№ 167
гр. Варна , 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20213110201162 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба предявена от „ Ауто Гуми-Варна”ЕООД, представлявано от Димитър Борисов
Х. , против Наказателно Постановление № 552189- F 580746 / 18.12.2020г. на
Началника на Отдел „Оперативни дейности“-Варна при ТД - НАП гр.Варна, с което на
„ Ауто Гуми-Варна”ЕООД е наложена "Имуществена санкция" в размер на 600
лева на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС .
В жалбата се оспорва фактическата обстановка, като се сочи управителя на
дружеството е предал на касиера сумата от 1 088лв., предназначена за разплащания
по фактури, която обаче поради множество клиенти и натовареност в обекта, не е била
въведена във фискалното устройство.Навеждат се доводи и за това, че при прилагане
на санкционната норма на чл.185 ал.2 от ЗДДС не е посочено, че нарушението не е
довело до неотразяване на приходи.Направено е и искане случаят да бъде приет за
маловажен.Поради тези и други съображения се иска отмяна на постановлението, а в
условията на евентуалност намаляване на размера на наложеното наказание.
В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована , представлява се от
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.По същество адв. Г.Великова пледира за отмяна на
постановлението.
Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата и
1
моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно.Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата
страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 10.11.2020г. служители на ТД-НАП-Варна , един от които св.П.К., в
изпълнение на служебните си задължения извършили проверка в магазин –сервиз
„Голямата гума“, , намиращ се в гр.Варна, бул.” Сливница” 178 и стопанисван от „
Ауто Гуми-Варна” ЕООД.Първоначално на данъчните служители била извършена
услуга по смяна на гуми, която св.К. в 13,43ч. заплатил на касата в брой, но не му била
издадена касова бележка.Поради това, малко по-късно, в 13,49ч. данъчните служители
се върнали отново в обекта и обявили началото на проверката.Установило се, че в
обекта имало въведени два касови апарата.От изведените дневни отчети станало ясно,
че разчетената касова наличност в единия била 5 144лв., а във втория- 6 776. При
проверка на фактическата наличност обаче се установило, че при първото фискално
устройство тя е 6 232лв., от които 52 лв. била стойността на контролната покупка. Така
разликата между разчетената касова и фактическа наличност била в размер на 1 036лв.
и не била отразена в устройството.При второто фискално устройство имало съвпадение
между касовата и фактическата наличност. Данъчните служители отразили своите
констатации в протокол № 0431156, към който приложили иззетите дневни финансови
отчети и саморъчно изготвени описи на наличните парични средства.При приключване
на проверката възражения не били вписани.
Тъй като установената разлика между касовата и фактическата наличност не
била отразена по съответния начин и ред, на 25.11.2020г. св.К. съставил против „ Ауто
Гуми-Варна”ЕООД , акт за установяване на административно нарушение № F 580746.
В него било описано установеното нарушението, което било квалифицирано като
такова по чл.33 ал.1 от Наредба № Н 18 /13.12.2006г. на Министъра на финансите .
При предявяването на акта въз.Х. отразил, че има възражения.В срока по чл.44 ал.1 от
ЗАНН били депозирани и писмени възражения, в които били наведени доводи за
допуснати нарушения на процесуалните правила при описание на нарушението от
фактическа страна, както и , че на касиера е била предадена сумата от 1 088лв. за
плащания по фактури, които не била въведена във фискалното устройство поради
множеството клиенти в обекта. В заключение било формулирано искане случаят да
бъде приет за маловажен и да не бъде издавано наказателно постановление, а в
условията на евентуалност- да бъде наложено минимално наказание.
Въз основа на съставеният акт било издадено и атакуваното наказателно
2
постановление, в което административно-наказващият орган изцяло е възприел
описаната в него фактическа обстановка, както и правната квалификация на
нарушението- на чл.33 ал.1 от Наредба № Н 18 / 2006г. на Министъра на финансите ,
издадена от МФ във връзка с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС. За него, на основание чл.185
ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС наложил на „ Ауто Гуми-Варна”ЕООД наказание
“Имуществена санкция” в размер на 600 лв. Депозираните възражения били
разгледани и приети за неоснователни.
В хода на съдебното следствие съдът разпита П.К.-актосъставител, чиито
показания съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви.От тях се
установи, че проверката е била извършена след съответна резолюция, като
първоначално е била направена контролна покупка на услуга-смяна за гуми, при
заплащането на която не е бил издаден касов бон.Свидетелят посочи, че разликата
между касовата и фактическата наличност е била установена при съпоставка между
изведените дневни отчети на двете фискални устройство, въведени в експлоатация в
обекта, и физическото преброяване на паричните средства.
Съдът приобщи към доказателствата по делото представените от ю.к. А.
справка от регистър АНП на НАП и заповед за компетентност на наказващият орган,
които кредитира като относими към спора.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, приобщени в хода на
съдебното производство , от събраните в хода на съдебното следствие гласни и
писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 552189- F 580746 / 18.12.2020г. е издадено
от компетентен орган- от Началника на Отдел „Оперативни дейности“-Варна при ТД -
НАП гр.Варна , съгласно заповед № ЗЦУ –1149 /25.08.2020г. на Изпълнителния
директор на НАП. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира
защитата. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на
3
постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на
жалбоподателят , което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната
инстанция. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано. Поради това съдът намира, че в хода на
производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са
ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.
Въз основа на акта за нарушение е издадено обжалваното наказателно
постановление, като административно-наказващият орган е възприел изцяло
обстоятелствата, сочени в акта.Административно наказващият орган е квалифицирал
нарушението като такова по чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18 /2006 г. на Министъра на
финансите. Съгласно тази норма , извън случаите на продажби всяка промяна на
касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата)
на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно
изведени" суми. В настоящият казус безспорно е установено, че в проверения обект е
имало въведени в експлоатация две фискални устройства, които като модел, номер и
регистрация са описани в съставения констативен протокол. От фискално устройство
Dates DP-150 № 4170334 , в началото на проверката е бил изведен междинен отчет,
според който отразената касова наличност е била 5 144лв. От изготвения опис обаче се
установява, че фактическата наличност е в размер на 6 232лв., от която след като се
извади сумата от 52лв. за контролната покупка, се установява, че е с 1 036лв. повече от
касовата наличност. Тази разлика не е била отразена по предвидения ред във
фискалното устройство, като причините за това са ирелевантни за спора. В тази връзка
не биха могли да бъдат споделени твърденията в жалбата , за това, че управителят е
оставил сумата от 1 088лв. за плащания по фактури, но касиера, поради голямата
натовареност, не е въвел сумата.От една страна тази сума не съвпада с установената
при проверката разлика, а от друга служебно въвеждане на суми е било направено от
същия касиер , което се установява от съдържанието на дневния отчет .Поради това
съдът намира възраженията относно извършването на нарушението за неоснователни,
като следва да се отбележи, че задължение на търговеца е да организира работата в
обекта така, че да не се допускат нарушения на данъчното законодателство.С оглед на
изложеното до тук съдът намира , че описаното в постановлението нарушение
безспорно е било допуснато, тъй като установената разлика в касовата и фактическата
наличност не е била отразена по предвидения в наредбата ред- регистриране във
фискалното устройство.
Съдът намира, че „ Ауто Гуми-Варна”ЕООД законосъобразно е санкциониран
от административно наказващия орган, като правилно е била ангажирана
отговорността на търговецът. В настоящото административно-наказателно
производство е налице хипотезата на търсене на обективна, безвиновна отговорност,
4
която по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната
отговорност на търговеца за неизпълнение на задължения към държавата, каквото
имаме в конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител,
формата на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.
Съдът намира, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай.
Въвеждайки задължението за спазване на реда и начина за отчитане, законодателят
е декларирал нормативно волята си за контрол на документооборота и съответно
гарантиране на сигурността на участващите в него лица. Нарушената разпоредба на
чл.33 от Наредба № Н-18 от 13. 12. 2006г. е част от установения ред за регистрация и
отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства.
Нормата има за цел да създаде условия за съпоставимост на касовата наличност с
документираните по предвидения ред суми от продажби, респективно извършени
услуги и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един
момент.Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства
проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на
правилата за регистрация и отчетност. Поради това и като взе предвид, че самото
нарушение не се отличава от останалите от този вид по своята обществена опасност,
съдът не намира основания да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Правилно наказващият орган е приложил и санкционната норма, тъй като именно
в чл.185 ал.2 от ЗДДС е предвидена санкция за лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение на нормативен акт по прилагането на чл.118 от
ЗДДС.Видно от § 11 от ПЗР на Наредба № Н-18/13.12.2006г., е че същата е издадена на
основание чл.118 от ЗДДС.Т.е. същата се явява нормативен акт по прилагането му и
неизпълнението на предвидените в нея задължения се санкционира.От друга страна е
установено, че самото нарушение не е довело до неотразяване на приходи.
При определяне на размера на наказанието наказващият орган е взел предвид
всички обстоятелства, визирани в чл.27 от ЗАНН.По делото са налице данни , че от
страна на дружеството в предходни периоди са допускани нарушения на данъчното
законодателство, за които са били налагани съответвите санкции, а и самият размер на
разликата между фактическата и касовата наличност не е незначителен. Поради това
съдът намира, че правилно наказващият орган е наложил на „ Ауто Гуми-
Варна”ЕООД „имуществена санкция“ в размер на 600лв., малко над предвидения в
закона минимум от 500лв., като това наказание е съответно на допуснатото нарушение.
Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно, обосновано и
законосъобразно.
5
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63
ал.3 от ЗАНН , чл.143 ал.1 от АПК и чл.226 ал.3 от АПК, съдът намира, че следва на
ТД на НАП Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение .При определяне на
неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП , в която е
предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет на НБПП.На
следващо място съдът взе предвид, че за защита по дела по ЗАНН, чл.27 „е“ от
Наредбата за заплащане на правната помощ, предвижда възнаграждение от 80 лв. до
120лв. Поради това и като прецени продължителността на делото и неговата сложност,
съдът прецени, че следва да присъди на ТД на НАП-Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 552189- F 580746 /
18.12.2020г. на Началника на Отдел „Оперативни дейности“-Варна при ТД - НАП
гр.Варна, с което на „ Ауто Гуми-Варна”ЕООД е наложена "Имуществена санкция"
в размер на 600 лева на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС .
ОСЪЖДА „ Ауто Гуми-Варна”ЕООД – Булстат *********, да заплати на ТД на
НАП-Варна сумата от 80 лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред
Административен Съд –Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6