№ 8339
гр. София, 31.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110128831 по описа за 2021 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установителни искове от ищеца „АСВ” ЕАД,
ЕИК 2********, срещу ответника ИЛ. СЛ. ЗЛ., за признаване за установено
съществуването на вземания по заповед за изпълнение на парично задължение от 09.10.2020
г., срещу която е подадено възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК в срок по образец.
Искането на ищеца по чл. 238, ал. 1 от ГПК е неоснователно, тъй като не са налице
предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК – длъжникът е подал възражение в срок.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо. По искането на ищеца за назначаване на ССчЕ съдът ще се
произнесе в открито съдебно заседание с оглед становището на ответната страна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца „АСВ“ ЕАД за постановяване на неприсъствено
решение по чл. 238, ал. 1 от ГПК срещу ответника, тъй като по делото е подаден отговор по
чл. 131 от ГПК.
Производството по делото продължава по общия исков ред.
ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на страните, че по искането за допускане ССчЕ, съдът ще се произнесе в
открито съдебно заседание след изслушване на становище на страните.
1
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело 45507/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 30.05.2022 г. в
12,00 часа, за когато да се призоват страните – ответника на посочения във възражението по
чл. 414, ал. 2 от ГПК адрес.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:
Предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са установителни искове с правно
основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът ИЛ. СЛ. ЗЛ., ЕГН **********, дължи на ищеца
„АСВ” ЕАД, ЕИК 2********, сумата от 756,46 лв., представляваща непогасена главница за
периода от 31.07.2016 г. до 03.02.2017 г. по договор за паричен заем № 62871 сключен на
02.02.2016 г. между ответника и „Си.КЕ.“ ООД, ведно със законната лихва върху сумата
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.09.2020 г. до окончателното й
изплащане, както и за сумата от 24,88 лв., мораторна лихва за периода от 31.07.2016 г. до
23.09.2020 г., които са прехвърлени на ищеца по силата на договор за цесия от 10.12.2019 г.,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 09.10.2020 г. по
ч.гр.д. № 45507/2020 г. по описа на СРС, 178 състав.
Ищецът твърди, че с посочения договор „Си.КЕ.“ ООД е предоставило на ответника
заем в размер на 1200,00 лв., като последният се е задължил да го върне на 12 броя равни
месечни вноски, всяка в размер от 119,98 лв., ведно с уговорената възнаградителна лихва от
239,76 лв., или сума в размер общо на 1439,76 лв. Сочи, че първата погасителна вноска е с
падеж 03.03.2016 г., а последната – 03.02.2017 г. Поддържа, че ответникът е изпаднал в
забава, поради което в негова тежест е възникнало и задължение за плащане на мораторна
лихва. Излага, че длъжникът не е заплатил дължимия паричен заем. Твърди, че вземанията
са му прехвърлени от заемодателя с договор за цесия от 10.12.2019 г. Сочи, че за
извършеното прехвърляне на вземането до ответника е изпратено уведомително писмо,
което се е върнало с отбелязване „непотърсена пратка“, поради което към исковата молба е
приложено такова, като ответникът следва да се счита уведомен за прехвърлянето с исковата
молба. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв не е постъпил от
ответника.
На основание чл. 154 от ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно основание чл.
422 от ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че между
първоначалния цедент „В.Кр.“ ООД и ответника е възникнало валидно правоотношение по
2
договор за заем, по което заемодателят е предоставил на ответника посочената сума, а
последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в
уговорения размер; че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава;
както и че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключени договори
за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
паричното си задължение.
Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1,
т. 4 от ГПК факти няма.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3