Решение по дело №985/2023 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 142
Дата: 13 юни 2024 г.
Съдия: Ивайло Красимиров Кънев
Дело: 20232110100985
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. Айтос, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20232110100985 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК.
Производството е образувано по ИМ на „ДАГС-2015“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***, чрез адв.М.И., против „КМК БИЛД“ ЕООД, ЕИК *********,
съд. адрес: ***, чрез адв.Х.С.. Твърди, че ответникът му дължал сумата от 1920,80 лв. с ДДС за
доставени от ищеца строителни материали, за което били издадени 4бр. фактури. Предвид дадени
указания по чл. 415, ал.1, т.1 ГПК по ч.гр.д. № 736/23 г. на РС-Айтос, образувано по заявление по
чл.410 ГПК срещу ответника, по което била издадена заповед за гореописаните суми, за ищеца
възникнал правен интерес от предявяване на установителен иск, с който се претендира
установяване на дължимостта на описаните суми, произтичащи от процесния договор. Претендира
разноски по делото.
В срока за ОИМ ответникът е депозирал такъв, оспорвайки основателността на иска.
Поддържа, че няма непогасени задължения към ищеца. Възразява за изтекла погасителна давност
по отношение вземанията на ищеца. Претендира разноски.
С оглед на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Със заявление по чл. 410 ГПК ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение против
ответника, за което е образувано ч.гр.д. № 736/23 г. по описа на РС-Айтос, по което е издадена
заповед за изпълнение за претендираните суми.
Съдът намира предявения иск за допустим. Исковата молба следва да съдържа
индивидуализация на спорния предмет, чрез посочване основанието на иска, петитума на иска,
както и носителите на правоотношението. Всяко несъответствие в задължителното съдържание на
ИМ, респ. всяко разминаване между обстоятелствена част и петитум, което не дава възможност за
индивидуализация на спорния предмет, основанието на иска или надлежните страни в
правоотношението, съставлява нередовност, която съдът е длъжен да отстрани след изпълнение на
1
процедурата по чл.129, ал.2 ГПК.Когато обстоятелствената част на ИМ и доказателствата към
които препраща сочат легитимиран да предяви иска определен правен субект, но искането за
правна защита изхожда от името на различен от същия и съществуващ правен субект, е налице
спорна процесуална легитимация по делото, която задължава съда да предприеме действия по
изясняването й. Само ако страната не предприеме адекватни процесуални действия за
отстраняване нередовността, производството по делото следва да бъде прекратено. Без значение е
дали противоречието е резултат на техническа грешка - във фактическото изписване името на
страната, от пропуск да се посочат и допълнителни факти и доказателства, обосноваващи
процесуалната легитимация на посочената в петитума страна или в погрешна правна представа на
страната относно принадлежността на правото на иск /за ищеца - в който случай производството
подлежи на прекратяване/, респ. относно надлежната й ответна страна /в който случай следва да
бъде коригиран ответника, в съответствие с изводимия от исковата молба в цялост правен интерес
на ищеца/ - в т.см. Определение № 262 от 31.05.2017 г. по ч. т. д. № 996/2017 г. на ВКС, I ТО. В
случая приложеното по делото пълномощно установява учредена представителна власт на „ДАГС-
2015“ ЕООД, ЕИК *********, кореспондиращ именно на изводимия от обстоятелствената част на
исковата молба и доказателствата към същата правен субект, докато в титулната част на
първоначалната ИМ, по която е образувано делото, е посочен различен правен субект,
съставляваща според настоящия състав техническа грешка в изписване на ищеца, която е
отстранена с нарочна молба от 27.03.24г. Съгласно чл.129, ал.5 ГПК поправената ИМ се счита
редовна от момента на подаването й, поради което и спазеният преклузивен срок по чл.415 ал.1
ГПК ползва коригираният ищец, т.к. не се касае за замяна на страна в правоотношението, в който
случай искът би се считал предявен от конституирането й /чл.228, ал.3 ГПК/.
По делото е допусната ССЧЕ, заключението по която, неоспорено от страните, съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено. От същото се установява, че издадените от
ищеца 4 бр. процесни фактури, са осчетоводени в счетоводствата на ищеца и на ответника,
вписани са в дневниците за покупки на ответника /с посочен доставчик „ДАГС-2015“ ЕООД.
Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС, фактурата може да се приеме като
доказателство, установяващо сключен договор за търговска продажба на движими вещи, в
случаите, когато съдържа съществените елементи от съдържанието на сделката като вид на
закупената стока, стойност, начин на плащане, имена на купувача и продавача, респ. на техните
представители, време и място на сключване на продажбата. Дори фактурата да не съдържа всички
предвидени в ЗСч. реквизити, в т. ч. и подпис на купувача, или да е оспорена в процеса, съдът е
длъжен да прецени доказателственото й значение за удостоверените в нея факти заедно с всички
останали доказателства по делото, вкл. с извънсъдебното признание на оспорващата страна. От
своя страна вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и
купувача, отразяването на стойността й в справките-декларации по ЗДДС и ползването на данъчен
кредит във връзка с нея са обстоятелства, релевантни към възникване на продажбеното
правоотношение, по повод на което е съставена /Р.№ 252 от 03.01.2013 г. на ВКС по т. д. №
1067/2011 г.; Р. № 71 от 08.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 1598/2013 г., II т. о., ТК; Р.№ 96 от
26.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 380/2008 г., I т. о. и др./.С оглед представените по делото 4 бр.
фактури на обща стойност 1920,80 лв., съдържащи индивидуализация на доставените от ищеца
стоки, тяхната стойност, начин на плащане, имена на страните, време и място на сключване на
сделката, както и фактът, че ответникът не е ангажирал доказателства за заплащане на процесните
фактури съдът приема, че задължението по тях е дължимо. Съдът намира възражението на
2
ответника за изтекла придобивна давност на вземането за неоснователно, доколкото давността е
прекъсната с подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в хипотезата на чл.62 ал.2 ГПК, т.е. от датата
на изпращането му до съда на 15.09.23 г. /съгласно пощенското клеймо върху плика/, а най-ранно
издадената фактура е от 17.09.18г., т.е. давността е била прекъсната преди изтичането, обуславящо
извод за основателност на иска, ведно с присъждане на законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателно изплащане.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати от ищеца сторените от
последния разноски (както в настоящото, така и в заповедното производство), в общ размер на
1156,84лв., доколкото се установява реалното им извършване.
Мотивиран от гореиложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането на „ДАГС-2015“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, чрез адв.М.И., против „КМК
БИЛД“ ЕООД, ЕИК *********, съд. адрес: ***, чрез адв.Х.С., по издадена Заповед за
изпълнение от 20.09.2023 г. по ч.гр.д. № 736/23г. на РС-Айтос, за сумата в общ размер от
1920,80 лв., за която са издадени фактура № № 28501/17.09.2018 г. в размер на 995.40 лв.; Ф.
№ 28580/25.09.2018 г. в размер на 189.80 лв.; Ф.№ 29734/18.12.2018 г. в размер на 105.60
лв.; Ф.№ 29747/19.12.2018 г. в размер на 630 лв., ведно със законната лихва от момента на
подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК „КМК БИЛД“ ЕООД, ЕИК *********, съд. адрес:
***, чрез адв.Х.С., да заплати на „ДАГС-2015“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ***, чрез адв.М.И., сумата в общ размер на 1156,84лв. – разноски в
настоящото производство и в заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в 2-седмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
3