Р Е Ш Е Н И Е
№ 20
Гр.Попово, 06.03.2020г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Поповски районен съд, в публично
заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:МАРИНЕЛА
СТЕФАНОВА
При секретар И.Б.,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1010 по описа на 2019 година на
ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.49, ал.1 от СК.
Ищцата К.С.Х. ***, твърди в исковата си молба, твърди, че с ответника са съпрузи от 21.04.2016г., когато сключили граждански брак, първи по ред за ответника и втори за ищеца. От брака си нямали
родени деца. Твърди се, че до началото
на м.май 2018г., съпрузите живеели заедно в дома на родителите на ищцата, находящ
се в гр.Попово, като водели нормален семеен живот. След това
се разделили, като всеки от тях води отделен личен живот. Излагат се доводи, че през целия им съвместен
живот съпрузите имали разногласия и
противоречия. Впоследствие започнали да се пораждат остри конфликти, основани
на несходство в характерите. Липсвало взаимност, общи интереси,
заинтересованост един към друг, уважение и любов. Твърди се, че бракът им е изчерпан от съдържание, и е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните
отношения. Моли съда да прекрати брака й
с ответника, без съда да се произнася по
въпроса за вината. Желае да възстанови предбрачното
си фамилно име. В
с.з. иска се поддържа лично
от ищцата.
В едномесечния
срок и по реда на чл.131 от ГПК не
постъпи писмен отговор от
ответникът Т.К.Т. ***, не
представя доказателства, не прави доказателствени искания.
Редовно призован за с.з. не се явява, не изпраща представител.
Съдът след анализ и преценка на събраните
по делото доказателства прие за установено следното:
Страните са съпрузи по силата на граждански
брак сключен на *** с акт № ***, съставен в гр.П..
В исковата молба е поискано от страна на ищеца до му
бъдат допуснати свидетели с чиито показания да докаже че бракът й с ответника е
дълбоко и непоправимо разстроен. Съдът е уважил това доказателствено
искане с определението по чл.140 от ГПК. В проведеното първото открито съдебно заседание по делото,
ищеца заяви, че нямало нужда да води
свидетел и да занимава съседите с това. Заяви, че със съпруга си били разделени
вече две години и нещо, имало и снимки на които той целувал друга жена, и
всички било ясно.
При така установеното съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.49, ал.1 от СК всеки един от съпрузите може да иска развод,
когато според него бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, като ищеца не само следва в исковата молба да посочи
основанията, които са причинили дълбокото и непоправимо разстройство, но и носи
тежестта да докаже тези основания.
В
исковата молба ищеца излага твърдения, че съпрузите са във фактическа раздяла, че е налице несходство в характерите, че липсва
взаимност, уважение и любов. Така посочените твърденията
в исковата молба отнасящи се до юридически факти, които да послужат като
основания за развод се оказаха неподкрепени с доказателства. По делото не се установи, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо
разстроени, че помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, общност и единство, както и че същите са във
фактическа раздяла.
Липсват и свидетелските показания ,чрез които да се установяви по безспорен
и несъмнен начин твърденията изнесеното в исковата молба, че брачните отношения
са съпроводени с непрекъснати конфликти и неразбирателства, довели до
изчерпване на брачната връзка от съдържание,
съответно до невъзможност съпрузите и занапред да изпълняват брачните си
задължения.
Не се установява по делото да е настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство в брачната връзка между съпрузите. Факта, че
ответника не изразява становище нито в срока по чл.131 ГПК, нито в с.з. по иска
за прекратяване на брака, не е
обстоятелство, което да дава основание да се счита, че брака е изпразнен от
съдържание.
Съдът намира,че в брачния процес установяването на
релевантните факти сочещи на дълбоко и непоправимо разстройство на брака е в
тежест на ищеца и за целта е необходимо пълно доказване. Тоест, чрез
процесуално допустимите доказателствени средства да
бъдат установени причините, обусловили не просто временно, преодолимо
разстройство, а именно тежко и непреодолимо разстройство в брачните отношения,
каквото единствено може да се квалифицира като основание за допускане на развод.
В тази именно насока са и критериите, разяснени от трайната съдебна практика- ППВС
№ 10/03.11.1971г., които са приложими и към настоящия случай. В тази връзка е
необходимо да се има предвид, че в действащата нормативна уредба абсолютните
бракоразводни основания са отречени, което означава,че във всеки отделен случай
съдът трябва да установи,че брачните отношения на съпрузите са разстроени
дълбоко и непоправимо и бракът е опразнен от съдържание. Също така е длъжен да
изследва и обсъди всички субективни и обективни причини, посочени от страните,
и да прецени какво отражение са дали те в съзнанието на съпрузите и в брачния им живот. В ППВС е посочено още,че
всяка конкретна причина,колкото и значителна да е тя не може да бъде приравнена
със състоянието на дълбоко и непоправимо разстроен брак, тъй като е възможно тя
да не е дала съществено отражение върху съзнанието на другия съпруг и върху
брачните отношения.
Предвид всичко изложено, при липсата на ангажирани
доказателства в подкрепа на изнесеното твърдение в исковата молба за настъпила
дисхармония в съпружеските отношения, съдът намира, че не са налице
предпоставките да се приеме, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен,
поради което същият да следва да бъде прекратен.
По
изложените съображения съдът намира, че така предявеният иск с правно основание
чл.49, ал.1 от СК е неоснователен, поради което същият следва да бъде
отхвърлен. Предвид отхвърлянето на брачният иск за прекратяване на брака,
следва и отхвърлянето на предявения небрачен иск, с правно основание по 53 СК,
за възстановяване от ищцата след прекратяване на брака на предбрачното й фамилно име Х..
Предвид изхода на спора, на основание чл.329, ал.2
от ГПК и на основание чл.6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50.00лв.,
която следва да се внесе от ищеца.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.С.Х., ЕГН **********,***, против Т.К.Т., ЕГН ********** *** брачен
иск с правно основание чл. 49, ал.1 от СК за прекратяване на сключения между
страните граждански
брак на ***, с акт № ***, съставен в
гр.П., ЧРЕЗ РАЗВОД
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.С.Х., ЕГН **********,***, против Т.К.Т., ЕГН ********** *** иск с
правно основание по чл.53 от СК, за възстановяване от фамилното име на съпругата след прекратяване
на брака на предбрачното й фамилно име Х..
ОСЪЖДА К.С.Х., ЕГН **********,***
ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен
съд-Попово окончателна държавна такса в размер на 50.00лв. (петдесет лева и 00ст.), на основание чл.6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на обжалване, пред
Окръжен съд-Търговище, в
двуседмичен срок, от връчването му на страните.
СЪДИЯ: