РЕШЕНИЕ
№ 430
гр. Бургас, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Административно
наказателно дело № 20252120200629 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на Л. Л. А., ЕГН
**********, чрез адв. С. К. от БАК, против Наказателно постановление № 24-
0769-001956/26.07.2024г., издадено от Началник група в ОДМВР-Б., Сектор
"Пътна полиция" – Б., с което за нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, на
основание на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП,
на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
200 лева.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на
издаденото НП, като се моли за неговата отмяна. Оспорва се посоченият в
АУАН и НП механизъм на настъпване на процесното ПТП, като се твърди, че
не жалбоподателят е навлязъл в съседната дясна лента и не е пропуснал
правомерно движещия се по нея с предимство автомобил, а всъщност
последният се е движил зад автомобила на жалбоподателя, навлизайки в
кръговото кръстовище в дясната по посока на движението му лента и в самото
кръстовище предприел завиване наляво, при положение, че няма такова право
съгласно наличната на мястото пътна маркировка, докато за жалбоподателя
маркировката предвижда от лява лента да продължи направо или наляво, и
след като жалбоподателят продължил направо за да излезе от кръстовището в
него се ударил другият автомобил.
В открито съдебно заседание по делото жалбоподателят, редовно
призован, не се явява лично. Представлява се от адв. С. К. от БАК, който
1
поддържа жалбата и моли за отмяна на НП, ведно с присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк.
Желязкова, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на издадения
санкционен акт, ведно с присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. В депозирано от същата, ведно с
административнонаказателната преписка по случая, становище се прави
възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя адвокатски
хонорар.
След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е
подадена в законоустановения срок (предвид връчването на процесното
наказателно постановление на жалбоподателя на 03.02.2025г., видно от
отбелязването в този смисъл върху същото на л. 24 /гръб/ и изпращането на
жалбата чрез ССЕВ на 08.02.2025г.), от активнолегитимирано лице и срещу
подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е и основателна, като след
съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен
материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
На 20.04.2024г., около 22:04 часа, в гр. Бургас, в кръговото кръстовище
между ул. „Одрин“ и бул. „Тодор Александров“ е настъпило ПТП между
управлявания от жалбоподателя лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ“ с рег
.№ **** и лек автомобил „СЕАТ АЛТЕА“ с рег. № *****, вследствие на което
по двата автомобила са нанесени материални щети.
Във връзка с реализираното ПТП на място били изпратени свидетелите
З. Х. Д. – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - гр.
Бургас и С. В. С. – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД
МВР - гр. Бургас. Двамата разговаряли с водачите, огледали щетите по двата
автомобила (за които бил изготвен и съответен снимков материал) и приели,
че жалбоподателят, като водач на л.а. „Фолксваген Голф“, има вина за
настъпилото ПТП.
Свидетелят Д. съставил Протокол за ПТП № 1876203/20.04.2024г. с
материални щети, в който отразил схема на възникване на ПТП и щетите при
двата автомобила, като следва: по лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ“ с
рег .№ **** – по предна и задна дясна врата; десен праг, а по лек автомобил
„СЕАТ АЛТЕА“ с рег. № ***** – по предна броня вляво и по ляв калник.
Като механизъм на настъпване на ПТП било отбелязано, че участник № 1 (лек
автомобил „ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ“ с рег .№ ****) преминава в съседна дясна
лента от ляво вдясно и се сблъсква с правомерно движещия се участник № 2
(лек автомобил „СЕАТ АЛТЕА“ с рег. № *****). Предвид така посоченото и
като преценил, че като водач на лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ“ с рег .
№ **** жалбоподателят е реализирал състава на административно нарушение
по чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, свидетелят Д. съставил срещу последния и АУАН с
бланков № 0580667/20.04.2024г. Актът бил съставен в присъствието на
жалбоподателя, който го подписал и получил препис от същия. В графата за
възражения липсват изложени от жалбоподателя такива.
2
Сезиран с преписката и след преценка на материалите по нея, АНО
издал атакуваното наказателно постановление, в което била пресъздадена
фактическата обстановка, изложена в акта, а именно че на 20.04.2024г., около
22:04 часа, в гр. Бургас, в кръговото кръстовище между ул. „Одрин“ и бул.
„Тодор Александров“ Л. Л. А. управлява личното си МПС лек автомобил
„ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ“ с рег .№ ****, като водачът се движи в лява пътна
лента и преминава в дясна пътна лента , като се сблъсква в правомерно
движещия се от дясната му страна лек автомобил „СЕАТ АЛТЕА“ с рег. №
***** и реализира ПТП с материални щети. Административнонаказващият
орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от
ЗДвП, поради което и на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5,
предложение четвърто от ЗДвП, наложил на жалбоподателя административно
наказание "Глоба" в размер на 200 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
приобщените по делото материали по административнонаказателната
преписка, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода на
съдебното производство.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно
неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта
на наложеното административно наказание, и предвид така установената
фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:
Производството по установяване на административни нарушения и
налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване
на НП е строго формализиран процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в значителна степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от
НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973г. на Пленума на ВС), а е
длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото
закон.
В разглеждания случай както актът за установяване на административно
нарушение, така и атакуваното наказателното постановление, са издадени от
компетентни органи. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, като при съставянето на АУАН са
спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН. Наказателното постановление е
издадено в законоустановения шестмесечен срок и съдържа изискуемите
реквизити по чл.57 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се защитава.
В обобщение, в случая не са налице формални предпоставки за отмяна
на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
3
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
порочност на административнонаказателното производство против него.
Настоящият съдебен състав обаче, намира че вмененото на
жалбоподателя нарушение не е доказано по безспорен начин.
С атакуваното наказателно постановление жалбоподателят е
санкциониран за нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която
разпоредба при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло
или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва
едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни
ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира
в дясната пътна лента. Като конкретно виновно поведение на жалбоподателя е
посочено, че на 20.04.2024г., около 22:04 часа, в гр. Бургас, в кръговото
кръстовище между ул. „Одрин“ и бул. „Тодор Александров“ същият управлява
личното си МПС лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ“ с рег. № ****, като
се движи в лява пътна лента и преминава в дясна пътна лента, като се
сблъсква в правомерно движещия се от дясната му страна лек автомобил
„СЕАТ АЛТЕА“ с рег. № ***** и реализира ПТП с материални щети.
Така посоченият в АУАН и НП механизъм на настъпване на процесното
ПТП е оспорен от жалбоподателя с иницииралата настоящото производство
жалба, като се навеждат твърдения за съществено различен такъв, сочещ като
виновен водач лицето, управлявало лек автомобил „СЕАТ АЛТЕА“ с рег. №
*****, а именно, че последният се е движил зад автомобила на жалбоподателя,
навлизайки в кръговото кръстовище в дясната по посока на движението му
лента и в самото кръстовище предприел завиване наляво, при положение, че
няма такова право съгласно наличната на мястото пътна маркировка, докато за
жалбоподателя маркировката предвижда от лява лента да продължи направо
или наляво, и след като жалбоподателят продължил направо за да излезе от
кръстовището, в него се ударил другият автомобил.
При преценка на материалите по делото съдът намира, че изложената в
АУАН и НП фактическа обстановка, в т.ч. механизмът на настъпване на
процесното ПТП, не само, че не се установява по безспорен начин, но и се
разколебава от събраните по делото доказателствени материали.
В тази връзка, на първо място следва да се посочи, че съгласно
показанията на свидетеля Д. (актосъставителят), възприетият от полицейските
органи механизъм на настъпване на процесното ПТП е основно на база
проведения разговор с двамата водачи („...при проведения разговор с двамата
водачи се установи, че „Фолсквагенът“ се е движел в лявата вътрешна
лента и се е опитвал да напусне кръстовището в посока бул. „Тодор
Александров“, вследствие на което се е сблъскал с правомерно движещия се в
дясната лента автомобил „Сеат“.“), по отношение на който механизъм
обаче, между двамата водачи очевидно е налице спор.
Тук следва да се отбележи, че съдът не кредитира показанията на
свидетеля С. в частта, в която същият излага, че вината на водача на л.а.
„Фолксваген“ полицейските служители са установили с оглед на движението
на двата автомобила и разположението им на платното за движение,
4
доколкото сам свидетелят в началото на показанията си заявява, че когато е
отишъл на място автомобилите вече са били изтеглени на около 15 метра от
кръстовището в посока бул. „Тодор Александров“, на ръкава на автобусната
спирка, т.е. същият не е възприел нито движението им, нито разположението
им на платното за движение непосредствено след сблъсъка.
На следващо място, независимо от заявеното от свидетеля Д., че:
“Сеатът“, когато ги установихме, беше в дясна лента, а „Фолксвагенът“
беше от лявата му страна.“, върху предявения му от съда картен материал,
представен от Община Бургас, а именно Схема за движение на пътни
преводни средства в процесното кръстовище – Кръгово кръстовище
„Трапезица“, гр. Бургас (приложена на л. 27 от делото), свидетелят отбелязва
мястото на сблъсъка между двата автомобила, поставяйки знак „х“, в лявата
лента на платното за движение, т.е. в лентата за движение на жалбоподателя,
което от своя страна е в подкрепа на изложения в жалбата механизъм на
настъпване на ПТП, а не на посочения в АУАН и НП. В подкрепа именно на
изложения от жалбоподателя механизъм, според съда, са и отразените в
съставения от свидетеля Д. Протокол за ПТП № 1876203/20.04.2024г. с
материални щети по двата автомобила, видни и на представения с
административнонаказателната преписка снимков материал, а именно: по
автомобила на жалбоподателя – лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ“ с рег .
№ **** – по предна и задна дясна врата, както и по десен праг, а по лек
автомобил „СЕАТ АЛТЕА“ с рег. № ***** – по предна броня вляво и по ляв
калник. Така посочените щети не съответстват и на отразената в протокола за
ПТП схема на възникване на процесното ПТП, предвид позициите на двата
автомобила върху същата.
По изложените съображения съдът намира, че с атакуваното наказателно
постановление отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за
нарушение, което не е доказано по безспорен начин, поради което и НП следва
да бъде отменено.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат, доказателства за реалното заплащане на
който са представени (Договор за правна защита и съдействие от 05.02.2025г.,
в който е отразено, че уговореният адвокатски хонорар в размер на 400 лева е
заплатен изцяло в брой, като в тази си част договорът има характера на
разписка за извършеното плащане).
От страна на процесуалния представител на
административнонаказващия орган е направено възражение за прекомерност
5
на така претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар. Съгласно чл. 63,
ал. 4 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото,
неговата продължителност и извършените от процесуалния представител на
жалбоподателя действия, настоящият състав на съда намира, че
справедливият размер на адвокатско възнаграждение в случая е именно
заплатеният от жалбоподателя такъв от 400 лева. В тази връзка следва да се
посочи и че съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари
2024г. по дело C-438/22, минималните размери по Наредба № 1 от 09.07.2004г.
не обвързват съда.
Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за
разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове, отговаря
юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че
сторените от жалбоподателя разноски следва да бъдат възложени в тежест на
ОДМВР-Б.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0769-001956/26.07.2024г.,
издадено от Началник група в ОДМВР-Б., Сектор "Пътна полиция" – Б., с
което за нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, на основание на основание чл.
179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП, на Л. Л. А., ЕГН
**********, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200
лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Бургас, ДА ЗАПЛАТИ на Л. Л. А., ЕГН
**********, сумата от 400 (четиристотин лева), представляваща сторени в
настоящото производство разноски за заплатен адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6