РЕШЕНИЕ
№ 645 гр.
Пловдив 22 март 2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение,
ХХV състав в
публично заседание на двадесет и първи януари
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря Д.Т., като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 1270 по
описа за 2018год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
ХІХ от ДОПК.
Образувано е по жалба на “*********“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.*********, обл.Стара Загора, чрез управителя С.А.С., представлявано от
адвокат И.И. против Ревизионен акт № Р-16002417004646-091-001
от 30.01.2018год. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, в
частта потвърдена с Решение № 155 от 23.03.2018год. на Директора на Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика” -гр.Пловдив, при Централно
Управление на Национална агенция по приходите, относно допълнително установения
корпоративен данък за 2012 г., 2013 г. и 2014 г. съответно
в размер на 147,54 лв., 1 853,38 лв. и 2 819,58 лв., ведно с начислените
лихви, съответно в размер на 72,47 лв., 722,06 лв. и 811,97
лв.
В жалбата се излагат възражения
за незаконосъобразност на констатациите на приходната администрация. Твърди се,
че направените от органа изводи са в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Изложено е, че в текста на чл.26 т.1 от ЗКПО се включват всякакви
разходи , които не са присъши или иначе казано са чужди или потенциално не
създават доход за дейността на данъчно задълженото лице. Твъдри се, че с всички
представени пътни листове е изписано закупеното гориво, като пътните листове са
с описан маршрут, който е от град Хасково до Свиленград и минава през град
Харманли. Иска се отмяна на РА в обжалванат част. Претендират се разноски.
Ответникът - Директор на дирекция "ОДОП"-Пловдив при ЦУ на НАП,
чрез представител по пълномощие е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържа,че РА е правилен и
законосъобразен. Претендира се отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения са изложени в постъпила
по делото писмена защита.
Съдът,като разгледа становищата и
възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото
доказателства и приложената административна преписка,намери за установено
следното:
За допустимостта :
Ревизионният акт е обжалван в
предвидения за това срок, пред горестоящият в йерархията на приходната
администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната част.
Така постановения от Директора на Дирекция “ОДОП“-Пловдив резултат и подаването
на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за
нейната ДОПУСТИМОСТ.
От фактическа страна съдът намира за
установено следното:
Ревизията
е възложена със Заповед № Р-16002417004646-020-001 от 14.07.2017г. на началник сектор при ТД на НАП-Пловдив, връчена
по електронен път редовно на 17.07.2017г. Предмет на ревизионното производството е установяване на
задължения: корпоративен данък за периода 01.01.2011год. до 31.12.2016год. Определеният краен срок за
извършване на производството е съответно продължен със Заповеди Р-16002417004646-020-002 от 16.10.2017г. и Р-16002417004646-020-003 от 15.11.2017г.
С оглед компетентността на органите
на приходна администрация по чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК е представена Заповед №
РД-09-1/03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП гр.Пловдив,ведно с приложения
към нея.
В хода на производството, на
основание чл. 117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад № Р-16002417004646-092-001
от 03.01.2018г., съставен от екипа ревизори, на които е възложено извършването
на ревизията, връчен на 08.01.2018г.
Срещу
ревизионния доклад не е постъпило възражение от ревизираното лице.
На основание чл. 119, ал. 3, т. 1
от ДОПК е издаден и оспореният РА.
РА е обжалван в частта относно констатациите
за дължим данък по ЗКПО за
2012г., 2013г. И 2014г., като с Решение
№ 155 от 23.03.2018г. Директорът на
Дирекция „ОДОП” гр.
Пловдив при ЦУ на НАП потвърждава ревизионния акт, в тази част.
Всички цитирани актове са
издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от цитираната
по-горе заповеди. Електронните подписи, с които са подписани издадените в
електронен вид документи, отговарят на изискванията за квалифициран електронен
подписи според приложените доказателства. За последното не е налице и спор между
страните.
Не се констатират процесуални нарушения.
Ревизията е с обхват определяне
на корпоративен данък за периода 01.01.2011год.
до 31.12.2016год., като развилият
се спор е за допълнително установения
корпоративен данък за 2012г., 2013г. и 2014г. Следва да се отбележи, че за
посочените години органите по приходите са извъшили учеличение на счетоводния финансов резултат на дружесвтото “Злати-
Транс“ ЕООД, като са приели че отчетените от дружесвтото разходи за гориво по
фактури подробно описани в РД издадени от „СТОРКОМ“ ООД не са свързани с дейността на дружеството и не
са документално обосновани.
