№ 673
гр. Плевен, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20224430201525 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на Д. В. Ц., с ЕГН: ********** от ***,
законен представител на фирма „***“ ЕООД против Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство Серия К № 596109, с което на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл.
182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложил на Д. В. Ц. – законен представител на фирма
„***“ ЕООД административно наказание – глоба в размер на 50 лв. за
извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление
като незаконосъобразно и необосновано, като се сочи че обжалвания
електронен фиш е незаконосъобразен и неправилен, допуснати са съществени
процесуални нарушения.
Жалбоподателят Д. В. Ц. – законен представител на фирма „***“
1
ЕООД, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от
адв. Л. П. от АК – ***.
Адвокат Л. П. моли съда да отмени издадения електронен фиш, тъй като
от събраните по делото доказателства се доказва, че процесното МПС на
датата и часа посочени в електронния фиш, не е превишавало скоростта, с
оглед представената справка от ИА „Автомобилна Администрация“ – гр.
Плевен
Административно наказващия орган – ОД на МВР Плевен, редовно
призован, не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете
за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, същата е подадена от
надлежно лице, посочено в ел.фиш, имащо правен интерес, поради което е
процесуално допустима.
Жалбоподателят Д. В. Ц. – законен представител на фирма „***“ ЕООД
е субект на административно наказателната отговорност по повод на
установено с електронен фиш серия К № 5961009 на ОДМВР Плевен
административно нарушение.
От формална страна, издаденият електронен фиш серия К № 5961009
отговаря на изискванията на закона на чл. 189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП, същия
конкретизира и индивидуализира териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението – ОДМВР Плевен; мястото – гр. извън населено място път I-
3/Бяла-Ботевград/ км.98+700 с посока на движение от гр. Плевен към гр.
Долни Дъбник; датата – 29.05.2022 г.; точния час на извършване на
нарушението- 16:57ч.; регистрационния номер на моторното превозно
средство – ***; собственика, на когото е регистрирано превозното средство Д.
В. Ц. – законен представител на фирма „***“ ЕООД, както и описание на
нарушението нарушените разпоредби - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размера на
глобата 50 лв., срока, сметката, начините за доброволното й заплащане,
поради което същия не страда от пороци, които да налагат неговата отмяна
без разглеждане на делото по същество.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
2
прие за безспорно установена следната фактическа обстановка:
По делото е приложена разпечатка на направените с техническото
средство клипове (снимки), 4бр. с № 22464 от радар № 552, които са съгласно
посоченото в горния десен ъгъл направени на 29.05.2022 г. в 16:57:11ч.
На приложението е посочено, че измерената скорост на движение на
МПС-то е 104 км/ч, при ограничение от 90км/ч. и превишението е от 14км/ч.
На клипа е посочена посоката на движение, работният режим Н и
координатите на мястото на нарушението, както и регистрационният номер на
автомобила.
Въз основа на посоченото в клиповете е издаден електронен фиш
серия К № 5961009, който е бил връчен на собственика Д. В. Ц. – законен
представител на фирма „***“ ЕООД.
От приложените по делото доказателства, конкретно клип № 22464 от
29.05.2022 г., съдържащ 4 бр снимки се вижда на клипът измерен в Т=-0.3s,
че малко пред заснетото МПС с рег. № *** има друго МПС, от което се вижда
почти цялата странична дясна част. На последно заснетия клип се вижда как
този автомобил се отдалечава спрямо изпреварваното МПС, управлявано от
жалбоподателя, но въпреки това неговият номер не може да бъде установен.
При така посочената на клиповете ситуация на пътното платно се
установява, че са налице два движещи се автомобила, единият от които е този
управляван от жалбоподателя, с рег. № *** и друг с неустановен рег. №.
Видно от приложения по делото протокол от контролна проверка№ BG
17/0005526 от 20.04.2021 г. е, че в графа резултати от проверката на
скоростоограничетеля е 90 км/.ч
Видно от представеното по делото писмо от ИА „Автомобилна
Администрация – гр. Плевен е, че от представената им информация от
дигитален тахограф на МПС „***“, с рег. № *** няма информация за
превишаване не скоростта на дата *** г. в 16:57 часа.
Съгласно чл. 165, ал.3 от ЗДвП, условията и редът за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Съгласно чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
3
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, за установените от АТСС
нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни
фишове чрез използване на автоматизирана информационна система.
Съгласно чл. 745, ал.1 от Наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, скоростомерите са предназначени за
контрол на скоростта на МПС, като съгл.ал.2 радарният скоростомер измерва
скоростта чрез възпроизвеждане ефекта на Доплер.
Съгласно чл. 746, ал.1, от Наредбата, конструкцията на скоростомерите
трябва да позволява да се индивидуализира МПС, чиято скорост е измерена,
включително при едновременно движение на две или повече МПС, при
разминаване или когато скоростомерът е монтиран на движещо се МПС.
В ал.2 е посочено, че ако скоростомерът не е пригоден да изпълни това
изискване, той трябва да анулира резултатите от собствените си измервания,
когато две или повече МПС навлизат в областта на измерване едновременно,
но с различна скорост.
По делото е приложено удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, от което се установява, че измерването е направено с мобилна
система за видеоконтрол тип TFR1-M, вписана под № 4835.
Удостоверението е издадено на 24.02.2010 г. и има срок на валидност до
24.02.2020 г.
Приложен е и протокол за проверка на мобилната система за
видеоконтрол № 4-31-21/17.11.2021 г., заключението на който е, че системата
с идент. № 552/10 съответства на одобрения тип.
Приложен е и протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система от 29.05.2022 г., съгласно който е била използвана при
работа със служебен автомобил с рег. № ***, Автоматизирано техническо
средство/ система вид TFR1-M, № 552, на път I-3 /Бяла-Ботевград/ км.
98+700, с ограничение на скоростта – 90 км/ч., при режим на измерване „С“ –
стационарен, посока за задействане „П“, при режим „Д“ –в двете посоки.
Начало на работа в 16:00 часа и край 18:00 часа.
От тези протоколи и удостоверение, съдът приема, че използваната за
установяване на скоростта на движение на МПС-та на 29.05.2022 г. на път I-3
4
/Бяла-Ботевград/ км. 98+700 за времето от 16:00 часа до 18:00 часа е била
годна и отговаряла на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Тази система съгласно разпоредбата на чл. 746, ал. 2 от Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, следва да
може да анулира резултатите от собствените си измервания, когато две или
повече МПС навлизат в областта на измерване едновременно, но с
различна скорост.
По делото не се установява, да е възможно такова анулиране на
показанията, при наличие на разминаване на две МПС-та, които се движат в
зоната на измерване от системата за измерване на скоростта.
На съда му е служебно известно, че системата засича скорост, а не
МПС-то, което се движи с тази скорост, в случаите когато има изпреварване и
не е ясно дали системата може да различи двата автомобила, тъй като тя
засича определената най-висока скорост.
От техническите характеристики на мобилна система за видеоконтрол
на нарушенията на правилата за движение TFR1-M от 2010 г., съгласно която
в т. ІІІ.1.7 е посочено, че радарът регистрира най – високата измерена скорост
със селективност до 5км/ч.
В същото време в характеристиките на радара липсва посочване, че
същия може да различи скоростта на движение при едновременно движение
на две или повече МПС-та, при разминаване или когато скоростомерът е
монтиран на движещо се МПС, така както изисква чл. 746 от Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.
В описаните технически характеристики не се открива и възможност,
каквато предвижда чл. 746, ал.2 от Наредбата за анулиране на резултатите от
собствените на радара измервания, когато две или повече МПС навлизат в
областта на измерване едновременно, но с различна скорост.
Съгласно посоченото в т. 5 от техническите характеристики,
радарът винаги регистрира МПС-то движещо се с най – висока скорост, а
съгл. т. VІІІ, за да е валиден един клип, той трябва задължително да
отговаря на посочените в т.1 и т.2 условия.
5
Относно изискването в т.2, че трябва от документалния снимков
материал еднозначно да се установява нарушителя, т.е регистрираната
скорост да не може да се причислява на друго МПС, за което следва да са
изпълнени две условия: 1/ условието по т.1, относно продължителността на
интервала на измерване на МПС, превишило зададеното ограничение, което
следва да е в кадър и посоката му на движение да съвпада с указаната на
радара, и 2/ при наличие на повече от 1 МПС в момента на измерване,
еднозначно да се определя най – бързо движещото се.
В т.3 е посочено, че при изпълнени условия на т.1 и т.2 от направения
клип и съдържащия се в него снимков материал във вид на кадри, трябва да
се избере кадър, в който да се вижда регистрационният номер на извършилото
нарушение МПС.
От тези описания на техническите характеристики не се установява
наличието на възможност по чл. 746, ал.2 от Наредбата за анулиране на
резултатите от собствените на радара измервания, когато две или повече
МПС навлизат в областта на измерване едновременно, но с различна скорост.
Предоставена е възможност на оператора, длъжностно лице да определи „най
– бързо движещото се“ МПС и съгл. т.3 да избере кадър в който ясно се
вижда регистрационния номер на извършилото нарушение МПС.
От посочените технически характеристики на радарната система TFR1-
M не се установява възможност за разделно определяне на скоростта на
движение на двете МПС-та.
Доколкото е установено от клип 22464, че другото МПС, това чийто
регистрационен номер не се установява, се е движело с превишена скорост, то
при извършваната маневра изпреварване, най – близко до камерата и в
нейният периметър е бил автомобилът, на жалбоподателя, а не този който не
се индивидуализира.
От приложения по делото клип № 22464 се установява, че „с превишена
скорост е бил и другият автомобил“, в конкретния случай не се установява, по
какви критерии административно наказващия орган е решил, че е налице
извършено нарушение именно от автомобила на жалбоподателя.
Обстоятелството, че радарният скоростомер засича най-бързо
движещото се МПС, така както сочи и т. 5.2 от т. VІІ от техническите
6
характеристики, не води до извода, че това е именно автомобилът, чийто
регистрационен номер е най – видим, респ. този на жалбоподателя.
Съгласно чл. 189, ал.15 от ЗДвП, изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административно-наказателния процес, но доколкото преценката за
извършено нарушение, в хипотезата на две движещи се МПС-та следва да се
направи от административно-наказващия орган и при наличие на спорна
ситуация, каквато е тази по делото, да не се издава електронен фиш за
нарушение на водача на МПС-то с видима регистрационна табела, а да се
съберат всички относими към нарушението доказателства и едва при
цялостната им преценка и установена безспорна фактическа обстановка,
водеща до еднозначни изводи относно нарушението и неговото авторство да
се издаде АУАН и евентуално НП.
Този анализ на доказателствата се е налагал, както от установеното по
видеоклипа и направените въз основа на него снимки, така и с оглед
на разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, която предвижда, че преди да се
произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта, с оглед на
неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и
събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на
спорните обстоятелства.
В хода на проведеното съдебното следствие не бяха събрани
категорични доказателства, установяващи по несъмнен начин извършване на
нарушението от жалбоподателя.
В настоящият случай при установената фактическа обстановка, съдът
намира, че не се установява по безспорен начин авторството на извършеното
нарушение, дали е такова извършено от жалбоподателя или е извършено от
водача на другото МПС, чийто регистрационен номер не може да се
индивидуализира.
Съдът намира, че при анализа на отпечатаните клипове (снимки) не са
обсъдени и дадените от техническите указания за работа с радара изисквания,
конкретно тези по т. VІІІ, т. 1 – 3 и дадената забележка, че съпътстващите
скорости могат да се използват само за анализ на видеоклипа, но не и за
7
определяна на скоростта, по която следва да бъде санкциониран нарушителя.
Доколкото в съдебното административно наказателно производство,
съгл. чл. 84 от ЗАНН се прилагат разпоредбите на НПК относно
производството пред съда, съдът намира, че при издаването на НП е нарушен
принципът на чл. 303, ал.1 от НПК, че присъдата не може да почива на
предположения.
Това нарушава правото на защита на наказаното лице.
Електронният фиш има освен сезираща и санкционна функция, подобно
на постановената от съда присъда, поради което то не може да почива на
съмнения, предположения и пр., а само на безспорно доказани факти. Такива
доказателства по настоящето дело за посоченото в електронния фиш
нарушение не се събраха.
Съдът намира, че по изложените съображения издаденият
електронен фиш се явява незаконосъобразен и следва да се отмени.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, страните имат право на
присъждане на разноски по делото.
Искане в подобна насока е отправено от процесуалния представител на
жалбоподателя.
Видно от представеното пълномощно на адвокат Л. П. е било заплатено
адвокатско възнаграждение от 300 лева и съобразно основателност на
жалбата ОД на МВР – Плевен следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 596109, с което
на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложил на
Д. В. Ц., с ЕГН: ********** от ***, законен представител на фирма „***“
ЕООД административно наказание – глоба в размер на 50 лв. за извършено
8
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА ОД НА МВР – Плевен да заплати на Д. В. Ц., с ЕГН:
********** от ***, законен представител на фирма „***“ ЕООД сумата от
300 (триста) лева, представляваща направени съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК пред Регионален
административен съд – гр. Плевен в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9