№ 184
гр. Кюстендил, 15.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20221500500181 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл.
от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е образувано по въззивни жалби, подадени срещу решение №168 от
14.03.2022г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по гр.д.№2494/2021г. по описа на
същия съд, както следва:
- въззивна жалба с вх.№2394/21.03.2022г., подадена от Прокуратурата на Република
България, чрез Йордан Ченков - прокурор при РП-Кюстендил, и
- въззивна жалба с вх.№2555/24.03.2022г., подадена от ИВ. СТ. Б., с ЕГН **********,
с адрес в ***************************.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт Районен съд – Кюстендил е осъдил
Прокуратурата на Република България да заплати на ИВ. СТ. Б., следните суми: сумата от
3 000.00 лева, като обезщетение за претърпените неимуществени вреди, породени в резултат
на обвинение, повдигнато в хода на ДП №23/2019г. по описа на Окръжен следствен отдел
към ОП – гр. Кюстендил, ДП №150/2019г. по описа на РП - гр. Кюстендил, пр.вх.
№227/2010г. на РП - гр.Кюстендил, за извършено престъпление по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1
от НК, за което е оправдан с влязла в законна сила присъда по НОХД №314 от описа на
КнРС за 2020г., потвърдена с Решение на КнОС по ВНОХД №168/2021г., както и сумата от
170.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, като
последица от същото обвинение, (от които 150 лева заплатен адвокатски хонорар в хода на
досъдебното производство и 20 лева платена такса за възобновяване на разрешително за
носене на оръжие), ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 31.05.2021г.
(датата на влизане в сила на оправдателната присъда), до окончателното изплащане на
сумата, като за разликата над 3 000.00 лева до пълния претендиран размер от 8000.00 лева
обезщетение за претърпени неимуществени вреди е отхвърлил исковата претенция като
неоснователна и недоказана. Със същото решение съдът е осъдил Прокуратурата на
Република България да заплати на ИВ. СТ. Б. сумата от 272.50 лева, дължима на основание
чл.10 ал.3 от ЗОДОВ за сторените деловодни разноски, в т.ч. 262.50 лева за заплатено
1
адвокатско възнаграждение от ищеца в производството, както и 10 лева - заплатена
държавна такса.
С въззивната жалба на Прокуратурата на Република България се атакува
първоинстанционното решение в осъдителната му част, в която съдът е присъдил
обезщетение за неимуществени вреди в полза на ищеца Б., като се навеждат доводи за
неговата неправилност. Въззивникът счита за недоказани твърденията на ищеца за
претърпяване на неимуществени вреди, изразяващи се в негативно засягане на честта и
достойнството му, за злепоставяне и накърняване на доброто му име и репутация, създаване
и поддържане на чувство на несигурност и страх от незаконно осъждане, преживени
физически болки и страдания, стрес, депресия, засягане на физическото и психическото му
здраве. Недоказана останала и непосредствената причинно-следствена връзка на сочените с
и. м. претърпени вреди с обвинението, за което бил признат за невиновен и оправдан
впоследствие. Възразява се срещу размера на присъденото обезщетение като завишен и
несъответен на икономическия стандарт в РБ, съдебната практика, вкл. на ЕСПЧ и както с
вида, характера и интензитета на упражнената принуда. Счита, че в случая характерът и
степента на увреждане не са високи, като причинените неудобства на ищеца били напълно
обичайни при водено наказателно производство. Подчертава, че спрямо Б. не била взета
МНО, нито друг вид МПП, с негово участие не били извършвани множество действия по
разследване, досъдебното производство не е продължило дълъг период, а в съдебна фаза се
провели малък брой с.з. като разследване и съдебно производство протекли в рамките на
разумните срокове. Допълва, че обвинението не било публично разгласявано от страна на
Прокуратурата. Прави се искане за изменение на решението в обжалваната част и
намаляване размера на присъденото обезщетение съответно на действително претърпените
от ищеца вреди и критериите за справедливост.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна
ИВ. СТ. Б..
С въззивната жалба, подадена от ИВ. СТ. Б., първоинстанционното решение се
обжалва в отхвърлителната му част. Въззивникът счита решението в обжалваната част за
несправедливо, като приема определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди за
занижено и несъобразено с принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и установената
съдебна практика, предвид безспорното установяване от събраните по делото доказателства
на причинените неимуществени вреди. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част и уважаване на предявения иск за неимуществени вреди в пълен размер.
Претендират се разноските в двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна Прокуратура на Република България.
ОС - Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, намери, че
въззивните жалби са допустими, като подадени в срок, от страни, които имат право на
жалба и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.
От приетите по делото доказателства, в контекста на оплакванията в жалбите, съдът
приема за установена фактическата обстановка по спора, възприета и от районния съд, която
съответства изцяло на доказателствата по делото и срещу която въззивниците не са
релевирали възражения в жалбите си, а тя е следната:
С постановление на прокурор при Районна прокуратура-Кюстендил от 25.02.2019г. е
било образувано досъдебно производство, за престъпление по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 от
НК, за това,че на 04.02.2019г. в Г.Г., обл.Кюстендил е отправена закана за убийство към
К.Д.К. от Г.Г. и това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването
му. С постановление от 26.02.2019г. на окръжния прокурор на КнОП разследването е било
възложено на следовател от Окръжен следствен отдел при ОП-Кюстендил. Било е
образувано следствено дело №23/2019г. на ОСлО-КнОП.
С постановление от 16.12.2019г. на следовател при Окръжен следствен отдел при ОП
– Кюстендил, ИВ. СТ. Б. е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по
чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 пр.1 от НК за това, че на 04.02.2019г., след обяд, в центъра на Г.Г.,
обл.Кюстендил пред магазин за хранителни стоки, се е заканил на другиго – К.Д.К. от Г.Г. с
2
престъпление против неговата личност – с убийство, чрез словесни изрази „Аз тебе ще те
ликвидирам, тебе ще те очистя, ти си мъртвец“ и това заканване би могло да възбуди у
потърпевшия основателен страх за осъществяването му.
На 24.02.2020г. в Районен съд-Кюстендил е внесен обвинителен акт от прокурор при
КнРП, срещу Б. за повдигнатото му обвинение. Образувано е било НОХД №314/2020г. по
описа на КнРС. По същото са проведени пет открити съдебни заседания и на 05.11.2020г. е
постановена присъда с №260016, с която Б. е бил признат за невиновен по повдигнатото му
обвинение и е оправдан.
По подаден протест срещу оправдателната присъда е било образувано ВНОХД
№168/2021г., по което е било проведено едно открито съдебно заседание и е поставено
решение №260065 от 31.05.2021г., с което присъдата на КнРС е била потвърдена.
Мярка за неотклонение по отношение на Б. не е била взета нито в хода на
досъдебното, нито в хода на съдебното производство.
От показанията на разпитаните по делото свидетели К.А. и А.М.Н., познати на
ищеца, е установено, че по време на образуване и водене на досъдебното и съдебното
производство, Б. е изпитвал притеснение, страх, че може да бъде осъден за престъпление,
което не е извършил, чувство на безпокойство, несигурност, довели до самоизолация,
породена и от негативно отношение на хора от обкръжението му, с които имал общо хоби -
ловуване, липса на желание за изпълнение на работата, която извършвал. Тъй като поради
воденото досъдебно производство, на Б. било отнето разрешението за носене на огнестрелно
оръжие, същият не можел да ходи на лов, а останалите от ловната дружина си правели шеги
с него.
При тези данни КнРС е приел исковите претенции – за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди и на обезщетение за имуществени такива, представляващи стойност
на сторени от ищеца разходи във връзка с незаконното обвинение, изразяващи се в
заплатено възнаграждение за адвокатска защита и такса за възобновяване на разрешително
за носене на оръжие – за допустими. Уважил е изцяло иска за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди и в тази част решението не е било обжалвано и е влязло в
сила.
Исковата претенция за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди съдът е уважил частично за сумата от 3 000 лева и е отхвърлил за разликата над нея до
претендираните 8 000 лева. Прилагайки принципа на чл.52 от ЗЗД, КнРС е счел, че ищецът
безспорно е изживял негативни емоции, съставляващи комплекс от неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от обвинението и следва да бъдат
компенсирани; преценил е тежестта на обвинението – за тежко престъпление;
продължителността на негативните преживявания - повече от две години, докато е текло
наказателното преследване, както и естеството им – изпитвал е страх, чувство на
безпокойство, несигурност, довели до самоизолация. Същевременно, районният съд е отчел,
че още на първа инстанция Б. е бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение и
оправдан, наказателното производство общо на досъдебна и съдебна фаза се е развило в
рамките на разумния срок по чл.6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи; не са били наложени мерки за процесуална принуда. Съобразявайки тези
обстоятелства, районният съд е намерил, че за да се възстанови психическото, емоционално
и психологическо равновесие на пострадалото лице следва да бъде определено справедливо
обезщетение, за каквото е счел именно сумата от 3 000 лева.
Окръжен съд-Кюстендил, преценявайки всички обстоятелства по делото в светлината
на доводите, оплакванията и възраженията на страните, намира от правна страна следното:
1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши
3
служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му в
обжалваната част, в резултат на която проверка намира, че решението на РС-Кюстендил е
валидно и допустимо.
2. Относно правилността на решението:
КнОС счита, че подадените въззивните жалби са неоснователни, а обжалваното
решение е правилно и като такова следва да се потвърди.
И.Б. е сезирал съда с искова претенция по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за осъждане на
ответника да му заплати сума в размер на 8 000 лева, представляваща дължимо обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в лишаване от възможност да
практикува спортен лов, поради отнето разрешително за носене на оръжие; станал обект на
подигравки от членовете на ловната дружина; изпитвал чувство на потиснатост, станал
раздразнителен, необщителен, изгубил самочувствие, чувствал уронване на достойнството
му и невъзможност да се изявява творчески. Б. твърдял, че тези вреди са настъпили в
следствие на повдигнато и поддържано срещу него обвинение в извършване на
престъпление по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 пр.1 от НК., по което същият е бил оправдан с
влязла в сила присъда по НОХД №314//2020г. по описа на КнРС, потвърдена с решение по
ВНОХД №168/2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане
в сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане.
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
За да бъде изпълнена хипотезата на тази правна норма, следва при условията на
главно, пълно и пряко доказване от ищцовата страна, в производството по безспорен начин
да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) по отношение на
ищеца да е било повдигнато обвинение за престъпление и да е било образувано наказателно
производство; 2) ищецът да е бил оправдан по повдигнатото му обвинение (с оглед
характера на наведените в конкретния случай твърдения); 3) ищецът да е претърпял вреди –
неимуществени (предвид конкретно твърдените и липсата на обжалване на решението в
частта относно имуществените вреди) и 4) да е налице причинна връзка между незаконното
обвинение и претърпените вреди – последните да са пряка и непосредствена последица на
първото. Отговорността на държавата при наличието на горните предпоставки е обективна, а
липсата или наличието на вина у конкретно длъжностно лице, е ирелевантна.
Категорично по делото е установено – както е приел и районният съд - наличието на
първите две от горепосочените предпоставки – на ищеца е било повдигнато обвинение в
извършване на престъпление и същият е оправдан с влязла в сила присъда.
Напълно се споделя застъпеното от КнРС разбиране, че по делото е проведено от
страна на ищеца доказване на твърдението, че същият е претърпял неимуществени вреди.
От показанията на свидетелите Алексиев и Николова става ясно, че през хода на
наказателното производство ищецът е бил тревожен, чувствал се е притеснен, с оглед
наказанието, което предвиждал закона, станал потиснат, раздразнителен; изолирал се; не
могъл да ходи на лов, а останалите ловци се шегували с него. Доказано е, че разрешителното
му за носене на оръжие е било отнето. Всички изложени факти, доказани по делото,
съставляват вреди, имащи неимуществен характер. Тези вреди са следствие от незаконното
обвинение и тази причинно-следствена връзка е установена по несъмнен начин. Въззивният
съд намира, че изводът на КнРС, че ищецът не е доказал да е претърпял вреди, извън
обичайните в такава ситуация следва да се сподели.
4
Установените по делото факти обосновават справедливостта на определеното от
районния съд обезщетение за всички доказани по делото вреди, претърпени от Б., имащи
неимуществен характер. Определянето на паричния еквивалент на дължимата обезвреда е
предоставено на съда по справедливост (чл.52 от ЗЗД). Настоящият състав, отчитайки
всички обстоятелства във връзка с повдигнатото обвинение, обема и естеството на
претърпените неимуществени вреди, засегнали различни личностни блага, намира, че
претендираната сума от 8 000 лева, целяща да ги обезщети, е силно завишена, както
правилно е посочил и районният съд.
От една страна следва да се съобразят факторите, допринесли за възникване и
повишаване интензитета на вредите – основно тежестта на обвинението – за тежко
умишлено престъпление. От друга страна трябва да се отчетат факти, като тези, че спрямо Б.
не е била взета мярка за неотклонение; наказателното производство е протекло в разумни
срокове; реална опасност от налагане на ефективно наказание на практика не е
съществувала, с оглед чистото му съдебно минало; в никой момент спрямо ищеца не е била
постановена осъдителна (макар и не влязла в сила) присъда.
Присъденото парично обезщетение за вредите следва да съответства на
необходимостта за преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за репарирането им
- в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на
конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този
достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените
неимуществени вреди и да води до неоснователно обогатяване.
При съобразяване на всичко изложено, според настоящия съд, справедливо, разумно
и напълно кореспондиращо със събраните по делото доказателства, се явява определеното
от КнРС обезщетение в размер на 3 000 лева. Съдът счита, че това обезщетение би
репарирало понесените от Б. страдания от психическо и морално естество и е адекватно
обезщетение за претърпените вреди. Същото държи сметка и за конкретните икономически
условия и стандарт в процесния период.
Изложеното очертава неоснователността на подадените въззивни жалби.
Обжалваното решение на КнРС следва да се потвърди изцяло.
Предвид неоснователността на жалбите, направените от страните разноски във
въззивното производство остават така, както са сторени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №168 от 14.03.2022г. на Районен съд – Кюстендил,
постановено по гр.д.№2494/2021г. по описа на същия съд, в частта, в която Прокуратурата
на Република България е осъдена да заплати на ИВ. СТ. Б., сума от 3 000.00 лева, като
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, породени в резултат на обвинение,
повдигнато в хода на ДП №23/2019г. по описа на Окръжен следствен отдел към ОП – гр.
Кюстендил, ДП №150/2019г. по описа на РП - гр. Кюстендил, пр.вх.№227/2010г. на РП -
гр.Кюстендил, за извършено престъпление по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 от НК, за което е
оправдан с влязла в законна сила присъда по НОХД №314 от описа на КнРС за 2020г.,
потвърдена с Решение на КнОС по ВНОХД №168/2021г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 31.05.2021г. (датата на влизане в сила на оправдателната присъда), до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата над 3 000.00 лева до пълния
претендиран размер от 8000.00 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди
исковата претенция е отхвърлена като неоснователна и недоказана, както и в частта, в
която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на ИВ. СТ. Б. сумата от
5
272.50 лева, дължима на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ за сторените деловодни разноски, в
т.ч. 262.50 лева за заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца в производството, както и
10 лева - заплатена държавна такса.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от датата на получаване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6