Решение по дело №363/2019 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 330
Дата: 1 ноември 2019 г. (в сила от 31 декември 2019 г.)
Съдия: Рената Георгиева Мишонова-Хальова
Дело: 20191400500363
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 330

 

гр. ВРАЦА, 01.11.2019  г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд  ,гражданско  отделение ,в               публичното заседание на  девети октомври две хиляди и деветнадесета година,   в състав:

 

Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова

    Членове:Мирослав Досов

                                Иван  Никифорски-мл.с.  

 

при участие на секретар Миглена Костадинова

като разгледа докладваното  от  съдия Мишонова- Хальова             

въз. гр.дело N` 363  по описа за 20019 год.,за да се произнесе взе предвид:

     П.Д.С. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез проц. си  представител адв. Н. Г.Н. от ВрАК, е подал въззивна жалба против решение №229/15.03.2019 г по гр.д.№ 1743/18 г по описа на ВРСъд, с което предявените от него против С.В.Б. ***, обективно съединени  искове с правно основание чл.55 ал.1 пред.3 вр. с чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от  10 780 лв главница и  1613,99 лв лихва за забава, е отхвърлен изцяло като неоснователни и недоказани.

     В жалбата се навеждат доводи ,че  атакуваното решение на ВРС е валидно и допустимо, но неправилно, поради  несъобразяване с материалния и процесуалния закон ,както и  необоснованост на фактическите и правни изводи на съда.

     Твърди се ,че неправилно решаващият съдия е приел в противоречие със съдебната практика  липсата на право у жалбоподателя С. да развали сключения предварителен договор по реда на чл. 87 от ЗЗД, тъй като това право имала само изправната страна, но разпоредбата на чл. 87 от ЗЗД не поставяла такова изискване, защото и двете страни при  такъв вид договор  били  в качеството "кредитори" един спрямо друг.

Освен това неправилно ВРсъд бил приел,че не е налице валидно разваляне на проц. предварителен договор и поради факта ,че нот. покана не била надлежно връчена на продавача по пред. договор.Съдът бил дал вяра на показанията само на брата на ответницата Б., но не и на самия призовкар разпитан като свидетел,който бил спазил разпоредбата на чл. 47 ал.1 от ГПК.Моли се решението на ВРС да бъде отменено и постановено друго ,с което  се уважат изцяло предявените обективно съединени искове.

С въззивната жалба не се правят нови доказателствени  искания.

     В срока за отговор на въззивната жалба ответницата С.Б. *** е депозирала такъв чрез проц. си представител  адв. И.И. от ВрАК.

   С отговора се оспорва въззивната жалба изцяло, твърди се ,че същата е неоснователна и недоказана и като такава следва да се отхвърли. Не се правят нови доказателствени  искания. Претендират се разноски.

     Въззивният състав при ВОС приема ,че въззивната жалба е процесуално допустима,      тъй като е подадена  в законния срок от страна с право на обжалване ,срещу акт от категорията на обжалваемите.Разгледана по същество вззивната жалба е   н е о с н о в а т е л н а.

     Пред ВРСъд П.Д.С. *** е  предявил в условията на обективно съединяване искове против С.В.Б. *** за осъждане на ответницата да му върне сумата 10 780.00 лева, представляваща дадена й от него и получена  от ответницата на отпаднало основание, както и сумата от общо 1613.99 лева лихва за забава ,което парично вземане произтича от едностранно разваляне по реда на чл.87 ЗЗД от ищеца на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 21.07.2011 г. между С.Х. Б. и П.Д.С., по който ищецът твърди, че е заплатил на С.Б. процесната главница на отпадало основание.   

     В писмен отговор по реда на чл.131 ГПК ответницата оспорва исковете по основание и размер. Признава, че действително е получила от ищеца чрез банкови преводи по нейна сметка в „ОББ” АД претендираната сума от 10 780 лв и прави възражение, че това е станало на правно основание, което е вписано от вносителя в банковия документ. Твърди, че с ищеца са постигнали договорка за заплащане на посочените суми, поради което не е налице нейно неоснователно обогатяване.

     След уточняване от ищеца решаващият съдия е приел правно  основание на предявените искове-чл.55 ал.1 предл.3 вр. с чл.86 ал.1 от ЗЗД.

     По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Приложен е предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 21.07.2011 г., с нотариална заверка на подписите от същата дата на нотариус В.В., рег.№ 338 С.Х. Б. /баба на ответницата/ се задължила да прехвърли на купувача-ищец П.С. собствения си недвижим имот: самостоятелен обект с сграда с идентификатор №12259.1023.185.1.5 в гр.Враца, ***, с площ 73 кв.м., заедно с мазе №6 и таван № 12 и съответните ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. Съгласно чл.2 на договора  продажната цена в размер на 64 500 лева, като към датата на подписване на договора купувачът е заплатил авансово задатък в размер на 3000 лева,а остатъкът от продажната цена в размер на 61 500 лева, следвало по смисъла на чл.4 да се изплати по следния начин и срокове: сумата 2000 лева в срок от три дни от подписване на договора, а разликата от 59 500 лева – за срок от три години, като със същата сума ще бъде погасено задължението по обезпечен от продавача кредит към „ОББ” АД Враца. Съгласно чл.10 от предв.  договор страните определили сключването на окончателния договор за покупко-продажба на имота пред нотариус по местонахождението му в срок до 21.07.2014г.

     Приложен е и нот. акт№ 36, т.IV, рег.№ 5028, дело № 498/2008г. на Р.С.-нотариус с район на действие РС Враца е учредена договорна ипотека в полза на кредитора ОББ АД за получен от ответницата С.Б. кредит в размер на 64 000 лева, който е обезпечен от ипотекарния длъжник С.Х. Б. с ипотека върху собствения на последната недвижим имот, предмет на предварителния договор от 2011 г, с идентификатор №12259.1023.185.1.5 в гр.Враца, ***, с площ 73 кв.м., заедно с мазе №6 и таван № 12 и съответните ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, както и самостоятелен обект с идентификатор № 12259.1023.185.1.22, представляващ гараж №6, с площ 26.47 кв.м., брой нива: едно.

     В хода на делото е приложена и нот. покана от 05.02.2018 г с която ищецът С., чрез нотариус В.В.,  и поканил С. Б. да се яви на 25.02.2018г. в 11.00 ч. в кантората на нотариуса за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на имота, предмет на предварителния договор от 21.07.2011г. Нотариусът е отбелязал на 02.04.2018г. удостоверяване на връчването, съгласно чл.47, ал.1 от ГПК. Представена е разписка от 06.03.2018г. на нотариалната покана, за залепването й на входната врата на къщата на С.Х. Б. от връчител Н.А..

     Първоинстанционният съд е разпитал св. М.М.- приятелка на ответницата ,без родство,която уточнява, че по сключения предварителен договор от 2011г. между ищеца и бабата на ответницата за продажба на жилище,същото жилище било ипотекирано за кредит, получен от С.Б. като С. е поел  задължението да погаси главницата по този  кредит в три годишен срок от сключване на предв. договор, като внася погасителните вноски в банката. Твърди, че в продължение на три години ищецът е внасял вноските по кредита, продължавал е и след този срок, като е имало и забавяния, а през есента на 2017г. е спрял да погасява кредита, но продължавал да живее в жилището. Ответницата след този срок е изпращала пари от Англия на свидетелката да извършва вноски по кредита до м.март 2018г. Свидетелката поддържа, че след като ищецът е спрял да погасява кредита на ответницата е имало уговорки по телефона в нейно присъствие и отправени покани за срещи от Б. до С. във връзка с продажбата на жилището, на които ищецът не се явявал. Според св. М. бабата на Б. - С. живее през зимата  в Англия при внучката си-ответница и през 2018г. месеци февруари и март е била при нея. Знае също, че както ответницата, така и баба й С. желаят да продадат жилището  по предв. договор на С. и са проявявали търпимост към него и след като изтекли трите години по предварителния договор ,той да успее да заплати цялата сума като  погаси кредита.

     От св. Д. С.- син на ищеца  се  уточнява, че предварителния договор от 2011г. е за покупка на жилището на бабата на ответницата- С. на цена от около 60 000 лева, като заплащането се осъществило на вноски по кредит, който ответницата С.  Б. е изтеглила и за който кредит продавачката  е ипотекирала същото  жилище.

Според свидетеля до началото на 2017г. вноските по кредита са плащани редовно от баща му , като дори е бил предоговорен, за да се намали вноската от 840.00 лв. на 680.00 лв.месечно. Свидетелят твърди ,че  за периода от сключване на договора до 2017г. са заплатени по кредита от баща му и него за 6 години около 50 000 лева. Твърди, че имало разговори между баща му и ответницата да се разберат за прехвърляне на жилището, но през 2017г. ищецът бил извикан в полицията да предаде ключа от жилището на собственицата, което сторил свидетеля. Заявява също, че когато баща му търсил ответницата и баба й да му прехвърлят жилището през 2017г. е имал готовност да изплати изцяло остатъка по кредита на ответницата  С.Б.. Такава среща през 2017г. се провела между ищеца и ответницата, но двамата не успели да се разберат за прехвърляне на процесния апартамент.

     Св.И.Б./брат на ответницата/  установява, че през м.02 и 03.2018г. сестра му и баба му С.  живеели в Англия и се прибрали в България през м.04.2018г. На адреса на *** в гр.Враца живее постоянно той, заедно с приятелката си и твърди, че не е намирал през посочения период залепени никакви съобщения до баба му или сестра му. Заявява, че портата на двора е постоянно отключена. Твърди, че е ходил веднъж в банката с един от синовете на ищеца да се намали месечната вноската по кредита на сестра му, както и, че както баба му, така и сестра му желаят да се продаде апартамента на ищеца П., но ако се спазят уговорките. Това не е станало, тъй като П. спрял да внася вноските по кредита, който не е изплатен и в момента сестра му го плаща.

     Първоинстанционният съд е назначил    съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, като обективна и компетентна, която дава лихвата за забава върху главница от 10 780 лева, изчислена по всяко едно плащане с начална дата на вносната бележка и крайна дата на предявяването на иска – 24.04.2018г.  на обща стойност 2637.97 лв.

     С оглед гореизложената фактическа обстановка въз. съд излага следните правни  изводи:

     1.Както е приел и решаващият съдия,в настоящия казус е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по сключен предварителен договор и поети насрещни задължения от ищеца  С. и С. Б.. В случая в предварителния договор от 2011 г  е инкорпорирана постигната уговорка между тях в полза на трето лице по смисъла на чл.22 от ЗЗД, от която се е ползвала ответницата по настоящето дело, тъй като срещу бъдещото прехвърляне на недвижим имот от нейната баба/С. Б./, ищецът се е задължил да погасява получен от ответницата/С.Б./ банков кредит към ОББ АД. Двете задължения са в корелативна връзка и изплащането на кредита е условие за изпълнение на задължението за прехвърляне на собствеността на  недв. имот от титуляра на вещното право т.е. от С.  Б..

     Безспорен факт, неоспорен от ответницата е , че  С. е започнал да внася вноски по кредита  отпуснат на С.Б.   в ОББ ,съгласно уговорката в пред. договор от 2011 г/ чл.4/като в периода декември 2014 г и октомври 2016 г  е внесъл 10 780 лв. От свидетелските показания на Д.С. и М. М. се установява ,че след 2017 г  е спрял да внася повече вноски.

     2.От представената нот. покана  пред  ВРСъд се установява ,че на 05.02.2018 г  П.С. е поканил С.  Б. при нотариус да финализират продажбата   на апартамента по предварителния договор, заявявайки ,че е изплатил изцяло договорените плащания.Същият е посочил ,че ако С. Б. не се яви, да счита  предварителния договор за   едностранно развален.Съд. състав според доказателствата по делото приема ,че няма писмени данни  С. да е изплатил цялата продажна цена на апартамента чрез  условието вноски по кредита  на С.Б. ***, поради което не може да се приеме ,че е изправна страна в договорните отношения със С. Б.,макар че св.С. /негов син/ твърди ,че на срещата в нот. покана баща му имал готовност да изплати  остатъка от продажната цена на недв. имот предмет на предварителния договор.

     Въз. състав приема, че жалбоподателят С. въпреки ,че е неизправната страна  по предв. договор, може да поиска като заяви едностранно с нот. покана до  С. Б. прекратяване на предварителния договор от 2011 г. Чл.87, ал.1 ЗЗД  не поставя изрично условие страната, която иска  разваляне договора да бъде изправна, а се акцентира само  на качеството й на кредитор в облигационната връзка т.е. фактическият състав по упражняване на преобразуващото право по чл.87 ал. 1 ЗЗД не изисква в случая развалящият да е изправна страна.Видно е ,че по силата на предв. договор С. е следвало да внесе до 21.07.2014 г остатъка  от продажната цена от 64 000 лв , с условието чрез вноски по кредит отпуснат от ОББ на ответницата С.Б., което той не е сторил до отправяне на нот. покана през м. февруари 2018 г.По делото не се събраха доказателства защо  жалбоподателят  С. е спрял да внася процесните вноски  от  края на 2016 г.     Св. Д.С. негов син  дори твърди ,че към 2017 г били изплатени от баща му  вече около 50 000 лв, но  не успели да се разберат с ответницата и баба й  за  финалното прехвърляне на апартамента, които факти  не са обаче  недоказани по делото.

     3.Следва да се отбележи, че според основния принцип на договорното право,  договорите се сключват, за да се изпълняват,а в чл. 87 ЗЗД законодателят е предвидил възможност за кредитора да развали договора в случай, че длъжникът не го изпълни поради причина, за която отговаря. Посочената разпоредба както се посочи по- горе не поставя изрично условие страната, която разваля договора да бъде изправна. В случая имаме неизправен длъжник ,който обаче иска да развали предварителния договор без да установи поради какви причини иска разваляне? Същият може да  иска  разваляне предв. договор от 2011 г ,което е направил с отправената до съконтрахента нот. покана,но в настоящата хипотеза ефекта на разваляне  предв. договор не е настъпил .

     4.Въз. съд приема ,че предв. договор не е  развален едностранно с връчане на  нот. покана до С. Б. при условията на чл.47 ал.1 от ГПК.Тази фикция в  ГПК се прилага, когато лицето не може да бъде намерено на  посочения от него адрес,както е изписан в предварителния договор- Ул.*** в гр. Враца. Св. А., който е  връчител от  нот. кантора на  нотариус В.В. заявява  в с.з. като свидетел под страх от нак. отговорност, че е залепил обявлението на входната врата на къщата на С. Б. *** на посочения адрес, тъй като външната врата на двора  била отворена.ВОС не приема за доказан факта за липса на залепено уведомление на входната врата на къщата на ул."***"№90 в гр.Враца, тъй като това се твърди само от св. Ив.Б.- внук на С. ,който е заинтересован от изхода на делото и твърдението му не се подкрепя от други доказателства, тъй като не са ангажирани.

     С жалбата са цитирани решения на ВКС, които касаят  едновременно неизправни кредитор и длъжник в договорното отношение, какъвто не е настоящия казус.

      С оглед гореизложеното ВОС приема ,че не  е налице едностранно разваляне на предв. договор от 2011 г от  жалбоподателя-ищец  С., както е заявил с връчената по надлежния ред по ГПК на С.  Б. нот. покана.

Неизправната страна по предв. договор е жалбоподателя-ищец П.С.. Правото да се развали двустранен договор е самостоятелно правно средство, което се дава на титуляра на едно право, породено от двустранен договор, чието насрещно задължение не се изпълнява.А насрещното задължение на С. Б. да  прехвърли собствеността на процесния апартамент по предварителния договор не може да го изпълни ,поради неизплатената  изцяло продажна цена от 64 500 лв от П.С.. За да претендира връщане на даденото при отпадане на основанието по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - разваляне на договора поради неизпълнение, ищецът следва да установи надлежно упражнено право на разваляне и резултат.

В настоящия случай не е налице крайния ефект от едностранното изявление на жалбоподателя-ищец за разваляне на предв. договор с връчената нот. покана, именно прекратяване предв. договор от 2011 г.

     Волеизявлението на ищеца  в нот. покана  връчена по реда на чл. 47 ал.1 от ГПК до  С. Б. за разваляне на предв.договор , не поражда целения правен резултат при което С. не може  да  получи изплатената по договора  част от продажната цена като  дадена на отпаднало основание.

     При тези съображения първоинстанционното  решение следва да бъде потвърдено с настоящите мотиви.

     При този изход на делото на осн. чл.38  ал.1 т.2 във вр. сал.2 от Закона за адвокатурата на  проц. представител на въззиваемата- адв. И.И. от ВрАК следва да се изплати съгласно наредба №1 за мин. адв. възнаграждения сумата от 1000 лв. В делото има данни ,че въззиваемата е подала декларация за сем. и имотно състояние във връзка с проц. й защита по чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА.

 

     Водим  от горното съд. състав

 

Р Е Ш И:

 

     ПОТВЪРЖДАВА решение № 229/15.03.2019 г по гр.д.№1743818 г по описа на Врач.РСъд.

 

     ОСЪЖДА  П.Д.С. *** да заплати на адв. И.И. от ВрАК сумата от 1000/хиляда лева/ адв. възнаграждение за  въззивната инстанция.

 

     Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС.

 

 

                    Председател :

 

                      Членове: 1/       2