Решение по дело №659/2018 на Софийски окръжен съд

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                     

                                  гр. София, 12.04.2019 г.

 

                          В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в открито съдебно заседание на трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ:  ДОРА МИХАЙЛОВА

                                                                      РОСИНА ДОНЧЕВА

 

при участието на секретаря Цв. ПАВЛОВА, като разгледа докладваното от съдията Михайлова в. гр. д. № 659 по описа на съда за две хиляди и осемнадесета година, за да се произнесе, взе предвид следното.

 

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 182/17.07.2018 г. по гр. д. № 308/2017 г. Районен съд – гр. Костинброд е отхвърлил предявения от Б.П.С. против П.Б.П., С.Б.П. и М.Б. Петрова иск за делба на едноетажна жилищна сграда, построена в УПИ … – ….., кв. .., по плана на гр. К., застроена на 59. 3 кв. м., състояща се от кухня, дневна, спалня, тоалетна и тераса.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство, в която са изложени оплаквания за необоснованост и материална незаконосъобразност на решението на районния съд. Районният съд неправилно достигнал до извод, че делбеният имот е индивидуална собственост на ответника С.Б.П., тъй като презумпцията на чл. 92 ЗС била оборена. Искането е за отмяна на обжалваното решение и постановяване на нов акт по съществото на спора, с който делбата бъде допусната при посочените в исковата молба квоти.

Въззиваемият С.Б.П. е подал отговор на въззивната жалба, оспорвайки същата с възраженията, изложени и в отговора на исковата молба – че е придобил сградата по приращание, а при условията на евентуалност – на основание започнала да тече през 2010 г. придобивна давност.

Въззиваемият П.Б.П. не изразява становище по въззивната жалба.

Въззиваемата страна М.Б. Петрова счита въззивната жалба за основателна.

Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от лице, с интерес от обжалването, и е процесуално допустима.

Съдът, като прецени доводите на страните, прие следното.

Ищецът Б.П.С. е предявил против П.Б.П., С.Б.П. и М.Б. П. иск за делба на едноетажна жилищна сграда, построена в УПИ … – ….., кв. .., по плана на гр. К., при съседи на имота: улица, УПИ .. – ….., УПИ … – …., УПИ .… – …., и УПИ .. – ….; която сграда е с идентификатор ………………………….

Твърди се, че сградата била построена от ищеца Б.П.С. и съпругата му Н. Д. С.върху притежавания от тях в режим на съпружеска имуществена общност  УПИ … – …., въз основа на разрешение на строеж № 248/16.07.2009 година.

След смъртта на Н. Д. С. през 2011 г. правото на собственост върху сградата преминало върху наследниците й по закон – ищеца (преживял съпруг) и ответниците (деца) – като квотите в съсобствеността били следните – за ищеца 5/8 ид. ч. и по 1/8 ид. ч. за всеки от ответниците.

В срока за отговор на исковата молба ответникът С.Б.П. е оспорил иска за делба с възражението, че е едноличен собственик на сградата, която придобил по приращение, тъй като през 2010 г. родителите му му прехвърлили с договор за покупко – продажба правото на собственост върху земята и построените върху нея магазин и метално съоръжение. Твърди, че към датата на покупко-продажбата къщата не е била изградена до степен „груб строеж“ и затова по силата на приращението е станала негова собственост. При условията на евентуалност навежда възражение за изтекла в негова полза придобивна давност за периода 2010 г. - 2015 година.

Ответникът  М.Б. П. не е депозирала отговор на исковата молба.

Ответникът П.Б.П. е оспорил иска с възражението, че делбеният имот е индивидуална собственост на С.Б.П..

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие следното.

От удостоверение за наследници № …./……….. г., издадено от община К., се установява, че страните са наследници по закон на Н. Д. С., починала на 11.04.2011 г. – ищецът е преживял съпруг, а ответниците – деца.

По силата на договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № ../….г., ищецът Б.П.С. придобил правото на собственост върху УПИ … – …., кв. .., по плана на гр. К., при съседи на имота: улица, УПИ ..– …., УПИ … – …., УПИ …. – …., и УПИ .. – …. Страните не спорят, че към 18.09.2002 г. ищецът Б.П.С. е бил в брак с Н. Д. С.

С разрешение за строеж № …/……….. г., издадено от община К., било разрешено на ищеца Б.П.С. да построи в УПИ … – …. едноетажна жилищна сграда на площ то 59. 3 кв. метра, съгласно скица № …./………. г. и виза от ………. година. Акт, образец 15, за установяване годността за приемане на строежа, бил съставен на 30.11.2010 година. Сградата била въведена в експлоатация през 2014 г., видно от удостоверение № ./………… г., издадено от община К.

С нотариален акт за покупко-продажба № .., том .., рег. № ….., д. № … от ………….. г., на нотариус К. Ч., ищецът Б.П.С. и съпругата му Н. Д. С. прехвърлили на ответника С.Б.П. правото на собственост върху  УПИ … – …., кв. .., по плана на гр. К., при съседи на имота: улица, УПИ ..– …., УПИ … – …., УПИ …. – …., и УПИ .. – …., заедно с изградените в имота магазин за хранителни стоки със ЗП от 64. 5 кв. м. и метално съоръжение – павилион за закуски, долепено до магазина, на източната граница с улицата.

От представените приходни квитанции се установява, че имотът е деклариран на името на  ответника С.Б.П..

От съвкупната преценка на представените строителни книжа (акт за приемане на конструкцията от 27.07.2010 г.) и показанията на свидетелите Н. А. и Е. К., които като правдиви и безпротиворечиви съдът кредитира изцяло, се установява, че строежът на сградата е започнал през лятото на 2009 г., като грубият строеж на къщата е бил завършен най-късно пролетта на 2010 година. Фактът, че къщата е била завършена в степен груб строеж към лятото на 2010 г. се установява и от показанията на свидетеля В. И. Съдът не кредитира показанията му в частта, в която твърди, че към лятото на 2010 г. сградата е била без покрив. В тази част показанията му се оборват от тези на свидетеля Н. А., който е участвал непосредствено в строежа й.

Показанията на свидетеля П. съдът не обсъжда, тъй като същите не установяват факти, релевантни за спорното право.

Останалите писмени доказателства като неотносими към предмета на делото съдът не обсъжда.

При горните факти съдът обоснова следните правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК относно правомощията на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Решението на районния съд е валидно и допустимо, но неправилно.

Между страните е налице съсобственост на делбения имот, възникнала по силата на приращение (в резултат на посторяване на сграда върху притежаван в режим на СИО имот) и наследяване по закон от Н. Д. С., при посочените в исковата молба квоти.

Ответникът С.Б.П. не е придобил в пълен обем правото на собственост върху делбения имот нито по приращение, нито по давонст. Съображенията на съда за това са следните.

Съгласно чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. ”Установено друго” по смисъла на посочената разпоредбата е учредяване на вещно право на строеж в полза на лице, което не е собственик на земята. Не е „установено друго” по смисъла на тази разпоредба, когато сградата е построена с издадено в полза на строителя разрешение за строеж, ако този строител не притежава правото на собственост или вещното право на строеж върху мястото. Налице ли е издадено в полза на строителя разрешение за строеж, щом този строител притежава право на собственост върху земята, какъвто е и настоящият случай, то презумпцията на чл. 92 ЗС е оборена.

Във връзка с възраженията на ответника С.П. и позоваването на съдебни решения, в които е прието, че когато със сделка се прехвърля земя без да се изключат изрично подобренията и сградите, намиращи се върху нея, счита се, че и те са прехвърлени, макар да не се сочат в договора, следва да се посочи, че във всички случаи действителната воля на страните следва да се извлича чрез тълкуване на отразеното в нотариалния акт по реда на чл. 20 ЗЗД.  Настоящият съдебен състав приема, че при сключването на договора за покупко-продажба от 08.07.2010 г. волята на страните е била предмет на прехвърлянето да бъдат единствено поземленият имот и описаните в акта магазин и павилион, за които обекти прехвърлителите са представили строителна документация. В случай, че волята на страните е била предмет на покупко-продажбата да е всичко изградено (независимо от степента на завършеност и предназначение на построеното)  върху имота, изричното посочване на „магазин за хранителни стоки“ и „метално съоръжение – павилион за закуски, долепено до магазина на източната граница с улицата“ би било напълно излишно.

Възражението на ответника С.П. за придобиване на имота по давност е неоснователно, тъй като от 2010 г. до датата на завеждане на иска – 04.05.2017 г. – не са изтекли 10 години (чл. 79, ал. 1 ЗС).

Тъй като делбеният имот е придобит от ищеца Б.П.С. и съпругата му Н. Д. С. в условията на съпружеска имуществена общност, то след смъртта на Н. Д. С. притежаваните от нея идеални части от правото на собственост върху сградата преминават по силата на наследствено правоприемство към наследниците  й по закон, като се формират следните дялове в общността - за ищеца 5/8 ид. ч. и по 1/8 ид. ч. за всеки от ответниците.

Поради несъвпадане на изводите на въззивния съд с тези на районния в обжалваното решение последното следва да бъде отменено и вместо него – постановено друго, с което делба между страните следва да се допусне при посочените по-горе квоти.

Воден от горното, съдът

 

   Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ  решение № 182/17.07.2018 г., постановено по гр. д. № 308/2017 г. по описа на Районен съд – гр. Костинброд,  И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Б.П.С., П.Б.П., С.Б.П. и М.Б. П. на следния недвижим имот: едноетажна жилищна сграда, построена в УПИ … – …., кв. .., по плана на гр. К., при съседи на имота: улица, УПИ .. – …., УПИ … – …., УПИ …. – …., и УПИ .. – ….; която сграда е с идентификатор ………………, при следните ПРАВА: за съделителя Б.П.С. -  5/8 ид. ч., за съделителя П.Б.П. – 1/8 ид. част, за съделителя С.Б.П. – 1/8 ид. част, и за съделителя М.Б. П. - 1/8 ид. част.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните с препис.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: