О  П   Р  Е  Д   Е   Л   Е  Н  И  Е

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XII-ти въззивен състав, в закрито заседание на    петнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА                                                                                                       НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Захариева в.ч.н.д. № 26 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 243, ал.7 от НПК.

 

С определение от 02.11.2020г по нчд № 13964/2020г на СРС, НО, 3 състав е отменено постановление на СРП от 12.08.2020г, с което е прекратено наказателното производство по ДП №1033/2020г. по описа на СРТП -СДВР, пр.пр. № 1572/2020г. на СРП на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1 т.1 от НПК.

Срещу определението на СРС, в установения в закона срок, е постъпил протест от прокурор при. СРП, с който се иска отмяна на съдебния акт и потвърждаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство, като се твърди неправилност и необосновано на атакувания съдебен акт. Прокурорът посочва, че причинно-следствената връзка е правен въпрос, чието отговор се основава на събраните по делото доказателства. Анализът на тези доказателства, според прокурора не позволява да бъда направен извод относно настъпване на средна телесна повреда, изразяваща се  в трайно затруднение на движението на долен ляв крайник, настъпило в резултат на ПТП. Изтеклият период от време от датата на инцидента до  установяване на травмата на пострадалия, изразяваща се в установяване на костен фрагмент, е основание да се приеме, че назначаване на допълнителна СМЕ със задача от рентгеновото изследване на 18.01.2020г. установява ли се трайно затруднение на долния ляв крайник, е безпредметно, тъй като не може да промени правните изводи относно наличието на причинно-следствено връзка между настъпилото ПТП и установения на костен фрагмент на долния ляв крайник на  С.П..

Постъпило е становище от пострадалия П., чрез упълномощен повереник, във връзка с депозирания протест срещу определението на СРС, в което е посочено, че на стр. 2 от постановлението за прекратяване на наказателното производство прокурорът е приел, че не може да бъде прието наличие на трайно затруднение на движението на долен ляв крайник, тъй като същото е установено на 18.01.2020г., седем дни след ПТП. Т.е. липсват доказателства , че увреждането е настъпило вследствие на инцидента на 10.01.2020г. Според пострадалия формираните изводи не отговарят на  обективните данни по делото. По делото е било необходимо извършване на действия по разследването, а именно назначаване на СМЕ върху цялата медицинска документация, включително и рентгеновите изследвания от 10.01.2020г. и 18.01.2020г., с участието на рентгенолог, разпит в качеството на свидетели на  лекарите, извършили първоначалния преглед на П. на 10.01.2020г. и този установил фрактурата на 20.01.2020г., както разпит на сина на пострадалия, който е има непосредствени наблюдения върху здравословно състояние на баща си и самият пострадал. В подаденото становище е взето отношение по възражението на прокурора, че съда не е коментирал извода на относно изтеклия период от време от датата на ПТП до установяване на костния фрагмент, като се посочва от пострадалия, че с подобно правомощие съдът не разполага. В заключение се иска отвод на наблюдаващия прокурор, поради предубеденост.

 

Настоящият съдебен състав, след като прецени по реда на чл. 243, ал.8 НПК законосъобразността на протестираното определение на СРС, с което е отменено Постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство и се запозна със събраните по делото доказателства, прие от фактическа страна следното:

Досъдебно производство e образувано с Постановление от 23.01.2020г. на прокурор при СРП за това, че  на 10.01.2020г  в гр. София, при управление на МПС са нарушени правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинена средна телесна повреда на С.Г. П. като деянието е извършено на пешеходна пътека – престъпление по члц343,ал.3,б.“а“ вр. Ал.1 пр.3 от НК

В хода на разследването е проведен разпит в качеството на свидетел на С.П., приложени са: Констативен протокол от 10.01.2020г. Медицинска документация, представена от  пострадалия, както следва : `Съдебно медицинско удостоверение № 24.01.2020г, рентгенови изследвания  от 10.01.2020г. – 2бр., рентгеново изследване от 18.01.2020г., Фиш за спешна медицинска помощ от 10.01.2020г., Лист за преглед на пациент №1182/10.01.2020г. Лист за преглед на пациент №2281 от 18.01.2020г., амбулаторен лист № 215 от 23.01.2020г, резултати от лабораторни изследваия от 10.01.2020г,   с писмо от 24.06.20203г.  от УМБАЛ „Света Анна- София“ АД е приложена в заверени копия цялата налична документация  отнасяща се  до пострадалия С.П., назначени и приложени са заключения от съдебномедицинска експертиза  и повторна съдебно-медицинска експертиза  ведно със снимки към нея на рентгенови примери на различни типове акцесорна навикуларна кост /сезамовидна кост на ходилото/

Съгласно изложеното в Постановление на СРП от 12.08.2020г., прокурорът е приел, че са налице основанията за прекратяване на наказателното производство по чл.243, ал.1 т.1вр. чл.24, ал.1 т.1    от НПК , тъй като деянието не съставлява престъпление.

Срещу посоченото Постановление, по реда на чл. 243, ал.5 от НПК в СРС,

е постъпила жалба от С.Г. П., посочен като пострадал лице в постановлението за образуване на досъдебно производство от 23.01.2020г, чрез повереника му адв. Симеонов.

С определение от 02.11.2020г.  по НЧД № 13964/2020г. на СРС, НО, 3 състав е отменено постановлението за прекратяване на наказателното производство, като е приел, че не е проведено пълно и обективно разследване, за което е необходимо да бъде отговорено на въпроса констатираното увреждане на 18.01.2020г. на П. получено ли вследствие на претърпяното от него ПТП на 10.01.2020г. и каква е причината това увреждане да не констатирано на 10.01.2020г.

След като обсъди фактическата страна на правния спор, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:

 

Протестът е процесуално допустим, депозиран от процесуално легитимирана страна и в рамките на установения от закона срок.

Разгледана по същество, протестът е основателен по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 243 от НПК определя правомощието на прокурора да прекрати наказателното производство при изрично определени от закона предпоставки. По тази причина, както и поради изискването на чл. 199, ал.2 НПК, постановлението за прекратяване на наказателното производство следва да бъде в достатъчна степен мотивирано. Мотивите e необходимо да съдържат макар и кратък, но в достатъчна степен обоснован анализ на събраните в хода на разследването доказателства, както и подвеждането им под хипотезата на конкретна правна норма.

Постановлението за прекратяване  на наказателното производство от 12.08.2020г., настоящият въззивен състав преценява, че отговаря на горните изисквания., тъй като преди да формира своите правни изводи, прокурорът е изложил възприетата от него фактическа обстановка и е обсъдил от събраните по делото доказателства. По същество формирания извод от прокурора, че не е налице състав на престъпление от общ характер, предвид че получените телесни увреждания от пострадалия П. на 10.01.2020г. вследствие на ПТП,  представляващи временно разстройство на здравето неопасно за живата, са правилни и обосновани.

Въззивната инстанция изцяло споделя възприетите в постановлението факти, като намира, че същите следва  да бъдат допълнени с оглед ясната на изложението, а именно:

На 10.01.2020г. около 11.40ч  в гр. София Г.М.е управлявал лек автомобил „Мерцедес“ модел Е200 с ДК № *******по бул. Климент Охридски с посока на движение от бул. Драган Цанков към Околовръстен път. В района на СМГТ „МЦ по радиобиология“, пострадалия П.  предприел пресичане на пешеходна пътека  и бил ударен от управлявания от Митончев лек автомобил. Пострадалият паднал на пътното платно, като водачът на лекия автомобил му оказал помощ до пристигането на екип на ЦБМП- София.

 

На място бил изпратен и екип на О“ПП“ - СДВР, който съставил Констативен протокол за настъпилото ПТП  с участници Г.М., като водач на лек автомобил и  пешеходец С.П..

Пострадалото лице било закарано в УМБАЛ „Света Анна- София“, където бил прегледан на 10.01.2020г, били направени и рентгенови изследвания.

В резултат на настъпилото ПТП пострадалия е получил следните травматични увреждания: Контузия на гърба в областта на лявата лопатка, контузия на кръста, кръвонасядания на лявото бедро и на лявата подбедрица, оток и кръвонасядане на лявата глезенна става и лявото стъпало.

На 18.01.2020г.  С.П. е прегледан отново в УМБАЛ „Света Анна- София“ АД, и е издаден лист за преглед на пациент  с основана диагноза  контузия на глезена

От образно изследване на 18.01.2020г е  видно , че пострадалия П. има  костен фрагмент, медиално от оснавикуларе - най-вероятно сезамовидна кост / ос тибиале екстериум/

На 18.010.2020г.  П. е бил освидетелстван от специалист съдебна медицина, като за прегледа е издадено съдебномедицинско удостоверение с № 24.01./2020г., в  което са отразени представените от пациента медицински документи, включително и образното изследване от 18.01.2020г. В заключението си съдебния лекар е посочил : „ контузия в областта на лявата долна част на гърба и лявата -кръстно поясна област, контузия на левия долен крайник с обширно кръвонасядане, ангажиращо значителна част от повърхността му, контузия на лява глезенна става и стъпало с повсеметни оток и кръвонасядане на същите и образни рентгеннови данни за наличие на костен фрагмент / счупване на сезамовидната кост в областта на левия глезен /“

 

Назначените по делото две съдебно-медицински експертизи в своите заключения са категорични, че пострадалия С.П. е получил вследствие на претърпения пътен инцидент травматични увреждания, които в своята съвкупност и по отделено реализират критериите на медико-биологичния признак временно разстройство за здравето, неопасно за живота.

В протестираното определение на СРС са дадени по същество указания за назначаване на ново съдебно-медицинска експертиза, която да отговори каква е причината констатираното на 18.01.2020г. телесно увреждане да не е установено при образното изследване на 10.01.2020г. Въззивната инстанция не намира за необходимо от изясняване на този въпрос, тъй като подробен отговор на същия се съдържа в обстоятелствената част на повторната експертиза, където е разяснено, че при прегледа на 18.01.2020г. не са констатирани различни телесни увреждания на С.П. от тези при първоначалния му преглед на 10.01.2020г.

Съдът не споделя е  застъпената в становището на пострадалия позиция, че съдебномедицинските експертизи  не са обективни.

В първата експертиза по делото е била проверена от вещите лица – съдебни лекари, цялата налична по делото медицинска документация, в това число и образното изследване  от 18.01.2020г., както и СМУ с № 24.01/2020г.. категорични са двамата съдебни лекари, че отразения костен фрагмент във рентгенографията, направена на 18.01.2020г. е анатомичен вариант на допълнителна костица /сезамовидна кост/ на ладиевидната кост на ходилото, а не е счупаване.

Неоснователно е и искането на пострадалия, формулирано в становището, за назначаване на  нова експертиза  с участието на рентгенолог. Повторната съдебно-медицинска експертиза е изготвена от вещи лица – медицински специалисти: специалист в областта на образната диагностика, ортопед -травматолог и съдебен лекар. Следва да се посочи, че посочените експерти, с оглед тяхната специалност са именно компетентните и необходими такива, с оглед нуждите на настоящото наказателно производство, като същите в пълен обем са се запознали и изследвали медицинската документация отнасяща се за С.П.  от датата на настъпване на ПТП, включително и са разчели диск, съдържащ  дигитални записи на конвенционални рентгенови изображения, направени на 10.01. -18.01.2020г. в УМБАЛ „Света Анна- София“ АД .

На страница 35 и 36 от делото  / стр.6 и 7 от експертизата/ е разчетено от вещите лица  рентгенови изображения, както следва:

„лицева, профилна , коса графия на лявото стъпало, както и лицева графия на лявото стъпало, направена на 18.01.2020г.

Не се установяват травматични изменения на лявата става. Запазена  конгруентност на ставата.

Лицева, профилна, коса графия на лявото стъпало – не се установяват рентгенови данни за травматични изменения на заснетите кости. Начални артрозни промени на интерфалангеалните стави. На профилна графия личи добре изразен  „шпор калаканеи

На лицева графия се установяват рентгенови данни за наличие на акцесорна навикуларна кост.“

По нататък вещите лица са посочили класификация за разделяне на акцесорните навикуларни кости и са класифицирали акцесорната навикуларна кост като тип 2, като са разяснили , че този тип е свързан с ивица от хрущял, която на рентгенови снимки се представя като ивица на просветляване и може грешно да се интерпретира като фрактурна ивица отделяща  фрагмент от навикулярната кост. Пояснено е , че това е анатомичен вариант в развитието на костите на стъпалото и категорично е изключено травматични изменения на костите на лявото стъпало.

В заключението си вещите лица допълват разясненията си ,като посочват, че акцесорната  кост наричана сезамовидна кост е анатомична особеност , която е генетично обусловена и се среща в 2  до 21% от общата популация, като когато е симпоматична , често води до развитие на акцесорен навикуларен синдром, изразяващ се в дискомфорт или болезненост  на ходилото при ходене, деформация на стъпалото.

Вещите лица обясняват и причината за  временно обездвижване на пострадалия, като резултат от установените  дегенеративни промени в двигателния апарат и получените травматични увреждания при ПТП, които обострят болковия синдром.

Въззивният състав намира, че така извършените две медицински експертизи са в пълно съответствие помежду си, като вещите лица са именно такива, с оглед компетенциите и знанията си , които да дадат изчерпателни отговори на въпросите  от значения за предмета на воденото наказателно производство. Същите са обосновали изводите си и са изяснили в обстоятелствената част на повторната експертиза причината, поради която съдебния лекар, в заключението на СМУ   от 24.01./2020г е приел , че е налице фрактура на ляв долен крайник. Именно заключенията на коментираните експертизи, са тези които дават основание  да се приеме, че получените травматични увреждания от пострадалия вследствие на претърпяното ПТП са такива причинили му временно разстройството на здравето, неопасни за живота.

Въззивната инстанция не споделя, че становището на пострадалия относно липсата на правомощия от съда да коментира достоверността и обективността на събрания доказателствен материал в хода на досъдебното производство. В производството по чл.243 от НПК компетентността на съда обхваща пълна преценка на обосноваността на акта на прокурора и на неговата законосъобразност. Това означава, че съдът е задължен да прецени доказателствата по делото и да формира изводи относно правилната им преценка при изграждане на фактическите и правни изводи на прокурора.

 Неоснователно е искането за назначаване на рентгенолог в състава на експертизата, тъй като в състава на повторната съдебно медицинска експертиза е взел участие доц. д-р Л. П., специалист по образна диагностика в ВМА, както и  д- р  К.С.– ортопед-травматолог от УМБАЛ „Света Анна- София“ АД.

Именно категоричното и обосновано  становище на вещите лица, след преглед на цялата медицинска документация по делото и запознаване със диска, съдържащ запис на рентгеновите снимки на П. от 10.01.2020г. и 18.01.2020г,  налагат  извода, че при ПТП на пострадалия не е причинено травматично увреждане, което по медико-биологичните си характеристики  да отговаря на средна телесна повреда, поради което и извода на прокурора , че не е налице състав на престъпление  по  чл. 343,ал.3,б.“а“ вр. Ал.1 пр.3 от НК, е законосъобразен и обоснован.

Доколкото не е налице причинена средна телесна повреда на пострадалия при реализираното  ПТП неоснователни са исканията, направени в становището   за разпити на лекарите, извършели прегледите на пострадалия  на 10.01.2020г. и на 18.01.2020г. , тъй като вещите лица напълно са изяснили въпросите относно травматичните увреждания, непосредствено след запознаване с пълната медицинска документация. Безпредметен е и разпита на сина  на пострадалото лице, който е полагал грижи за баща си, тъй като чрез него не може да се установят различни факти, относими към преценката за наличие на извършено  престъплението, за което е образувано досъдебното производство. Единствено за изчерпателност с оглед направеното оплакване в становището, че пострадалият не е разпита , въззвиният съд посочва, че разпит на С.П. е проведен на 06.02.2020г в присъствието на упълномощен от него повереник.

По делото е установено безспорно, от разпита на С.П. , както и от медицинската документация,  че вследствие на  ПТП общото здравословно състояние на П.  се е влошило, но още веднъж е необходимо да се отбележи, че за да не налице възможност за ангажиране на наказателна отговорност на водача на лекия автомобил, освен нарушаване на привилата за движение по пътищата е необходимо да е настъпила средна телесна повреда, каквато не е налице. Същевременно отговорността на административното нарушение на водача на ПТП следва да бъда ангажирана, като за пострадалия е предвидена за търсене на обезщетение за  претърпените  вреди от ПТП по гражданско-правен ред.

За изчерпателност  въззивиня състав посочва, че действително прокурорът е коментирал установения на 18.01.2020г. костен фрагмент при рентгеновото изследване, като обаче не е отбелязал изрично, че този  костен  фрагамент не е по своята същност фрактура , а акцесорната  кост, наричана сезамовидна кост, представляваща анатомична особеност , която е генетично обусловена и се среща в 2  до 21% от общата популация..

Дадените указания в протестираното определение на СРС за назначаване на нова съдебно медицинска експертиза с формулираната задача, е безпредметно и необосновано, тъй като както беше посочено по-горе двете приложени по делото експертизи изчерпателно отговарят на въпросите от значение за предмета на настоящото наказателно производство.

По отношение на искането, направено в изразеното становище срещу протеста за отвод на наблюдаващия прокурор, съдът не разполага с правомощия за разглеждане му .

При така изложеното, въззивният  състав намира, че налице основание за отмяна на определението на СРС и съответно потвърждаване на  постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство, тъй като се  установява, че  разследването е проведено всестранно и пълно, като макар и да не са били предприети всички възможни процесуални действия   /разпити на лекарите , сина на пострадалия и водача на ПТП/, проведените са в  обем достатъчен за разкриване на обективната истина по делото  и позволяват на прокурора да формира обосновани  изводите си за наличието на основание за прекратяване на наказателното производство по чл.243,ал.1,т.1 вр. чч.24, ал.1 т.1 от НПК, в съответствие със събрания и наличен по делото доказателствен материал като въззивната инстанция не се съгласява с изводите на първостепенния съд, че е налице незаконосъобразно прекратяване  на наказателното производство.

При така изложеното, настоящият състав счита, че Определение на СРС от 02.11.2020г, с което е отменено Постановление на СРП от 12.08.2020г за прекратено на наказателно производство по ДП № 11033/2020 г. по описа на СРТП -СДВР, пр. пр. № 1572/20 г., по описа на СРП, следва да бъде отменено и съответно постановлението на СРП  да бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно.

С оглед гореизложеното, и на основание чл. 243, ал. 8, вр. чл. 243, ал.6, т. 3 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ОТМЕНЯ Определение от 02.11.2020г по нчд № 13964/2020г. по описа на 3 състав, НО, СРС.

Потвърждава постановление на СРП от 12.08.2020г , с което е прекратено на наказателно производство по ДП № 11033/2020 г. по описа на СРТП -СДВР, пр. пр. № 1572/20 г. по описа на СРП, основание чл.243, ал.1 т.1 вр. чл.24, ал.1 т.1 от НПК.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.    

 

                      2.