О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер № V- 260202 Година 2020, 24.08 град Бургас
Бургаският окръжен съд, Гражданска колегия, V-ти въззивен състав
На двадесет и четвърти август година две хиляди и двадесета
в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Александър
МУРТЕВ
Секретар
като
разгледа докладваното от съдията В. Камбурова
въззивно гражданско дело номер 739
по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано
по повод въззивна жалба вх.№6122/06.02.2020г., подадена от Главна дирекция ,,Гранична полиция“-МВР на
РБ, адрес: гр..София, бул.,,Княгиня Мария Луиза“ №46, ответник в
първоинстанционното производство, чрез пълномощника-юрисконсулт Красимира
Иванова, с адрес на призоваване:гр.Бургас, ул.,,Цар Асен“№4, срещу Решение №184/15.01.2020г., постановено по гр.д.№8303/2019г.
по описа на Районен съд- Бургас.
С Решение №133/ 06.07.2020г. по в.гр.д.№739/2020 по
описа на БОС обжалваното първоинстанционно решение е потвърдено изцяло, като е
уважено възражението за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатското
възнаграждение от 420 лв. на 240,07 лв. на основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1 от 09.07.2004г. /в редакцията към
15.05.2020г./.
С молба
вх.№11346/08.07.2020г. адв. К., пълномощник на ищеца, е поискал изменение на
решението в частта за разноските с мотив, че представения по делото договор за
правна защита и съдействие е сключен на 08.05.2020г. т.е. преди изменението от
15.05.2020г.
В срока по
чл.248, ал.2 ГПК ответникът в първоинстанционното производство,
чрез пълномощника-юрисконсулт Красимира Иванова, е подал отговор, с който
изразява становище за неоснователност на искането за изменението на решението в
частта за разноските. Направено е възражение, че с представения договор не се
доказва заплатена услуга с ДДС.
Производството
е с правно основание чл.248 от ГПК. Съобразно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо, в едномесечен срок
от постановяването, съдът по искане на страните може да допълни или измени
постановеното решение в частта за разноските.
Молбата е
подадена в предвидения от закона срок, страната е представила списък на
разноските по чл.80 от ГПК, поради което същата е допустима.
За да се
произнесе съдът взе предвид следното:
С молба вх.№6437/14.05.2020г.
адв. К. е представил договор за правна
защита и съдействие от 08.05.2020г., от който е видно, че договореното и
платено в брой възнаграждение за въззивната инстанция е в размер на 420 лв. с
вкл. ДДС.
За достоверна дата на сключване на договора
следва да се приеме датата на входиране на молбата по делото, а именно
14.05.2020г., а не изписаната в договора-08.05.2020г. Независимо от това обаче
и към 14.05.2020г. е действала Наредба №1 от 09.07.2004г. в редакцията й от
22.01.2019г.
Съобразно
чл.7, ал.2, т.2 от същата, при защита по граждански дела възнагражденията при интерес от
1000 до 5000 лв. са 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. Отнесено към настоящия случай при
материален интерес от 1667,84
лв. адвокатското възнаграждение следва да се определи в размер на 346,75 лв. без ДДС. В този смисъл молбата е частично
основателна.
По
въпроса за начисляване на ДДС към посочения минимален размер съобразно Наредба
№1 от
09.07.2004г. в редакцията й от 22.01.2019г. съдът намира за необходимо да
разясни следното:
Без
съмнение размерите на минималните възнаграждения по наредбата, при регистриран
по ЗДДС адвокат, се явяват данъчна основа, върху която се дължи ДДС при
осъществена услуга по наредбата, в случая - процесуално представителство, както
и че доставката попада в кръга на облагаемите с ДДС доставки по чл.2,т.1 ЗДДС, но при безспорност на факта, че предоставилият услугата адвокат се
явява данъчно задължено лице по ЗДДС. В случая по делото не е представена
фактура, която да установява, че е начислено и платено ДДС върху услугата.
Доколкото в производството се присъждат само сторените от страната разноски, а
липсват доказателства за заплатено ДДС в размер на 20% от възнаграждението, то
следва да се приеме, че страната е заплатила адвокатско възнаграждение в размер
на 420 лв. без ДДС, което се явява прекомерно по горните съображения и следва
да бъде намалено до 346,75 лв. без ДДС.
Мотивиран от
горното и на основание чл.248, ал.3 от ГПК Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д
Е Л И:
ИЗМЕНЯ Решение №133/ 06.07.2020г. по в.гр.д.№739/2020 по описа на БОС в частта за разноските в следния смисъл:
ОСЪЖДА Главна дирекция ,,Гранична полиция“-МВР
на РБ, адрес: гр..София, бул.,,Княгиня Мария Луиза“ №46 да заплати на Е.И.Е., ЕГН ********** *** сумата 346,75 лв. без ДДС / триста четиридесет и шест лв.
и 75 ст./, представляваща направените съдебно-деловодни разноски за
производството пред въззивната инстанция.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.