№ 72
гр. Русе, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и четвърти
юни през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Радославова
Членове:Александър Иванов
Ралица Герасимова
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Росица Радославова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20214500600407 по описа за 2021 година
Производството е по глава двадесет и първа от НПК.
БР. Д. Б., чрез своя защитник адв. П.Ц. е обжалвал присъдата по НЧХД
№ 457/2020 г. на РРС, образувано по тъжба на З. Р. ИВ., с която подсъдимият
БР. Д. Б. е признат за виновен в това, че на 28.08.2019 г. в гр. Русе причинил
на З. Р. ИВ. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без
разстройство на здравето, вследствие на нанесени кръвонасядания на дясна
мишница, поради което и на основание чл.130, ал.2 вр. с чл.54 вр. с чл.36 от
НК му е наложено наказание глоба в размер на 100 лв.; признат е за виновен
в това, че на 28.08.2019 г. в гр. Русе казал на З. Р. ИВ. в нейно присъствие
нещо унизително за честта и достойнството, като я нарекъл „р.с.“, поради
което и на основание чл.146, ал.1 вр. с чл.54 вр. с чл.36 от НК му е наложено
наказание глоба в размер на 1000 лв.; на основание чл.23, ал.1 от НК така
наложените наказания са групирани, като на подсъдимия е наложено най-
тежкото от тях, а именно глоба в размер на 1000 лв.; БР. Д. Б. е осъден да
заплати на З. Р. ИВ. 1000 лева обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от престъплението по чл.130, ал.2 от НК и 500 лева обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл.146, ал.1 от НК,
ведно със законната лихва върху тези суми от деня на деликта – 28.08.2019 г.
1
до окончателното им изплащане и подсъдимият е осъден да заплати
разноските по делото.
В жалбата и в съдебно заседание са изложени доводи за
необоснованост, незаконосъобразност и несправедливост на издадената
присъда, иска се нейната отмяна. Жалбоподателят и неговият защитник
считат, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал показанията
единствено на свидетелката В.П., без да обсъди показанията на останалите
свидетели, които им противоречали. Според жалбоподателя заключението на
вещото лице сочело, че уврежданията нямат връзка с процесния инцидент.
Иска се отмяна на осъдителната присъда и присъждане на разноските по
делото.
Частният тъжител З.И. лично и чрез повереника си е взела становище
по жалбата, като счита същата за неоснователна и претендира заплащане на
разноските.
Като съобрази доказателствата по делото, доводите на страните и след
като извърши служебна проверка на присъдата, Окръжният съд намира за
установено следното:
Жалбата е неоснователна.
Първостепенният съд е събрал доказателствения материал, който е
необходим за обективно, всестранно и пълно изясняване на действителната
фактическа обстановка по делото, съответно ангажиран и от страните.
Съобразил е всички относими доказателства и след достатъчно
обстоятелствен и ясен анализ на установените по несъмнен начин фактически
положения, обосновано е достигнал до своите изводи относно доказаността
на повдигнатото с тъжбата обвинение.
От фактическа страна, обосновано първоинстанционният съд е приел,
че тъжителката работела като козметик в собствен салон и имала кредит,
получен от „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Месечните вноски за погасяването
му предоставяла на ръка на кредитен консултант – свидетеля В.П.. На
28.08.2019 г. тя следвало да му предаде 20 лева, но имала само една банкнота
от 50 лева и тъй като свидетелят П. не можел да върне остатъка, двамата се
уговорили на следващия ден той да получи от нея 40 лева. По – късно на
същия ден жалбоподателят, който работел в „Изи Асет Мениджмънт“АД,
имал служебни ангажименти в района около салона на тъжителката и по
2
молба на свидетеля П. посетил салона и поискал тя да му предостави
дължимата вноска по кредита. В този момент тъжителката обслужвала клиент
- свидетелката В.П. и отказала да му предостави сумата, при което последвал
спор между двамата, подсъдимият крещял на тъжителката, хванал я за ръката
и я извил, след което я нарекъл „р.с.“. След като свидетелката П. му извикала
да престане, той пуснал тъжителката и излязъл от салона. Горните
обстоятелства се установяват от показанията на свидетел очевидец - В.П.. На
улицата подсъдимият срещнал свидетелката С.И., пред която се оплакал, че
тъжителката му е ударила шамар. Същото заявил на свидетелката Д.Т. и в
офиса на работното си място. На 03.09.2019 г. тъжителката подала сигнал за
инцидента до „Изи Асет Мениджмънт“АД чрез националния телефон на
дружеството, което обстоятелство се потвърждава от назначената по делото
техническа експертиза на съдържанието на диска със записа на телефонния
разговор. От заключението на назначената и изслушана СМЕ е установено, че
на частната тъжителка е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в
болка и страдание без разстройство на здравето, вследствие на
кръвонасядания на дясна мишница, резултат от действието на твърди тъпи и
тъпоръбести предмети, които могат да бъдат получени около 28.08.2019 г. по
описания от тъжителката начин. Според показанията на свидетелката Д.М.,
работеща в друго козметично студио, тя е поела част от клиентите на З.И. в
своя козметичен салон за около месец, тъй като тъжителката споделила, че
изпитва болка в ръката в резултат на инцидента. Свидетелката М. лично е
възприела наличието на синини по ръката на тъжителката. От извършения
превод в съдебно заседание на израза „р.с.“ е видно, че в зависимост от
контекста може да се възприеме като обиден и ругателен. Изричането му от
страна на жалбоподателя към тъжителката е потвърдено от свидетелката
очевидец В.П..
Тази правилно установена фактическа обстановка се подкрепя от
събрания по делото доказателствен материал и се споделя изцяло от
настоящата инстанция.
Показанията на свидетелите В.П. и Д.М., незаинтересовани от изхода на
делото, са логични, последователни и се подкрепят от заключението на СМЕ.
Районният съд правилно е приел за недоказани твърденията на подсъдимия за
нанесена му плесница от З.И.. Свидетелите С.И., В.П., Д.Т. и В.З. са
представили пред съда версията на подсъдимия, но не са очевидци на
3
инцидента и не са възприели лично нанасянето на шамар от тъжителката на
подсъдимия. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за
недоказаност на причинените болки и страдания. Действително в
първоначалното експертно заключение от СМЕ се посочва, че не може да се
прецени обективно дали диагнозата, посочена в приложените епикриза и
болничен лист – контрактура на раменна става, има връзка с процесния
инцидент, но вещото лице потвърждава, че е възможно това да е резултат от
усукване на десния горен крайник по начина, описан от тъжителката. По
делото е представено и съдебномедицинско удостоверение от 02.09.2019 г. от
УМБАЛ „Канев“ АД – гр. Русе, въз основа на което вещото лице е достигнало
до извод за наличие на увреждания, кореспондиращи на посочените в тъжбата
и получени при описания в нея начин.
Първата инстанция е достигнала до правилни правни изводи, като е
подложила на прецизен анализ всички събрани по делото доказателства, дала
е вяра на незаинтересован свидетел – пряк очевидец на случилото се и
мотивирано е кредитирала тези гласни доказателства, които кореспондират с
описания от вещото лице механизъм на получаването им.
Неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя за
противоречия на показанията на свидетелите В.П. и Д.М. с твърденията в
тъжбата. Свидетелката П. е потвърдила причиняването на увреждането от
подсъдимия на тъжителката. В съответствие с показанията на свидетелката М.
първоинстанционният съд е приел за установено, че тя е поела част от
клиентите на И.. СМЕ потвърждава претърпените болки и страдания от
тъжителката, които могат да настъпят по описания от тъжителката и
свидетелката П. начин.
По тези и останалите подробни съображения, изложени в мотивите към
първоинстанционната присъда, които окръжният съд споделя, обвинението по
делото от фактическа страна е доказано в степента и по начина, изискуем от
процесуалния закон.
При разглеждането на делото и обсъждането на доказателствата преди
произнасянето по същество, видно от мотивите към присъдата, не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, вкл. и такива относно
събирането и анализа на доказателствата и формирането на решаващите
фактически и правни изводи. Районният съд правилно и обосновано е
4
достигнал до извода, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпленията по чл.130, ал.2 от НК и по чл.
чл.146, ал.1 от НК.
Определените наказания са индивидуализирани съобразно посочения в
закона вид и размер, съответстват на тежестта на извършеното, на личността
на подсъдимия и са справедливи, като с тях ще се постигнат целите на
генералната и лична превенция. Същите са правилно групирани от съда на
осн. чл.23, ал.1 от НК. Районният съд е съобразил смекчаващите
отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи такива. Правилно е
преценено отсъствието на изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства, обосноваващи приложение на чл. 55 от НК.
По отношение на гражданския иск за претендирани неимуществени
вреди, законосъобразно РРС го е приел за доказан по основание, като същият
е бил уважен частично - за сумата от 1000 лева обезщетение за
неимуществени вреди от престъплението по чл.130, ал.2 от НК, ведно със
законната лихва от деня на деликта и за сумата от 500 лева обезщетение за
неимуществени вреди от престъплението по чл.146, ал.1 от НК, ведно със
законната лихва от деня на деликта, като е отхвърлил претенциите до пълния
предявен размер - съответно до 1500 лева и до 1000 лева, като неоснователна
и недоказана.
С оглед изхода на делото законосъобразно подсъдимият е осъден да
заплати и направените по делото разноски.
Предвид изложеното присъдата следва да бъде изцяло потвърдена.
Жалбоподателят следва да заплати на частния тъжител и сторените разноски
във въззивното производство.
Мотивиран така и на осн. чл. 338 от НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 260033/16.02.2021 г. по НЧХД №
457/2020 г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА БР. Д. Б. с ЕГН **********, живущ в гр. Русе, да заплати на
З. Р. ИВ. с ЕГН ********** сумата от 750 лв. разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
5
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6