РЕШЕНИЕ
№ 969
гр. Пловдив, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Радослав Хр. Георгиев
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20255300501414 по описа за 2025 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по жалба на ОД на МВР-гр. Пловдив , представлявано от д. ст.к. С. К.,
чрез гл. юрк. И. П. против Решение № 1569/ 06.04.2025г. постановено по гр. д. № ***г. – ХI
гр. с., с което жалбоподателят е осъден да заплати на А. П. У. сумата 3 580,40 лева,
представляващо допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен в резултат на
преизчисляване с коефициент 1,143 за периода 11.12.2021г – 11.12.2024г., както и сумата
593,54 мораторна лихва за периода 01.01.2022г до 11.12.2024г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 11.12.2024г до окончателното изплащане на дължимите суми,
както и направените по делото разноски.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна А. П. У., чрез адв.Т. В.Т., пълномощник,
в който отговор се оспорва ВЖ, по поддържани съображения в първоинстанционното
производство, чрез които подкрепя изложената от районни съд мотив за основателност на
исковете. Иска се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски по
делото.
ПОС като взе предвид представените по делото писмени доказателства, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК,
като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Съдът е бил сезиран с обективно съединени искове по чл.178, ал.1, т.3 вр. с
1
чл.187, ал. З ЗМВР и чл.86 ЗЗД. Ищецът претендира осъждане на ответника за
сумата 3 578 лв, претендирано допълнително възнаграждение за извънреден
труд, получен в резултат на преизчисляване с коефициент 1,143 за периода
11.12.2021г – 11.12.2024г., както и сумата 1184,32 мораторна лихва, ведно със
законната лихва върху главницата, увеличен в хода на процеса по отношение
на главницата за сумата 3580,40 лв, а по отношение на мораторната лихва
намален до размера от 593,54 лв.
Безспорно е по делото, че ищецът работи по служебно правоотношение при
ответника на длъжността „ ****“ в „****“ при **на МВР в Пловдив.
Изпълнявайки служебните си задължения полагал труд на 12-часови смени,
работел през нощта от 22.00-6.00ч., по утвърдени графици , което работно
време е било изчислявано съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР чрез тяхното
преобразуване в дневен и било заплащано възнаграждение за положения
нощен труд. За процесния период 11.12.2021г - 11.12.2024г. обаче не е било
извършено заплащане на положения нощен/извънреден труд по посочения
начин на преизчисление чрез преобразуването му в дневен при прилагане на
коефициент 1.143 , с позоваване от страна на проц.представител на ищеца на
подробно описана нормативна уредба за субсидиарно прилагане на НСОРЗ,
която да е съобразена с практиката на СЕС.
При постановяване на обжалваното решение , районният съд е обосновал , че
разпоредбите на чл.187, ал.4 ЗМВР и чл.187, ал.1 ЗМВР, допълнен – ДВ,
бр.60/ 2020г., предвиждащ, че нормалната продължителност на работното
време е 8 часа за всеки 24-часов период , както и в контекста на ТР № 1/202О г.
от 15.03.2023г. на ОСГК на ВКС, при отчитане и заплащане на положените
часове нощен труд от служителите на МВР не са приложими разпоредбите на
КТ и НСОРЗ, а следва приложение на специалния ЗМВР и приложимата му
подзаконова нормативна уредба, като вместо тях в настоящия случай следва
да намери приложение НСОРЗ съобразно разпоредбата на чл.9, ал.2,
предвиждаща при сумирано изчисляване на работно време за съответното
работно място, нощните часове да се превръщат в дневен коефициент, равен
на съотношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, и да се приложи коефициент 1,143 при превръщане
на положения нощен труд в дневен, като се приеме, че продължителността на
нормалното работно време през нощта е 7, а не 8 часа. Така са уважени
предявените искове в изменените им хода на процеса размери.
2
Обжалваното решение не се споделя от въззивната инстанция по актуалния
спорен правен въпрос относно основанието и реда за изчисляване на положен
нощен труд от държавните служители при МВР. В тази насока се намира, че
ТР № 1/202О г. от 15.03.2023г. на ОСГК на ВКС този въпрос е разрешен, като
е прието, че в случая намират приложение специалните разпоредби на ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Прието също
така, че законът не съдържа празнота относно продължителността на
работното време на служителите на МВР, изразено в брой часове, тъй като
нормата на чл.187, ал.1 от Закона е императивна, предвиждаща нормалната
продължителност на работното време от 8 часа, без диференциране относно
това в коя част на денонощието е положен този труд, по съображения от
гледна точка на характера на ведомството и функциите на служителите в него.
Допълнителни съображения в тази насока се свързват с регламентираните в
ЗМВР други компенсиращи нощния труд механизми спрямо служителите във
ведомството по чл.178, ал.1, т.1, чл.189, чл.234, ал.1, 187, ал.5,6 и др. ЗМВР. С
оглед на това се приема, че правният режим на лицата в служебно
правоотношение с МВР е специален , изключва предпоставките на чл.46, ал.2
ЗНА за приложение на КТ и подзаконовата му в приложение уредба. Това
разрешение се явява в съответствие с разрешението по Решение от
24.02.2022г. по дело С-262/ 2020г на СЕС, Решение на СЕС от 04.05.2023г. по
съединени дела С-529/ 21 – С-536/ 2021г. и С32/ 2021г. – С-738/ 2021г. С
последвалото Определение от 29.07.2024г. по дело С- 435/2023 е прието, че е
налице постановяване по т.55 от дело С-260/ 2020 , че чл.8 и чл.12, б.а) от
Директива 2003/88/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не налагат да се
приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като
полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на тези
работници трябва да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
полагания от тях нощен труд. Посочено е също така, че по т.79 и т.80 от дело
С-262/ 2020 СЕС вече е приел, че членовете 20 и 31 от Хартата трябва да се
тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава
членка нормална продължителност на нощния труд от 7/седем / часа за
3
работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния
сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането-
доколкото съответните категории работници се намират в сходно положение –
се основава на обективен разумен критерий, свързана с допустимата от закона
цел на законодателството и е съразмерна та тази цел.
С оглед на това така предявените обективно съединени искове се приемат от
въззивната инстанция за недоказани по основание и като такива следва да се
отхвърлят.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят
направените разноски по Списък по чл.80 ГПК в размер на 96,61 лв за ДТ и
100 лева за юриск.възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 1569/ 06.04.2025г. постановено по гр. д. № ***г.
– ХI гр. с. И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. П. У., ЕГН: ********** обективно съедини
искове по чл.178, ал.1, т.3 КТ вр. с чл.187, ал.3 ЗМВР и чл.86 ЗЗД против ОД
на МВР-Пловдив за заплащане на сумата 3 580,40 лева, претендирано
допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен в резултат на
преизчисляване с коефициент 1,143 за периода 11.12.2021г – 11.12.2024г.,
както и сумата 593,54 мораторна лихва за периода 01.01.2022г до 11.12.2024г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2024г до
окончателното изплащане на дължимите суми, като недоказани по основание.
Осъжда А. П. У., ЕГН: ********** да заплати на ОД на МВР-Пловдив,
представлявано от д. С. К. С. К. сумата в размер на 96,61 лв за ДТ и 100 лева
за юриск. възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5