Определение по дело №2466/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2830
Дата: 7 август 2020 г. (в сила от 7 август 2020 г.)
Съдия: Петя Георгиева Крънчева
Дело: 20201100602466
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. София,              2020 г.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, І-ви въззивен състав, в закрито заседание, проведено на седми август през две хиляди и двадесетата година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ПЕТЯ КРЪНЧЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:   НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

                                                                                                             АДРИАНА АТАНАСОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Крънчева ВНЧД № 2466 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК.

            Образувано е по частна жалба, подадена от П.Д.С., срещу определение от 18.02.2020 г. на Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 96-ти състав, постановено по НЧД № 2197/2020 г. по описа на същия съд, с което е оставена без разглеждане жалбата, подадена от П.Д.С., срещу постановление на прокурор при Софийската районна прокуратура (СРП) от 17.01.2020 г. (изх. № 1584/2018/20.01.2020 г. по описа на СРП), с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 3384 ЗМК 1180/2018 г. по описа на 09 РУ – СДВР, пр. пр. № 1584/2018 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 293а от НК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, и производството по НЧД № 2197/2020 г. по описа на СРС, НО, 96-ти състав, е прекратено.

           

            В така подадения сезиращ съда документ се твърди, че неправилно в атакувания съдебен акт е прието, че производството се води срещу неизвестен извършител, тъй като същото се води срещу С.А.В.. Изтъква се, че В. дължи на жалбоподателя С. още 323 лева. Посочва се, че неправилно първият съд е приел, че С. няма качеството на пострадало лице, тъй като В. му връща парите след пет години и то – не всичките. Желае се отмяна на така постановения съдебен акт, като незаконосъобразен.

                       

            Софийският градски съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 345, ал. 3, вр. чл. 313 НПК, намира за установено следното:

            Частната жалба е неоснователна.

            Наказателното производство по досъдебно производство № 3384 ЗМК 1180/2018 г. по описа на 09 РУ – СДВР, пр. пр. № 1584/2018 г. по описа на СРП, е образувано с постановление на прокурор при СРП от 20.06.2018 г. за това, че след като е осъден да изпълни парично задължение към П.Д.С., с влязъл в сила съдебен акт – изпълнителен лист от 14.07.2014 г., издаден по гр. д. № 40865/2013 г. на СРС, ІІ ГО, 75-ти състав, и в продължение на една година от влизането му в сила, не е изпълнил задължението си, въпреки наличието на имущество за това – престъпление по чл. 293а от НК.

            В хода на досъдебното производство са разпитани, в процесуалното качество на свидетели, лицата И.В.Д. и С.А.В.; приложени са, в качеството им на писмени доказателствени средства, преписи от изпълнителен лист от 14.07.2014 г., издаден по гр. д. № 40865/2013 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 75-ти състав, запорно съобщение по изпълнително дело № 20148600400251 по описа на ЧСИВ.М., удостоверение по  изпълнително дело № 20148600400251 по описа на ЧСИ В.М.и справка от ЧСИ В.М.по същото изпълнително дело; изискани и приложени са справки от Висш адвокатски съвет, О „ПП“ – СДВР, Агенция по вписванията, НОИ – Дирекция „Информационни системи за дългосрочни и краткосрочни плащания“, с оглед установяване на имущественото състояние на С.А.В..

            С постановление на прокурор при СРП от 15.11.2018 г. (изх. № 1584/2018/16.11.2018 г. по описа на СРП), наказателното производство по досъдебно производство № 3384 ЗМК 1180/2018 г. по описа на 09 РУ – СДВР, пр. пр. № 1584/2018 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 293а от НК, е прекратено, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

            Срещу така постановения прокурорски акт е депозирана частна жалба от П.Д.С. до СРС. За разглеждане на така депозираната частна жалба е образувано НЧД № 20369/2018 г. по описа на СРС, НО, 103-ти състав.

            С определение на СРС, НО, 103-ти състав от 22.02.2019 г. постановлението на СРП от 15.11.2018 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 3384 ЗМК 1180/2018 г. по описа на 09 РУ – СДВР, пр. пр. № 1584/2018 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 293а от НК, е отменено и делото е върнато на СРП за изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част на така постановения съдебен акт.

            В изпълнение на дадените указания по досъдебното производство са извършени допълнителни действия по разследването. Разпитан е, в процесуалното качество на свидетел, П.Д.С., приложени са, в качеството им на писмени доказателствени средства, удостоверение по  изпълнително дело № 20148600400251 по описа на ЧСИ В.М.и актуални справки от НОИ – Дирекция „Информационни системи за дългосрочни и краткосрочни плащания“, БНБ и О „ПП“ – СДВР относно С.А.В..

            По делото няма обвиняеми лица.

            Разследването по досъдебното производство е приключило и материалите по същото са изпратени на СРП по компетентност, с изразено мнение на водещия разследването от 17.12.2019 г. за прекратяване на наказателното производство, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

            С постановление на прокурор при СРП от 17.01.2020 г. (изх. № 1584/2018/20.01.2020 г. по описа на СРП), наказателното производство по досъдебно производство № 3384 ЗМК 1180/2018 г. по описа на 09 РУ – СДВР, пр. пр. № 1584/2018 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 293а от НК, е прекратено, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

            В мотивната част на така постановения съдебен акт е прието, че задължението по изпълнителното дело е напълно погасено от длъжника С.А.В. и с разпореждане от 29.10.2019 г., на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК, изпълнителното дело е приключено. Прието е, че деянието, осъществено от С.А.В., макар формално да осъществява състав на престъпление по чл. 293а от НК, не е престъпно, тъй като неговата обществена опасност е явно малозначителна, по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК.

            Постановлението на прокурора при СРП от 17.01.2020 г. е обжалвано пред СРС от П.Д.С.. За разглеждане на така депозираната жалба е образувано НЧД № 2197/2020 г. по описа на СРС, НО, 96-ти състав.

            Със свое определение от 18.02.2020 г., постановено по НЧД № 2197/2020 г., СРС, НО, 96-ти състав е оставил без разглеждане жалбата, подадена от П.Д.С. срещу постановлението на прокурор при СРП от 17.01.2020 г. (изх. № 1584/2018/20.01.2020 г. по описа на СРП), за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 3384 ЗМК 1180/2018 г. по описа на 09 РУ – СДВР, пр. пр. № 1584/2018 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 293а от НК, и е прекратил производството по НЧД № 2197/2020 г. по описа на същия съд.

            За да постанови съдебния си акт в посочения по-горе смисъл, СРС, НО, 96-ти състав е приел, че жалбоподателят С. не е процесуално легитимиран да подаде жалба срещу съответния прокурорски акт, тъй като няма качеството на пострадал от престъплението по чл. 293а от НК. Приел е, че от престъплението с посочената правна квалификация изначално не може да има пострадал, предвид това, че обект на престъпно посегателство по този законов текст са обществените отношения, свързани с предвидения нормативен ред за решаване на правни спорове и функциониране на държавните органи в сферата на осъществяване на правосъдието. Направил е извод, че систематичното място на престъплението по чл. 293а от НК в Глава VІІІ, Раздел ІІІ от Особената част на НК, озаглавен „Престъпления против правосъдието“ и формалният му характер обуславят извод за липса на пострадало лице от извършеното престъпление по чл. 293а от НК. В този смисъл е приел, че неизпълнението на парично задължение в посочения срок след осъждане с влязъл в сила съдебен акт, засяга горепосочените обществени отношения, но не и непосредствено интересите и правата на кредитора, какъвто се явява жалбоподателят. Преценил е, че от престъплението по чл. 293а от НК за жалбоподателя не е настъпила съставомерна вреда, поради което и последният няма качеството на пострадало лице.

 

            Настоящата съдебна инстанция изцяло споделя както фактическите, така и правните изводи на СРС, изложени в мотивната част на атакувания съдебен акт, като намира, че същите са формирани при внимателен и задълбочен анализ на събраната по досъдебното производство доказателствена съвкупност и са съответни на закона.

            Правилно и законосъобразно СРС, НО, 96-ти състав е оставил без разглеждане, като процесуално недопустима, жалбата на П.Д.С. срещу постановление на прокурор при СРП от 17.01.2020 г. (изх. № 1584/2018/20.01.2020 г. по описа на СРП), с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 3384 ЗМК 1180/2018 г. по описа на 09 РУ – СДВР, пр. пр. № 1584/2018 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 293а от НК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, и е прекратил производството по НЧД № 2197/2020 г. по описа на СРС, НО, 96-ти състав.

            И това е така по следните съображения.

            Систематичното място на цитирания престъпен състав е в Глава VІІІ от Особената част на НК, озаглавена “Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции”, в раздел ІІІ, „Престъпления против правосъдието“. Родов обект на посегателствата по този раздел са обществените отношения, гарантиращи правилното отправление на правосъдната дейност. Непосредствен обект на престъпно посегателство, респ. – на защита от наказателно-правната норма  по чл. 293а от НК са обществените отношения, в рамките на които се гарантира съблюдаването на изпълнителната сила на влезлите в сила съдебни актове. Обектът на посегателство не включва субективни имуществени или лични права, а обществените отношения, свързани с предвидения нормативен ред за решаване на правни спорове (в този смисъл вж. Определение от 26.07.2012 г. по ч. н. д. № 3479/2012 г. на СГС и други).

            Това, както правилно е приел и първионстанционният съдебен състав, изключва възможността жалбоподателят С., както и което и да било лице, да се яви пострадал от престъплението по чл. 293а от НК, по смисъла на чл. 243, ал. 3, вр. чл. 74 НПК, тъй като същият не търпи съставомерни вреди от престъплението с посочената правна квалификация, уредено като такова на просто извършване. Жалбоподателят не е сред лицата, на които законът е предоставил правото да атакуват прокурорския акт, постановен по реда на чл. 243, ал. 1 НПК, тъй като този акт не накърнява правата и законните му интереси. Ето защо и на жалбоподателят С. не е признат правен интерес да атакува пред съда произнасянето на прокурора с окончателен прокурорски акт – посоченият по-горе. Същият би могъл да инициира единствено служебна проверка на законосъобразността на прокурорския акт от по-горестоящата прокуратура по реда на чл. 243, ал. 10 НПК.

            Изложеното изключва възможността съдебните инстанции да се произнесат по същество по законосъобразността на цитирания прокурорски акт, в какъвто смисъл са наведените доводи и отправени искания в жалбата, явила се сезиращ настоящата инстанция документ.

            По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намери аргументите на жалбоподателя, релевирани в частната жалба, в противния смисъл за неоснователни, а атакувания съдебен акт – за правилен и законосъобразен.

            Ето защо и като се е произнесъл в посочения по-горе смисъл, СРС, НО, 96-ти състав, е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

           

            Тъй като при цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт, въззивният съд не констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила или неправилно приложение на материалния закон, които да налагат отмяната или изменението му, съдът счете, че същият следва да бъде потвърден.

 

            Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 7 НПК, Съдът:

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

            ПОТВЪРЖДАВА определение от 18.02.2020 г. на Софийския районен съд, Наказателно отделение, 96-ти състав, постановено по НЧД № 2197/2020 г. по описа на същия съд, с което е оставена без разглеждане жалбата, подадена от П.Д.С. срещу постановление на прокурор при Софийската районна прокуратура от 17.01.2020 г. (изх. № 1584/2018/20.01.2020 г. по описа на СРП), с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 3384 ЗМК 1180/2018 г. по описа на 09 РУ – СДВР, пр. пр. № 1584/2018 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 293а от НК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, и производството по НЧД № 2197/2020 г. по описа на СРС, НО, 96-ти състав, е прекратено.

 

            Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

           

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1/

 

 

                                                                                                                      2/