Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 17.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публично съдебно
заседание на първи юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Галя Митева
При участието на секретаря Стоянка
Петрова, разгледа докладваното от Съдията АНД № 1437 по описа на Добричкия
районен съд за 2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б.Д.Б.
ЕГН ********** срещу НП № *, издадено на 17.05.2019 г. от Началника на Сектор
ПП към ОД на МВР гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушения по: чл. 137а,
ал. 1 от ЗДвП и чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, са му наложени административни
наказания, съответно на основание: чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП – „глоба”
в размер на 50 лв. и чл. 185 от ЗДвП – „глоба” в размер на 20 лв.
С жалбата се иска отмяна на
наказателното постановление като незаконосъобразно и се изтъкват доводи относно
допуснати съществени процесуални нарушения при образуване на процесното
административно-наказателно производство. Твърди се, че не наказаното лице е
управлявало процесния автомобил, а друго – Ж.И.Ж., който бил спрян за проверка.
В съдебно заседание, редовно
упълномощеният процесуален представител на жалбоподателя изцяло поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна редовно
призована не се представлява от законен или процесуален представител и не изразява
писмено становище по жалбата.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по
делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, Добричкият
районен съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е
подадена от санкционираното лице в законоустановения 7-дневен срок от
връчването му на оспореното наказателно постановление.
Независимо от основанията, посочени от въззивника
съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление,
какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
АУАН е съставен в присъствие на
нарушителя и в присъствие на един свидетел, надлежно е връчен на нарушителя. НП
е издадено от компетентен орган, в рамките на законоустановения срок по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН и връчено е на нарушителя.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 03.05.2020 г. св. К.Г.К. и св. М.Б.К. –
автоконтрольори в Сектор ПП при ОД на МВР гр. Добрич, осъществявали контрол на
движението по пътищата в Община Добричка, когато около
15.27 ч. спрели за проверка движещото се по ул. „*” в с. * в посока на гр. Д* МПС
– товарен автомобил марка „*”, модел „*” с рег. № *. В хода на проверката
свидетелите установили, че водачът управлявал автомобила без предпазен колан и
с изтекъл срок на АУАН № * г.
Предвид констатираните нарушения св. К. образувал
срещу жалбоподателя административно-наказателно производство, като в
присъствието на св. К. съставил АУАН № *, в който словесно изписал всички
констатирани административни нарушения в хода на проверката и квалифицирал
същите съответно по: чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и чл. 157, ал. 6 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН, на 17.05.2019 г.
било издадено и процесното НП № * от Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР гр.
Добрич, който наложил на жалбоподателя следните наказания „глоба”:
- за това, че не използва обезопасителен колан, с
какъвто е оборудвано МПС /административно нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП/, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во от ЗДвП – 50 лв.;
- за това, че носил акт за нарушение по ЗДвП с
изтекъл срок /административно нарушение по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП/, на
основание чл. 185 от ЗДвП – 20 лв.
В хода на съдебното производство била изискана цялата
административна преписка и като доказателство по делото бил приобщен и описаният
в акта АУАН № *** г. /л. 29/. Видно от същия обаче той е издаден на името на
друго лице - Ж.И.Ж..
Разпитан в качеството на свидетел в съдебно заседание,
актосъставителят потвърди констатациите в акта и в наказателното постановление,
като уточни, че няма обяснение как е съставил акт на жалбоподателя за това, че
е управлявал МПС с изтекъл срок на акт, съставен на друго лице. Уточнил, че
такива документи са му били предоставени и тях е описал в АУАН. В тази насока
са и показанията на св. К..
С оглед изясняване на фактическата обстановка и
проверка защитната теза на нарушителя, в съдебно заседание бил проведен разпит
в качеството на свидетел на лицата Ж.И.Ж. и Д*К*Д*.
Св. Ж. заявил, че преди доста
време бил спрян някъде около
с. П* и му бил
съставен АУАН. След това на 03.05.2019 г. отново бил спрян за без колан, но в
с. * и му бил съставен АУАН, който той подписал. Автомобила, който управлявал
обаче се е водил на името на Б.Б.. Коланът бил прехвърлен, бил закопчан отзад, т. е.
сложен по неправилен начин. Като подписал акта, го прочел, видял, че в графа „нарушител” е
посочено името на Б., а не неговото, но предполагал, че така следва да бъде, защото автомобилът не е негов. Св. Ж. посочил още, че тогава Б. е пътувал след него в друга кола
заедно със св. Димитрова, но не е разговарял с полицаите.
Св. Д* разказала, че миналата година пътувала от с. П* към гр. Д* с автомобил, управляван от Б.Б..
Пред тях Ж.Ж. управлявал товарния автомобил
„*”. По пътя полицейски служители спряли Ж. за проверка, взели му
документите и му
написали акт. На Б. документи
не са му искали.
Полицаите не са разговаряли нито с нея, нито с Б..
По делото били приобщени още и справки-картон на водач
за Б.Б. и за Ж.Ж..
Така описаната фактическа обстановка съдът намира за
безспорно установена от събраните писмени и гласни доказателства по делото.
Анализът на доказателствения материал по делото
навежда съда на следните правни изводи:
Настоящото производство е от
административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи
има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали
това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от
него виновно. В тежест на административно -наказващия орган (по аргумент от чл.
84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на
административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред
съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че
то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС №
10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща
към НПК.
В настоящия случай
актосъставителят е съставил процесния АУАН против жалбоподателя Б.Б.. В
същото време по делото бяха събрани доказателства, че водач на спряното за
проверка МПС евентуално е било друго лице – св. Ж.Ж.. В подкрепа на този правен
извод се явяват освен свидетелките показания на разпитаните лица и обстоятелството,
че посочения АУАН с изтекъл срок е съставен на името на св. Ж.Ж. и не е
обосновано жалбоподателя Б. да носи отговорност за изтеклия АУАН на името на
св. Ж..
Тези изводи за недоказаност авторството на вмененото
на жалбоподателя нарушение обосновават отмяна на обжалваното НП, доколкото
наказващият орган е издал същото, след като е приел за доказана фактическата
обстановка, описана в АУАН.
Предвид изложеното, съдебният
състав намира, че вмененото на Б.Б. нарушение не е доказано по несъмнен и
категоричен начин в съответствие с изискването на чл. 303, ал. 2 от НПК, като
са налице обстоятелства, анализирани по-горе, внасящи основателни съмнения в
обвинителната теза на наказващия орган.
Липсата на безспорни
доказателства води до несъставомерност на деянието, а оттам и до единствения
логичен извод за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление,
обуславящ отмяната му.
Имайки предвид основния принцип,
залегнал в ЗАНН, че тежестта на доказване на нарушението се възлага на
наказващия орган, в настоящия случай съдът приема, че с издаването на
наказателното постановление, административнонаказващият орган е нарушил
разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, като е наложил административно наказание
глоба на жалбоподателя, без да е установил по безспорен начин извършеното
нарушение и неговия автор.
Съгласно разпоредбата на чл. 84
от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване
на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне
разноски на свидетели и вещи лица, изчисляване на срокове, както и за
производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за
възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК.
В хода на съдебното производство от
жалбоподателя са били сторени разноски в размер на 300 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение, което е било заплатено, удостоверено с вписване на
направеното плащане в договора за правна защита и съдействие, съобразно
Тълкувателно решение № 6/2012 от 6 ноември 2013 г.
С оглед изхода на спора, както и изрично
стореното от процесуалния представител на жалбоподателя искане, при липсата на
възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът, на основание чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, следва да присъди на жалбоподателя сторените по делото разноски
в размер на 300 лв.
Водим
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № *,
издадено на * г. от Началника на Сектор ПП към ОД на МВР гр. Д*, с което на Б.Д.Б.
ЕГН ********** за нарушения по: чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, са му наложени административни наказания, съответно на основание: чл.
183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП – „глоба” в размер на 50 лв. и чл. 185 от ЗДвП
– „глоба” в размер на 20 лв.
ОСЪЖДА Сектор
„Пътна полиция” при Областна
дирекция на МВР – Добрич ДА ЗАПЛАТИ на Б.Д.Б. ЕГН **********, сумата от 300
лева разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба по реда на Административно-процесуалния кодекс
пред Административен съд - Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /Галя Митева/