№ 4370
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211110171778 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с предявен от В. Д. И. иск по чл. 108 ЗС срещу [фирма].
В исковата молба се твърди, че през 2004 г. ищцата изградила с лични средства в
собствения си тогава недвижим имот, представляващ поземлен имот с пл. № 256 по
кадастралния план на [град], к.л. № Г-13-3-В, [населено място] – бивш стопански двор, СО –
Район „П.“ /с идентификатор ******/, трафопост 1х250 kVA 20/0.4 kV с идентификатор
******** /съгласно приложена на л. 35 от делото скица на сграда № 15-129567-08.02.2022 г.,
издадена от СГКК – [град]/ и кабели ср. н. 20 kV, които били необходими за обслужване на
преустроената от ищцата производствена сграда за хранителни добавки, находяща се в
същия имот. Посочва, че със Столична община били възложители на строежа, като
съоръжението било въведено в експлоатация с разрешение за ползване № 156-ПК-120 от
31.03.2004 г. на Столична РДНСК. Твърди, че към момента трафопостът попадал частично в
границите на ПИ с идентификатор ****** по КККР на [населено място], СО, одобрен със
Заповед № 300-5-69/05.09.2003 г. на изпълнителния директор на СГКК – С., с площ от 4967
кв. м, при съседи: ПИ с идентификатор ****, ПИ с идентификатор *******, ПИ с
идентификатор *********, ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ********, като
същият бил построен по начин, който позволявал достъп до него единствено откъм
собствения на ищцата към 2004 г. ПИ с идентификатор ******. Сочи, че ПИ с
идентификатор ******, заедно с построената в него производствена сграда за хранителни
добавки, били предмет на договорна ипотека, учредена от ищцата в полза на третото за
настоящото производство лице – [фирма], като в резултат на провелото се впоследствие
производство по принудително изпълнение правото на собственост върху описаните
недвижими имоти било придобито от [фирма]. Поддържа, че по силата на договор за
1
покупко-продажба от 14.04.2016 г., обективиран в нотариален акт № 99, том I, рег. № 1728,
дело № 57 от 2016 г. на нотариус с рег. № 207 на НК процесният недвижим имот ведно с
изградената в него производствена сграда е преминал в собственост 1 на [фирма], който на
свой ред в качеството си на продавач по договор за покупко-продажба от 05.05.2016 г.,
обективиран в нотариален акт № 130, том I, рег. № 1793, дело № 78 от 2016 г. на нотариус с
рег. № 207 на НК ги прехвърлило на [фирма]. Твърди, че изграденият трафопост не е бил
предмет на учредената ипотека, на последвалата публична продан, както и на описаните
прехвърлителни сделки. Посочва, че на 14.12.2016 г. в полза на [фирма] е съставен
констативен нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 152, том II, рег. № 4220,
дело № 218 от 2016 г. на нотариус с рег. № 207 на НК, включващ и правото на собственост
върху процесния трафопост, което на 28.12.2017 г. било апортирано в капитала на
новоучреденото [фирма]. Твърди, че правото на собственост върху трафопоста не е
напускало патримониума на ищцата, поради което предявява настоящия ревандикационен
иск за признаване за установено по отношение на ответника, че именно ищцата е титуляр на
правото на собственост върху трафопост 1х250 kVA 20/0.4 kV и осъждане на ответника да
предаде на ищцата владението върху същия. Моли за уважаване на иска.
С молба с вх. № от 31.10.2022 г. се твърди, че ищцата е собственик на трафопоста
като възложител на строежа му, както и, защото трафопостът е изграден в поземлен имот №
256, к. л. Г-13-3-8 в [населено място], район П., закупен от нея с Договор от 11.10.2001 г. за
покупко-продажба на държавна земя-частна държавна собственост по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ. В
съдебно заседание на 31.10.2022 г. ищцата конкретизира, че трафопостът е изграден с лични
средства в имот, който е бил неин през 2004 г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се излага становище
за неоснователност на предявения иск. Твърди, че не се установява правото на собственост
върху трафопоста да принадлежи на ищцата. Счита, че ответникът е придобил същото на
поне едно от следните придобивни основания – по силата на настъпило правоприемство, по
приращение или на основание упражнено давностно владение. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
От фактическа страна съдът намира следното:
Установява се по делото, че с договор за покупко-продажба от 11.10.2001 г.,
Министерството на земеделието и горите е продало на В. И. земя-частна държавна
собственост с площ 4 977,00 кв. м., представляваща парцел I по парцеларния план на
Стопански двор-[населено място], район П., област С., върху който е построен
„Овцекомплекс“ с 2 броя сгради.
Представено е по делото удостоверение № 127 от 08.07.2004 г. за въвеждане в
експлоатация на строеж преустройство на овчарник в производствена сграда за хранителни
добавки I, II, III етап, находящ се в ПИ № 256 по кадастралния план на [град], к.л. № Г-13-3-
2
В, [населено място] – бивш стопански двор, с възложител В. Д. И..
С представеното и прието по делото Разрешение за ползване № 156-ПК-
120/31.03.2004 г. се установява, че в ПИ № 256 по кадастралния план на [град], к.л. № Г-13-
3-В, [населено място] – бивш стопански двор, СО – Район „П.“ е построен „трафопост
1х250 kVA 20/0.4 kV и кабели Cp.H./20Kv/“. Възложители на строежа са СО – Район „П.“ и
В. И..
С договор за учредяване на ипотека от 16.02.2007 г., обективиран в нотариален акт
№ 99, том I, рег. № 1428, дело № 57/2016 г. при нотариус В. Я., с рег. № 265 на НК В. И. и
съпругът й И. И. са учредили договорна ипотека в полза на [фирма] като обезпечение на
задължението на кредитополучателя [фирма]. Ипотеката е учредена върху застроен
неурегулиран поземлен имот в [населено място], район П., Столична община (идентичен със
стар парцел I по парцелния план на Стопански двор – [населено място]), целият с площ 4
977 кв. м., който имот е нанесен през 2002 г. с пл. № 256 в к.л. № Г-13-3-В, заедно с
построена в имота едноетажна постройка „Производствена сграда за хранителни добавки –
I, II и III етап, без западната сграда – склад.
От скица № 15-260571 от 01.06.2016 г. се установява, че ПИ ****** с адрес [населено
място], район П. и площ от 4967 кв. м. е с номер по предходен план ****. От удостоверение
от ОСЗГ П. се установява, че имот № **** по КВС на [населено място] е идентичен с имот
№ 256 по кадастрален лист Г-13-3-В, както и е идентичен с имот ***.
От скица № 15-129567 от 08.02.2022 г. се установява, че сграда с идентификатор
********, находяща се на адрес [населено място], район П. с площ от 9 кв. м. и
предназначение сграда за енергопроизводство се намира в поземлени имоти с
идентификатори *********, ******, ******** и принадлежи към поземлен имот с
идентификатор ********.
Установява се, че с договор за покупко-продажба от 14.04.2016 г., обективиран в
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 99, том I, рег. № 1428, дело №
57/2016 г. при нотариус Е. И., с рег. № 207 на НК [фирма] е продало ПИ ******, заедно с
построена в имота едноетажна постройка „Производствена сграда за хранителни добавки –
I, II и III етап, с идентификатор ******.1, на [фирма], което след това с договор за покупко-
продажба от 15.05.2016 г., обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба № 130, том I,
рег. № 1793, дело № 78/ 2016 г. при нотариус Е. И., с рег. № 207 на НК, е продало така
описаните имоти на [фирма].
Въз основа на Нотариален акт № 152, том II, рег. № 4220, дело № 218/2016 г., издаден
на 14.12.2016 г. на основание чл. 587 ГПК [фирма] е признато за собственик на ограден
застроен неурегулиран поземлен имот с пл. № 256 в к.д. № Г-13-3-В, ПИ с идентификатор
******, находящ се в [населено място], район П., Столична община, идентичен със стар
парцел I по парцелния план на Стопански двор – [населено място], целия с площ от 4 977 кв.
м., ведно с едноетажна постройка „Производствена сграда за хранителни добавки - I, II и III
етап, представлява сграда с идентификатор ******.1 и долепената до него сграда с
3
идентификатор ******.3, склад за суровини и готова продукция, представляващ сграда с
идентификатор ******.2, към който е изградена бетонова рампа за тирове и находящия се в
това дворно място трафопост 1х250 kVA 20/04 kV с идентификатор ********.
Съгласно направена справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на ответника процесният
трафопост с идентификатор ********, заедно с други недвижими имоти на [фирма] са
апортирани в капитала на дружеството [фирма].
От удостоверение за наследници на Д. Н. О. се установява, че В. Д. И. е негова
дъщеря и наследник по закон.
От приетата и кредитирана от съда като компетентно и професионално изготвена
СТЕ се установява, че процесният обект е трафопост 1х250 kVA 20/0.4 kV и кабели
Cp.H./20Kv, находящ се в поземлени имоти с идентификатори *********, ******, ********.
Строежът е заснет и нанесен в кадастралния план и е изпълнен в съответствие с одобрен
инвестиционен проект, разрешение за строеж № 8 от 31.10.2003 г. и заповед № РД-09-
98/05.03.2004 г., издадена от главен архитект на район П.. Оградата на ПИ ****** равни с
трафопоста. Сградата на трафопоста е монолитна на ивична основа, откъм пътя с височина
до стряхата 2.80 м. по мерки от място. Към пътя съоръжението има капаци – врати и
вентилационни отвори. Откъм двора на имот № 256 се вижда метална врата за обслужване
на трафопоста. Покривът е едноскатен, ламаринен. Вещото лице сочи, че проценият
трафопост представлява енергиен обект по смисъла на § 4, ал. 1 ПЗР на ЗЕ и е
самостоятелен обект на право на собственост.
Разпитани са по делото свидетелите Р. Й. Г., Н. Б. Н., С. Д. Б. и Е. Е. Б..
Свидетелят Г., който живее в [населено място], [адрес], твърди, че познава бившия
стопански двор на [населено място], там имало обори, след това В. И. направила фабрика.
Свидетелят бил ходил във фабриката, имотът бил близо до неговия имот. Влизал бил в
имота. Имало сграда за трафопост и сега я имало в дясната част на имота. Този трафопост
бил свързан с фабриката. Твърди, че трафопостът бил строен от В. И..
Свидетелят Н. твърди, че с ищеца били в съвета на директорите на фирма [фирма].
Познавал бивш стопански двор в [населено място]. Имотът представлявал дворно място
оградено, в което имало разположени 2 големи сгради – халета, които са монолитно
достроени, малка къща за охрана с оградено видеонаблюдение, производствени халета.
Имота го познавал от 2015 г., бил назначен от ЧСИ О. М. за пазач и управител на цялото
съоръжение. В трафопоста имало два трансформатора, които захранвали двете сгради.
Трафопостът обслужвал двете сгради, а другата половина от съоръжението била встъпила на
улицата. Съоръжението захранвало въпросните халета, които когато били строени,
изискването било да има електромер видим от публичната страна на улицата и поради тази
причина в него били поставени електромерите, които обслужвали партидите. От вътрешната
страна откъм имота имало двукрила врата, зад която били самите трансформатори. Твърди,
че до 2020 г. лично експлоатирал трафопоста и един път годишно давал ключовете в
качеството си на владелец на това съоръжение обслужващо сградите, за да му бъдат
4
сменяни трансформаторите и маслата. Първоначалните ключове от трафопоста бил получил
от ЧСИ Мендов, след което ги предал на [фирма], а впоследствие след закупуването на
имота [фирма] ги предали отново на него като изпълнителен директор на [фирма]. Ключове
от трафопоста имало и [фирма] от външната страна откъм улицата, където е разположено
част от съоръжението, а ключовете от вътрешната страна ги бил предал през 2020 г. на
новото ръководство на [фирма]. Трафопостът играел роля на ограда.
Свидетелят Б. излага, че е участвал в изграждането на трафопост в [населено място]
през 2004 г. Участвал в качеството на електротехник и изграждане на ел. инсталации.
Имотът представлявал две стопански сгради. Ел. съоръжението представлявало БКТП -
подобно на къщичка с 3 врати, в едната врата се поставяла машината трансформатор, а в
другата по-малка врата и помещение се помещавали предпазители, измервателни устройства
и други, в третата врата имало шинопровод и уреди за предпазване, като диелектрични
постелки, ботуши. Възложител на строежа мисли, че е била В. И.. Строителството било по
поръчка на В. И.. Трансформаторът захранвал двете халета.
Свидетелят твърди, че работи в [населено място], в едно хале, но не помнил името на
фирмата. Там работил от 5 години на трудов стаж. В имота имало бетонова площадка с 4
железни капака, където бил електромерът и се съхранявал токът на двете халета. В това
съоръжение имало и два трансформатора. Представлявало бетонова площадка с 4 железни
капака, не можело да се влиза вътре. Твърди, че освен него, друг нямал ключове. Когато се
сменяло маслото и идвали от енергото свидетелят отварял вратите. В годината 2 пъти
идвали да сменят маслото. Площта на съоръжението била 3м. на 2м. или 3м. на 3м. Три
врати общо имало съоръжението. Той охранявал имота и никой нямал право да влиза в
имота.
От правна страна съдът намира следното:
Предявен е иск по чл. 108 ЗС:
С ТР № 3 от 29.06.2017 г. по т. д. № 3/2016 г. на ОСГК се приема, че по предявен от
или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на
съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни
другари.
За основателността на иска с правно основание чл. 108 ЗС в тежест на ищеца на
първо място е да установи правото си на собственост върху процесния недвижим имот –
трафопост с идентификатор ********.
С уточнителна молба с вх. от 31.10.2022 г. се твърди, че ищцата е собственик на
трафопоста като възложител на строежа му, както и, защото трафопостът е изграден в
поземлен имот № 256, к. л. Г-13-3-8 в [населено място], район П., закупен от нея с Договор
от 11.10.2001 г. за покупко-продажба на държавна земя-частна държавна собственост по чл.
27, ал. 6 ЗСПЗЗ.
Трафопостът като вещ съставлява съвкупност от сграда и оборудване по аргумент от
§ 1, т. 41 от ДР на ЗЕ и на § 1, т. 23 от ДР на ЗЕ.
5
Съгласно чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и
насажденията върху нея, освен ако е установено друго – напр. учредено право на строеж.
Липсват твърдения и доказателства за учредено право на строеж на трафопоста, поради
което и без значение за собствеността на същия е обстоятелството кой е възложител на
строежа, респ. кой е организирал и заплащал разходите по строежа на трафопоста, поради
което и свидетелските показания в тази насока не следва да се обсъждат като ирелевантни за
крайния изход на спора.
За да е налице приращение, постройката следва да бъде трайно прикрепена към
земята. Установява се от кредитираната СТЕ, че процесният трафопост е прикрепен към
земята.
Към периода 2004 г., в който би следвало да изграден процесният трафопост /видно
от разрешение за ползване № 156-ПК-120/31.03.2004 г./, е действал ЗЕ, приет през 2003 г. ЗЕ
не предвижда забрана лица, извън съответният лицензиант да придобиват собствеността
върху енергийни обекти и съоръжения. Обратното личи както от разпоредбите на чл. 117
ЗЕ, така и на § 4 от ПЗР на ЗЕ, които текстове уреждат правоотношенията между
собственици на енергийни обекти и съоръжения и лицензианта. Друг е въпросът, че
съответният лицензиант е задължен да ги изкупи от собствениците им в 12-годишен срок от
влизане на закона в сила, но в случая не се твърди, нито се доказва такова изкупуване да е
осъществено. Следователно в случая приложение не намира разпоредбата на чл. 2, ал. 1 и 2
от ЗЕ /отм./. Сградата на трафопоста може да принадлежи на частноправни субект. Без
значение е законността на строежа, а и в случая се установява, че за процесния обект са
издавани строителни книжа /описани в разрешение за ползване № 156-ПК-120/31.03.2004 г./.
Действително установява се по делото, че с договор за покупко-продажба от
11.10.2001 г., В. И. е придобила по време на брака си с И. И. земя-частна държавна
собственост с площ 4 977,00 кв. м., представляваща парцел I по парцеларния план на
Стопански двор-[населено място], район П., област С., върху който е построен
„Овцекомплекс“ с 2 броя сгради. Не се установява съобразно твърденията на ищеца обаче,
че процесният трафопост /сграда и оборудване/ е изграден единствено и само в рамките на
закупения поземлен имот. В разрешението за ползване е посочено, че строежа е находящ се
в ПИ № 256, к. л. Г-13-3-8 в [населено място]. От приложената по делото скица и
кредитирана СТЕ се установява обаче, че процесният обект е находящ се в поземлени имоти
с идентификатори *********, ******, ********. Като преимуществена част от трафопоста
се намира в ПИ с идентификатор ******** /имот, за който не се спори, че е частна общинска
собственост/, а в границите на ПИ ****** се намира около 1/6 част от сградата на
трафопоста. От удостоверение от ОСЗГ П. се установява, че имот № **** по КВС на
[населено място] е идентичен с имот № 256 по кадастрален лист Г-13-3-В, както и е
идентичен с имот ***, а по делото не са ангажирани доказателства, че към датата на
изграждането на процесния обект, същият се е намирал единствено в границите на
закупения с договор за покупко-продажба от 11.10.2001 г. поземлен имот. На следващо
място, ищцата твърди, че е съсобственик и на ПИ *********, но в тази насока не са
6
ангажирани никакви доказателства по делото. Единствено е представено удостоверение за
наследници на Д. Н. О., но не се установява същият да е бил собственик на ПИ *********.
Без значение е и кой е закупил трансформаторите, тъй като трафопостът е съвкупност от
сграда и оборудване, а те са прикрепени трайно към него. Освен това в представената по
делото фактура № ********** /л.91/ като получател на фактурата не фигурира В. И., а трето
за спора юридическо лице. Оттук и съдът намира, че не се установява по делото, както
трафопостът да е изграден изцяло в имота на ищцата, така и същата не ангажира
доказателства, които да установява при пълно и главно доказване правото й на собственост
върху имотите, в чиито граници е изграден процесният обект. Ищцата не доказва при
условията на пълно и главно доказване да е била собственик на процесния трафопост или на
ид. част /респ. на каква ид. част/ от същия към датата на изграждането му, а
неблагоприятните последици от непроведеното доказване са в нейна тежест. Следователно
не се установява по делото наличието на предпоставките на чл. 92 ЗС.
За пълнота следва да се посочи, че с отговора на исковата молба ответникът твърди да
е придобил обекта по правоприемство и по приращение. При придобиване на правото на
собственост върху недвижим имот на основание публична продан, ако в постановлението за
възлагане на съдебния изпълнител не фигурира построената в имота сграда, върху същата
не е било насочено принудително изпълнение чрез налагане на възбрана, не е описана и
оценена от съдебния изпълнител и спрямо нея не е проведена публична продан, ако същата
представлява самостоятелен обект на правото на собственост, не намира приложение
правилото на чл. 92 ЗС, за да се приеме, че по силата на постановлението за възлагане е
придобита собствеността и върху сградата – виж ТР № 5 от 18.05.2017 г. на ВКС по т. д. №
5/2015 г. на ОСГК на ВКС. По делото е представен договор за учредяване на ипотека, но не е
представено постановление за възлагане на недвижим имот от ЧСИ О. М., по изп. д. №
20128460400261, влязло в сила на 29.02.2016 г., вписано в СВ С., с вх. рег. №
15487/23.03.2016 г., акт № 83, том XXXV / което постановление единствено е описано
като приложение към нотариален акт – л. 14-17 от делото/. Не се установява при
условията на пълно и главно доказване, че спрямо процесният обект не е било насочено
принудително изпълнение. А и свидетелят Н. твърди, че през 2015 г., бил назначен от ЧСИ
О. М. за пазач и управител, включително и на процесния трафопост. Липсват категорични
доказателства по делото и, че изп. д. № 20128460400261 по описа на ЧСИ Мендов е
образувано във връзка с договор за учредяване на ипотека от 16.02.2007 г. Следва да се
посочи, че в съдебната практика се приема, че разрешението на ТР № 5 от 18.05.2017 г. на
ВКС по т. д. № 5/2015 г. на ОСГК на ВКС е неприложимо относно сгради, построени
едновременно със самостоятелния обект, с който са функционално свързани – виж решение
№ 32 от 10.03.2021 г. по гр. д. № 2443/2020 г., I г. о. на ВКС. По делото се установява, че
процесният обект е изграден едновременно с преустройството на овчарника в
производствена сграда и захранва единствено производствената сграда. Липсват твърдения
и доказателства процесният обект да захранва други сгради в него са разположени и
електромерите на производствените сгради. Касае се до вътрешен площадков енергиен
обект, който е изграден с цел да захранва преустроената производствена сграда.
7
На следващо място, с договор за покупко-продажба от 14.04.2016 г., обективиран в
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 99, том I, рег. № 1428, дело №
57/2016 г. при нотариус Е. И., с рег. № 207 на НК [фирма] е продало ПИ ******, заедно с
построена в имота едноетажна постройка „Производствена сграда за хранителни добавки – I,
II и III етап, с идентификатор ******.1, на [фирма]. В договора изрично е отбелязано, че
предмет на покупко-продажбата не е западна сграда /склад/, но в договора не е предвидено
нищо за процесната сграда за енергопроизводство. Приема се, че при прехвърляне на земята
купувачът придобива и подобренията, и сградите върху нея, щом същите не са изключени
изрично като предмет на сделката. За да бъде запазена собствеността върху сградата,
отделно от земята, това трябва да е изрично уговорено в нотариалния акт, за да се смята
оборена презумпцията по чл. 92 ЗС. Щом постройките не са изрично изключени при
прехвърляне собствеността на дворното място, то по силата на правилото на чл. 92 ЗС се
счита, че те също са прехвърлени, освен ако не е доказано друго – виж решение № 60088 от
06.07.2021 г. по гр. д. № 3876/2020 г. на ІІ г. о. на ВКС, решение № 125 от 29.10.2019 г. по гр.
д. № 616/2019 г. на І г. о. на ВКС, решение № 120 от 22.10.2014г. по гр.д. № 2928/2014г. на ІІ
г. о. на ВКС, решение № 292 от 8.07.2010 г. по гр. д. № 931/2009 г.на I г. о. на ВКС, решение
№ 96 от 17.07.2015 г. по гр. д. № 4669/2014 г. на І г. о. на ВКС, решение № 37 от 04.04.2017
г. по гр. д. № 3180/2016 г. на І г. о. на ВКС и др.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че не се установява ищцата да е собственик
на процесния недвижим имот – трафопост с идентификатор ********. След като не се
доказа една от предпоставките за уважаване на иска по чл. 108 ЗС, то безпредметно се явява
обсъждането на останалите. Ето защо, предявеният иск по чл. 108 ЗС като неоснователен и
недоказан следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на ответника.
Ответникът претендира разноски в общ размер на 600 лв. Представени са
доказателства за направата на разноските. Ето защо и разноските на ответника по делото ще
се възложат в тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Д. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: [град],
[населено място], [адрес], срещу [фирма], ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: [град], [населено място], [адрес] – Стопански двор, иск с правно основание чл.
108 ЗС за признаване на установено спрямо [фирма], че В. Д. И., е собственик на трафопост
/съвкупност от сграда и оборудване/, който съгласно разрешение за ползване № 156-ПК-
120/31.03.2004 г. е трафопост 1х250 kVA 20/0.4 kV, находящ се в ПИ № 256 по кадастралния
план на [град], к.л. № Г-13-3-В, [населено място] – бивш стопански двор, СО – Район „П.“, а
8
в скица № 15-129567 от 08.02.2022 г. е описан, като сграда с идентификатор ********,
находяща се на адрес [населено място], район П. с площ от 9 кв. м. и предназначение сграда
за енергопроизводство, която сграда се намира в поземлени имоти с идентификатори
*********, ******, ********, както и за осъждане на [фирма] да предаде владението по
отношение на посочената сграда за енергопроизводство на ищеца В. Д. И..
ОСЪЖДА от В. Д. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: [град], [населено
място], [адрес], да заплати на [фирма], ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
[град], СО-район П., [населено място], [адрес] – Стопански двор, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата от 600 лв. – разноски по производството за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9