№ 438
гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20241000502374 по описа за 2024 година
С решение № 128 от 25.04.2024 г. по гр. д. № 36/2023 г., ОС Перник,
отхвърля предявения от А. К. Й. срещу К. Г. М. иск с правно основание чл. 286
вр. чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата от 30 000 лв., представляваща
комисионна по цялостно уреждане на документалното обезпечаване,
обслужване, паспортизиране, описване и физическо прехвърляне на предмета
на договора за покупко-продажба и прехвърляне на собственост по чл. 1,
сключен на 1.06.2016 г. между ищеца, като физическо лице, а също и като
изпълнителен директор на "ЗУУМ" АД, в качеството му на продавач, и
ответника в качеството му на купувач на ДМА от изградената наземна и
подземна оптична инфраструктура, принадлежаща на "ЗУУМ" АД, описано
по-подробно в Приложение № 1 и Приемно-предавателен протокол,
неразделна част от този договор, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от предявяване на иска - 28.11.2022 г. до окончателното й заплащане,
като неоснователни.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца А. К. Й..
Оспорва изводите на съда, че няма упълномощаване, като счита, че от чл. 2 на
договора е видно, че той е съставен в три екземпляра и е подписан от
1
управител, ищец и ответник, т.е. в него участват три страни с посочени права и
задължения. Твърди, че съдът неправилно е счел за недоказани действията по
изпълнение на поръчката. Поддържа, че следва да се кредитират
свидетелските показания, които са дадени от лице, което не е работник на
„ЗУУМ“ АД към датата на о.с.з. Като твърди, че предметът на договора е
осъществен, но няма изпълнение от ответника на задължението за плащане на
комисионна, претендира да се отмени решението и да се уважи иска, ведно с
претенцията за разноски. В допълнителна молба пред въззивния съд от
1.10.2024 г. е конкретизирано, че исковата сума се претендира от физическото
лице А. Й..
Ответникът К. Г. М. оспорва жалбата, като я намира за схематична и
неаргументирана. Сочи, че за извършване на правни действия довереникът се
нуждае от упълномощаване, но тъй като такова не се установява, той действа
от свое име и правните последици настъпват за него. Възнаграждение ще се
следва едва след като се извърши отчетната сделка по предаване на резултат
от изпълнената поръчка. Счита, че представените по делото доказателства не
установяват физическото лице-ищец да е изпълнило задълженията си като
довереник. Излага аргументи, че не е изпълнен пълния обем на поръчката в
нейната документална част, а е проведено само фактическото предаване.
Въвежда доводи относно липса на двустранно подписани книжа досежно
заличаването на ипотеката. Намира свидетелските показания за общи. Моли
да се потвърди решението и да се присъдят разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79 вр. чл. 286 ЗЗД.
Ищецът А. К. Й. твърди, че в качеството си на физическо лице и
управител на „ЗУУМ“ АД, сключил с ответника К. Г. М. договор на 1.06.2016
г., с който било уговорено извършване на покупко-продажба, като ищецът
поел задължение да извърши цялостното уреждане на документалното
обезпечаване, обслужване, паспортизиране, описване и физическо
прехвърляне на предмета на договора по чл. 1, а ответникът М. поел
задължение да заплати на ищеца за извършеното комисионна от 20 % от
2
стойността на прехвърленото, не по-малко от 30 000 лв. Твърди, че в срок от
18 месеца (от датата на подписване на договора) сумата не била платена,
поради което претендира М. да бъде осъден да я заплати, ведно със законната
лихва от 28.11.2022 л. (дата на исковата молба), както и разноски.
Ответникът К. Г. М. оспорва иска. Излага аргументи, че прехвърлянето
на собствеността не е прецизно, тъй като Й. е имал двойно качество -
физическо лице и изпълнителен директор на "ЗУУМ" АД. Намира продажбата
за нищожна поради посоченото. Твърди, че е изтекла погасителна давност.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
От приложен договор от 1.06.2016 г. (л. 5) се установява, че К. Г. М.
(наречен купувач) е поел задължение на продаде и прехвърли на А. К. Й.
(наречен продавач) всички свои налични обикновени акции на приносител,
срещу прехвърляне от А. Й. в полза на К. М. на собствеността върху ДМА от
изградената наземна и подземна оптична инфраструктура, собственост на
„ЗУУМ“ АД в гр. Перник, описани в приложения. А. Й., лично като физическо
лице и като изпълнителен директор на „ЗУУМ“ АД се е задължил да
прехвърли посочените права на собственост. В договорът е вписано, че „на К.
Г. М. му се дава правото, гореописаното да бъде продадено и прехвърлено
изцяло или на вноски за срок от 18 месеца и да се разплатят дължими суми
към трети лица“. Уговорено е още, че срещу така прехвърлената собственост и
след последваща препродажба, след изплащане и заличаване на собствени
кредити и ипотеки, след заплащане на данъчни задължения, възникнали от
настоящия договор, К. Г. М. се задължава да заплати на А. К. Й. сума в размер
на 20 % от стойността на прехвърленото, но не по-малко от 30 000 лв.,
представляваща комисионна по цялостното уреждане на документалното
обезпечаване, обслужване, паспортизиране, описване и физическо
прехвърляне на предмета на договора по чл. 1. Договорът е подписан от А. Й.
за него лично и за „ЗУУМ“ АД (л. 6).
Приложен е приемо-предавателен протокол от 1.06.2016 г., подписан от
А. Й. (лично и за „Зуум“ АД) и К. М., в който е отразено, че с документа се
удостоверява продажба и физическо прехвърляне на правото на собственост
на наземна и подземна оптична инфраструктура. Депозирано е Приложение №
3
1 към договора (подписано от страните), в което е направен опис на оптичната
техника.
Св. В. А. Х., служител в дружеството „ЗУУМ“ от 2011 г. до 2021 г.,
разказва, че знае за прехвърлянето на съоръженията. К. трябвало да прехвърли
акции на А., а последният правил опис на прехвърляните съоръжения.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Представеният договор установява нетипична договорна връзка между
три страни, съдържаща елементи на продажба и поръчка. Дружеството „Зуум“
АД (представлявано от А. Й. като изпълнителен директор) и самият А. Й.,
като физическо лице, са поели задължение да прехвърлят оптична техника на
К. М., който за получената собственост е поел, на свой ред, задължение да
прехвърли свои акции на А. Й.. Следва да се отбележи, че договорът не е
недействителен дори и в случаите, в които продавачът не е собственик, тъй
като продажбата на чужда вещ не е нищожна, а само не може да прехвърли
вещни права. В този смисъл неоснователни са оплакванията на ответника
(касаещи правата на А. Й., като физическо лице) в тази насока пред първата
инстанция.
В процесния договор се съдържа и уговорка, по силата на която А. Й.
(като физическо лице) е поел задължението по цялостното уреждане на
документалното обезпечаване, обслужване, паспортизиране, описване и
физическо прехвърляне на предмета на договора по чл. 1, като за тези му
действия е следвало да получи възнаграждение (комисионна) в размер на 20 %
от стойността на прехвърленото, но не по-малко от 30 000 лв. В тази част
между физическите лица е възникнал договор за поръчка. Същият е
действителен и не противоречи на правилото на чл. 186 ЗЗД, тъй като
последното е диспозитивно и няма пречка да се договаря извън
предоставената от закона рамка.
Съгласно чл. 286 ЗЗД доверителят (К. М.) е поел задължение да заплати
на довереника си (А. Й.) уговореното възнаграждение. За да може да получи
последното ищецът следва да установи на първо място и на общо основание,
че е изпълнил мандата. Съгласно цитираното по-горе съдържание на
договора, Й. е следвало цялостното да уреди документалното обезпечаване,
обслужване, паспортизиране, описване и физическо прехвърляне на предмета
4
на договора по чл. 1 като даде и отчет по отчетната сделка. С оглед
оспорването ищецът е следвало пълно да докаже изпълнението, но не е сторил
това в процеса. Депозирания опис на оптична техника (изготвен от Й., според
показанията на свидетелката) и приемо-предавателен протокол за фактическо
прехвърляне са само част от уговорените действия, които е следвало да бъдат
изпълнени. По делото няма данни за изпълнение на останалите задължения -
по документално обезпечаване, обслужване и паспортизиране.
На следващо място – дори да се приеме, че ищецът е изпълнил пълно и
точно цялото свое задължение, настоящият състав приема, че той не е доказал
падежирането на задължението за заплащане на комисионна. При стриктно
тълкуване на уговорката в процесния договор следва да се приеме, че срокът
от 18 месеца е предвиден за прехвърлянето на собствеността върху оптичната
техника в полза на К. М.. В клаузата, уреждаща мандата, изрично е вписано,
че заплащането на комисионната ще стане след последваща препродажба,
след изплащане и заличаване на собствени кредити и ипотеки, след заплащане
на данъчни задължения, възникнали от настоящия договор. Няма клауза,
която да сочи, че тези действия следва да се извършат в указания по-горе 18-
месечен срок. От страна на ищеца не е установено, че посочените факти са
настъпили, следователно не може да се приеме, че за К. М. е възникнало
задължението да плати. Страните са предвидили тези отлагателни условия (в
полза на доверителя) при свобода на договарянето и по силата на чл. 9 от ЗЗД
са длъжни да спазват клаузите на съглашението си.
За пълнота следва да се посочи, с оглед изложеното по-горе досежно 18-
месечния срок, че искът не е погА. по давност, тъй като практически
изпълнението на задължението за заплащане на комисионна не е с точно
фиксиран календарен срок, а е свързано с настъпване на правно значими
факти, които не са установени по делото. Давност не е изтекла и ако се
приеме, че падежът на задължението е 18-месеца след подписване на договора
– т.е. 31.12.2017 г., тъй като исковата молба е депозирана на 28.11.2022 г.
Предвид казаното, като приема, че не се доказва изпълнение на
възложената поръчка, съдът намира, че искът за заплащане на комисионна
следва да бъде отхвърлен, респ. обжалваното решение – потвърдено. Разноски
се дължат на ответника по жалбата в размер на 3000 лв., съгласно представени
неоспорени разписки за заплатен хонорар – л. 35,36.
5
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВ решение № 128 от 25.04.2024 г. по гр. д. № 36/2023 г.,
ОС Перник.
ОСЪЖДА А. К. Й., ЕГН **********, да заплати на К. Г. М., ЕГН
**********, разноски за въззивната инстанция в размер на 3000 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6