Следователно спорът в настоящото
производство се концентрира върху това дали отчетените от дружесвтото разходи
за гориво по фактури подробно описани в РД издадени от „СТОРКОМ“ ООД са свързани с дейността на дружеството и дали
същите са документално обосновани.
В тази
насока, от събраните по делото доказателства се установява следното:
Основна дейност на дружеството
жалбоподател е товарен автомобилен транспорт, за което притежава лиценз за
международен автомобилен превоз на товари срещу заплащане с № 11313/24.07.2014
г. По делото няма спор, че дружеството
ползва гаражна площ и авторемонтна работилница на територията на бившия фуражен
завод – източна индустриална зона Хасково, където се местонахождават товарните
композиции, собственост на дружеството.
В РД на стр.3 в табличен вид са посочени притежаваните
от “Злати- Транс“ ЕООД превозни средства по данни от КАТ, която справка
еактуална към 31.05.2017 г.
По отношение на счетоводството на дружесвтото жалбоподател, ревизиращите са констатирали, че има утвърден
от ръководството индивидуален сметкоплан съобразен със Националните счетоводни стандарти и Стандартите за малките и средни
предприятия, както и че се прилага двустранна форма на счетоводно
записване на стопанските операции, съгласно чл.32, ал.4
от Закона за счетоводството и чл.106 от ЗДДС. Според ревизиращите РЛ е организирало и водило текущо счетоводно
отчитане в съответствие с изискванията на Закона за
счетоводството и счетоводните стандарти, като са заведени счетоводни регистри за аналитично
и хронологично отчитане на стопанските операции. В РД е направен подробен анализ на счетоводството на РЛ за ревизирания
период.
В хода
на ревизията са установени следните записвания по счетоводна сметка 601 Разходи за материали - 601/302 изписване на гориво 416,67лв 2011г; 13
181,78лв. 2012г.; 20020,00лв. за 2013г.112 275,87 за
2014г.; 117972,15 за 2015г.; 29683,53лв за 2016г.
По
отношение на 2012г. е установено, че отчета на разход
материали в случая гориво на ст-ст
1143,08лв. от доставчик „Сторком“ ООД с ЕИК ********* по ф-ра 1884/16.10.2012г.
с предмет на доставка дизелово
гориво 531,64 литра. Органите по приходите са
установили, че въпросната фактура е придружена с множество касови бележки/ 45бр.на стойности между двадесет и четиридесет лева / от ЕКАФП, като голяма част от тях са
от една и съща дата с разминаване
във времето на издаване с няколко
минути , а други през няколко секунди. Идентично е и констатираното за
2013г. и 2014г. отчета на разход материали
в случая гориво от доставчик „Сторком“ ООД, като табличен вид на стр.13 и 14 в
РД са изброен изрично фактурите с предмет на доставка дизелово
гориво. И по отношение на тях отрганите по приходите са констатирали,
че въпросните фактури са придружени с множество касови бележки от ЕКАФП на малки стойности, като голяма част от тях са
от една и съща дата с разминаване
във времето на издаване с няколко
минути , а други през няколко секунди.
Видно от представените касови бележки издадени от „СТОРКОМ“ ООД адреса на бензиностанцията
е гр.Харманли бул. *********.
В хода на ревизията от страна на
РЛ са представени попълнени пътни листове за ревизирания
период, след анализа на които органите по приходите
констатирали, че на датите на издаване
на касовите бележки за зареждане
от бензиностанцията находаща се в гр.Харманли бул. *********, превозните средства на дружеството не пътували до Харманли. Ревизиращият екип счел, че въпросните разходи за горива не
могат да се приемат като
разходи, свързани с дейността на дружеството, поради което и не са признали същите за данъчни
цели по реда
на ЗКПО.
На основание чл.26, т.1 от ЗКПО, във връзка с чл.23, ал.2 от ЗКПО, ревизиращият екип извършил увеличение на
счетоводния финансов резултат на дружеството, както следва: за 2012г. със сумата
от 1143,08лв., За 2013г.със сумата от 19907,09лв. и За 2014г. със сумата от 23431,60лв., с
които суми дружеството е намалило финансовия си резултат
през съответните години.
На
следващо място в хода на ревизията е установено, че през ревизирания период, дружество притежава товарни ремаркета, които отразява в САП и ДАП, като машини и съоръжения във втора група
съгласно чл.55 от ЗКПО с годишна данъчна амортизационна норма 30% , като е направен извод, че извод,
че за целите
на чл.55 от ЗКПО ремаркета попадат в категория ІІІ - транспортни средства, чиято данъчна амортизационна норма е в размер на 10 %. Така по отношение на 2013г. в РД е посочено, че дружеството е начислило амортизации на два броя товарни
ремаркета, като активите са отразени
в САП и ДАП във втора група Машини и съоръжения с годишна данъчна амортизационна норма 30 %, а не във трета със
10% . Изложено е, че
отчетната стойност на ремаркетата е 4950,00лв., а начислената от дружесвтото амортизация е 1485,00лв. Според органите по приходите годишната норма на
амортизация е 10 % или 495,00лв./4950*10%/, като на основание чл.54 ал.1 от ЗКПО
при
определяне на данъчния финансов резултат се признават
годишните данъчни амортизации, които за 2013г. са
495,00лв., а на основание
чл.54 ал.2 от същия закон счетоводните разходи за амортизации не се признават
за данъчни цели. Направен е извод, че при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със
счетоводните амортизации, независимо от това
дали отчитането им води до
намаляване на счетоводния финансов резултат за годината
на счетоводното им отчитане в размер
на 1485,00лв. за
2013г. Ревизиращите
са приели, че за останалите активи правилно е определена данъчна и счетоводна амортизация за 2013г. в размер
на 26779,62лв. Така за 2013г.
ревизиращият екип признал 27274,62лв. годишна данъчна
амортизация, а на основание чл.54 ал.2 от ЗКПО не е признал за данъчни
цели, счетоводните разходи за амортизации. В РД е посочено, че при определяне на данъчния финансов
резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със
счетоводните амортизации, независимо от това
дали отчитането им води до
намаляване на счетоводния финансов резултат за годината
на счетоводното им отчитане в размер
на 28264,62лв.
По
отношение на 2014г. в РД е посочено, че дружеството е начислило амортизации на три броя товарни
ремаркета , като активите са отразени
в САП и ДАП във втора група Машини и съоръжения с годишна данъчна амортизационна норма 30 %, а не във трета със
10% . Изложено е, че
отчетната стойност на ремаркетата е 6616,67лв., а начислената от дружеството амортизация е 1818,34лв. Според органите по приходите годишната норма на
амортизация е 10 % или
661,67лв./6616,67*10%/, като на основание чл.54 ал.1 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат се признават
годишните данъчни амортизации , които за 2014г. са
661,67лв., а на основание
чл.54 ал.2 от същия закон счетоводните разходи за амортизации не се признават
за данъчни цели. Направен е извод, че при при определяне на данъчния финансов
резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със
счетоводните амортизации, независимо от това
дали отчитането им води до
намаляване на счетоводния финансов резултат за годината
на счетоводното им отчитане в размер
на 1813,34лв. за
2014г. Ревизиращите
са приели, че за останалите активи правилно е определена данъчна и счетоводна амортизация за 2014г. в размер
на 14014,86лв. Така за 2014г. ревизиращия
екип признал на основание
чл.54 ал.1 от ЗКПО 14676,53лв. годишна данъчна амортизация, а на основание чл.54 ал.2 от същия закон не е признал за данъчни цели, счетоводните разходи за амортизации. В РД е изложено, че при определяне на данъчния финансов
резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със
счетоводните амортизации, независимо от това
дали отчитането им води до
намаляване на счетоводния финансов резултат за годината
на счетоводното им отчитане в размер
на 15833,20лв.
За 2012г.
органите по приходите не са признали за данъчни цели и осчетоводения от
дружеството разход за изплатени лихви по наказателно постановление и със сумата
от 1355,53лв., като в РД е посочено, че
съгласно чл. 26 ал.6 от ЗКПО /изм. ДВ. бр.110
от 21 Декември 2007г. в сила до 31.12.2012г./ не се признават за данъчни цели
следните счетоводни разходи за начислени глоби, конфискации и други санкции за
нарушаване на нормативни актове, лихвите за просрочие на публични държавни или
общински задължения и така е направен извод, че със сумата от 1355,53лв. следва
да се увеличи финансовия резултат за 2012г.
В хода на ревизията
е установено, че дружеството е отчело на разход лихви по заем
както следва по години: за 2013г. – 7248 лв. и за 2014г.
– 5665,63 лв., като отчетените лихви на разход по години са за банков заем, по който гарант е едноличния
собственик на дружество и е свързано лице с дружеството по реда на ДОПК.
Органите по приходите са посочили, че на
основание чл.43 ал.1 от ЗКПО не се признават за данъчни цели в годината на
отчитането им разходите за лихви в размер, определен за текущата година по
следната формула: НРЛ = РЛ - ПЛ - 0,75 x ФРПЛ, където: НРЛ са непризнатите
разходи за лихви; РЛ са разходите за лихви, определени по реда на ал.3; ПЛ е
общият размер на приходите от лихви;
ФРПЛ е счетоводният финансов
резултат преди всички разходи и приходи от лихви. Така за 2013г. не
са признати за данъчни
цели НРЛ =7248,00-0-0,75*0 = 7248,00лв. Пак в тази връзка органите по
приходите са посочили, че на основание чл. 3 ал.2 от
ЗКПО непризнатите
по ал. 1 разходи за лихви
се признават за данъчни цели
през следващите 5 години до изчерпването
им в размер, определен за текущата
година по следната формула: ПРЛ = 0,75 x ФРПЛ
+ ПЛ - РЛ, където:ПРЛ са признатите разходи за лихви; ФРПЛ е счетоводният финансов резултат преди всички разходи
и приходи от лихви; ПЛ е общият размер на
приходите от лихви; РЛ са разходите за
лихви, определени по реда на
ал.3 за текущата година.Така е изчислено за 2014г.
ПРЛ = 0.75*14430,43+0-5665,63= 5157,19 лв. в намаление
на финансовия резултат за 2014г.
С
оглед констатираното в хода на ревизията, органите по приходите са установили данъчния финансов резултат и корпоративен данък за 2012г., 2013г. и 2014г., подробно
изложено в табличен вид в РД.
С решение Директора на дирекция ОДОП – Пловдив е потвърдил РА в
обжалваната част за допълнително установения
корпоративен данък за 2012 г., 2013 г. и 2014 г. съответно
в размер на 147,54 лв., 1 853,38 лв. и 2 819,58 лв., ведно с начислените
лихви, като изцяло е възприел изводите на органите по
приходите.
В хода на съдебното
производство е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, изготвена вещото
лице П.К., заключението по която съдът кредитира като компетентно изготвено и
неоспорено от страните. По точка едно от заключението в табличен вид са описани
издадените от „СТАРКОМ“ ООД на жалбоподателя фактури, а по точка две в табличен
вид са систематизирани прегледаните от експерта пътни листове, които се
съпоставят с първичните счетоводни документи за покупка на гориво от доставчик
„СТАРКОМ“ ООД. Вещото лице е направило съпоставка на закупеното гориво от
доставчик „СТАРКОМ“ ООД с изминати километри, маршрути и изписано гориво за
дейността на дружеството по съответните дати на оспорените фактури, като
придобитото и разходвано количеството гориво в литри е изчислено, както следва:
за 2012г. – 531,64 литра придобито и 6980,95 литра разходвано; за 2013г. –
9484,93 литра придобито и 9840,41 литра разходвано; за 2014г. – 11853,89 литра
придобито и 33139,52 литра разходвано.
По делото е изготвено и
допълнително заключение по допуснатата съдебно-счетоводна екзпертиза, което
съдът кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните. Вещото
лице в табличен вид е изложило, кои от оспорените фактури издадени от „СТАРКОМ“
ООД, присъстват в дневниците за продажби на дружеството продавач, като е
посочено за кой месец е отразена всяка фактура в дневник продажби на „СТАРКОМ“
ООД и номер на ред в дневника. От таблицата в допълнителното заключение става
ясно, че само една от спорните фактури не е отразена в дневниците за продажби
на дружеството продавач, а именно фактура 2412 от 01.01.2014г. на стойност
742,92 лв. и ДДС 148,58 лв.
От трето неучастващо по делото
лице - „СТОРКОМ“ ООД са представени дневници за продажби и справки декларации
към тях и справки за счетоводното отразяване по дебита на сметка 501 и сметка
4532.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав
намира следното от правна страна:
Между страните не е спорно, че основната търговска дейност която
развива ревизираното дружество “Злати-
Транс“ ЕООД е товарен автомобилен транспорт.
Спорът
е относно увеличения счетоводен финансов резултат за 2012г., 2013г. и 2014 г.
по реда на чл. 26, т. 1 от ЗКПО, и по-конкретно относно отчетените от дружеството
жалбоподател разходи за гориво по фактури подробно описани в РД издадени от
„СТОРКОМ“ ООД. Що се касае до извършените други увеличения на декларирания
счетоводен финансов резултат за 2012г., 2013г. и 2014г., жалбоподателят не е
изложил конкретни възражения и не е ангажирал доказателства, поради което съдът
намира за ненужно тяхното обсъждане.
Съгласно чл.26 т.1 от ЗКПО не се
признават за данъчни цели разходи, несвързани с дейността. Според чл.10, ал.1
от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално
обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за
счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция, а според ал.2 счетоводен
разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ
липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при условие
че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.
В
случая спорните фактури са придружени с множество фискални касови бележки от ЕКАФП, като прави впечатление, че касовите бележки са на малки стойности и
по-голямата част от тях са от
една и съща дата с разминаване във времето на
издаване с няколко минути, и дори и с няколко секунди.
Така
например към фактура № 1884/16.10.2012 г. (на лист 417 по делото), издадена от „СТОРКОМ“ ООД с предмет на сделката дизелово
гориво 531,64 литра в размер на 1 143,08 лв., са прикрепени 45 бр. фискални касови бележки от ЕКАФП (лист 418-423), от които е видно, че повечето са за
закупени 7,75 литра, 9,69литра, 11,63 литра и 15,5 литра, съответно за сумите
от 20лв., 25лв., 30лв. и 39,99лв. Констатира се и че от 16.10.2012г. например часовете
на издаване на касовите бележки са следните: 07:16:44, 07:30:58, 08:21:50,
08:21:54, 08:22:06, 08:59:08, 08:59:12 и т.н. Съдът намира, че е лишено от
всякаква икономическа и житейска логика, товарни автомобили (каквито се
установи по делото са притежаваните от жалбоподателя превозни средства) да
зареждат през няколко секунди или минути, малки количества гориво. Още повече,
че не става ясно кой точно автомобил е бил зареждан. Като в тази връзка следва
да се отбележи и че видно от описаните в приетата по делото ССЕ 24 броя пътни
листове за 2012г. (лист 60- 72), изминати километри посочено в тях са между
80-1775км., като изразходваните литри гориво са между 32 - 834,28л.
Във
връзка с възражението на жалбоподателя, че
пътните листове са с описан маршрут, който е от град Хасково до
Свиленград и минава през град Харманли, следва да се отбележи, че за 2012г. в
действителност маршрутите по пътните листове са Хасково – Свиленград, Хасково-
Чернодъб – Свиленград, Хасково – Харманли – Хасково, но от така посочените
пътните листове се установява, че курсовете са извършени в периода 13.01.2012г.
– 09.10.2012г., а всички приложени касови бележки за зареждано гориво по които
е издадена процесната фактура за 2012г. са от 15-16.10.2012г., т.е. след
извършване на превозите.
Аналогично
е положението и с процесните фактури от 2013г. и 2014г., като в допълнение
следва да се отбележи, че видно от приложените по делото пътни листове има и
маршрути, които не минават през гр.Харманли, като например: Стара Загора –
Хасково, Велинград – Хасково, Хасково- Добрич, Хасково- Съединение, Хасково –
Пещера, Хасково- Манастир. Във връзка с това следва да се отбележи, че дори не
са изложени твърдения, че горивото е зареждано с други автомобили или, че е
съхранявано от дружеството жалбоподател. Поради което, съдът намира за
абсолютно неоснователно възражението, че пътните листове са с описан маршрут,
който минава през град Харманли.
Звучи
нелогично, товарен автомобил, да измине 40 км. в посока изток, разстоянието от
гр.Хасково (където дружеството жалбоподател ползва гаражна площ и където се местонахождават товарните композиции, собственост на дружеството) до гр.Харманли, за да зареди гориво и да извърши превоз от гр.Хасково до
с.Манастир, което разстояние е 8,85км. и е южно от гр.Хасково.
За
пълнота съдът ще даде няколко примера и за 2013г. и 2014г.:
Към фактура № 2047/14.02.2013 г. (на лист 423 по делото), издадена от „СТОРКОМ“ ООД с предмет на сделката дизелово
гориво общо 81,12
литра в размер на 166,63 лв.,
са прикрепени
3 бр. фискални касови бележки от ЕКАФП, от които е видно, че са за закупени по 20,4л. и
20,16л., с дата на издаване 11.02.2013г. и 14.02.2013г., като двете касови
бележки от 14.02.2013г. са с часове на издаване 13:36:14 и 13:53:12, т.е. в
интервал от около 17 минути. Видно от от описаните в приетата по делото ССЕ 4
броя пътни листове за месец февруари 2013г., изминатите километри посочени в
тях са между 270-719,5 км., като разходваните литри гориво са между 99,9 - 266,22л. Т.е. очевидно това зареждане е
крайно недостатъчно за извършване на който и да било от тези превоза, посочени
в пътните листове за месец февруари 2013г.
Във връзка с
извършените разходи за гориво за месец май 2014г. по делото са приложени два
броя фактури, а именно № 2558 от 19.05.2014г. (лист 553)
и № 2559 от 24.05.2014г. (лист 554).
Отново видно от приложените към фактурите касови бележки, че е закупувано
дизелово гориво е в малки количества в кратки интервали от време. Така например
с дата 24.05.2014г. на лист 556-558 по делото са приложени 24 броя касови
бележки, 18 от които са за 8,4литра дизелово гориво. Отново прави впечатление,
че същите са издавани през кратки интервали от време – няколко минути и дори и
секунди. Не се установява по делото на тази дата 24.05.2014г. да е извършван
превоз от дружесвтото жалбоподател, като в изготвената по делото ССЕ са описани
пътни листове от 26.05.2014г. и 29.05.2016г., първият с посочени 459 изминати
километра и 183,6 литра разходвано гориво, а вторият съответно с 333 км. и
133,2 литра. Т.е. процесните фактури не могат да бъдат обвързани с конкретни
маршрути и изминати километри.
Констатирана е разлика от
вещото лице, при съпоставка на закупеното гориво от доставчик „СТАРКОМ“ ООД с
изминати километри, маршрути и изписано гориво за дейността на дружеството по
съответните дати на оспорените фактури, като придобитото и разходвано
количеството гориво в литри е изчислено, както следва: за 2012г. – 531,64 литра
придобито и 6980,95 литра разходвано; за 2013г. – 9484,93 литра придобито и
9840,41 литра разходвано; за 2014г. – 11853,89 литра придобито и 33139,52 литра
разходвано.
Ето
защо, правилно ревизиращият орган
е приел, че въпросните разходи за горива не могат
да се приемат
като разходи, свързани с дейността на дружеството,
и правилно не е
признал същите за данъчни цели
по реда на
ЗКПО.
Що се
отнася до констатираното от вещото лице с изготвеното допълнително заключение по допуснатата съдебно-счетоводна екзпертиза, а
именно, че вскички от процесните фактури с изключение на една са отразени в дневниците за продажби
на дружеството продавач, следва да се отбележи, че няма спор по делото, че
процесните количества горива са закупени от „СТАРКОМ“ ООД, но с оглед изложените по-горе
констатации, не може да се приеме, че са реално използвани за дейността на
дружеството жалбоподател.
Ето защо съдът
счита за правилен извода, че разходите за гориво не са свързани с извършваната
от дружеството жалбоподател дейност, и правилно органите по приходите са преобразували финансовият резултат на дружеството за
2012г., 2013г. и 2014г. в посока
увеличение.
С оглед на всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
Предвид
изхода на спора и на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, искането на ответната
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно.
Възнаграждението следва да бъде определено по реда на чл.8, ал.1, т.3 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в размер на 651,35 лева с оглед материалния интерес.
Водим от
гореизложеното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на “*********“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.*********,
обл.Стара Загора, чрез управителя С.А.С., против
Ревизионен акт № Р-16002417004646-091-001 от 30.01.2018год. издаден от органи
по приходите при ТД на НАП-Пловдив, в частта потвърдена с Решение № 155 от 23.03.2018год.
на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”
-гр.Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите, относно
допълнително установения
корпоративен данък за 2012 г., 2013 г. и 2014 г. съответно
в размер на 147,54 лв., 1 853,38 лв. и 2 819,58 лв., ведно с начислените
лихви, съответно в размер на 72,47 лв., 722,06 лв. и 811,97 лв.
ОСЪЖДА “*********“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление с.*********, обл.Стара
Загора да заплати на Дирекция “Обжалване
и управление на изпълнението” гр. Пловдив при Централно управление на
Национална агенция за приходите, сумата от 651,35 лв. (шестотин петдесет и един
лев и тридесет и пет ст.) юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: