Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при
секретаря Радослава Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 11
106 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 226 ал.1
от КЗ /отм./ за сумата от 35 000 лв.
В исковата молба на К.Л.Р. се
твърди, че на 26.08.2016 г., около 11.20 часа, в гр. София на кръстовище,
образувано от бул. „Мадрид“ и бул. „Евлоги Георгиев“ при управление на л.а. „Опел
Вектра“ с рег. № *******, водачът С.Ц.С. нарушил правилата за движение по
пътищата като се движил с несъобразена скорост и реализирал удар със спрелия
пред лек автомобил „Киа Сийд“ с рег. № *******, управляван от ищеца, от който
пътен инцидент същият пострадал. Твърди се, че получил комоцио церебри,
изкълчване, навяхване и разтягане на ставите и ставните връзки на шийния отдел
на гръбначния стълб. Твърди се, че тези увреди му причинили болки и страдания.
Предвид тези фактически твърдения ищецът е мотивирал правен интерес от
предявяване на исковете и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Опел Вектра”, да му заплати сумата от 35 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди. Претендира се законна лихва и сторени разноски, съобразно
списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът З. „Б.И.“ АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения, включително възражение за съпричиняване. Претендира
разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Не са депозирани допълнителна искова
молба и допълнителен отговор.
В открито съдебно заседание ищецът
не изпраща процесуален представител.
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от адв. Д..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 223 ал.1 от КЗ/отм./
установява, че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Правно релевантните факти по отношение на
предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно
деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване
от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за
виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» по отношение лек
автомобил «Опел Вектра» с рег. № *******.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Видно от представения по делото протокол за ПТП № 1658291 на СДВР на 26.08.2016
г. в гр. София е осъществено ПТП между лек автомобил «Опел Вектра» с рег. № *******,
управляван от С.Ц.С. и лек автомобил «Киа
Сийд» с рег. № *******, управляван от К.Л.Р.. Установено по делото и от
изслушаната САТЕ, изготвена от вещото лице инж. А.Н.Д., е че причина за
настъпване на ПТП се явяват субективните действия на водача на лек автомобил «Опел
Вектра», който поради движение с несъобразена скорост реализирал удар в спрелия
пред него лек автомобил «Киа Сийд».
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза. В заключението си д-р П.С.П. посочва, че ищецът е претърпял от
ПТП-то увреждания, изразяващи се в „множествено изкълчване и навяхване на
ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб“.
Понесените от ищеца неимуществените вреди се установяват от заключението на
СМЕ, съгласно което болкови усещания с най-голяма интензивност се усещат в
първите 10-15 дни като възстановителния период е индивидуален и зависи от
множествеността и разпространението на измененията в мускулатурата, връзковия
апарат и ставите като по данни от практиката 70% от пострадалите оздравяват за
период от 6 месеца.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от нанесените му травматични увреждания представляват пряка и непосредствена
последица от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва
да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на пострадалия, степента и вида на увредите, периодът от
време, през който е търпял болки, страдания и ограничения. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на
ищеца, интензитетът на неговото страдание с оглед понесените от същия
травматични увреждания, периодът, в който същите са търпени справедливо би било
да се присъди сума от 15 000 лв. като за горницата до заявения размер искът
следва да се отхвърли.
При проведено насрещно доказване ответникът е заявил възражение за
съпричиняване с оглед обстоятелството, че ищецът е бил без поставен предпазен
колан. С оглед изводите на СМЕ и САТЕ, настоящият съдебен състав намира същото
за неоснователно.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване
на деликта като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния
изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт /решение 133/26.05.2011 г.
по дело 664/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение N:605 от 06.06.1995 г., IV г.
о. на ВКС/.
По разноските: С оглед заявеното искане по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от
ЗА и доколкото са налице предпоставките за присъждане на адвокатско
възнаграждение по този ред на процесуалния представител на ищеца се следва
такова в размер на 812,57 лв. с включен ДДС, доколкото процесуалния
представител на ищеца е лице, регистрирано по ЗДДС, съразмерно с уважената част
от иска.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва припадащата се част
от разноските съобразно отхвърлената част от иска. Припадащата се част от
разноските, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК възлизат на сумата от 1 234,
29 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 728, 57 лв. – дължима ДТ и разноски, платени от
бюджета на съда, съразмерно с уважената част от иска.
Въз основа на изложените
съображения, СГС, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да
заплати на К.Л.Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, четвърти полуетаж –
адв. Н.Д. сумата от 15 000 /петнадесет
хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на ПТП, реализирано на 26.08.2016 г. в гр. София, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 26.08.2016 год. до окончателното
им изплащане като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 35 000
лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати на адв. Н.Д. сумата от 812,57 лв. –
адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 78 ал.6 от ГПК да заплати по сметка на СГС сумата от 728, 57 лв. – дължима ДТ.
ОСЪЖДА К.Л.Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, четвърти полуетаж – адв. Н.Д.
да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** сумата
от 1 234, 29 лв.– разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: