№ 220
гр. гр.Несебър, 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева
Административно наказателно дело № 20232150200776 по описа за 2023
година
Производството по делото е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН и е висящо пред
настоящата инстанция, след като с Определение № 2459 от 01.11.2023г., постановено
по АНД № 4479/2023г. по описа на РС-Б., е прекратено производството по делото и
същото е било изпратено по подсъдност на РС-Несебър.
Образувано е по повод жалбата на „Б.**“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: гр. Б., ж.к. „М.р.“, бл. **, вх. **, ет. **, ап. *, представлявано от
управителя Г.М.И. против Наказателно постановление № 02-2300347 от 09.10.2023г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Б., с което на основание чл. 416,
ал. 5 от КТ вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, на дружеството - жалбоподател е наложено
административно наказание - имуществена санкция в размер на 1500 лева /хиляда и
петстотин лева/, за административно нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ. Моли се съдът
да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно,
незаконосъобразно и немотивирано. Развиват се съображения за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Изтъква се, че са останали неустановени
обстоятелствата по извършване на нарушението, авторството и вината за
реализирането му. Твърди се, че в АУАН и НП деянието било описано аналогично.
В съдебно заседание за дружеството - жалбоподател представител не се явява.
Не сочат нови доказателства.
Процесуалният представител на ДИТ - гр. Б. изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди обжалваното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно. Представя писмени и ангажира
гласни доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок пред надлежната инстанция от
лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити, поради
1
което е процесуално допустима.
Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 18.08.2023г. и на 24.08.2023г. била извършена проверка по спазване на
трудовото законодателство на дружеството-жалбоподател от служители в Дирекция
„Инспекция по труда“ - гр. Б.. При проверката по документи актосъставителят Д. Р.
установила, че на 10.06.2023г., в обект - бистро „А.Б.“, хотел „Б.“, находящо се в к.к.
С.б., стопанисван от „Б.**” ЕООД, дружеството-жалбоподател не е уредил като
трудово правоотношение отношението при предоставяне на работна сила, като не е
сключил трудов договор в писмена форма с лицето А.А.Б. с ЕГН **********.
Констатирано било, че до приключване на проверката на 24.08.2023г. не е бил
предоставен двустранно подписан трудов договор в писмена форма между страните,
като същото било потвърдено и в писмено обяснение от 24.08.2023г. от управителя на
дружеството.
За така установеното нарушение, на дружеството-жалбоподател е съставен
АУАН №02-2300347 от 24.08.2023г., въз основа на който е издадено атакуваното пред
настоящата инстанция наказателно постановление.
Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери
изцяло и служебно атакуваното наказателно постановление, без да се ограничава с
обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:
Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление
обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя,
респективно от административно-наказващия орган. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. Не се установява
наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта, съответно
при издаване на атакуваното наказателно постановление. Изложените в акта за
установяване на административното нарушение фактически констатации съответстват
на тези в издаденото въз основа на него наказателно постановление.
Разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ вменява на работодателя задължението да
сключи с работника трудов договор в писмена форма. Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ
отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения.
Според § 1 от ДР към КТ „работодател“ е всяко физическо лице, юридическо
лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически
обособено образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация,
стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни/, което самостоятелно
наема работници или служители по трудово правоотношение.
От представените по делото писмени доказателства се обосновава основателен
извод, че към посочените в наказателното постановление дата и място Башев е полагал
труд в обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател, без да е имал сключен
писмен договор за това.
В показанията си пред съда актосъставителят Р. установява, че в Дирекция
„Инспекция по труда“ - гр. Б. е постъпил сигнал от Башев, в който сочи, че полага труд
без да е подписал трудов договор в процесния обект, стопанисван от жалбоподателя. С
призовка, същата изискала от дружеството-жалбоподател трудовото досие на лицето,
присъствени форми на ведомости за работни заплати и пр., като проверката била
2
извършена по документи в Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Б.. При проверката
било констатирано, че Башев не е имал подписан договор с дружеството, като
договорът бил подписан само от работодателя. Представените документи установили,
че работникът е работил от 10.06.2023г. до 21.07.2023г., когато обектът е затворил
поради конфликт между работниците и работодателите.
По делото са представени присъствена форма за месец юни 2023г., както и
платежна ведомост, в които фигурира името на А.А.Б.. Обосновава се извод, че лицето
е престирало труд в обекта на „Б.**“ ЕООД за периода от 10.06.2023г. до 21.07.2023г.,
като единственият начин за уреждане на отношенията между него и работодателя е бил
чрез сключването на писмен трудов договор по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, което
не е било сторено.
Настоящата инстанция счита, че не са налице твърдените процесуални
нарушения при издаване на АУАН и НП. Наказващият орган е издал наказателното
постановление, като е изложил обстоятелства, съобразени с установеното от писмените
доказателства събрани в хода на проверката, които от своя страна са съобразени с
представените по делото писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че дружеството-жалбоподател от обективна
страна е извършило нарушение по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, като не е уредило
отношенията при предоставянето на работна сила с лицето А.А.Б. като трудови
правоотношения, чрез трудовият договор, съставен в писмена форма.
Нормата на чл. 414, ал. 3 от КТ предвижда, че работодател, който наруши
разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.
Ето защо съдът счита, че имуществената санкция е правилно определена в
нейния минимален размер, посочен от закона.
С оглед резултата по спора и предвид искането на процесуалния представител на
наказващия орган, в полза на ДИТ - Б. следва да се присъдят направените разноски за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 37 от ЗПП, който от своя страна
препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който
възнаграждението е в размер от 80 до 150 лева. С оглед фактическата и правна
сложност по делото, съдът счита, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в
размер на 80 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-2300347 от 09.10.2023г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Б., с което на основание чл. 416, ал.
5 от КТ вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, на „Б.**“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление: гр. Б., ж.к. „М.р.“, бл. **, вх. **, ет. **, ап. *, представлявано от
управителя Г.М.И., е наложено административно наказание - имуществена санкция в
3
размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/, за административно нарушение по чл.
62, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА „Б.**“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.
Б., ж.к. „М.р.“, бл. **, вх. **, ет. **, ап. *, представлявано от управителя Г.М.И. да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Б., сумата в размер на 80 лева
/осемдесет лева/, представляващи направените разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - Б..
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4