РЕШЕНИЕ
№ 940
дата 27 юли 2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, ІХ-ти състав,
в публично заседание на 29 юни 2020г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Кристина Линова
Прокурор: …………………….
разгледа адм. дело № 391 по описа за 2020год.
и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Предмет на оспорване е Ревизионен акт № Р-02000219004694-091-001/19.11.2019г.,
издаден от началник сектор и главен инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение №
22/30.01.2020г. на директора на Дирекция „ОДОП” Бургас, с който, в тежест на
търговското дружество “РДК РЕГИОНАЛНА ДИСТРИБУЦИОННА КОМПАНИЯ“ ЕООД (неправилно
в жалбата е посочено РУСКА, каквото наименование е съществувало до
03.10.2019г.), гр.София (неправилно в жалбата е посочено седалище в гр.Бургас,
което е преместено в София, считано от 10.10.2019г.), е установено допълнително
задължение за ДДС в данъчен период м.09.2018г., начислен на основание чл.82,
ал.1 и чл.86, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.17, ал.2 и чл.67, ал.1 от ЗДДС в размер
на 441 468,38лв. Начислена е съответната лихва.
Жалбоподателят „РДК РЕГИОНАЛНА ДИСТРИБУЦИОННА
КОМПАНИЯ“ ЕООД обжалва издадения ревизионен акт като незаконосъобразен, като
оспорва извода на органа по приходите, че не е бил осъществен износ на стока,
респ. оспорва констатацията, че в съставените ЧМР липсвали изискуеми реквизити.
Твърди, че стоките са напуснали територията на Европейския съюз през митническо
учреждение в Полша и са били разтоварени в гр.Калининград, Руска федерация,
поради което не са налице основания за начисляване на данъка. Иска се отмяна на
ревизионния акт и присъждане на разноските по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания, както и
ангажира допълнителни доказателства.
Ответникът – директор на Дирекция ”ОДОП”– Бургас се
представлява от юрисконсулт, който пледира за отхвърляне на жалбата като
неоснователна. Също претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона,
установи следното:
Със Заповед № Р-02000219004694-020-001/19.07.2019г. на
началник сектор в ТД на НАП – Бургас, е възложено извършването на ревизия на
търговското дружество „РУСКА ДИСТРИБУЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕООД, (променено наименование
„РЕГИОНАЛНА ДИСТРИБУЦИОННА КОМПАНИЯ“ ) с предметен обхват – установяване на
задължения за ДДС за данъчен период м.09.2018г.
Резултатите от ревизията са обобщени в съставен РД №
Р-02000218004694-092-001/30.10.2019г., като въз основа на съдържащите се в него
фактически констатации е издаден процесният РА №
Р-02000219004694-091-001/19.11.2019г. от началник сектор и главен инспектор по
приходите в ТД на НАП Бургас, с който, в тежест на търговското дружество “РДК
РЕГИОНАЛНА ДИСТРИБУЦИОННА КОМПАНИЯ“ ЕООД, е установено допълнително задължение
за ДДС в данъчен период м.09.2018г., поради непризнати доставки по чл.28 от ЗДДС и начислен на основание чл.82, ал.1 и чл.86, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.17,
ал.2 и чл.67, ал.1 от ЗДДС в размер на 441 468,38лв. При оспорването по
административен ред, с Решение № 22/30.01.2020г. на директора на Дирекция
„ОДОП“ Бургас, ревизионния акт е потвърден.
Установено е в хода на ревизията, че през процесния
данъчен период дружеството-жалбоподател е декларирало облагаеми доставки с
нулева данъчна ставка съгласно чл.28 от ЗДДС, към търговеца „Техно-ТТ", регистриран със
седалище в Руска Федерация, като общата данъчна основа на доставките е в размер
на 2 207 341,92лв., за което са били издадени инвойс фактура № **********/26.09.2018г. с
данъчна основа в размер на 1 087 611,64лв. и инвойс фактура № **********/28.09.2018г. с
данъчна основа 1 119 730,28лв. Предмет на доставките са стоки - Рувимат 3Д
декор. Установено е, че стоките-предмет на износа са били закупени с фактура №
**********/26.09.2018г. на стойност 1 037 406,00лв. и начислен ДДС
207 481,20лв. и фактура №
**********/28.09.2018г. на стойност 1 068 04200лв. и начислен ДДС 213
608.40лв., двете издадени от доставчика
„Булелектрикс“ ООД. Извършена е
насрещна проверка на доставчика, при която е установено, че фактурите са
издадени и включени в дневника за продажби и СД по ДДС за периода. За стоките е
представен сключен договор за доставка,
договорено е отложено плащане, както и е
установено, че продадената стока е закупена от „Рувитекс Индъстри“ АД. В
тази връзка, от това дружество са били изискани и представени копия на
фактурите, заедно със съставени приемно-предавателен протокол към всяка от тях,
като видно от записаното в тях предмет на доставка по издадената фактура №
**********/26.09.2018г. и фактура № **********/28.09.2018г. е стока, описана
като „Рувимат 3Д декор“ в количество -
съответно9346 кв.м и 9622 кв.м, а по фактура № **********/28.09.2018г. стоката
е описана като „Рувимат Д15“ – 10 080кв.м. По отношение на тази предходна
доставка също са били представени договор за доставка сключен между
„Булелектрикс“ ООД като купувач и „Рувитекс Индъстри“ АД като продавач, както и
съставени споразумения за прихващане, както и относимите счетоводни документи. От управителя на дружеството е бил разяснен и
производствения процес на фактурираните стоки.
За
доказване на декларирания износ на стоките по горните фактури, освен фактурите,
жалбоподателят представил и митнически декларации, международни товарителници
(CMR) договор за покупко-продажба
(доставка) № 1 от 01.03.2018 г. сключен между
руското дружество ООО „Техно–ТТ“
в качеството на купувач и „РДК-Руска дистрибуционна компания“ ЕООД в
качеството на продавач, както и 4 броя споразумения за прихващане от 10.10.2018г. за сума в размер на 168 306,48лв., от
11.10.2018г. – за сума в размер на 38 591,45лв., от 21.12.2018г. за сума в размер на
350,689,20лв. и от 31.12.2018г. за сума в размер на 2 710 768,76лв.
Органът по приходите обсъдил предмета на представения договор, съгласно
който доставчикът се задължава да
предаде в собственост на купувача стоково-материални ценности в количество,
асортимент и срокове, установени в договора, а купувачът се задължава да приеме
стоките и да ги заплати, според условията на същия, като количеството,
асортимента, стойностите на доставяните стоки и срокове на доставка се посочват
в спецификациите към договора, неразделна негова част, които обаче не били
представени в хода на ревизията, въпреки че са били изрично изискани. Органът по приходите анализирал и
представените митнически декларации, съгласно които износът на стоките е бил
оформен в Република Полша. От представеното CMR установил, че в кл.3 е посочен разтоварен пункт - гр.
Калининград, ул. „Вагоностроительная” д.3-5, Руска федерация. Като превозвач е вписан „Булгартранс“ ЕООД. Управителят на това
дружество дал обяснения, че автокомпозицията
се състои от влекач с рег. №
СВ8618АН, собственост на дружеството и
бордово полуремарке с рег. № С4362ЕС и
отговаря на изискванията за превоз на такъв вид стоки, като е посочил също, че
дружеството притежава необходимата материално-техническа и кадрова обезпеченост
за извършване на услугата, както и е приложил заверени копия на свидетелство за регистрация на МПС, Лиценз № 5971, международна
товарителница от 26.09.2018 г., Разрешение № 0330151 издадено от Министерството
на транспорта на Руската федерация, митническа декларация от 29.09.2018г. и
придружаващ документ за износ IE599 от 29.09.2018г. От предходната ревизия
органът по приходите приобщил също и
международна товарителница от 12.10.2018г., Разрешение № 0329499
издадено от Министерството на транспорта на Руската федерация, митническа
декларация от 18.10.2018 г. придружаващ документ за износ IE599 от
18.10.2018г., както и издадените за извършен международен транспорт инвойси №
**********/28.09.2018г. и № **********/17.10.2018г. и за неустойка №
**********/24.11.2018г. – престой 8 дни (15-22.10.2018 г.), по които получател
е руското дружество ООО „Техно-ТТ“.
Органът по приходите извършил и насрещни проверки на С.В. и М.Б.,
посочени от управителя на превозвача „Булгартранс“ ЕООД, като водачи на МПС с рег. № СВ8618АН
/С4362ЕС. Водачите дали обяснения, че стоката е била натоварена в гр. Русе, ул. „Тутракан“ № 23а,
границата на Европейския съюз са напуснали при Бранево, Полша, като документите
за износ предварително са били оформени от митническо бюро в Бранево. Посочила
са, че стоката е влязла в Русия съответно на 29.09.2018г. и 18.10.2018г. през
митница Мамоново - 2, като митнически брокер е оформил документите за внос в
Русия. След преминаване на митническата проверка стоката е била закарана до
склада на получателя, където е разтоварена и предадена на представител на
фирмата – получател, който ги е посрещнал на митницата и съпроводил до склада
на разтоварване. Този представител е подписал и подпечатал ЧМР след
разтоварване, като шофьорите са заявили, че не могат да посочат имена.
При
преглед на представените ЧМР ревизиращият екип установил, че те не съдържат
информацията предвидена, като задължителен реквизит в чл.6, т.1 от КДМАПС, а
именно в кл.24 липсва адреса на разтоварване на стоката, дата на получаване, както и имената на лицата,
получили стоките и подписали международните товарителници. Извършил е и справка
в информационната система на Агенция
Митници, при която било установено, че товарен автомобил с рег. №
СВ8618АН/С4362ЕС е напуснал България на
дата 27.09.2018г. през ГКПП Русе Дунав мост с водач С.В. и вид на превозваната
стока - текстилни артикули, облекла, обувки, както и на 13.10.2018г. през ГКПП
Дунав мост ІІ – Видин с водач С.В. и вид на превозваната стока - разни видове
изделия. В тази връзка е счел, че е налице несъответствие между стоката предмет
на износа и вида на превозваната стока в информационната система на АМ.
Изготвил е също и молба за административно сътрудничество до данъчната/приходна
администрация на Полша в съответствие с чл.7 от Регламент 904/2010/ЕС за
установяване реалността на износа
относно митническия представител на „РДК - Руска дистрибуционна
компания" ЕООД в Полша - "S.C. KABROKASZA PIOTR, BROCHOCKI RADOSLAW,
ROJECKI JERZY" PL5821611434, в резултат на което е получен отговор, в
който е посочено, че съгласно дадените
обяснения от "S.C. KA-BRO KASZA PIOTR, BROCHOCKI RADOSLAW,ROJECKI
JERZY" декларациите по процедурата за износ са направени в електронната
система AES и износът е бил потвърден от митническата служба на граничния
пункт, като към отговора са били приложени
разпечатки от системата - митнически декларации (декларация IE529), и
потвърждения за износ (Декларация IE599), както и вида на стоките предмет на
износа - полимерни мембрани RUVIMAT 3D DECOR, с брутно тегло 19900,000кг.
След обобщаване на горните факти и обстоятелства,
органът по приходите е обосновали извод, че независимо от формалното изпълнение
на изискванията на чл.21 от ППЗДДС, във връзка с чл.28 от ЗДДС и ревизираното
дружество да разполага с екземпляри от ЧМР като изпращач, то те не съдържат
нужната информация, с която да се докаже
реалното извършване на износ, а именно - къде, кога и от кого са получени
стоките предмет на износ, както и се е позовал на противоречиви клаузи на
представения договор за покупко -
продажба № 1 от 01.03.2018г. в т.4 , в
която е посочено, че условието на доставка е
FCA – пункт на експедиция съгласно INCOTERMC 2010. При тези данни,
органът по приходите се е позовал на разпоредбата на чл.17, ал.2 от ЗДДС,
съгласно която място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или
превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на
стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът и към
получателя, поради което е направил заключението, че за доставките
документирани с процесните инвойс фактури №**********/26.09.2018г. № **********/28.09.2018г., собствеността върху стоката е била
прехвърлена на територията на България,
а именно - в склада на доставчика -ревизираното дружество, поради което, като е
отрекъл да е бил извършен износ на стоки, респ. – приел е, че няма реално
осъществена доставка към руски клиент, като с издаването на ревизионния акт, на
основание чл.86, ал.2 от ЗДДС, във вр. с
чл.17, ал.2 и чл.26, ал.1 от с.з. начислил
ДДС в общ размер на 441 468,39лв. в данъчен период от 01.09.2018 г. до
30.09.2018г., както и съответната лихва за просрочие.
При извършената служебна проверка относно валидността
на издадения ревизионен акт, съдът констатира, че той не носи подписи на
неговите издатели. Чл.120 от ДОПК установява задължителното съдържание и
реквизити, които ревизионният акт следва да притежава. Алинея 1, т.8 на
посочената норма изисква наличието на подписи на органите по приходите, издали
ревизионния акт. Полагането на подпис свидетелства за формираната воля на
органа за издаване на съответния акт и е потвърждение, че този акт изхожда
именно от органа, посочен в него. Издаденият ревизионен акт не съдържа подписи
на органите по приходите – нито ръчно положени, нито посредством квалифициран
електронен подпис и в този смисъл, издаденият ревизионен акт не само не
отговаря на нормативните изисквания за задължителни реквизити, но липсата на
подпис води и до липса на валидно формирана воля. Аналогично изглеждат и всички
други документи по делото, като без подписи са заповедите за възлагане на
ревизия, ревизионният доклад също не
носи подписи, както и всички други съобщения, изпращани до ревизираното
дружество или трети лица. Въпреки че не е приемал като доказателства по делото
електронни документи, съдът извърши справка и в приложения по делото оптичен
носител, съдържащ ревизионната преписка, като при неговото отваряне отново се
констатира, че ревизионният акт не съдържа подписи – нито саморъчни, нито
електронни и той е в същия вид, какъвто е приложен по делото. В този смисъл, по
делото не е наличен нито един подписан екземпляр на ревизионния акт на какъвто
и да е бил носител. Приложеният по
делото екземпляр на ревизионния акт е заверен като „верен с оригинала“, поради
което следва да се приеме, че и оригиналният екземпляр не носи подписи.
С оглед на горните обстоятелства, налице е нарушаване
на законово установените изисквания за съдържанието и реквизитите на
ревизионния акт, които, в случая, водят и до липса на валидно формирана воля от
органите по приходите, поради което следва да бъде обявена нищожността на
издадения ревизионен акт. При този изход на процеса в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят разноските по делото в размер на 10450лв.
Така мотивиран и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК,
Административен съд Бургас, ІХ-ти състав,
РЕШИ:
ОБЯВЯВА Ревизионен акт № Р-02000219004694-091-001/19.11.2019г.,
издаден от началник сектор и главен инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение №
22/30.01.2020г. на директора на Дирекция „ОДОП” Бургас, за НИЩОЖЕН.
ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП да ЗАПЛАТИ
на “РДК РЕГИОНАЛНА ДИСТРИБУЦИОННА КОМПАНИЯ“ ЕООД, гр.София, район „Триадица“,
бул.“България“ № 60А, с ЕИК *********,
сумата от 10450лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: