Р Е Ш Е Н И Е
№ 127
гр.Плевен,23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-гр.Плевен, VII–ми състав, в открито съдебно заседание на седми
март две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Венелин Николаев
при секретар Десислава Добрева,
като разгледа докладваното от съдия Николаев административно дело № 78 по описа
на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл.33, т.9, чл.191 и чл.192, ал.3 от
Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Делото е образувано по жалба рег.№316р-2032/17.01.2022
г. на ОД на МВР-Плевен, подадена от Ц.А.С., ЕГН ********** *** – МЛАДШИ
РАЗУЗНАВАЧ В СЕКТОР „Криминална полиция“ в Първо РУ при ОД МВР-Плевен, чрез
адвокат К.Д. ***, против мълчалив отказ на Директора на ОД на МВР Плевен да
издаде Заповед, по силата на която С. да бъде включен в списъка на служителите,
получили парична награда, така както е уредено в заповед на Министъра на
вътрешните работи с №8121з-1477/10.11.2021 г., с която е разпоредено изплащане
на индивидуална парична награда в размер на 650 лева на служителите на МВР,
намиращи се в служебно или трудово правоотношение към датата на издаване на
заповедта за постигнати резултати и съществен принос в изпълнение на целите и
приоритетите на МВР през 2021 г.
Жалбоподателят
твърди, че работи като държавен служител - младши разузнавач в сектор „Криминална
полиция“ в Първо РУ при ОД МВР-Плевен. Сочи, че Министъра на вътрешните работи
е издал Заповед №8121з-1477/10.11.2021 г., с която е разпоредено изплащане на
индивидуална парична награда в размер на 650 лева на служителите на МВР,
намиращи се в служебно или трудово правоотношение към датата на издаване на
заповедта за постигнати резултати и съществени принос в изпълнение на целите и
приоритетите на МВР за 2021 г. Предвид това, че не бил включен в списъка на
служителите, които следва да получат посочената индивидуална парична награда в
размер на 650 лева и на това, че отговарял на условията, визирани в процесната
заповед и по – конкретно точка 2.5 от същата, тъй като имал действително
отработени 6 месеца през 2021 г. към датата на издаване на заповедта - 10.11.2021 г., на 22.12.2021 г. подал молба до директора на ОД на МВР Плевен, с искане да издаде заповед, по
силата на която да бъде включен в списъка на служителите за изплащане на
полагащата му се индивидуална парична награда. В молбата изразил становище, че
до излизането му в отпуск по болест на 16.08.2021 г. е отработил изискващите се
в заповедта месеци работа, като имал действително отработени 122 работни дни - толкова,
колкото са работните дни през първите шест месеца на календарната година. Сочи,
че в предвидения по чл.58 от АПК срок Директора на ОД на МВР- Плевен не издал исканата от него
заповед, по силата на която да бъде включен в списъка на служителите, получили
парична награда, така както е уредено в заповедта на министъра на вътрешните
работи. Моли да бъде отменен по
подадената от него жалба мълчалив отказ на Директора на ОД на МВР-Плевен да
издаде заповед, по силата на която да бъде включен в списъка на служителите,
получили парична награда, така както е уредено в заповедта на министъра на
вътрешните работи с №8121з-1477/10.11.2021 г., с която е разпоредено изплащане
на индивидуална парична награда в размер на 650
лева на служителите на МВР, намиращи се в служебно или трудово
правоотношение към датата на издаване на заповедта за постигнати резултати и
съществени принос в изпълнение на целите и приоритетите на МВР за 2021 г. и да бъде задължен директора на ОД на МВР
да се произнесе по молбата му в определен от съда срок.
Приложен е документ за платена
държавна такса /л.6/.
От ответника по делото - Директор на
ОД на МВР-Плевен не е депозиран писмен отговор
по жалбата, въпреки дадената му
възможност с определение №166/28.01.2022 г. /л.30/.
В придружително писмо, с коeто е
изпратена преписката е изложено становище чрез юрк.Ф., че делото следва да се
прекрати, тъй като в конкретния случай подадената жалба е срещу мълчалив отказ
на Директора на ОД на МВР – Плевен.
Сочи, че в действителност молбата на Ц.С. е разгледана в законоустановения срок
и е постановен акт на директора на ОД на МВР-Плевен, който макар и да не е
озаглавен решение, представлява мотивирано писмено решение във връзка с направеното
от него искане. Твърди, че в заповедта на Министъра на вътрешните работи няма
указания да се използват при изчисленията часовете, които служителят е
отработил като извънреден труд, освен това, същите не може да са положени в
дните, в които реално е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност или
платен отпуск.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява
лично и с адв. Д. ***, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения. Навежда доводи,
че С. е изработил необходимите работни дни, за да му бъде изплатена сумата в
размер на 650 лв., която е определена в заповедта на министъра №
8121з-1477/10.11.2021 г. Счита, че на практика е налице мълчалив отказ, тъй
като по законоустановения срок след депозираната нарочна молба да бъде включен
в този списък и респективно да задейства съответният административен акт, не
включен в списъка. Твърди, че поради това е налице правен интерес от страна на Ц.С.
да претендира да бъде задължен директорът на МВР – Плевен да издаде тази заповед,
за да бъде включен в този списък. Претендира разноски в размер на 310 лв., от
които 10 лв. – държавна такса и 300 лв. адвокатски хонорар.
В съдебно заседание
ответникът - Директор на ОД на МВР Плевен, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ф. оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана. Навежда доводи, че са отработени 122 работни
дни от служителя С. и няма спор, че същият е положил 67 работни часа извънреден
труд. От тях 23 часа са в работни дни и 44 часа в почивни дни Твърди, че във
връзка с подадената молба е изготвено становище върху, което административният
орган е поставил резолюцията си на 06 януари „съгласен“. На същата тази дата с
писмо жалбоподателя е уведомен защо същият не е включен в списъка на служителите,
които ще получат парична награда за съществен принос в работата на дирекцията
през 2021 г. Сочи, че писмото е изпратено за връчване на началника на Първо РУ
на 14.01.2022 г., а на 17.01.2022 г. е получено лично от жалбоподателя С. срещу
подпис. На същата тази дата 17.01.2022 г. е подадена и жалбата до Административен
съд – Плевен. Счита, че ако се реши, че в конкретният случай е следвало да бъде
издаден индивидуален административен акт, който да подлежи на обжалване, то
елементите от същия са включени в становището, съответно писмото, което е
изпратено до жалбоподателя като дата на издаване на един административен акт се
има предвид не датата, на която е получил жалбоподателят съответния акт, а тази
на която реално е формирана волята на административния орган. Сочи, че
неоснователно се поддържа в жалбата, че
служителят отговаря на изискванията на т. 2, т. 2.5 от Заповед № 8121з-1477 от
10.11.2021 г. на министъра на вътрешните работи, тъй като същият няма
отработени пълни 6 месеца за периода от 01.01.2021 г. до 10.11.2021 г. – датата на издаване на заповедта. В
представеното по делото писмо подробно е посочено как се установява, че същият
няма изработени 124.5, 125 работни дни. Посочена е формула, по която е направено
изчислението като е посочено и писмо, което е изпратено на ОД на МВР – Плевен
от директора на Дирекция „Управление и планиране на бюджета“, което от своя
страна е базирано на публикувания в ДВ Закон за държавния бюджет. Претендира разноски в размер на 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд-Плевен, седми състав, като
провери законосъобразността на оспорения акт, съобрази доводите на страните и
представените доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със заповед, министърът на вътрешните
работи, на основание чл. 33, т. 9, чл.191 и чл. 192,
ал. 3 от ЗМВР,
във вр. с чл. 10, ал. 2,
т. 1 от Наредба № 8121з-347 от 25.07.2014 г. за условията и реда за
награждаване на служителите на министерството на вътрешните работи е разпоредил:
1. за постигнати резултати и съществен
принос в изпълнението на целите и приоритетите в дейността на МВР за периода от
01.01.2021 г. до 10.11.2021 г. награждава с индивидуална парична награда в
размер на 650 лева служителите на МВР, намиращи се в
служебно или трудово правоотношение към датата на издаване на заповедта.
2. разпоредил е да не се награждават
служителите, които към датата на издаване на заповедта са:
2.1. с наложени дисциплинарни наказания
през периода от 01.01.2021 г. до издаването на настоящата заповед, както
следва: за държавните служители по чл. 142, ал. 1,
т. 1
и ал. 3 от ЗМВР - по чл. 197, ал. 1,
т. 3,
4, 5 и 6 от ЗМВР; за държавните
служители по чл. 142, ал. 1,
т. 3 от ЗМВР
- по чл. 90, ал. 1,
т. 2,
3, 4 и 5 от ЗДСл, а за лицата,
работещи по трудово правоотношение - по чл. 188, т. 2 и 3 от Кодекса на
труда;
2.2. са отстранени от длъжност;
2.3. са със статут на държавни служители
– стажанти.
2.4 са назначени на работа в МВР по
втори трудов договор или по допълнителен трудов договор.
2.5. Нямат действително отработени в МВР най
– малко 6 месеца за периода от 01.01.2021 г. до настоящата заповед, независимо
от причините за това (ползване на
разрешен законоустановен отпуск – платен, неплатен, за временна
нетрудоспособност; постъпване на работа през 2021 г. и други).
С молба рег.№316000-45259/22.12.2021 г.
на лист 8 от делото до директора на ОД МВР Плевен, Ц.А.С. поискал да бъде
издадена заповед, по силата на която да бъде включен в списъка на служителите,
получили награда, така както е уредена в заповедта на Министъра на вътрешните
работи. В молбата посочил, че отговаря на условията, визирани в процесната
заповед и по-конкретно на т.2.5 от същата, тъй като имал действително
отработени 6 месеца през тази календарна година към датата на издаване на
заповедта - 10.11.2021 г.
На
06.01.2021 г. е изготвено становище от гл. юрисконсулт при ОД но МВР Плевен до директора на ОД на МВР Плевен
/л.10/ относно молбата на жалбоподателя, в което е изложено, че след направена
справка е установено, че за периода 01.01.-10.11.2021 г. служителят е ползвал отпуск за
временна неработоспособност в размер на 60 работни дни и платен годишен отпуск
в размер на 32 работни дни. Съгласно системата ТРЗ на ОД на МВР - Плевен за
периода 01.01.-10.11.2021 г. има 215 работни дни, а за цялата 2021 г. работните
дни са 249. Формулата, която е използвана за преценка на положения от всеки
един служител в ОД на МВР - Плевен труд е: 249 /работни дни/ : 12 /месеца/ ,
като полученият резултат е средно по 20.75 работни дни за един месец. В
конкретния случай, като се умножат 6 месеца по 20.75 работни дни се получава
сумата от 124.5 работни дни, които един служител следва да е прослужил реално,
за да получи индивидуална парична награда в размер на 650.00 лв., съгласно
заповед №8121з-1477/10.11.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Посочено
е, че С. е отработил реално 122 дни, и не му достигат 3 дни, които реално да е
отработил.
С писмо рег. №316000-1274/14.01.2022 г. на Директора
на ОД на МВР Плевен /л.13/ Ц.С. е уведомен, че подадената от него молба за
изплащане на индивидуална парична награда в размер на 650.00 лв., съгласно
заповед №8121з-1477/10.11.2021 г. на министъра на вътрешните работи е неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение. Посочено е, че при извършена справка
относно ползвания от него платен годишен отпуск /в размер на 32 работни дни/ и
ползвания отпуск за временна неработоспособност /в размер на 60 работни дни/,
е установено, че не отговаря на
изискването на т.2.5 от посочената заповед, а именно: за периода
01.01.2021-10.11.2021 г. няма действително отработени 6 месеца. В конкретния
случай е приложен един и същи метод за преценка на отработеното време от всеки
един служител в ОД на МВР - Плевен, като минималният брой дни, който следва да
бъдат отработени, за да може да бъде получена индивидуалната парична награда са
125 работни дни, докато в молбата С. посочил, че е положил реално 122 работни
дни. Писмо рег. №316000-1274/14.01.2022 г. на Директора на ОД на МВР ПЛЕВЕН е връчено лично на жалбоподателя
срещу подпис на 17.01.2022 г., в 17.05 часа, видно от отбелязването на л.13.
Жалбата до Административен съд
Плевен е подадена на същата дата, чрез ОД на МВР Плевен, видно от вх.№ на
същата /л.л.3,4/.
По преписката и делото са
приобщени още: 9 броя заявление за ползване на платен годишен отпуск от Ц.А.С.;
3 броя болнични листи /БЛ/; писмо на директора на дирекция “Планиране и управление на бюджета“; удостоверение .№316000-8087/04.03.2022
г. от началник сектор КАПОЧР при ОД
на МВР Плевен., платежна бележка № 76 за периода от 01.04.2021 г. до
30.04.2021 г., платежна бележка № 74 за периода от 01.05.2021 г. до 31.05.2021
г., платежна бележка № 73 за периода от 01.06.2021 г. до 30.06.2021 г.,
платежна бележка № 73 за периода от 01.07.2021 г. до 31.07.2021 г.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съдът приема, че подадената на
17.01.2022 г. жалба е допустима като подадена в срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което е допустима, с оглед на следното:
На 22.12.2021 г. Ц.А.С. е депозирал
молба до директора на ОД на МВР Плевен, с която е поискал от директора
на ОД на МВР да бъде издаде заповед, по силата на която да бъде включен в
списъка на служителите, получили награда, съгласно заповедта на Министъра на
вътрешните работи. Административният орган е разгледал молбата и се е
произнесъл с писмо рег. №316000-1274/14.01.2022
г., в което е уведомил С., че не отговаря
на изискванията посочени в заповед №8121з-1477/10.11.2021 г. на министъра на
вътрешните работи, за да бъде включен в списъка на служителите, което имат
право да получат парична награда в размер на 650 лв., поради което е оставил
без уважение молбата като неоснователна. В т.2 на Заповед №8121з-1477/10.11.2021
г. на министъра на вътрешните работи изрично е посочено: „Ръководителите на
структурите по чл.37 от ЗМВР да създадат организация и да утвърдят списъци на
подчинените си служители, с конкретни размери на паричната награда, при
стриктно съблюдаване на установеното в т.2, без да издават персонални заповеди,
като списъците бъдат представени в обслужващото финансово звено в срок до
08.12.2021 г.“
Не е спорно, че по заявлението от 22.12.2021 г.
директорът на ОД на МВР-Плевен дължи произнасяне в 14-дневен срок, съгласно
чл.57, ал.1 АПК. Този срок в случая е изтекъл на 05.01.2022 г. – сряда,
присъствен ден. С оглед на този факт е налице формиран
мълчалив отказ, дори ако се приеме, че на 06.01.2022 г. с поставяне на
резолюция на становището на юрисконсулта /л.10/ е направен изричен отказ. Този
мълчалив отказ е оспорен от заявителя чрез административния орган с жалба от
17.01.2022 г., т. е. в срока по чл. 149, ал. 2 АПК, като следва да се има
предвид, че поради невръчването на писмо рег. №316000-1274/14.01.2022 г. на
Директора на ОД на МВР Плевен на С. не е било известно към момента на подаване
на жалбата, че вече е налице изричен отказ. На същата дата – 17.01.2022 г., след края на работното
време – в 17.05 часа, видно от съответното отбелязване, на С. е било връчено
писмо рег. №316000-1274/14.01.2022 г. на Директора на ОД на МВР Плевен /л.13/,
с което е уведомен, че подадената от него молба за изплащане на индивидуална
парична награда в размер на 650.00 лв., съгласно заповед №8121з-1477/10.11.2021
г. на министъра на вътрешните работи е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
Ако е оспорен
мълчалив отказ по искане за издаване на административен акт и последва изрично
произнасяне на органа, както е в случая, жалбата следва да се приеме и да й се
даде ход като жалба и срещу направения по-късно изричен отказ – в този смисъл е
т. 8 от Постановление № 4 от 22.09.1976 г. по гр. д. № 3/76
г., Пленум на ВС. Същото Постановление е приложимо в тази му част и при сега
действащия АПК, доколкото съгласно чл.58, ал.3 от АПК, когато по
административен или по съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за
отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отмяна. С оглед
на този факт предмет на настоящето дело се явява постановеният изричен отказ
рег.№316000-1274/14.01.2022 г. на Директора на ОД на МВР Плевен.
С оглед на
изложеното твърденията на ответника за недопустимост на жалбата поради
последващ изричен отказ са неоснователни. По аргумент от чл. 58, ал. 3 и чл. 172, ал. 3 АПК съдът следва да се произнесе
по последвалия в хода на производството изричен отказ. Същият безспорно засяга
права и законни интереси на С., доколкото невключването му в списъка на
наградените лица го лишава от парична награда в размер на 650 лева.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.191 от ЗМВР, служителите по чл. 142, ал. 1 и 3 могат да бъдат награждавани с отличия и награди по чл. 192 за постигнати високи резултати, за
конкретен съществен принос при изпълнение на служебните си задължения или за
продължителна служба в МВР. Съгласно чл.192, ал.3 от ЗМВР, отличията и
наградите се дават от министъра на вътрешните работи, а в случаите по ал. 1, т.
1 и 2 и ал. 2, с изключение на огнестрелното оръжие – и от служители,
определени от него. Видно от приложената заповед на л.л.16,17 от делото,
министърът на вътрешните работи е наградил служителите на МВР, намиращи се в
служебно или трудово правоотношение към датата на издаване на заповедта /10.11.2021
г./. На ръководителите на структури по чл.37 от ЗМВР /между които е и ОД на
МВР-Плевен/, е възложено да изготвят списъци на лицата, които отговарят на
посочените в заповедта условия, за да бъдат наградени. Тази възможност е
допустима съгласно посочената разпоредба на чл.192, ал.3 от ЗМВР, доколкото
наградата е по чл.192, ал.1, т.2 от
ЗМВР. С оглед на изложеното писмото е издадено от компетентен орган.
Същото е в предписаната от закона писмена форма –
чл.59, ал.2 от АПК. Съдът отбелязва, че фактът, че същото не е наименовано -
като заповед, решение и т.под., не се отразява на неговата законосъобразност.
Липсата на посочване в същото пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
води до приложимост на чл.140, ал.1 от АПК, но не го прави незаконосъобразно.
Писмото е издадено при съобразяване с административно
производствените правила, доколкото към преписката са приобщени издадени по
отношение на С. заповеди за отпуск и болнични листи за временна
неработоспособност.
По отношение на мотивите и спазването на материалния
закон съдът съобразява следното:
Не е спорно, че С. е служител по служебно
правоотношение – младши разузнавач в сектор „КП“ при Първо РУ при ОД на
МВР-Плевен, което е видно и от приложеното удостоверение на л.36 от делото. Съгласно
т.2.5 от заповедта на министъра на МВР за награждаване, не се награждават
служителите, които нямат действително отработени в МВР най-малко 6 месеца за периода
от 01.01.2021 г. до датата на издаване на заповедта /10.11.2021 г./, независимо
от причините за това, включително редовен законоустановен отпуск, такъв за
временна неработоспособност и т.н. Видно от приобщените заявления за ползване
на платен годишен отпуск и БЛ, в периода 01.01.2021 -10.11.2021 г. С. е работил
реално 122 дни, като този брой дни не са и спорни между страните. Според С.
броят отработени дни – 122, е равен на броя работни дни през първите 6 месеца
на 2021 г., с оглед на което същият има право на включване в списъка с
наградените, и освен това е положил извънреден труд в размер на 67 часа.
В процесното писмо правилно са посочени необходимият
брой реално отработени дни - 125, които заповедта на министъра на МВР изисква,
за да бъде включен служител в списъка с наградените лица. Следва да се посочи,
че изискването за действително отработени дни е законосъобразно с оглед факта,
че наградата е за постигнати резултати и съществен принос в изпълнение на
целите и приоритетите на МВР през 2021 г. – цел, за която лицата, които не са
действително работили, не са допринесли. В случая е използван времеви критерий
относно продължителността на действително отработените дни, като доколкото заповедта
на министъра на МВР не е оспорена, директорът на ОД на МВР-Плевен следва да се
съобрази с нея.
Следва да се посочи, че тълкуването, което
жалбоподателят прави на изискването за отработени реално най-малко 6 месеца, е
неправилно. Същите месеци с оглед ползваните отпуски няма как да се изчислят по
посочения от него начин. Следва да се установи колко са работните дни в
календарната 2021 година, да се разделят на броя месеци /12/ и да се пресметне
колко общо следва да са отработените дни, доколкото различните месеци имат
различен брой работни дни. От данните в преписката е видно, че такова
изчисление е било направено, като 249 – общия брой работни дни през годината,
са разделени на броя месеци и е получен резултат 20,75 дни месечно, 124,5 дни
за 6 месеца, или закръглено 125 дни, както е посочено в писмото. Този брой не е
достигнат от С., който и сам признава, че е отработил реално само 122 дни.
По отношение на извънредния труд, същият е бил
заплатен, видно от приобщените платежни бележки на л.л.37-40, като заплащането
му също не е спорно между страните. Но дори да не беше заплатен, полагането му
не означава, че са отработени съответстващите му се дни при работно време от 8
часа, на каквото работно време е назначен С.. Извънредния труд е положен в
периодите, в които са отработените 122 дни, като липсва основание за приемане,
че за тези 67 часа следва да се зачетат като действително отработени още малко
повече от 8 работни дни.
Следователно писмото е в съответствие с материалния
закон.
Писмото е в съответствие с целта на закона, доколкото
само служители, отговарящи на посочени от министъра на МВР критерии, могат да
бъдат награждавани чрез включването им в списък за награждаване.
С оглед на изложеното, писмото е издадено от
компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на съществените
административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и целта
на закона, поради което жалбата следва да се отхвърли.
При този изход на делото ответникът право на
поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Като
съобрази нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК и изхода на спора пред настоящата
инстанция, съдът намира, че в полза на ответника следва да се присъдят поисканите
разноски в размер на 100 лева, на основание чл.24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд-Плевен, седми състав
РЕШИ:
Отхвърля жалба рег.№316р-2032/17.01.2022
г. на Ц.А.С., ЕГН ********** ***.
Осъжда Ц.А.С., ЕГН ********** ***, да
заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Плевен,
разноски по делото в размер на 100,00 лв. /словом: сто/ лева.
Решението да се съобщи на страните.
Решението може да се обжалва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: