№ 490
гр. Перник, 19.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20231700500547 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:55 часа се явиха:
За тримата жалбоподатели се явява адв. А.Г..
За въззиваемото ответно дружество нередовно призовано, /тъй като призовката
му не се е завърнала/, не се явява представител.
Адв. Г. – Обади се колегата от застрахователната компания, с молба да бъде
почакан, тъй като пътува насам.
Съдът обяви, че ще разгледа делото на второ четене.
На второто именно повикване в 11.16 ч., за жалбоподателя се явява адв. Г..
За въззимаемата ответна компания се явява ЮК В..
ЮК В. – Да се даде ход на делото, получихме призовката. Представям отговора
на въззивната жалба, за който вчера изпратих писмена молба от името на
застрахователната копания и съм представил извадка от системата за сигурно
електронно връчване. Поддържам тази молба.
Адв. Г. – Д се даде ход на делото.
ЮК В. – Да се даде ход на делото. Не възразявам за нередовното призоваване.
Получили сме призовката.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
Адв. Г. – Поддържам жалбата. Няма да соча нови доказателства и нямам
доказателствени искания. Не възразявам представената в днешното съдебно заседание
извадка от системата, заедно с молбата вх. № 5485/19.09.2023 г. да се счита за част от
настоящото производство.
ЮК В. - Оспорвам жалбата. Поддържам представения писмен отговор. Няма да
соча нови доказателства и нямам доказателствени искания.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Допълва проекто-доклада извършен с разпореждане № 924/17.08.2023 г. в
следния смисъл – насрещната страна ЗК „Уника“ АД е депозирала писмен отговор, с
който оспорва въззивната жалба изцяло и моли да бъде отхвърлена. Моли обжалваното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение. В случай, че насрещната страна претендира
възнаграждение по-високо от предвиденото в Наредбата за минималните размери на
адвокатското възнаграждение прави възражение за прекомерност на същото.
Обявява така извършения доклад с разпореждането допълнено в съдебното
заседание за окончателен.
Приключва събирането на доказателства и дава ход на устните състезания.
Адв. Г. – От името на доверителите си, моля като се съобразите с изложените
аргументи да отмените изцяло първоинстанционното решение и да постановите друго
решение, с което да уважите претенциите на доверителя ми в пълния размер, заедно с
лихвата посочена в исковата молба. Подробни съображения относно неправилността
на първоинстанционното решение сме изложили във въззивната жалба. За нас
първоинстанционния съд е нарушил процесуалния закон, като изолирано е ценил само
някои от доказателствата, които са били приобщени към общия доказателствен
материал, а за сметка на това е игнорирал други доказателства, които също са били
приети по делото. Това е довело до неправилни фактически изводи, от тук и до
неправилни изводи относно правото. Първоинстанционият съд приема, че процесното
събитие е било случайно събитие, случило се е не по вина на сочения от нас увреждащ
водач. Този извод е неправилен и не кореспондира със събраните по делото
доказателства, но ценен и в тяхната съвкупност и по специално допълнителната
повторна съдебна автотехническа експертиза, която е приета. Тази експертиза съдържа
категоричен извод, че водачът на увредения автомобил Ауди се е движел на дистанция
от предно движещото се МПС, дистанция, която не му е позволявала да спре, при
внезапно спиране на предно спиращия се автомобил, така, както му вменява
задължението по чл.23 от ЗДП. Той е трябвало да избере такава скорост и дистанция,
която да му позволи безпрепятствено да избегне удар с рязко спиращото пред него
МПС. Вместо това водачът е прибегнал до една спасителна маневра, защото това
2
определено се съдържа в този факт и в неговите показания, той казва, че инстинктивно
е завил с волана си наляво за да избегне удар при спирането с предното с МПС. Тази
реакция нямаше да се случи, ако той беше спазил безопасната дистанция. Експертизата
казва коя е тази дистанция. Тя е 31.89 м., вместо това водачът на лекия автомобил
Ауди се е движил на 24 – 25 метра от предното МПС. Когато чл. 23 казва да бъде
избегнато, това задължение смятам, че трябва да бъде тълкувано в контекста на чл. 20
от същата глава на ЗДП, тъй като това е основната разпоредба, от която от нейната
логика тръгват всички останали. При внезапно препятствие водачът на лекия
автомобил трябва да намали скоростта и дори да спре. Закона не вменява други
задължения, като примерно заобикаляне, извършване на спасителни маневри и т.н.
Трябва да спре. Вместо това водачът се е опитал да избегне спиращото пред него МПС,
а от там насетне този факт провокира следващите обстоятелства, които са в причинно
следствена верига. Той блъска пешеходката, която точно в този момент е пресичала. Тя
е предвидимо препятствие, именно с поведението, което е имал водача на предходно
движещото се МПС, той спира рязко именно да избегне удар с нея. Следващия водач
следва да приеме, че има препятствие на пътя, което го задължава да спре. Вместо това
той предприема тази маневра, която довежда до фаталния удар в процесия случай.
Налице е нарушение по смисъла на чл. 23 от ЗДП, налице е и нарушение по смисъла на
чл. 25 от ЗДП, тъй като така предприетата маневра е предприета без водача да се е
убедил, че ще може да я завърши безопасно. Моля още веднъж да отмените
първоинстанционното решение и да постановите друго решение в посочения смисъл.
ЮК В. – Моля да оставите първоинстанционното решение в сила като правилно
и законосъобразно. По отношение на възраженията, които изложи ответната страна, в
хода на първоинстанционното производство по безспорен начин се доказа, че вина за
настъпване на настоящия инцидент няма водача, а изцяло и единствено действията на
самата пешеходка, която пресича на абсолютно забранено за това място. Даже
настъпване на инцидента е точно пред знака „Забранено пресичане на пешеходци“. Тя
сама се е поставила в риск и сама е предизвикала ПТП-то. Както и в хода на
Досъдебното производство въпреки, че няма основания за условията на чл. 300 от ГПК,
напълно е оправдано защитаваното от нас лице. Той няма никаква вина. Това дали
хипотетично повторната експертиза, която цитира колегата показва една хипотетична
ситуация на който специално беше зададен въпрос „ами ако не беше пресичала“ – това
са хипотези. Той няма никаква вина за настъпването. Бяха събрани всички
доказателства, които безспорно оневиняват водача на автомобила и затова Ви моля да
оставите решението в сила и да оставите без уважение подадената въззивна жалба.
Адв. Г. – Ние не твърдим, че пешеходката не е действала неправомерно. Ние
нямаме такова твърдение, ние смятаме, че нейното поведение е в причинна връзка с
настъпилия вредоносния резултат, но това поведение не е единствено за настъпване на
този вредоносен резултат. Нашата цел е да изследваме причинно следствената верига
3
от момента на това пресичане. Това моля да направим.
ЮК В. – Водачът, като е управлявал МПС-то го е управлявал с разрешена
скорост, без да е бил в нарушение на закона на ЗДП. Дистанцията, с която е карал е
била напълно достатъчна за да може да реагира. Единствената причина за настъпването
на ПТП е поведението на пешеходката. Моля да оставите в сила първоинстанционното
решение.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приключва устните състезания и след като счете делото за изяснено обяви, че
ще се произнесе с решение на 19.10.2023 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.05 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4