Решение по дело №340/2018 на Окръжен съд - Ловеч

Р Е Ш Е Н И Е    №

 

гр. Ловеч, 02.11.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ловешкият окръжен съд, в публично заседание на втори октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. АНАСТАСОВ

 

ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

КРИСТИАН ГЮРЧЕВ

 

при секретаря Даниела Кирова, като разгледа докладваното от съдия Пенов в.гр.д. № 340 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.

 

С решение № 168/15.06.2018 г., постановено по гр.д. № 875/2016 г. на РС – Троян, е прието за установено по предявения от Х.П.Н. против Ц.И.Ц. иск с правна квалификация чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, че към момента на кооперирането му в ТКЗС през 1955-56 година, Х. П. Д. (наследодателката на ищцата), починала на 15.03.1999г., е била собственик на: НИВА от 2.500 дка, шеста категория, находяща се в землището на с.Орешак, Община Троян, Ловешка област в местността „Лозанска лъка” при граници: н-ци на В. И. Г., път, К. Т., дол, Н. М., М. И. Л., от която нива 1859 м² попадат в поземлен имот № 53707.45.2 по кадастралната карта на с.Орешак, целият с площ от 2070 м² при съседи: имот № 53707.45.4 № 53707.45.89, №53707.45.90, № 53707.45.7, № 53707.45.6, № 53707.45.3, № 53707.44.1, № 53707.45.115, заключен между букви А,Б,В,Г,Д,А на комбинирана скица – Приложение 1, изготвена от вещото лице инж.М.Ч., приобщена на л.328 от делото и подписана от съда, която представлява неразделна част от решението. С решението съдът е отменил на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 86, том.V, рег.№ 6862 по нот.дело № 735/2008г. на нотариус Д. Кънчевски, с район на действие РС-Троян, в частта по т. 1, с която ответницата и нейната праводателка са признати за собственици по наследяване и реституция по ЗСПЗЗ върху нива, пета категория, с площ от 2,070 дка, представляваща имот с идентификатор № 045002 в землището на с. Орешак, находящ се в местността „Лозанска лъка“, при граници и съседи: имот с № 045003, имот № 045006, имот № 045086, имот с № 045004 и имот с № 000137. Съдът се произнесъл и по отговорността за разноските, като осъдил Ц.И.Ц. да заплати на Х.П.Н. сумата от 1265.98 лв.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от Ц.И.Ц., в която са направени оплаквания за недопустимост, а при евентуалност и за неправилност на атакувания съдебен акт. Недопустимостта на решението се основава на доводи за липса на правен интерес от завеждане на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ относно конкретния недвижим имот. Оплакванията за неправилност се свеждат до необоснованост и противоречие с материалния закон. Във въззивната жалба е направено искане за обезсилване на обжалваното решение и прекратяване на производството, респ. за неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове, като е направено искане и за присъждане на разноските за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемата е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който се излагат съображения за правилност на атакувания съдебен акт и е направено искане за потвърждаването му и за присъждане на разноските за въззивното производство.

Въззивникът взема участие в съдебното заседание чрез процесуалния представител по пълномощие адв. В.А., който поддържа жалбата, излага съображения за нейната основателност, акцентувайки на както на наведените доводи за недопустимост, респ. за неправилност на атакувания съдебен акт. Същият моли за обезсилване на обжалваното решение и прекратяване на делото, а при евентуалност - за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск, както и за присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. В представени по делото писмени бележки доразвива доводите за недопустимост и неоснователност на атакувания съдебен акт.

Въззиваемата взема участие в съдебното заседание чрез процесуалния представител по пълномощие адв. С.С., която оспорва въззивната жалба и по двете опалвания (за недопустимост и неправилност), излага съображения допустимост и правилност на обжалваното решение и моли за неговото потвърждаване и за присъждане на разноските по делото. В представени по делото писмени бележки доразвива съображенията си за неоснователност на въззивната жалба.

Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно. Извършвайки проверка за неговата допустимост в обхвата по чл. 269 ГПК, съдът намира същото за допустимо по следните съображения:

Районният съд е уважил предявеният от Х.П.Н. против Ц.И.Ц. иск с правна квалификация чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, приемайки за установено, че към момента на кооперирането му в ТКЗС през 1955-56 година, Х. П. Д. (наследодателката на ищцата) е била собственик на Нива с площ от 2.500 дка, находяща се в землището на с. Орешак, Община Троян, в местността „Лозанска лъка” при граници: н-ци на В. И. Г., път, К. Т., дол, Н. М., М. И. Л., от която нива 1859 м², заключена между букви А,Б,В,Г,Д, А на комбинирана скица (л. 328 от гр.д. № 875/2016 г. на РС – Троян, попадат в поземлен имот с идентификатор 53707.45.2 по кадастралната карта на с. Орешак, целият с площ от 2070 м². Този предмет е очертан с исковата молба, поради което решението е постановено в съответствие с характера и обема на търсената защита.

В исковата молба се поддържа, че приживе наследодателят на ищцата е придобил имота чрез покупко-продажба (две сделки от 1928 г.), че имотът бил заявен за възстановяване и е възстановен с решение № 7883/04.04.1994 г. на Поземлена комисия Троян и че част от имота (1859 м²) попада в поземлен имот с идентификатор 53707.45.2, с площ от 2070 м², възстановен на ответницата с решение № 4037/09.05.2008 г., като имот № 045002. При тези твърдения между страните е налице спор за местоположението на границите на двата имота, от които на ответниците е нанесен в картата, а на ищцата не е, именно поради поддържаното застъпване в площта от процесните 1859 м². Не само когато от различни лица се претендира възстановяване на собствеността върху едни и същи имоти към момента на включването им в ТКЗС, но и когато спорът е за точното местоположение на подлежащите на възстановяване земеделски земи по КВС, спорът следва да се реши по общия исков ред (чл. 26, ал. 14 ППЗСПЗЗ), който в случая се явява този, по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Така е прието и в решението по гр.д. № 2093/2015 г. на ВКС, I г.о. (и цитираната в него практика), постановено между същите страни, с което обжалваният акт на въззивната инстанция е обезсилен в частта по предявения от Х.П.Н. против Ц.И.Ц. иск с правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР, а производството по същия иск е прекратено.

Съдът не споделя доводите на въззивника за недопустимост на обжалваното решение, поради липса на правен интерес от водене на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Първият от тях се основава на извод за липса висящо административно производство по възстановяване на процесния земеделски имот, поради липса на заявление за възстановяване по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, подадено от ищцата или нейната наследодателка в установените за това срокове. Със заявление вх. № 876/26.02.1992 г. Х. П. Д., чрез представителя Х.П. Д., е поискала възстановяване на деветнадесет имота, в землището на с. Орешак, сред които и нива в местност Бежлишко с площ от 2,5 дка (т. 4 от заявлението). Съществуващата подправка, която е несъмнена и очевидна, не разколебава извода на съда за заявяване на имота със същото заявление, в установения от закона срок. Тя е единствена и се отнася само до площта на този имот. Поправката е извършена при подаване на заявлението, иначе би се внесла както промяна в броя и поредицата на заявените имоти (19), така и корекция в сбора на техните площи (15,3 дка), а такива очевидно няма. Ако имотът по т. 4 от заявлението бе с площ от 3,9 дка, както се поддържа във въззивната жалба, то общата площ на заявената за възстановяване земя би била 16,9 дка, а не 15,3 дка, какъвто размер е изписан в заявлението без подправки. Ето защо съдът приема, че имотът е бил заявен за възстановяване и с оглед подаденото заявление е налице административно производство по възстановяването му. По подаденото заявление е постановено решение № 7883 от 04.04.1994 г. на Поземлена комисия гр. Троян, с което са възстановени шестнадесет земеделски земи, вместо деветнадесет, колкото са по заявлението, като в него не е посочена процесната нива в местност Бежлишко с площ от 2,5 дка (т. 4 от заявлението). Тази нива е означена по т. 4 в другото решение, чиято нищожност се релевира от ответника, имащо същият номер и дата (№ 7883 от 04.04.1994 г.), но издадено от общинска служба по земеделие и гори (не поземлена комисия), като в него броят на възстановените имоти е деветнадесет и съответства на този по заявлението. Съдът приема, че с решението на ОСЗГ е допълнено решението на поземлената комисия, с което са възстановени земеделски земи в по-малък брой от заявените, без да е постановен изричен отказ (в него или в друг административен акт) за останалите три имота по заявлението. Такова допълване е в съответствие със закона, доколкото по ЗСПЗЗ не е предвидено обжалване на мълчалив отказ на административния орган, за когото не е установен срок за произнасяне по заявлението, с изключение в хипотезата на чл. 15а ППЗСПЗЗ, която не е относима към случая. При тази постановка на закона молбата на Х.П. Д. се явява искане за допълване на решението на поземлената комисия с трите имота, за които вече е било поискано възстановяване със заявление вх. № 876/26.02.1992 г. Изводът за допълващия характер на решението на ОСЗГ не се разколебава и от различния състав на двете решения, което се обяснява с това, че те са постановени от административни органи с различно наименование и състав (вкл. персонален), действали през различно време – поземлена комисия до, респ. общинска служба по земеделие след влизане в сила на ЗИД ЗСПЗЗ Обн., ДВ. бр. 99/2002 г. В този смисъл неоснователен се явява и следващият довод за недопустимост на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, основан на извод за нищожност на решение на общинска служба по земеделие и гори № 7883 от 04.04.1994 г., поради издаването (подписването) му от незаконен състав, имащо невярна дата и съдържание. Всъщност доводите за нищожност на решението за възстановяване на земеделската земя би следвало да се разглеждат при спор относно правото на собственост към настоящ момент, когато една от страните се позовава на реституцията като придобивно основание, а не при спор за принадлежността на правото към минал момент, както е при иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, в който случай за допустимостта му е от значение наличието на висящо административно производство или възможност за образуване на такова. Този извод за допустимостта на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е в съответствие и с практиката на Върховния касационен съд, намерила израз в Решение № 402/13.02.2012 г., по гр.д. № 1395/2010 г., I г.о. и цитираните там съдебни актове, на която се прави позоваване от ответника. Съдът изложи по-горе съображения защо има подадено заявление за възстановяване, вкл. и за процесната нива в местност Бежлишко с площ от 2,5 дка (т. 4 от заявлението). В тази връзка не би могло да се сподели и разбирането за недопустимост на иска по чл. 14, ал.. 4 ЗСПЗЗ, доколкото решението за възстановяване на имота, на което се позовава ищцата (№ 7883 от 04.04.1994 г. на ОСЗГ Троян), не било окончателно и към него нямало приложена скица. Следва да се припомни, че окончателното решение за възстановяване на собствеността върху земеделската земя е една от останалите три възможни хипотези (висящо административно производство по чл. 14, ал. 1-3 ЗСПЗЗ, възможност за образуване на такова или окончателно решение за обезщетяване съгласно чл. 10б ЗСПЗЗ), при които също е налице правен интерес от предявяване на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ (ТР-1-97-ОСГК, т. 2 мотиви). Ето защо дори да се приеме, че заради липса на скица, решението не е окончателно, от това следва извод за висящо административно производство по чл. 14, ал. 1-3 ЗСПЗЗ, при което също е налице правен интерес от водене на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. И не на последно място, искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е допустим не само защото административното производство по чл. 14, ал. 1-3 ЗСПЗЗ е започнало в срока по чл. 11 от същия закон, но и защото то е приключило с позитивно за заявителя решение на административния орган, а не влязъл в сила отказ за възстановяване (ТР-1-97-ОСГК, т. 2 мотиви).

Предвид извода за допустимост на обжалваното съдебно решение, съдът следва да провери неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).

Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От удостоверение за наследници изх. № ГС-05-172/2610.2016 г. на Община Троян се установява, че П. Д. М. е починал на 01.10.1931 г. и оставил за наследник по закон Х. П. Д. - негова дъщеря, починала на 15.03.1999 г. От същото удостоверение се установява, че Х. П. Д. е имала един син - П. Х. Д., който е починал на 09.03.1990 г. и оставил за наследник по закон ищцата Х.П.Н.. Х. П. Д. е имала съпруг - Х. Д. Д., който починал на 28.06.1980 г. (удостоверение № 592/21.02.1992 г. на Кметство Орешак– л. 8 от в.гр. д. 110/2006 г. ОС Ловеч).

Установява се от приетото по делото копие на преписка на ОСЗ Троян, че като наследник на П. Д. М., Х. П. Д., чрез представителя Х.П. Д. (ищцата), подала заявление вх. № 876/26.02.1992 г., с което поискала възстановяване на деветнадесет имота, в землището на с. Орешак, сред които нива в местност Бежлишко с площ от 2,5 дка (т. 4 от заявлението). Като документи, удостоверяващи правото на собственост върху същата земеделска земя, в заявлението са посочени нотариален акт № 146, том ІV, дело № 761/1928 г. и нотариален акт № 150, том ІV, дело № 765/1928 г. С решение № 7883 от 04.04.1994 г. на Поземлена комисия гр. Троян на Х. П. Д. е възстановено правото на собственост върху шестнадесет земеделски земи, а не върху деветнадесет колкото са по заявлението, като сред възстановените не е нивата в местност Бежлишко с площ от 2,5 дка (т. 4 от заявлението). С молба от Х.П. Д. (ищцата) е поискано имотите по т. 1, 4 и 5 от заявлението да бъдат включени в решение № 7883 от 04.04.1994 г. на ПК Троян. Молбата е уважена, което се установява от решение № 7883 от 04.04.1994 г. на Общинска служба по земеделие и гори гр. Троян, в което са означени всички имоти с поредността им по заявлението.

От приетото по делото копие на преписка вх. № 1163/1992 г. на ОСЗ Троян се установява, че като наследник на И. И. П. (К.) И. П. П. подал заявление вх. № 1163/22.05.1992 г., с което поискал възстановяване на единадесет имота, в землището на с. Орешак, сред които нива в местност Лозанска лъка с площ от 1,1 дка (т. 4 от заявлението). Като документ, удостоверяващи правото на собственост върху същата земеделска земя, в заявлението е посочен нотариален акт № 129, том І, дело № 83/1932 г. С решение № 4037 от 11.08.1993 г. на Поземлена комисия гр. Троян на наследниците на И. И. П. (К.) е възстановено правото на собственост върху всичките единадесет земеделски по заявлението. Един от тези наследници е ответникът Ц.И.Ц., което се установява от удостоверение № 4/27.06.2007 г. на Община Троян (л. 63 от гр. д. 476/2010 г. РС Троян). По същата преписка е издадено и решение № 4037 от 09.05.2008 г. на Общинска служба по земеделие и гори гр. Троян (л. 62 от гр. д. 476/2010 г. РС Троян), с което на наследниците И. И. П. се възстановяват пет земеделски имота в землището на с. Орешак, сред които поземлен имот с № 045002, с площ от 2070 дка, находящ се в местността Лозанска лъка. Въз основа на това решение е издаден констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 86, том.V, рег.№ 6862 по нот.дело № 735/2008г. на нотариус Д. Кънчевски.

От нотариален акт № 146, том ІV, дело № 761/1928 г., посочен в заявление за възстановяване вх. № 876/26.02.1992 г. като доказателство за собственост върху нивата в местността Бежлишко с площ от 2,5 дка, се установява, че на 16.11.1928 г. П. Д. М. е закупил от К. Н. Г. ¹/₃ част от нива в местността „Беглишкото“ цялата от 1 декар и 4 ара при съседи: В. И. Г., К. Т., В. П. и дол. Видно от нотариален акт № 150, том ІV, дело № 765/1928 г. (посочен и той в заявление вх. № 876/26.02.1992 г. като доказателство за възстановяване на тази нива), в същия ден (16.11.1928 г.) П. Д. М. е закупил от Н. М. Г. следните имоти в землището на с. Орешак: 1) ³/₄ част от нива в местността „Беглишкото“ цялата от 1,1 декара при съседи: М. И. Л., Н. М. (продавача), К. Т. и дол; 2) ²/₃ част от нива в местността „Беглишкото“ цялата от 1 декар и 4 ара при съседи: В. И. Г., К. Т., В. П. и дол. С договор за продажба на недвижим имот от 16.11.1928 г. П. Д. М. е закупил от Н. М. Г. ¹/₄ част от нива в местността „Беглишкото“ при съседи: М. И. Л., от две страни купувача и дол. В последния договор подписът за продавач е изписан от Н. М. Г., а подписът за купувач е изписан от П. Д. М., което се установява от заключението на графическата експертиза по гр.д. № 875/2016 г. на РС – Троян, което съдът приема, като пълно и научно обосновано.

От показанията на свидетелите Х. Д. (84г.), М. Д. (89г.), а отчасти и на свидетелите Е. Д. (65 г.) и И. Д. (66 г.), разпитани от първоинстанционния съд при огледа на място, се установява, че в с. Орешак ТКЗС е образувано в средата на 50-те години на миналия век, че дотогава процесният недвижим имот е бил на наследодателите на ищцата (Х. и съпруга ѝ Х.), които го работели като нива и садели в него различни култури (картофи и царевица), а след това част от имота била превърната в овощна градина. В този смисъл показанията кореспондират с удостоверение № 787/29.092004 г. на Кметство с. Орешак, от което се установява, че по партида № 635, стр. 716 от емлячния регистър за 1936/1947 г. на името на Х. Х. Д. са записани поредица от земеделски земи, сред които Нива с площ от 2,5 дка и Бахчия с площ от 0,1 дка и двете в местността Беглишкото. След образуване на ТКЗС имотът продължил да се ползва от същите наследодатели на ищцата. От показанията на свидетелите се установяват две трайни граници на имота – на изток - дувар (каменна ограда) и на юг – дол, както от запад (югозапад) границата е Х. Г., а от север – коларски път. Установява се, че имотите на братята П. (родственици на ответницата) се намират на запад от мястото, обект на огледа, през други три имота.

От заключенията на съдебно техническите експертизи, изготвени по гр. д. № 648/2016 г. на РС – Троян (първото от инж. Костадинов, а второто и допълнителното към него от инж. Ч.), които съдът приема, като пълни и научно обосновани, се установява идентичност между имотите по двата нотариални акта от 16.11.1928 г. (№ 146/1928 и № 150/1928 г.) и договора за продажба на недвижим имот от същата дата с имота по т. 4 от заявление вх. № 876/26.02.1992 г. (Нива от 2.500 дка) и с площта от 1859 м², попадаща в поземлен имот № 53707.45.2 по кадастралната карта на с. Орешак, целият от 2070 м². Установява се от заключенията, че двата имота по нотариалните актове и договора от 16.11.1928 г. са съседни и че общата им площ е 2,5 дка, която приблизително съответства на сбора от двете площи - 1859 м², попадаща в поземлен имот № 53707.45.2 (предмет на спора между страните) и 749 м², попадаща в поземлен имот № 53707.45.131 (бивш № 53707.45.3, предмет на спор по други граждански дела). Налице е съвпадение и на границите на имот 045084, в конфигурацията по скица-проект (л. 20 от гр. д. № 875/2016 г. на РС Троян) с тези, означени по нотариалните актове и договора от 16.11.1928 г. - дол, Х. Г. (Г.), В. П. (П.) и К. Т.. Границата дол, посочена както в документите от 1928 г., така и в решение № 7883 от 04.04.1994 г. за възстановяване на имота (по преписката на наследодателката на ищцата), е трайна и съществуваща понастоящем на терена. Границата дувар също е трайна и се удостоверява при огледа и в показанията на свидетелите като източна такава. В документите от 1928 г. дуварът не е означен, защото отвъд него се намира друг имот, чиито собственик се посочва граница на имота (каквато е утвърдилата се практиката по индивидуализиране на имотите чрез имената на съседите). Няма спор и за съвпадението на другите граници, които в старите документи от 1928 г. са означени с имената на собствениците на съседните имоти, докато в съвременните титули някои от съседните имоти са означени и като принадлежащи на съответна фамилия или на наследниците от съответния род, което отразява зачетено от администрацията наследяване. На запад от процесния имот се намира имота на Х. Г. (свидетелите М. Д. и Х. Д.), за когото се установява, че се родее с В. Г. (Х. Д.), който е посочен като съсед на имота по нотариалните актове. Границата В. П. по нотариалните актове от 1928 г. съответства на част от западната граница на процесния имот. Установява се от заключението (в.л. Ч.), че имотите на рода П. са обхванати от регулацията на селото по плана от 1975 г., в какъвто смисъл са показанията на от свидетелите, и че част от тях с пл. № 74, 75 и 77 граничат със спорния имот, с оглед на което се идентифицира и другата граница по документите от 1928 г. Северната граница на имота, която понастоящем е асфалтиран път, не е означена в нотариалните атове от 1928 г., защото тогава такъв не е имало. От показанията на свидетелите се установява, че пътят в този му вид (насипан и асфалтиран) е възникнал по-късно, след направата на каменен мост през съществуващия брод, и до тогава на негово място е съществувал само коларски път. Освен това, имотът на свидетеля Х. Д. се намира срещу процесния имот, през пътя от северната му страна и бащата на свидетелят го е закупил от Т. К., който е син на К. Т. (св. Х. и М. Д.). С оглед на това и доколкото коларският път е бил образуван фактически единствено от преминаването по него, а не нарочно изпълнен, както впоследствие се случва, съдът приема, че имотът на свидетеля Х. Д. (през пътя от север) се явява границата К. Т., посочена в нотариалните атове от 1928 г. При това съвпадение на границите и площта съдът приема, че е налице идентичност между имотите по двата нотариални акта и договора от 1928 г. (от една страна) и процесния имот - площта от 1859 м², попадаща в поземлен имот № 53707.45.2 по кадастралната карта на с. Орешак, съставляваща част от имот 045084, в конфигурацията по скица-проект (л. 20 от гр. д. №875/2016 г. на РС Троян), възстановен с решение № 7883 от 04.04.1994 г. на ОСЗГ.

От заключението се установява, че местностите Беглиш и Беглишкото са подместности на местността Лозанска лъка. Макар да не съществуват писмени доказателства за окрупняване на местности, от представените документи, съобразени и от експертите при изготвяне на заключението, се установява, че заявените за възстановяване имоти в местностите Беглиш и Беглишкото са реституирани в местността Лозанска лъка.

Не се установява идентичност по площ и граници между процесния имот с някои от имотите по заявление за възстановяване с вх. № 1163/22.05.1992 г. и първичното решение с № 4037/11.08.1993 г. по преписката на наследниците на И. И. П., сред които е и ответницата. Единствено е налице съвпадение по местност на имота по т. 4 от заявлението, който макар да се намира в местността Лозанска лъка, е с площ от 1,1 дка, която значително се различава от тази, на целия имот по скица-проект (л. 20 от гр. д. №875/2016 г. на РС Троян) и на спорната площ - 1859 м².

При така установените факти настоящата инстанция прави следните правни изводи:

Предявеният от Х.П.Н. против Ц.И.Ц. иск с правна квалификация чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е основателен.

Установените по делото факти очертават неговото основание, заявено с исковата молба – към момента на образуване на ТКЗС през 1955-56 година Х. П. Д. (наследодателката на ищцата) е била собственик на Нива с площ от 2.500 дка, находяща се в землището на с. Орешак, Община Троян, в местността „Лозанска лъка” при граници: н-ци на В. И. Г., път, К. Т., дол, Н. М., М. И. Л.. Приживе нейният баща П. Д. М. придобил част от имота по силата на двете сделки, извършени с нотариалните актове от 1928 г. (чл. 217 ЗЗД отм.). За останалата част от имота, предмет на договора за покупко-продажба от 1928 г., П. Д. М. не е придобил правото на собственост, защото сделката е извършена в обикновена писмена форма. Същият договор, обаче е поставил началото на придобивна давност по чл. 34 от Закона за давността (отм.), която е двадесет години. След смъртта на П. Д. М. (01.10.1931 г.) дъщеря му Х. П. Д. (бабата на ищцата) продължила да владее имота, обработвайки го със своя съпруг до включването му в ТКЗС през 1955-56 година. По тези съображения съдът приема, че за част от имота, предмет на сделките по нотариалните актове от 1928 г., правото на собственост е придобито през 1913 г. по наследяване (чл. 21, ал. 3 ЗН отм.), а за останалата част, предмет на договора за покупко-продажба от 1928 г., правото на собственост е придобито през 1924 г. с двадесет годишна давност чл. 34 от Закона за давността (отм.). Това е отразено и по партида № 635, стр. 716 от емлячния регистър за 1936/1947 г. Следователно, към момента на образуване на ТКЗС през 1955-56 година, Х. П. Д. е била собственик на имота.

По делото се установи, че общата площ на този имот е около 2,5 дка и че част от нея (1859 м²), попада в поземлен имот № 53707.45.2 по кадастралната карта на с. Орешак, съставляваща част от имот 045084, в конфигурацията по скица-проект (л. 20 от гр. д. №875/2016 г. на РС Троян). Доколкото спорът между страните се концентрира относно правото на собственост върху тази част от имота, тя следва да се възстанови в полза на наследниците на Х. П. Д., а не на наследниците на И. И. П., сред които е и ответницата.

По тези съображения следва да се приеме, че към момента на кооперирането му в ТКЗС през 1955-56 година, Х. П. Д. (наследодателката на ищцата), починала на 15.03.1999г., е била собственик на: НИВА от 2.500 дка, шеста категория, находяща се в землището на с. Орешак, Община Троян, Ловешка област в местността „Лозанска лъка” при граници: н-ци на В. И. Г., път, К. Т., дол, Н. М., М. И. Л., от която нива 1859 м² попадат в поземлен имот № 53707.45.2 по кадастралната карта на с. Орешак, целият с площ от 2070 м². Така е прието и от първоинстанционния съд.

Несъмнено РС Троян е пропуснал да посочи в диспозитива придобивното основание на наследодателката на ищците, в какъвто смисъл е първото от наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност.

Съдът, обаче, е обсъдил в мотивите на решението кое е придобивното основание, приемайки го за установен и признавайки въз основа на него правото на собственост към минал момент. Този пропуск би могъл да се преодолее чрез т.нар. решителна сила на мотивите. Наличието му в случая не фатално от гледна точна внасяне безспорност в отношенията между страните, защото искът е уважен, а не отхвърлен, в който случай би се поставил въпроса за формиране силата на пресъдено нещо върху конкретното придобивно основание и възможността за повторно предявяване на същия иск на това придобивно основание.

Неоснователни са останалите оплаквания във въззивната жалба за неправилност на решението и неоснователност на исковата молба. Обосновавайки наличието на съответствие, съдът сподели извода на вещите лица за обединяване на местностите и приемайки практиката по възстановяване в местността Лозанска лъка на всички заявени имоти от местностите Беглиш и Беглишкото. Същественото в случая е изричното потвърждаване от свидетелите, че именно имотът, обект на огледа, е принадлежал на наследодателката на ищцата и нейния съпруг, които до образуване на ТКСЗ и след това са го работили. В тази връзка, неоснователно е и оплакването за липса на означена трайна граница в трите документа. Както се посочи, при съставяне на същите документи от 1928 г. коларският път е съществувал фактически единствено от преминаването по него, а не като нарочно изпълнено съоръжение, затова той не е бил означен документално като граница на имотите по трите сделки. Неоснователно е и оплакването за липса на посочена граница дувар (каменна ограда). Практиката от това време е по описание на имотите е с посочване имената на собствениците на съседните имоти, а не с вида границите, с които те са материализирани на терена. Изключението е когато имотът няма съседен такъв и то за онези граници, съставляващи трайни топографски елемент – дол, дере, река и др., както е в случая с границата от юг. Не може да се приеме за основателен и упрекът, че свидетелите не назовават с пълните им имена собствениците на съседните имоти, а ги назовават с фамилиите им. Очакването свидетелите да знаят или да помнят пълните имена съседите, при това от преди толкова години, не е реалистично. Всички свидетели посочват еднакво фамилиите, а някои и собствените имена на съседите на процесния имот, което е достатъчно за идентификацията му и за установяване идентичността му с тези по сделките от 1928 г. Неоснователно е и оплакването за липса на идентичност на имота по начин на трайно ползване. Начинът на трайно ползване на имота по онова време се възприемал като фактическо негово ползване, а не като юридическа характеристика, чрез която той би могло да се индивидуализира. Както и самите свидетели казват, до определен момент имотът се ползвал като нива, а след това част от него бил засаден с овошки. Съдът не споделя оплакването, според което установената от вещите лица идентичност е повлияна от всички експертизи по предишните дела. Изводът на експертите се основава на документалната идентификация на имотите (събраните по делото писмени доказателства), на непосредственото им възприятие за имота, изградено при огледа на място и на показанията на свидетелите, разпитани от съда при огледа на имота. В този смисъл към тях не би могло да се отправи упрек за непридържане към събраните по делото доказателствени средства.

Съдът не приема за основателно и оплакването за неправилно приложение на чл. 537, ал. 2 ГПК. Особеното при защитата с иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е, че правото на собственост се установява към минал момент. Въпреки това искът по чл. 14, ал. 4 ГПК е установителен и при уважаването му се признават права на собственост. В случая констативният нотариален акт е издаден въз основа на решение, с което е възстановено правото на собственост в полза на И. И. П., сред които е и ответницата, а при уважаване на иска, признатото право влиза в колизия с възстановеното такова. При спор за собственост, ако в полза на една от спорещите страни е бил издаден нотариален акт, то при разрешаването на спора съгласно чл. 431 ал. 2, пр. 3 от ГПК, издаденият охранителен акт подлежи на отмяна. При уважаване на предявения иск за собственост, нотариалният акт се отменя, дори и да не е било направено изрично искане за това (Решение № 176 от 14.02.2003 г. на ВКС по гр. д. № 797/2002 г., V г. о. и Решение № 469 от 18.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 873/2011 г., I г. о.).

Предвид гореизложеното, въззивната жалба се явява неоснователна по посочените в нея оплаквания (чл. 269 ГПК), а решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено, доколкото направените от настоящия състав изводи по основателността на предявения иск съвпадат с крайните такива на районния съд.

С оглед неоснователност на въззивната жалба и основателност на предявения иск на въззивника-ответник не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция. Такива се претендират от въззиваемата-ищец Х.П.Н., която е ангажирала доказателства за заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 300 лв., поради което последната сума следва да се присъди нейна в полза чрез осъждане заплащането ѝ от ответника Ц.И.Ц. (чл. 78, ал. 1 ГПК).

Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 168/15.06.2018 г., постановено по гр.д. № 875/2016 г. на РС – Троян.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ц.И.Ц., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Х.П.Н., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 300 лв., представляваща сторени във въззивното производство разноски .

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.