград, чрез процесуален представител в съдебно заседание и в писмено становище, излага доводи за неоснователност на жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно представения Договор за доброволна делба на наследствени земеделски земи от 30.07.2003 г., вписан в Службата по вписвания при РС Свиленград, Б. И.Д. получава в дял и става собственик на имот №13008, представляващ нива от 0.559 дка, четвърта категория, местност Речни лозя, в землището на гр.Свиленград. Представено е и Удостоверение за наследници изх.№498/15.07.2020 г. на Община Свиленград, според което А.Б.Д. – дъщеря и И.Б.Д. – син, се явяват пълният кръг наследници на починалия на 29.03.2020 г. като вдовец Б. И.Д..
От страна на жалбоподателката по делото допълнително е представено и обявено на 10.08.2020 г. при нотариус с рег.№354 с район на действие Свиленградски РС, саморъчно завещание на Б. И.Д. с дата 12.08.2019 г., според т.II.1 от което гореописаната нива се завещава на дъщеря му А.Б.Д..
Между страните по делото няма спор, и се установява от събраните доказателства, че с влязло в сила Решение №1017 от 28.11.2018 г., прието от Общински съвет – Свиленград, на основание чл.129, ал.1 от ЗУТ, и чл.21, ал.1 и ал.7 от ЗОбС, се одобрява ПУП – ПУР на местност „Речни лозя“, в изброени с номерата си масиви по КВС на гр.Свиленград, в съответствие с Общия устройствен план на гр.Свиленград, приет с Решение №1007/26.11.2014 г. на ОбС – Свиленград, за изграждане на нова улична мрежа. Засегнатите имоти, попадащи в обхвата на ПУП – ПУР, са описани в Кадастралния регистър на недвижимите имоти по Приложение №1 – неразделна част от Проект за Подробен устройствен план – План за улична регулация, видно от който засегната от плана се явява и площ от 30 кв.м. от Поземлен имот 65677.701.8334, собственост на н-ци на Б. И.Д.: А.Б.Д. и И.Б.Д..
За предстоящото отчуждаване на част от имоти – частна собственост, находящи се в землището на Свиленград, за изграждане на улици, съгласно одобрения Подробен устройствен план – План за улична регулация за местност „Речни лозя“ и Общия устройствен план на гр.Свиленград, от Кмета на Община Свиленград е изготвено Обявление рег.индекс И-5039/20.07.2020 г., на основание чл.25, ал.1 от ЗОбС, разгласено по предвидените в закона начини.
В хода на административното производство, по възлагане от Община Свиленград, от лицензиран оценител Ж. М. Т. е извършена Експертна оценка за стойността на недвижим имот ид.№65677.701.8334 с площ 559.00 кв.м., урбанизирана територия с начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, с площ за отчуждаване 30.00 кв.м., към дата на оценката 03.07.2020 г. Видно от оценката, приетата пазарна стойност на имота е 20.14 лв./кв.м., или 604.00 лева пазарна стойност на площта за отчуждаване.
Като част от административната преписка е представена и втора Експертна оценка на същия поземлен имоти, изготвена от същия лицензиран оценител, към дата на оценката – 20.08.2020 г., в която като пазарна стойност на площта за отчуждаване от 30.00 кв.м. е определена 422.00 лева.
Със Заповед №1884 от 11.12.2020 г. на Кмета на Община Свиленград, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.25, ал.2 и ал.3 от ЗОбС, във връзка с чл.21, ал.1 и чл.29, ал.1 и ал.2 от ЗОбС, за изграждането на улици, съгласно ПУП – ПУР на местност „Речни лозя“ и ОУП на гр.Свиленград, във връзка с открита процедура по принудително отчуждаване по реда на Глава III от ЗОбС, за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин и за изграждане на нова улична мрежа – общинска собственост от първостепенно значение въз основа на влязъл в сила ПУП, одобрен с Решение №1017/28.11.2018 г. на ОбС – Свиленград, предвиждащ изграждане на обекти – публична общинска собственост, се отчуждава реална част с площ от 30 кв.м. от ПИ с идентификатор 65677.701.8334 (номер по предходен план 013008), по КККР на Свиленград, одобрени със Заповед №РД-18-107/13.12.2016 г. на ИД на АГКК, местност „Речни лозя“, Трайно предназначение на територията – Земеделска, НТП – Нива, Категория IV, целият с площ от 559 кв.м., имотът съсобственост на наследниците на Б. И.Д., а именно А.Б.Д. и И.Б.Д., и е определена сума за парично обезщетение в размер на 422.00 лева, от които на А.Б.Д. да се изплати обезщетение в размер на 211.00 лв. и на И.Б.Д. да се изплати обезщетение в размер на 211.00 лв., във връзка с Удостоверение за наследници с изх.№498 от 15.07.2020 г., издадено от ОбА – Свиленград.
С писмо рег.индекс: И-7960/17.12.2020 г. на Кмета на Община Свиленград, Заповед №1884/11.12.2020 г. е изпратена до двамата наследници, като видно от Известие за доставяне с баркод ИД PS 6500 007N56 X, същото е получено от А.Б.Д. на 21.12.2020 г.
Жалбата срещу заповедта е подадена чрез Община Свиленград на 30.12.2020 г., където е регистрирана под рег.индекс: В-7217 от същата дата.
Жалбата е процесуално допустима. Същата е насочена срещу годен за съдебно обжалване индивидуален административен акт, в частта му, с която се определя размера на парично обезщетение за отчуждаване на реална част от поземлен имот, собствен на наследодателя на жалбоподателката, и в обжалваната му част актът засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на собствениците на този имот, включително на жалбоподателката. Жалбата е подадена при спазване на предвидения в чл.27, ал.1 от ЗОбС 14-дневен срок от съобщаването на заповедта на кмета на общината по чл.25, ал.2 от ЗОбС.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалваната част от административния акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Оспореният административен акт е валидно издаден в писмена форма и от компетентен орган. Процедурата по принудително отчуждаване на имоти – частна собственост за общински нужди, е регламентирана в Глава трета от Закона за общинската собственост. Съгласно чл.25, ал.2 от ЗОбС, отчуждаването в разглежданата хипотеза се извършва със заповед на кмета на общината по местонахождението на недвижимия имот. Имотът, предмет на отчуждаване, се намира на територията на община Свиленград, поради което Кметът на Община Свиленград е материално и териториално компетентен да издаде процесната заповед.
Спазени са изискванията относно формата и съдържанието на обжалвания акт, като в него са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му.
Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗОбС, в заповедта, с която се отчуждава частен имот за общински нужди срещу парично обезщетение, се посочват основанието за отчуждаването, предназначението, видът, местонахождението, размерът и собственикът на имота, както и размерът на обезщетението. Тези реквизити са налице в процесната заповед, поради което и тя е надлежно мотивирана. В същата е посочено, че принудителното отчуждаване на частта от процесния имот е основано на включването му в обхвата на одобрения с Решение №1017 от 28.11.2018 г. на ОбС – Свиленград Подробен устройствен план – План за улична регулация и ОУП на Свиленград, предвиждащ изграждане на улици, обективирани са данни за предназначението, местонахождението и собствеността на засегнатия поземлен имот, определен е и размерът на дължимото обезщетение за отчуждаването на съответната част от имота.
Оспорената заповед е издадена на валидно правно основание, тъй като съгласно чл.21, ал.1 от ЗОбС имоти – собственост на физически или на юридически лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти – публична общинска собственост, … след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение. В разглеждания случай по делото се установява, че е налице влязъл в сила ПУП, предвижданията на който налагат необходимост от отчуждаване на част от имот – частна собственост, за общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, поради което безспорно е налице материалноправното основание за разпореденото със заповедта отчуждаване на реална част от имота на жалбоподателката.
При осъществената проверка за допуснати в хода на особената процедура нарушения на административнопроизводствените правила, съдът не установява такива, като следва да се има предвид, че оспорването е само по отношение на частта от заповедта, касаеща определеното обезщетение за отчуждаваната част от имота.
Спорът между страните е единствено относно размера на паричното обезщетение, като оспорващата счита определения в заповедта размер за занижен.
Определянето на размера на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, е регламентирано в разпоредбата на чл.22, ал.5 от ЗОбС, според която той се определя „съобразно конкретното предназначение на имотите, което са имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план по чл.21, ал.1 и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот.“ В ал.6 и сл. на чл.22 от ЗОбС е указано как се определя конкретното предназначение на поземлени имоти, в зависимост от регулационния им статут, както и по какъв начин се определя размерът на равностойното парично обезщетение по ал.5 за поземлени имоти, включени в обхвата на урбанизирана територия съобразно действащия общ устройствен план, които не са урегулирани за застрояване с предходен подробен устройствен план, и как – в случаите, в които не могат да се определят пазарните цени на имоти със сходни характеристики поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията.
По искане на оспорващата по делото е изготвено и прието заключение на съдебно-оценителна експертиза, със задача да определи пазарната цена на отчуждаваната реална част от имота. Съгласно поставената му задача, вещото лице инж.А.Ж. е констатирало и описало градоустройствения статут на имота, съобразно предвижданията на ОУП в сила от 28.11.2018 г. Вещото лице е констатирало, че засегнатият имот с идентификатор 65677.701.8334 попада във вид територия – земеделска, НТП – нива, неполивна, без свързаност с техническа (ел. ВиК, газ) инфраструктура, свързаност с пътна инфраструктура – по улица „Ален мак“ ведомствен път с поставени работни точки с ширина 10 м. по данни на СГКК, с трайни подобрения – 12 бр. дръвчета плодни в добро състояние, сгради – метален гараж (сглобяем) и външна тоалетна, с урбанизация на съседните имоти, като ОУП предвижда за вида устройствена зона – малкоетажно жилищно застрояване.
За определяне равностойното парично обезщетение, което се дължи за отчуждаваната част от имота, вещото лице е използвало метод на пазарните аналози и метод на разходите. При първия е установило като аналози реални сделки с поземлени имоти, регистрирани в Службата по вписванията към Районен съд Свиленград в землището на гр.Свиленград, и друга пазарна информация – оферти за продажба на имоти и обявен публичен търг за такива, като използваните аналози, коригирани със съответните коефициенти, са посочени в табличен вид в заключението му. Въз основа на този метод експертизата е приела за цена 36.00 лв. на кв.м., а въз основа на метода на разходите е приело стойност на земя в кв.м. застроена площ (земеделска с възможност за строеж) – 80.00 лв./кв.м. При коригиране на двата метода със съответен корекционен коефициент за тежест, вещото лице е приело като цена 50.00 лв./кв.м. и е определило стойността на обезщетението за отчуждената реална част от 30.00 кв.м., равна на (30 кв.м. х 50 лв. =) 1 500 лв. В заключението се сочи, че съществуващите в имота плодни дръвчета, гараж и външна тоалетна не се засягат при отчуждаването на реална част от имота.
Вещото лице прилага към заключението си доказателства за установените аналози, а при изслушването му в съдебно заседание подробно обосновава както използваните от него методи, така и избора на корекционните коефициенти.
Съдът намира, че приетото експертно заключение е компетентно и обективно изготвено, като приложените от вещото лице специални знания дават възможност оценката на отчуждаваната реална част от имота да се определи в съответствие със залегналото в чл.22, ал.5 от ЗОбС изискване за равностойност. Дадената от вещото лице оценка е по пазарни цени и заключението му следва да бъде възприето изцяло.
Приетото по делото експертно заключение опровергава изготвената на основание чл.22, ал.3 от ЗОбС Експертна оценка, с която като пазарна стойност на определената за отчуждаване площ от имота е приета сумата от 422.00 лв. Последната стойност се явява материално незаконосъобразна, по причина, че не съответства на действителната пазарна цена и не следва да бъде кредитирана като „равностойно парично обезщетение“ по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗОбС, дължимо на собствениците.
В частта ѝ, с която сумата от 422.00 лв. е определена като размер на парично обезщетение, процесната заповед противоречи на материалния закон, което налага същата да бъде изменена в обжалваната ѝ част, и да бъде увеличен определения размер на паричното обезщетение от 422.00 лв. на 1 500 лв., съобразно заключението на експертизата по настоящото дело.
Тъй като заповедта не е била обжалвана в частта ѝ, касаеща разпределянето на определената като парично обезщетение сума между наследниците на Б. И.Д., съдът не следва да се произнася относно тази част на административния акт, респ. относно собственическите права на всеки от наследниците.
С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателката се дължат своевременно поисканите и действително направени по делото разноски – 10 лв. внесена държавна такса, 336 лв. възнаграждение за вещо лице и 300 лв. заплатено възнаграждение за един адвокат, платими от ответника.
Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното по Договор за правна защита и съдействие от 29.12.2020 г. адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като размерът му съответства на минималния, предвиден в чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Заповед №1884 от 11.12.2020 г. на Кмета на Община Свиленград, в обжалваната ѝ част, с която е определена сума за парично обезщетение в размер на 422.00 лева за отчуждаване на реална част с площ от 30 кв.м. от ПИ с идентификатор 65677.701.8334 по КККР на гр.Свиленград, местност „Речни лозя“, като
УВЕЛИЧАВА определената сума за парично обезщетение от 422.00 (четиристотин двадесет и два) лева на 1 500.00 (хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА Община Свиленград да заплати на А.Б.Д., ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 646.00 (шестстотин четиридесет и шест) лева.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: