Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 13.12.2019
Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи граждански
състав
На
тринадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Снежана ДАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 230 по описа за 2019 година
и за
да се произнесе, взе предвид:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание член 422 във връзка с член 124 от ГПК.
ИЩЦОВОТО
дружество – „А.З.С.Н.В.“ ЕАД *** твърди, че на 01.07.2017г.
бил сключен Договор за цесия между „И.А.М.“ АД, ЕИК *******и „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *******(с
предишно наименование „П.Ф.Б.“ ООД), по силата на който вземането, произтичащо
от договор за потребителски кредит № *******от 16.10.2016г., сключен между „П.Ф.Б.“
ООД и Н.Л.Л. било прехвърлено в полза на „И.А.М.“ АД, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски.
На
01.03.2018г. било подписано Приложение 1 към Допълнително споразумение от дата
01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 16.11.2010г., сключен между „И.А.М.“ АД и „А.з.с.н.в.“ ООД (понастоящем „А.з.с.н.в.“
ЕАД), по силата на което „И.А.М.“ АД прехвърлило в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД
вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит №
*********/16.10.2016г., сключен между „П.Ф.Б.“ ООД и Н.Л.Л., ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски. Договорът за потребителски кредит съдържала
изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в
полза на трети лица. „А.з.с.н.в.“ ЕАД била упълномощена, в качеството си на
цесионер по Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
16.11.2010г. да изпраща уведомления за извършената цесия, съгласно изрично
пълномощно от законния представител на „И.А.М.“ АД. В изпълнение на
изискванията на закона и по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било
изпратено Уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-ИАМ-ФН/*******от 07.03.2018г. от
страна на „И.А.М.“ АД чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД з. станалата продажба на вземания
на основание. Също така било изпратено до ответника и Уведомително писмо Изх.№
ЛД-П-ИАМ-ФН/*******от 07.03.2018г. от страна на „П.Ф.Б.“ ООД чрез „А.з.с.н.в.“
ООД за извършената на дата 01.07.2017г. цесия между „Ф.Б.“ ЕООД и „И.А.М.“ АД.
Двете писма били изпратени едновременно до длъжника. Видно от известието за
доставяне, двете писма не били получени от ответника. Същите се върнали в
цялост като неполучени с отбелязване, че пратката не е потърсена. Ищцовото
дружество изпратило повторно уведомителни писма с изх. № УПЦ-С-ИАМ-ФН/*******от
28.01.2019г. от страна на „И.А.М.“ АД чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД и уведомително писмо
с изх. № ЛД-С-ИАМ- ФН/*******от 28.01.2019г. от страна на „П.Ф.Б.“ ООД чрез „А.з.с.н.в.“
ООД. Повторно изпратените писма отново се върнали в цялост, като неполучени.
С връчването
на ответника по реда на чл. 131 от ГПК на исковата молба и доказателствата, в
това число - Уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-С-ИАМ-ФН/*******от 28.01.2019г. и
Уведомително писмо с Изх.№ ЛД-С-ИАМ- ФН/*******от 28.01.2019г., се позовават на
постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК - Решение № 3/16.04.14г.
по т.д. N91711/2013г. на I-во ТО и Решение № 9123/24.06.2009г. по т. д. № 12/09
год. на II-ро ТО, съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е
приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото
уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 от ЗЗД,
прехвърлянето на вземането пораждало действие за длъжника, на основание чл. 99
ал. 4 от ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение
за спорното право. В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по
делото адрес, като съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК и в настоящото производство безспорно се установи, че задължението на
ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем не е погасено, моли
съда да приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от
длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението
по реда на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го
предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да
възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това
твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор
лице до момента на уведомлението. С оглед на което, фактът кога и на кого е
връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за
основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че
претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока са
Определение № 987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение
№ 173/15.04.2004г. на ВКС по гр.д. № 788/2013г., ТК.
Сочи, че в
случай че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес,
съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК и съдът
назначи на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК на ответника особен представител и
последният възрази относно редовността на уведомяването за извършената цесия с
връчването на препис от исковата молба, моли съда да има предвид следното:
установената фикция в чл. 47, ал. 1 и ал. 5 от ГПК е приложима, когато
ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери
лице, което е съгласно да получи съобщението, в този случай законът приема
връчването за редовно и с изтичане на срока за получаване на книжата, съдът
приема, че длъжникът е получил изходящото от цедента чрез пълномощника
уведомление за цесиите. С назначаването на особен представител на ответника по
реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, възниква представителство по закон, не договорно
представително за назначения адвокат и до назначаването му се стига след като
съдът приеме, че връчването на книжата е станало редовно. Т.е. връчването на
исковата молба и книжата към нея предхождат назначаването на особения
представител и последващото получаване на исковата молба и книжата към нея от
особения представител не засягат редовността на връчването на ответника. В
подкрепа на изложеното са Решение № 2887 от 30.10.2018г. по гр.д. № 1708/2017
на PC Сандански и Решение № 4480 от 08.11.2018г. по гр.д. № 5274/2018г. на PC
Варна.
Твърди, че на
16.10.2016г. Н.Л.Л., в качеството на Кредитополучател е сключила Договор за
потребителски паричен кредит № *******с „П.Ф.Б.“ ООД, при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Договорните
разпоредби, които са неразделна част от договора за потребителски кредит.
Подписвайки Договорните разпоредби, Кредитополучателят е удостоверил, че преди
сключването на договора за кредит е получил Стандартен европейски формуляр,
описващ вида на кредита, както и че от страна на „П.Ф.Б.“ ООД му е предоставен
целият обем преддоговорна и договорна информация относно условията на договора
и стойността на всички разходи по кредита, с които Кредитополучателят се е
съгласил с факта на подписване на договора за кредит. Също така, подписвайки
договора за кредит, Кредитополучателят е потвърдил, че е прочел договора преди
неговото подписване, разбира неговите разпоредби и подписването му е акт на
неговота свободна воля.
При условията
на Договора за потребителски кредит, Кредитодателят се е задължил да предостави
на Кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на 850.00
лева, като сумата била предоставена от страна на кредитен консултант в брой по
местоживеенето на Кредитополучателя, като съгласно разпоредбите на договора за
кредит Кредитополучателят потвърждавал, че е получил в пълен размер кредита с
факта на подписване на договора за кредит. Съгласно клаузите на сключения
договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се
олихвявала с договорна лихва, месечният размер на която бил фиксиран за целия
срок на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита. Така,
подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие договорната
лихва за срока на договора да бъде в размер на 116.12 лева. Общата стойност на
усвоената главница и договорната лихва по кредита била в размер на 966.12 лева,
които се заплащали на 45 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер
на 21.47 лева. Първата погасителна вноска била платима на 25.10.2016г., а
последната погасителна вноска е с падеж: 29.08.2017г.
Твърди, че с
подписването на договора за кредит, Кредитополучателят изразил съгласието си да
заплати такса за оценка на кредитно досие, която била в размер на 42.50 лева.
Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за оценка на досие била платима
при подписване на договора, но страните постигнали съгласие таксата да бъде
включена в седмичните погасителни вноски, с цел улеснение на Кредитополучателя.
Така, таксата за оценка на досие била разделена на 45 броя равни вноски, всяка
в размер на 0.94 лева, които били платими на падежните дати на погасителните
вноски. Кредитодателят се задължил да предоставя на Кредитополучателя
допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по
неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също
по местоживеенето на Кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у
дома“. Съгласно чл. 25 от договора за кредит, Кредитополучателят се съгласява,
че сумата „Кредит у дома“ била допълнителна и по негово желание и се
предоставяла срещу такса. При тази услуга, кредитът се предоставял на
Кредитополучателя в брой по неговото местоживеене и погасителните вноски се
събирали седмично също по местоживеене на Кредитополучателя. С подписването на
договора за кредит, Кредитополучателят удостоверявал, че разбира, че 30% от
таксата е равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната
услуга „Кредит у дома“ и предоставянето на кредита в брой по местоживеене на
Кредитополучателя, както и че тази такса е дължима от Кредитополучателя при
подписването на договора, но се заплащала на равни вноски през периода на
кредита за улеснение на Кредитополучателя. В конкретния случай, таксата „Кредит
у дома“, която била дължима за предоставяне на кредита по местоживеенето на
Кредитополучателя била в размер на 163.91 лева и била разделена на 45 броя
равни вноски, всяка в размер на 3.64 лева, които били платими на падежните дати
на погасителните вноски. Останалата част от таксата „Кредит у дома“, която била
в размер на 382.46 лева била свързана с разходите на Кредитодателя за събиране
на седмичните вноски в дома на Кредитополучателя и била дължима през срока на
кредита, като също била включена в седмичните вноски. Тази такса също била
разделена на 45 броя равни вноски, всяка в размер на 8.50 лева, платими на
падежните дати на погасителните вноски. Описаните такси „Кредит у дома“ били
посочени като обща сума в буква „Д“ на първата страница на договора за кредит,
а именно: 546.37 лева.
Сочи, че
съгласно чл. 26 от договора за кредит, Кредитополучателят имал право по всяко
време да се откаже от услугата „Кредит у дома“, която е договорена за събиране
на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя, като подаде
писмено уведомление за това до Кредитодателя. В този случай, Кредитололучателят
нямало вече да дължи такса за разходи за събиране на погасителните вноски е
дома на Кредитополучателя за периода от датата на завеждане на уведомлението до
датата, договорена от страните за последно плащане по договора за кредит, но ще
продължава да дължи непогасената част от 30% от таксата за услуга „Кредит у
дома“, която била дължима за предоставянето на кредита в брой по местоживеене
на Кредитополучателя. Така, общата сума, която Кредитололучателят се е задължил
да върне на Кредитодателя при сключване на договора за кредит е в размер на
1554.99 лева е, която включва: главница в размер на 850.00 лева, договорка
лихва в размер на 116.12 лева, такса за оценка на досие в размер на 42.50 лева,
такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене
в размер на 163.91 лева и такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеене в размер на 382.46 лева. Съгласно клаузите
на договора за кредит, общата дължима сума била платима на 45 броя равни
седмични погасителни вноски, всяка в размер на 34.56 лева, като в размера на
вноската са включени: вноска по кредита в размер на 21.47 лева, вноска по такса
за оценка на досие е размер на 0.94 лева, вноска по такса услуга „Кредит у
дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя в
размер на 3.64 лева и вноска по такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя в размер на 8.50
лева.
Подписвайки
договора за кредит, Кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в
кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и такси, в сроковете указани
в Договора, посредством заплащането на седмични вноски, платими чрез предаване
на пари на определен от Кредитодателя кредитен консултант по местоживеенето на
Кредитополучателя. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита
бил 29.08.2017г. (дата на последна погасителна вноска), предвид което
вземанията, произтичащи от договора за кредит не били обявявани за предсрочно
изискуеми. На Кредитополучателя, от страна н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, в качеството на
кредитор, било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на
законната лихва за забава, за периода от 9.11.2016 г. до датата на входиране на
задължението е съда, общият размер на което било 85.60 лева.
Твърди, че з.
„А.з.с.н.в.“ ЕАД е възникнал правен интерес от подаване на заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника Н.Л.Л..
Съдът уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. № 1406/2018г. по описа на
PC-Карлово била издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът не бил намерен на
установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение била
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като длъжникът не се е явил в съда да
си получи книжата по делото, което от своя страна обуславяло правен интерес от
подаване на настоящата искова молба.
МОЛИ съда, да
постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на
длъжника Н.Л.Л. с ЕГН **********, че същият дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД сумите,
както следва: 816.66 лева – главница; 103.73 лева - договорка лихва за период
от 08.11.2016г. до 29.08.2017г.; 39.65 лева - такса за оценка на досие за
периода от 15.11.2016г. до 29.08.2017г.; 152.99 лева - такса за услуга „Кредит
у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя
за периода от 15.11.2016г. до 29.08.2017г.; 356.97 лева - такса услуга „Кредит
у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
Кредитополучателя за периода от 15.11.2016г. до 29.08.2017г.; 85.60 лева -
обезщетение за забава за периода от 09.11.2016г. до датата на подаване на
заявлението в съда, законната лихва за забава върху главницата от датата на
входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендира
направени в хода на заповедното производство разноски на основание чл. 78 ал. 8 ГПК, както и разноските направени в хода на исковото производство, в това число
- юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350.00 лева, на основание чл. 78
ал. 8 ГПК.
Ответникът - Н.Л.Л.,
представляван от назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен
представител – адв. А.Ц. намира предявените с исковата молба искове за
допустими, но оспорва същите като неоснователни, както по основание, така и по
размер. Сочи, че видно от представените с исковата молба доказателства,
ответникът не е получила съобщение за извършена цесия и не е преподписала
договор с новия кредитор. Уведомителното писмо за извършената цесия, касаещо
прехвърленото задължение на ответницата Н.Л. на „И.А.М.” АД, както и че
последното дружество се счита за кредитор било след 01.07.2017г. за това
обстоятелство ответницата изобщо не била уведомявана. Нямало данни новият
кредитор да е поканил ответницата да заплати доброволно задължението си, или да
й бъде предложено някакво споразумение за плащане. Първото уведомително писмо
било изпратено едва на 07.03.2018г. и то вече след последващото прехвърляне на
задължението от „И.А.М.“ АД н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД. Второто уведомително писмо
било изпратено едва през настоящата година - на 28.01.2019г. Ако се приеме, че
с исковата молба ответницата се уведомява за прехвърлянето на вземането, то
това уведомяване се случва две години след първото прехвърляне и година и
половина след второто прехвърляне.
По отношение
на фактите и обстоятелствата във връзка със задължението на ответницата по
договор за потребителски кредит № *********/16.10.2016г. твърди, че
представеният с исковата молба договор за кредит противоречи на Закона за
потребителския кредит (ЗПК) в определени свои клаузи, в други такива заобикаля
закона, поради което същият е недействителен. На първо място, нарушена била
разпоредбата на чл.5. ал.1 от ЗПК. Цитираната разпоредба гласи, че преди
потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на
потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник предоставя
своевременно на потребителя, съобразно изразените от него предпочитания и въз
основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация
за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за
сключване на договор за потребителски кредит. Съгласно ал.2 на същия член,
информацията по ал. 1 се предоставя във формата на стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. От
представените с исковата молба писмени доказателства било видно, че
императивната разпоредба на закона е нарушена. От представения формуляр за
кандидатстване за кредит било видно, че същият бил попълнен и подписан от
ответницата Н.Л. на 15.10.2016г. От този формуляр е видно, че Н.Л. е
кандидатствала за сумата от 700 лева, с период за плащане - 45 седмици. От
представения по делото стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити било видно, че същият е подписан на
16.10.2016г., като информацията в него била за 850 лева. По същото време бил
подписан и договор за потребителски кредит № *******от 16.10.2016г., като същия
ден бил предоставен кредит от 850 лева. Не ставало ясно след като ответницата е
кандидатствала за 700 лева, защо кредитодателят (към онзи момент „П.Ф.Б.“ ООД)
в стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити е предоставил информация за сумата от 850 лева, както и
защо тази информация не е предоставена предварително, включително и различни
предложения, които Н.Л. да може да сравни. Единствения извод който може да се
направи от тези доказателства бил, че договорът за потребителски кредит, самият
кредит (ако действително е предоставен такъв) и представения стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити
били подписани в един и същи ден от ответницата, като последната не е имала
реалната възможност да получи реална информация за потребителските кредити на
кредитодателя. Предоставянето на стандартен европейски формуляр в деня на
предоставяне на кредита било изключително тежко нарушение от страна па
кредитодателя на императивната норма на чл.5 от ЗПК, което водело до
недействителност, в случая нищожност на подписания договор за потребителски
кредит.
На второ
място, нарушена била императивната разпоредбата на чл.11, ал.1, т. 11 от ЗПК,
съгласно която разпоредба, договорът за кредит трябва да съдържа условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. Към договора за кредит липсвал погасителен план, не били посочени
датите на плащане на погасителните вноски, както и последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването. Това нарушение било
самостоятелно основание за недействителност на процесния договор за
потребителски кредит.
На трето
място, нарушена била императивната разпоредбата на чл.11, ал.1, т.20,
предложение последно от ЗПК, съгласно която разпоредба, в договора за
потребителски кредит трябва да е посочен и размера на лихвения процент на ден.
Никъде в представения договор за кредит не бил посочен дневния лихвен процент.
Това нарушение също било самостоятелно основание за недействителност на процесния
договор за потребителски кредит.
На четвърто
място, нарушена била императивната разпоредба на чл.11, ал.2 от ЗПК, която
гласи, че Общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит
и всяка страница се подписва от страните по договора. Такива общи условия не
били представени. И това нарушение било самостоятелно основание за
недействителност на процесния договор за потребителски кредит.
Всички тези
нарушения на различните членове и алинеи на ЗПК водели до недействителност -
нищожност на договор за потребителски кредит № *******от 16.10.2016г. Поради
изложеното се позовава на нищожност на договор за потребителски кредит №*******от
16.10.2016г. и моли съда, да се произнесе със съдебен акт и обяви нищожността
на процесния договор.
Ако съдът
прецени, че от посочение нарушения не следва нищожност на договор за
потребителски кредит № *******от 16.10.2016г., то исковете били неоснователни
поради следното: отделно от посочените нарушения на различни разпоредби на
закона, договорът за потребителски кредит № *******от 16.10.2016г. въвеждал и в
заблуждение по отношение на това - кога се следва първата седмична погасителна
вноска. Така на стр.1 от договора било посочено, че първото седмично плащане е
на 25.10.2018г.; в чл.6 от договора било посочено, че първото седмично плащане
е в срок от 19 календарни дни от датата на сключване на договора за кредит, а в
чл.28 от договора било записано, че първото седмично плащане е в срок от 9
календарни дни от сключването на договора за кредит. Така за получателят на
потребителския кредит не ставало ясно - кога се следва първата седмична вноска.
От договор за потребителски кредит и представения стандартен европейски
формуляр за предоставяне информация за потребителски кредити не ставало ясно
какво включват общите разходи за потребителя - настоящи и бъдещи, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит и равняващи се на
158.62 лева.
По делото
нямало доказателства за това дали кредитен консултант или служител на П.всеки
понеделник, в продължение на 45 седмици от сключването на договор за кредит е
посещавал дома на ответника Н.Л. за получаване на седмичната погасителна
вноска. И с какъв документ се отразява заплащането на седмичната вноска, или
незаплащането на същата. Нямало доказателства кредита да е станал предсрочно
изискуем и ответника да е бил уведомен за това обстоятелство. Нямало
доказателства, че ответника е уведомен, че е изпаднал в просрочие, както и за
това колко вноски е просрочил, на каква стойност и как следва да ги погаси.
Всичко това били задължения на „П.“ по договор за потребителски кредит № *******от
16.10.2016г., за които нямало доказателства да са изпълнени. Следователно ответницата
Н.Л. не дължала сумата от 546.38 лева, представляваща таксата за допълнителна
услуга „Кредит у дома“.
Твърди, че не
дължи и сумата от 850 лева, ведно с фиксираната лихва от 116.12 лева. Нямало
доказателства ответницата да била уведомявана, че е в просрочие, от кога, с
колко вноски и прочее. Същата не била уведомявана и за извършените цесии.
Крайният срок за издължаване на кредита - 45 седмици от датата на подписване на
кредита бил последният понеделник на месец август 2017г. Първата цесия се е
случила на 01.07.2017г. Следователно никой не е ходил до дома на ответницата Н.Л.
да събира седмичните погасителни вноски. Неизправната страна по договор за
потребителски кредит № *******от 16.10.2016г. бил кредитодателят „П.Ф.Б.” ООД.
Поради което счита, че предявените искове са неоснователни поради неизпълнение
на договорните задължения от страна на кредитодателя.
Твърди, че за
основателността на предявените искове било и обстоятелството, че сумите
посочени като дължими в обстоятелствената част на исковата молба не
кореспондират със сумите посочени в петитума на исковата молба. От
обстоятелствената част на исковата молба не ставало ясно на какво основание
били променени сумите. Не ставало ясно на какво основание ответницата дължи
обезщетение в размер на 85.60 лева и с какво обстоятелство ищецът свърза датата
09.11.2016г.
Предвид на
всичко изложено, счита, че предявените искове са неоснователни. Моли съда, да
се произнесе с решение, с който да обяви нищожността на договор за
потребителски кредит № *******от 16.10.2016г., а в случай, че счете, че
нарушенията не са от порядъка на тези, водещи до нищожност договора, моля да се
произнесе с решение, с което да отхвърли предявените искове, като
неоснователни.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата
на страните, намира за установено следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка
с чл. 240, ал. 4 и ал. 2 от ЗЗД.
Видно от
приложеното ч.гр.д. № 1406/2018г. по описа на Районен съд – Карлово е
издадена Заповед № 786 от 08.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът - Н.Л.Л. да заплати на
кредитора „А.З.С.Н.В.“ ЕАД *** следните
суми: сумата от 816.66 лева – главница по договор за кредит; сумата от 103.73 лева
– договорна лихва, за периода от
08.11.2016г. до 29.08.2017г.; сумата 39.65 лева – такса за оценка на досие за
периода от 15.11.2016г. до 29.08.2017г.; сумата 152.99 лева - такса услуга
„Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
Кредитополучателя за периода от 15.11.2016г. до 29.08.2017г.; сумата 356.97 лева
– такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на Кредитополучателя за периода от 15.11.2016г. до 29.08.2017г.;
сумата от 85.60 лева – обезщетение за забава за периода от 9.11.2016г. до датата
на подаване на заявлението в съда – 02.10.2018г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението в съда – 02.10.2018г. до окончателното
изплащане на задължението; сумата от
31.11 лева - разноски по делото за внесена държавна такса и сумата от 50.00
лева - юрисконсултско възнаграждение.
Издадена
заповед за изпълнение е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на
вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в
преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане
по същество.
Видно от
представения Договор за потребителски кредит № ********* сключен на
16.10.2016г., между „П.Ф.Б.“ ООД и ответницата - Н.Л.Л., дружеството се е
задължило да предостави на ответницата кредит в размер на 850 лева, а Й.Н.М. се
е задължила да върне сумата от 850 лева, при годишен процент на разходите
49.10% и годишен лихвен процент 29.73% (или сумата от 116.12 лева). Страните са
уговорили такса за оценка на досие в размер на 42.50 лева и такса за
допълнителна услуга „Кредит у дома“ в размер на 546.38 лева. Издължаването на
сумите за главница, договорна лихва, такса за оценка на досие и такса за услуга
„Кредит у дома“ е уговорено да бъде извършено на 45 седмични погасителни вноски
в размер на 34.45 лева и последна погасителна вноска в размер на
34.36 лева, като първата погасителна вноска е с падеж 25.10.2016г.
Общата сума, която Кредитололучателят се е задължил да върне на Кредитодателя
при сключване на договора за кредит е в размер на 1555.00 лева. Към договора е
приложен Стандартен европейски формуляр.
Крайният срок
за издължаване на всички задължения по кредита е 29.08.2017г. (дата на последна
погасителна вноска), предвид което вземанията, произтичащи от договора за
кредит не били обявявани за предсрочно изискуеми.
Представен е
по делото договор от 01.07.2017г. за цесия и заместване в дълг, сключен между „П.Ф.Б.“
ООД и „И.А.М.“ АД, като видно от потвърждение по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № *******от
16.10.2016г., сключен между „П.Ф.Б.“ ООД и Н.Л.Л. е прехвърлено в полза на „И.А.М.“
АД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
Видно от
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. и
Приложение 1 към Допълнително споразумение от дата 01.11.2017г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне н.вземания (цесия) от 16.11.2010г., сключен
между „И.А.М.“ АД и „А.з.с.н.в.“ ООД (понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД), „И.А.М.“
АД е прехвърлило в полза н. „А.з.с.на в.“ ЕАД, като представеното потвърждение
по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД установява в това число и вземането, произтичащо от
договор за потребителски кредит № *********/16.10.2016г., сключен между „П.Ф.Б.“
ООД и Н.Л.Л., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
Представено е
пълномощно, по силата на които „И.А.М.“ АД, в качеството си на цесионер по
договора за прехвърляне на вземания от 01.07.2017г. от свое име и за своя
сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия, съдържащи се на л. 101 от
делото.
Представени са
пълномощни, по силата н.които „А.з.с.на в.“ ЕАД, в качеството си на цесионер по
договора за прехвърляне на вземания от 01.11.2017г. от свое име и за своя
сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия, съдържащи се на л. 24 и 25
от делото.
Видно от
представените писмени доказателства и исковата молба и в изпълнение на
изискванията на закона и по реда н.чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било
изпратено Уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-ИАМ-ФН/*******от 07.03.2018г. от „И.А.М.“
АД чрез „А.з.с.на в.“ ЕАД, с което уведомяват Н.Л.Л. за осъществената продажба
на вземания. Изпратено е до ответника и Уведомително писмо Изх.№ ЛД-П-ИАМ-ФН/*******от
07.03.2018г. от страна н.„П.Ф.Б.“ ООД чрез „А.з.с.на в.“ ООД за извършената на
дата 01.07.2017г. цесия между „Ф.Б.“ ЕООД и „И.А.М.“ АД. Видно от известието за
доставяне, двете писма не са получени от ответника, с отбелязване –
„непотърсена“ пратка. Изпратени са повторно уведомителни писма с изх. №
УПЦ-С-ИАМ-ФН/*******от 28.01.2019г. от страна н.„И.А.М.“ АД чрез „А.з.с.на в.“
ЕАД и уведомително писмо с изх. № ЛД-С-ИАМ- ФН/*******от 28.01.2019г. от страна
н.„П.Ф.Б.“ ООД чрез „А.з.с.на в.“ ООД. Повторно изпратените писма отново се
върнали в цялост, като неполучени.
От приетото по
делото заключение по допуснатата съдебно–счетоводната експертиза, изготвено от
вещото лице Р.М., която съдът кредитира се установява, че дължими суми по
Договор за потребителски кредит № *******от 16.10.2016г. сключен между „П.Ф.Б."
ООД, ЕИК *******и Н.Л.Л. ЕГН ********** са в общ размер на 1470.00 лева, в
която сума се включва следното:
- 816.66 лева
- главница за период от 08.11.2016г. до 29.08.2017г.;
- 103.73 лева
- договорна лихва за период от 08.11.2016г. до 29.08.2017г.;
- 39.65 лева -
такса за оценка на досие за периода от 15.11.2016г. до 29.08.2017г.;
- 152.99 лева
- такса за услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на Кредитополучателя за периода от 15.11.2016г. до 29.08.2017г.;
- 356.97 лева
- такса услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на Кредитополучателя за периода от 15.11.2016г. до 29.08.2017г.
Обезщетението
за забава върху главницата на всяка една вноска до 02.10.2018г. /дата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е
в общ размер на 122.55 лева.
При условията
на Договора за потребителски кредит, Кредитодателят се е задължил да предостави
на Кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на 850.00
лева, като сумата е предоставена от страна на кредитен консултант в брой в
пълен размер с една вноска по местоживеенето на Кредитополучателя, като
съгласно разпоредбите на договора за кредит Кредитополучателят потвърждава, че
е получил в пълен размер кредита с подписване на договора, т.е. на 16.10.2016г.
Във връзка с
изготвяне на експертизата е представен погасителен план, видно от който
последната вноска се дължи на 27.08.2017г.
Други
доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на
така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи от правна страна:
Не се спори
между страните, а и се установява от материалите по приобщеното ч.гр.д. № 1406/2018г.
по описа на КрлРС, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение за претендираните суми, срещу която от длъжника Н.Л.Л. в
срок е подадено възражение. Искът е предявен в законния преклузивен едномесечен
срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес от воденето
му за ищеца.
Представеният
по делото Договор за потребителски кредит № ********* сключен на
16.10.2016г., подписан и неоспорен от ответницата, установява възникналото
заемно правоотношение между „П.Ф.Б.“ ООД, като кредитор и
ответницата, като кредитополучател. Ищецът твърди, че е изпълнил задължението
си по горепосочения договор, като е предоставил на ответницата уговорената сума
от 850 лева. От приетите доказателства се установи, че сумата е предоставена от
страна на кредитен консултант в брой и в пълен размер с една вноска по
местоживеенето на Кредитополучателя, като съгласно разпоредбите на договора за
кредит Кредитополучателят е потвърдил, че е получил в пълен размер кредита от
850.00 лева с подписване на договора, т.е. на 16.10.2016г.
С оглед
констативната част на приетото заключение, съдът приема, че ответницата е
платила по процесния договор общо сумата от 85.00 лева, с три отделни плащания
– на 22.10.2016г. – 40.00 лева; на 28.11.2016г. – 40.00 лева и на 13.02.2017г.
– 5.00 лева. Липсват данни, ответницата да се е отказала от услугата „Кредит у
дома“, за да не дължи такса разходи за събиране. Оттук следва, че неплатеният
остатък за главница е в размер на 816.66 лева, съгласно данните по неоспореното
и прието заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза. По делото липсват доказателства (тежестта на доказване е на
ответницата) за заплащане на неплатени остатъци за главница и договорна лихва,
поради което същите се явяват дължими.
По отношение
възраженията на ответника за нищожни клаузи по договора, съдът намира следното:
Съгласно чл.
25 от договорните разпоредби на процесния договор, само 30% от общия размер на
таксите „Кредит у дома“ е за компенсиране разходите на кредитора, следователно
останалата част по същество представлява печалба на кредитора. По този начин
така формулираната клауза заобикаля императивното правило на чл. 19, ал. 4 от ЗПК максимално допустимият процент на разходите на годишна база (ГПР) по
потребителските кредити да е в размер не по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на
Министерския съвет. Съгласно сключения между страните договор спорните такси не
са включени в ГПР, които видно от договора са 49.1%, а ако се добавят към тази
величина безспорно ще се надхвърли лимита по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което
уговорката за заплащането им се явява нищожна – арг. чл. 19, ал. 5 и
от 21, ал. 1 от ЗПК. Освен това, не са ангажирани доказателства за изпълнението
на услугата „Кредит у дома“ от страна на ищеца, който по правилото на чл. 154,
ал. 1 от ГПК следва чрез пълно и главно доказване да установи това
обстоятелство, за да обоснове възникването на задължението на ответника да
заплати нейната стойност. По отношение на таксата за оценка на досие, която по
своята правна същност представлява дейност на кредитора по проучване
платежоспособността на кредитополучателя, съдът намира, че същата противоречи
на забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, кредиторът да изисква заплащане на такси
и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
По отношение
на извършената цесия на процесните вземания - Съгласно чл. 99, ал.1 от ЗЗД,
кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това. Страните по договора не са ограничили
правото на кредитора да прехвърля вземането, нито пък законът или естеството на
вземането препятстват подобно действие. От това следва, че договорът за цесия,
по силата на който ищецът се легитимира като кредитор, е валиден. Спрямо
ответника цесията има действие от деня, в който му е била съобщена, като това
следва от нормата на чл. 99, ал.4 от ЗЗД. В случая уведомяването на длъжника
изхожда от цесионера, който е бил надлежно упълномощен от цедента. В решение
156 от 30.11.2015г. по т.дело № 2639/2014 година на ВКС, решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., ТК, ІІ т.о.е и др., е
прието, че няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за
извършване на уведомлението за цесията. Съгласно
Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК
получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано. Предвид това
и доколкото в случая уведомлението за извършената цесия е връчено на
ответницата с преписа от исковата молба, съдът приема, че цесията й е надлежно
съобщена.
И тъй като
вземането се придобива от цесионера по производен начин, като цедентът
прехвърля на цесионера само тези права, които има, то предявените искове следва
да бъдат уважени в размерите за главница и договорна лихва, посочени по-горе
като неплатени, а в останалата част над тези размери, както и исковете за
заплащане на такси - отхвърлени като неоснователни.
Предвид
гореизложеното, следва, че ответникът дължи на ищеца сумата от 816.66 лева
– неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № ********* сключен
на 16.10.2016г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК в съда. Ответникът дължи на ищеца сумата от 103.73 лева,
представляваща договорна лихва съгласно процесния договор, както и
наказателна лихва, т.е. лихва за забава върху главницата на всяка една вноска
до 02.10.2018г. (дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК), но в поискания размер от 85.60 лева, а не в размера
установен от експертизата, с оглед диспозитивното начало в гражданския процес,
доколкото не е налице изменение на исковата претенция.
Следва да
бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни исковите претенции за сумите от:
39.65 лева - такса за оценка на досие за периода от 15.11.2016г. до
29.08.2017г.; 152.99 лева - такса за услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на
кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя за периода от 15.11.2016г.
до 29.08.2017г. и 356.97 лева - такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя за периода от
15.11.2016г. до 29.08.2017г. по съображенията изложени по-горе.
По отношение
на разноските:
Ищецът е
направил следните разноски в исковото производство: 268.86 лева – държавна
такса. На основание чл. 25, ал.1 от НЗПП съдът определя юрисконсултско
възнаграждение на представителя му в размер на 100 лева, 200.00 лева –
възнаграждение за вещото лице и 170.00 лева – възнаграждения на особения
представител на ответника, назначен пореда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. Общо сумата
разноските възлизат на 738.89 лева. С оглед изхода на делото и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
направените разноски в исковото производство в размер на 477.83 лева,
съразмерно с уважената част от исковете.
С оглед
приетото ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по
исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по
заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това
следва да стане с осъдителен диспозитив. Ето защо, ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното производство
в размер на 52.45 лева, съразмерно с уважената част от искове.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Л. *** с ЕГН **********, СЪЩЕСТВУВАНЕТО
на вземанията н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:***, офис сграда Л., ет.*, офис *, представлявано от Н.С. и М.Д., за
следните суми: сумата от 816.66 лева, представляваща неизплатена главница по
Договор за потребителски кредит № ********* сключен на 16.10.2016г., сумата от
103.73 лева - договорка лихва за период от 08.11.2016г. до 29.08.2017г., сумата
от 85.60 лева, представляваща - обезщетение за забава за периода от
09.11.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда –
02.10.2018г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 02.10.2018г. до окончателното й изплащане, за
които суми е издадена заповед № 786 от 08.10.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1406/2018г. по
описа на РС – Карлово.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
офис сграда Л., ет.*, офис *, представлявано от Н.С. и М.Д. против Н.Л. ***
с ЕГН **********, искове за установяване съществуването на вземанията
н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД з. сумата от 39.65 лева, представляваща такса за
оценка на досие за периода от 15.11.2016г. до 29.08.2017г.; сумата от 152.99
лева, представляваща такса за услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита
в брой по местоживеене на Кредитополучателя за периода от 15.11.2016г. до
29.08.2017г. и сумата от 356.97 лева, представляваща такса услуга „Кредит у
дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя
за периода от 15.11.2016г. до 29.08.2017г., за които суми е
издадена заповед № 786 от 08.10.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1406/2018г. по описа на РС
–Карлово, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Н.Л.
*** с ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Л., ет.*, офис *,
представлявано от Н.С. и М.Д., сумата от 477.83
лева – разноски по настоящото дело и сумата от 52.45
лева - разноски по ч.гр.д. № 1406/2018г. по описа
на PC – Карлово, съразмерно с уважената част от исковете.
СУМИТЕ могат
да бъдат заплатени по посочената в заповедното производство банкова сметка н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, а именно: IBAN: ***, BIC: ***, при ***АД
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Сн.Д.