№ 332
гр. Велико Търново, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на осми
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Георги Драгoстинов
Евгений Пачиков
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20224100500520 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съобрази:
Производство по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба от Г. Н. Г. и В. СТ. Г. – длъжници по изпълнително дело
№ 249/2010г. на ЧСИ Димитър Бойчев против постановление от 14.04.2022г.,
с което е отказано да бъде прекратено производството по делото на
основание чл. 433,ал. 1 , т. 8 от ГПК. В жалбата се навеждат оплаквания за
неправилност на постановлението, като се сочи, че конституирането на нов
взискател на мястото на предишните, е порочно действие на ЧСИ, защото не
са налице необходимите предпоставки за конституирането му, понеже
цесията не е била надлежно съобщена на длъжника.
Отделно от това според жалбоподателите е настъпила перемпция, тъй като
след 18.12. 2016г., когато взискателят е поискал запор върху трудовото
възнаграждение на В. СТ. Г. и такъв е бил наложен, не са извършвани други
действия по принудително изпълнение. Отправя се искане да бъде отменен
постановения от ЧСИ отказ да постанови акт, с който да констатира
настъпилото по силата на закона прекратяване на изпълнителното
производство и ЧСИ да бъде задължен да постанови такъв акт.
В постъпило в законоустановения срок възражение от страна на взискателя по
изпълнението – „ЕОС МАТРИКС “ЕООД се заема становище за
неоснователност на жалбата и за несъстоятелност на доводите, наведени в
нея. Посочено е, че през годините са извършвани множество изпълнителни
действия за удовлетворяване вземането на взискателя. Отправя се искане към
съда да остави жалбата без уважение.
В мотивите си , депозирани по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният
1
изпълнител посочва, че по делото са извършвани редица изпълнителни
действия и липсва изтекъл двугодишен период, в който такива да не са искани
и извършвани.
Великотърновският Окръжен съд, като съобрази наведените в жалбата
оплаквания, доводите на взискателя, мотивите на ЧСИ и като се запозна с
приложеното към делото копие на изпълнително дело № 529/2010г. на ЧСИ
Димитър Бойчев, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок от легитимирано лице, против обжалваем акт на
съдебния изпълнител , поради което е процесуално допустима.
По същество жарлбата е неоснователна, по следните съображения.
Видно от приложеното към настоящото дело копие на изпълнително дело №
529/2010г. на ЧСИ Бойчев, изпълнителното производство е започнало по
молба на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД срещу двамата длъжници,
въз основа на представен от банката изпълнителен лист, издаден в нейна
полза. Изпълнението е насочено върху имот, собственост на длъжниците,
който е изнесен на публична продан, приключила с постановление за
възлагане. В последствие по делото с молби от 17.12.2015г., 30.12.2016г.,
28.12.2018г. взискателят е искал от съдебния изпълнител да извърши
посочени в молбите действия по принудително изпълнение. На 17.08.2020г.
по делото като взискател е конституиран „С.Г. Груп “ЕАД и на 16.09.2020г.
по негово искане е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника , а на 24.09.2020г. е наложен запор върху банковите сметки ни
длъжника.
На 17.02.2022г. съдебният изпълнител е конституирал на основание чл. 429 от
ГПК като взискател по изпълнението „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД София, като
по негово искане от същата дата е наложен запор на банковите сметки на
длъжника .
С обжалваното постановление ЧСИ е приел, че не са налице предпоставките
на чл. 433 , ал. 1 , т. 8 от ГПК за постановяване на акт, констатиращ
настъпилото прекратяване на производството по изпълнителното дело.
Този извод на ЧСИ е правилен. Видно от приложеното копие на
изпълнителното дело, взискателят е искал извършването на изпълнителни
действия за целия период от образуване на изпълнителното дело до момента,
като не е налице изтекъл период по- дълъг от две години между исканията ,
подавани от взискателя. Разпоредбата на чл.433 , ал.1 , т. 8 от ГПК се прилага,
когато взискателят не е поискал изпълнителни действия в продължение на
две години. Едва с изтичането на този период ex lege настъпва прекратяване
на изпълнителното производство. Очевидно в случая тази хипотеза не е
налице.
Възраженията на длъжниците, че прехвърлянето на вземането на предходния
взискател към конституирания от ЧСИ взискател не им е било съобщено,
поради което действията на ЧСИ по конституиране на взискателя са
незаконосъобразни, не е относимо към предмета на подадената жалба. За
яснота обаче следва да се посочи, че конституирането на взискател на
основание чл. 429 ГПК се извършва въз основа на писмени доказателства,
2
установяващи приемството в изпълнителния процес, каквито
новоконституираният взискател е представил.
Гореизложеното мотивира съда да остави жалбата на двамата длъжници
против постановлението от 14.04.2022г., с което е ЧСИ е отказал да да
прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433,ал. 1 , т. 8 от
ГПК без уважение като неоснователна.
Водим от горното ,съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Г. Н. Г. и В. СТ. Г. – длъжници по
изпълнително дело № 249/2010г. на ЧСИ Димитър Бойчев с район на действие
района на ВТОС против постановление от 14.04.2022г., с което е отказано да
бъде прекратено производството по изпълнителното дело на основание чл.
433,ал. 1 , т. 8 от ГПК.
Решението не подлежи на жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3