Р Е Ш Е Н И Е
№
В
името на народа
гр.
Кърджали, 05.07.2022 г.
Административен съд – Кърджали,
в публично съдебно заседание на шести
юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мелиха Халил
Като разгледа
докладваното от съдия Божкова
Административно
дело №11/2022г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от АПК, във вр. с чл.166, ал.2 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „ ГГМ – Балкан“ ООД
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, подадена чрез адвокат,
упълномощен от управител на дружеството. Оспорва се Ревизионен акт № Р-16001621000869-091-001/23.09.2021
г. на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение на директора на дирекция „ОДОП“
Пловдив с № 652/16.12.2021 година, с който на дружеството са установени
задължения по ЗДДС в общ размер *** лв. и лихви *** лв. Изложени са твърдения
за неправилност и незаконосъобразност на ревизионния акт, издаване в нарушение
на процесуалния и материалния закон, както и при неправилна преценка на събраните
в хода на производството доказателства. Посочва се, че ревизията е повторна,
като първият ревизионен акт е отменен с решение на директора на Дирекция „ОДОП“
Пловдив № 97/2021 година, като е счетено, че следва да бъдат извършени
допълнителни процесуални действия по попълване на доказателствата. В решението
изрично е указано да бъдат преведени документите, които са на чужд език (получени
от обмена на информация) и на второ място да бъдат анализирани наред с
останалите налични документи по преписката. В новия ревизионен акт са пренесени
данните от преводите на събраните документи, но обективен анализ не е налице.
Твърди се, че такъв анализ липсва и в решението на директора на Дирекция
„ОДОП“, с което актът е потвърден. Фактическата обстановка и констатациите по
втората ревизия по нищо не се различават от тези при първата ревизия. Разглеждани
са едни и същи документи, като не са събрани необходимите допълнителни
доказателства и не са представени задължителните оригинали на отговорите на чуждите
администрации. По този въпрос към доказателствата не са налице отговорите в
оригиналният им вид, така както са вписвани от съответните чуждестванни
данъчни администрации. Липсата на тези оригинални отговори препятства
установяването на смисъла на отговорите, предвид на изключително неясния
български превод и двусмислените фрази и изречения. Това е съществено нарушение
на процесуалните правила по събирането и оценката на доказателствата и
подкопава правилността на констатациите на ревизиращите.
При новото производство не са отправени
повторни запитвания до администрациите на *** и ***.
В жалбата се посочва, че допълнително
начисленият данък е в резултат от неправилното третиране на покупки на три
автомобила при условия на доставката, съгласно данните от покупните фактури -
прилагане на чл.327, ал.1 от Дирактива 2006/112/ЕО -
режим на маржа. В случая за дружеството „ГГМ Балкан“ ООД е налице изключение от
общото правило на ВОП, като съгласно данните в документите, придружаващи
покупката, доставката е от изключенията по чл.13, ал.4, т.1 на ЗДДС.
Ревизиращите отхвърлят прилагането на специалния ред на облагане и съответно
неначисляването на ДДС като сочат, че доставките са облагаеми с 20% върху
цялата данъчна основа по фактурите при условията на ВОП. В хода на ревизията в
отговор на ИПДПОЗЛ от „ГГМ - Балкан“ ЕООД са представени фактурите, които са
издадени при покупките на автомобилите от тримата доставчици „***“, ,,***“ и „***.“.
В екземплярите, които са представени от доставчика на получателя доставките са
под режим на маржа, съответно не следва да се облагат като ВОП. Доставките са
документирани като такива по чл.327, ал.1 от Директивата - доставки на превозни
средства втора употреба, извършвани от данъчнозадължени дилъри и попадащи под
режима за облагане на маржа на печалбата. При този режим дилърът на използвани
автомобили начислява ДДС върху разликата между продажната и покупната цена -
размера на ДДС, считан за включен от данъчнозадължения дилър в покупната цена
на превозното средство. Тоест, при отчитане на продажбата от страна на
доставчика като ВОД на стоки, ще се приложи нулева ставка, а ако се приложи режима
на маржа за него ще има задължение да начисли данък и да го разчете.
Твърди се, че в случая е по-изгодно за
доставчиците да декларират продажбите като ВОД, отколкото под режима на маржа.
При извършването на ревизиите този допълнителен субективен момент не е отчетен.
А не са и изпратени на данъчните администрации на *** и *** и фактурите издадени
от доставчиците с вписано прилагане н режима на маржа от тях при доставките. В
случая се установява, че трите дружества доставчици при контролни действия от
съответната администрация представят фактури за продажба на използвани
автомобили с приложена нулева ставка без задължителния текст, че са под режим
на маржа, но на купувача са предоставили фактури, в които вписано, че
доставките са под режим на маржа. Както се установява в хода на ревизията автомобилите
се използват петдесет на петдесет за лични и служебни цели. За използването им
за служебни цели навременно е начисляван ДДС - съответно те се използват за
облагаеми/приравнени на облагаемите цели. В жалбата се посочва, че за
дружеството щеше да е по-изгодно доставките да са при условията на ВОП, тъй
като щеше да има възможността да си приспадне ДДС при начисляването му. В
случая некоректността се дължи на доставчиците, които след като са издали
фактури с изрично попълнен текст, че доставките са под режима на маржа, не са
ги декларирали като такива, а са съставили и други фактури за ВОД на стоки и са
декларирали тях. И по трите фактури, които са декларирани от „ГГМ Балкан“ ООД
предметът на доставките са автомобили втора употреба. Самите доставчици без
всякакво съмнение са дилъри на автомобили втора употреба. Фактурите не са
декларирани като ВОП от „ГГМ-Балкан“ ООД тъй като съгласно фактурите и
договорките с доставчиците при продажбата на автомобилите е приложен режимът на
маржа от тяхна страна.
В жалбата се сочи, че относно закупуването на
лек автомобил Фолксваген Голф с номер на шаси *** е
налична фактура за придобиването от доставчика „***“ с VAT номер ***.
Фактурата, която е представена на „ГГМ Балкан“ ООД е с №*** с дата
16.11.2016г., като документът е една страница. Данъчната основа е *** евро.
Изрично във фактурата има текст, че се прилага чл.327 (1) от Дирактива 2006/112/ЕС. Твърди се, че в получения отговор от
*** с №*** в
поле С22-38. - „Goods covered
by special schemes / particular procedures - please tick the box
needed and enter your question
in box С39“ в превод „Стоки
обхванати от специални схеми / конкретни процедури - моля, поставете отметка в
полето и въведете въпроса си в поле С39. Попълнено е поле С23 схема на маржа.
Съгласно превода на отговора е вписано, че „***“ е декларирало сделката като вътреобщностна доставка, тъй като схемата на маржа не се
прилагала. В жалбата се сочи, че този извод на данъчната администрация не касае
извършена проверка на обстоятелствата по сделката, а само е описано как е
декларирана доставката и са приложени документи. Но дали правилно е декларирана
продажбата като ВОД от страна на *** дружество такъв извод липсва.
За закупуването на лек автомобил Мерцедес
Бенц С клас с номер на рама *** е налична фактура с доставчик „***“ с №***/11.07.2018г.
Данъчната основа на доставката е *** евро. Фактурата е от две страници на
втората страница е попълнен текст Art 327 (1) of Council Directive 2006/112/EU.
Налице са извлечения от сметката за разплащането по доставката. Ревизиращите са
изпратили запитване до *** администрация с въпроси - 1. Правилно ли е приложен
режима на ВОД? 2. Фактурите, които е издало *** дружество идентични ли са с
фактурите представени от „ГГМ Балкан“ ООД?
В приложения отговор към доказателствата с
РД, които е на запитване изпратено при първата ревизия и е с номер *** в полето
за свободен текст за отговор на поставения въпрос е вписано, че продажбата била
уредена като вътреобщностна доставка. Но няма отговор
правилно ли е декларирана като ВОД предвид на наличната фактура от доставчика с
посочено прилагане на чл.327 от Директивата уреждащ начисляване на ДДС върху
маржа. Към въпросния отговор на *** данъчна администрация е приложена
издадената фактура № №***/11.07.2018г., като тя се състои от 2 страници. На
втора страница от същата отново присъства посочения текст Art
327 (1) of Council Directive
2006/112/EU. Твърдението е, че дружеството правилно е отразило доставката като
облагане на маржа, без да приложи режим ВОП. Издадената му фактура за
доставката сочи, че доставчикът прилага режима на маржа с произтичащите от това
правни последици. Твръди се, че *** администрация не
е извършила проверка за коректно деклариране на данните от „***“ , а само е
посочила как е декларирана доставката.
За закупуването на автомобила Ауди А7 с номер
на рама *** е налична фактура от доставчика „***“ с №***/09.01.2017г. Данъчната
основа по фактурата е *** евро. Изрично на втората страница от фактурата е
вписано „Art 327 (1) of Council
Directive 2006/112/EU“.
Ревизиращите по първата ревизия са изпратили
запитване до *** администрация с поставени въпроси - какъв ред на облагане е
приложен при декларирането от „***“, правилно ли е приложен ВОД и фактурите, издадени
от *** дружество идентични ли са с тези налични при българското дружество.
Получен е отговор при първата ревизия с №*** в превода на отговора в клетка С40
е вписано - С23- ДДС режим, НЕ режим на маржа. И в случая не става ясно дали е
извършена проверка от *** администрация дали правилно е декларирана като ВОД
доставката. Искането е да се отмени РА, потвърден с решение на директора на
ДОДОП, Пловдив. В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. От
пълномощника му е постъпила молба за даване ход на делото и искане за
присъждане на деловодни разноски. В писмена защита на пълномощник са изложени
подробни основания в подкрепа на изложеното в жалбата. Цитирано е Решение на
Съда на ЕО от 18 май 2017 година по дело С-624/ 15.
Ответникът – Директор на Дирекция “Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, в молба, представена от
пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност на
РА. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер. На основание чл.78, ал.5 от ГПК и чл. 161,
ал.2 от ДОПК прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
ОП – Кърджали, уведомена за образуваното
дело, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Ревизионният акт е оспорен пред горестоящия административен орган – Директор на Дирекция
„ОДОП“ при ТД на НАП – Пловдив, който със свое решение го е потвърдил изцяло. Следователно
жалбата, като подадена в 14-дневния срок по чл.156, ал.1 от ДОПК и срещу РА,
който е потвърден с решението на директора на ДОДОП – Пловдив, е допустима.
При извършена проверка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Ревизията е повторна и е възложена във връзка
с решение № 97/04.02.2021 г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив, с което е
отменен ревизионен акт № Р-16000919007798-091-001/01.12.2020 г. в частта на установения
размер на задължението по ЗДДС за данъчни периоди м. 12.2016 г., м.08.2017 г. и
м 07.2018 г., и преписката е върната за извършване на нова ревизия.
С
РД № 16-001621000869-092-001/ 30.07.2021
г. е установено задължение по ЗДДС, на основание чл.84 от ЗДДС, в общ размер на
*** лв. за данъчни периоди месец декември 2016 г. и м. август 2017 г., и лихви
в размер на *** лв.
В РД е
записано, че при извършен преглед на регистрите по ЗДДС и данните от системата
VIES, документиран с протокол Кд - 73 № ***/14.07.2021 г., е установено, че за
периода 01.11.2016 г. - 31.12.2018 г. от чуждестранни доставчици са декларирани
вътрешнообщностни доставки към ревизираното дружество
"ГГМ-Балкан" ООД, като във VIES системата е налице разлика между
обема на ВОД и ВОП, по периоди и в размери, както следва:
• за периода 01.11.2016 г. - 30.11.2016
г. разлика в размер на *** евро за продавач "***." с VIN ***;
• за периода 01.08.2017 г. - 31.08.2017
г. разлика в размер на *** евро за продавач "*** ***" c VIN ***;
• за периода 01.07.2018 г. - 31.07.2018
г. разлика в размер на *** евро за продавач „***" с VIN ***.
В РД е
посочено, че относно *** доставчик "***" с VIN ***, „ГГМ-БАЛКАН"
ООД представя фактура № ***/16.11.2016r. за покупка на VW Golf
на стойност *** евро с превод на български език, извършен от заклет преводач.
Фактурата издадена от *** доставчик е без начислен данък, като основание за
неначисляване е посочен чл. 327 (1) от Директива 2006/112/ЕО-режим на маржа.
Относно ***
доставчик "*** ***" с VIN ***,ГГМ-БАЛКАН ООД представя два броя
фактури: във фактура № *** г. е отразена
доставката на автомобил Ауди А7Спортбек с рама№ *** на стойност *** евро без
начислен данък, а в допълнителна фактура № ***/03.08.2016 г. е посочено, че
доставката се извършва по специалния ред на облагане на маржа на цената
съгласно чл. 327, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО.
Относно ***
доставчик „***" с VIN ***, „ГГМ-БАЛКАН"ООД представя следните
фактури: фактура № ***/26.06.2018 г. за авансово плащане в размер на *** евро и
фактура № ***/11.07.2018 г. за доставка на автомобил Мерцедес Бенц С63 АМГ с
рама № *** на стойност *** евро без начислен данък. Във фактурата е посочен
текст „Необлагаема съгл. чл. 4 № във връзка с чл. 6а UStG
(Закона, за ДДС ), необлагаема вътреобщностна
доставка.
Незадължителен
срок за доставка.
Член 327 (ал.
1) от Директива 2006/112 / ЕС на Съвета."
Ревизиращият
екип се е позовал на получени отговори от данъчните администрации на *** *** и ***,
по изпратени молби за информация от българските органи по приходите.
Съгласно
отговор с референтен № *** относно дружество „***." с VIN ***, *** търговец
има три фактури за продажби (4608; 4609;4614), от които 4608 и 4609 са
кредитирани по-късно. Стойността на фактура с № *** от дата 16.11.2016 г. е в
размер на *** евро с предмет на сделката използван автомобил VW Golf /шаси № ***/. Данъчната
администрация на *** е посочила, че доставчика *** е декларирал сделката като
ВОД, тъй като схемата на маржа не се прилага. Плащането е извършено директно по
банкова сметка ***. Представени са следните документи: фактури за продажби
4608-4609-4614;
В отговор с референтен
№ *** относно дружество "*** ***" с VIN ***, е посочено "ДДС
режим, не е режим на маржа". *** търговец има доказана фактура за продажба
с № *** от дата 03.08.2017 г. в размер на *** евро с предмет на сделката
използван автомобил Audi А7 Sportback
/шаси № ***/. Плащането е извършено по банкова сметка
*** *** Приложени са: фактура за продажба; доказателство за плащане, договори и
транспортни документи.
В отговор с референтен
№ *** относно дружество "***" с VIN *** е посочено, че *** търговец е
осъществил продажбата като вътреобщностна доставка
/ВОД/, като за сумата от *** евро е взет автомобила VW Golf.
Приложената
фактура с № *** от дата 11.07.2018 г. е в размер на *** евро с предмет на сделката
използван автомобил MERCEDES-BENZ С KLASSE С63 S AMG /шаси
№ ***/. Плащането е извършено по банкова сметка ***. Приложени са: фактура за
продажба; доказателство за плащане, поръчка, потвърждение за получаване.
По искане на
жалбоподателя е назначена ССчЕ, заключението на която
е прието без оспорвания от страните.
При така установените факти
АС – Кърджали приема, че ревизиращият екип не е установил по категоричен начин,
че извършените доставки на посочените три леки автомобила представляват вътреобщностно придобиване (ВОП)
за „ГГМ-Балкан“ ООД, ***. Действително, от събраните доказателства е видно, че
за всеки от трите леки автомобила, са издадени различни фактури от
доставчиците. В представените от „ГГМ-Балкан“ ООД, *** фактури, е вписано
основание за издаването им – чл.327, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, който гласи,
Настоящият преходен режим се прилага по отношение на доставките на превозни
средства втора употреба, извършвани от данъчнозадължени дилъри и попадащи под
режима за облагане на маржа на печалбата.
Във фактурите, предоставени от данъчните
администрации на *** и ***, не е вписаното подобно основание за издаването им. Липсата
на облагане на режим на маржа в тези фактури, както и отговорите от данъчните администрации
на посочените две държави-членки, не водят до категоричен извод, че за
„ГГМ-Балкан“ ООД, *** доставките на трите автомобила са ВОП. Това следва и от
обстоятелството, че запитаните държави не са отговорили дали
дружествата-доставчици на леките автомобили, правилно са отразили сделките като
ВОД. На следващо място не е установено от ревизиращия екип, че „ГГМ-Балкан“ ООД,
*** не е действало добросъвестно или не е взело всички разумни мерки, за да се
увери, че сделката, която осъществява не води до данъчна измама, така както е
прието в Решение от 18.05.2017 г. по Дело С-624/15.
От изложеното следва, че оспореният РА е незаконосъобразен.
Подадената жалбата като основателна следва да се уважи. При този изход на спора
в полза на жалбоподателя следва да се присъдят деловодни разноски. Претендираните разноски съгласно списък по чл.80 от ГПК, са
в размер на 4880 лв., от които 50 лв. – внесена ДТ; 750 лв. – възнаграждение на
ВЛ по приетата ССчЕ; адвокатски хонорар – 4880 лв. От
ДПЗС с дата 21.12.2021 г. се установява, че е уговорено заплащане на такъв р
размер на 3 000 лв. без ДДС и 3600 лв. с ДДС. В б.А от ДПЗС е предвидено
допълнително заплащане на възнаграждение по 200 лв. без ДДС, съответно – 240
лв. с ДДС, за всяко следващо явяване след първото съдебно заседание. На
л.1838-1840 от делото са приложени извлечения от сметка на упълномощения
адвокат, доказващи реално изплащане на договорените суми с ДДС. На основание чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото
адвокатско възнаграждение е в размер на 2980 лв. Доказано е реално заплатено
възнаграждение в размер на 3 600 лв. с ДДС, което превишава с 680 лв.
минималния размер на нормативно определеното адвокатско възнаграждение.
Проведени са няколко съдебни заседания, пълномощникът на жалбоподателя е правил
доказателствени искания. Заплатеното възнаграждение
за допълнително явяване в съдебни заседания след първото следва да се намали на
200 лв. общо предвид разпоредбата на чл. 7, ал.9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Ответникът трябва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя деловодни разноски в общ размер на 4 600 лв.
Водим от горните мотиви и на основание чл.160,
ал.1 от ДОПК, Съдът:
Р Е Ш И:
Отменя Ревизионен акт №
Р-16001621000869-091-001/23.09.2021 г. на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с
решение на директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив с № 652/16.12.2021 година, с
който на „ГГМ-Балкан“ ООД, *** са установени задължения по ЗДДС в общ размер 59
592,19 лв. и лихви 22091,69 лв. за данъчни периоди месец декември 2016 година и
месец август 2017 година.
Осъжда Национална агенция по
приходите, гр. София да заплати на „ ГГМ – Балкан“ ООД с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: *** деловодни разноски в размер на 4 600 лв. (
четири хиляди и шестстотин лева).
Решението може да се
обжалва с касационна жалба, пред Върховния административен съд, в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия: