О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е №
17
гр.
Пловдив, 16.02.2020г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ІI търговски състав, в закрито заседание на 16.01.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
като разгледа докладваното от съдия БРУСЕВА в. търг. д. N
14/2020 г., намира следното:
Производство по реда на чл.267 от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба вх. №28172 от 27.09.2019 г. от „И.М.К.“ ЕООД ***, ЕИК ......, със съдебен
адрес:*** /надпартерен/- чрез адв.
М.С. против решение № 502 от 23.08.2019г., постановено по търг. д. N 575/2017
г. по описа на Пловдивски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от „И.М.К.“
ЕООД против „Н.“ ЕООД ***, ЕИК ..... осъдителни искове за заплащане на следните
суми: 1/сумата 14 953.95 лева - левова равностойност на 8 965.20
щатски долара, представляваща част от сума в пълен размер от 248 807.79
лева - левовата равностойност на 149 156.40 щатски долара, представляваща
неизплатен остатък от дължимо по сключения между страните маркетингов
консултантски договор от 15.06.2016 г. комисионно възнаграждение във връзка с
платения аванс по договора за доставка от 14.07.2016 г.; 2/сумата 198 988.41
лева - левовата равностойност на 119 297.61 щатски долара, представляваща
част от сума в пълен размер от 238 800.41 лева -левова равностойност на
143 157.13 щатски долара, представляваща дължимо и незаплатено комисионно
възнаграждение по маркетинговия консултантски договор от 15.06.2016 г. във
връзка с платената по договора за доставка от 14.07.2016 г. първа доставка; 3/сумата
3572.84 лева, представляваща лихва за забава на плащанията на претендираното по т.1 и т.2 възнаграждение, изчислена за
периода от 17.07.2017 г. до 14.09.2017 г., от която сума 249.73 лева са лихва
за забава върху частично претендирата сума по т.1 в размер на 14 953.95 лева, а
остатъкът от 3323.84 лв. е лихва за забава върху частично претендираната
сума от 198 988,41 лв. по т.2-ра и с което е осъдено „И.М.К.“ ЕООД да
заплати на „Н.“ЕООД сумата 224 807.40 лева - левова равностойност на 135
000 щатски долара, частично от левовата равностойност на 445 525.28 щатски
долара, представляваща сума, недължимо платена и неоснователно получена като
възнаграждение по маркетингов консултантски договор, сключен между страните на
15.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 224807.40 лева, считано
от датата на предявяване на насрещната искова молба-15.11.2017 г. до
окончателното и плащане, както и сумата от 15 766.30 лева -съдебни
разноски.
С жалбата са направени доказателствени искания: да бъде прието писмено доказателство
– решение на едноличния собственик на капитала м.ф.от 10.06.2016г. за
учредяване на „И.М.К.“ ЕООД, на основание чл.190 от ГПК да бъде задължен
ответника „Н.“ ЕООД да представи документи, поискани с исковата молба –
товарителници и други документи относно извършени от дружеството доставки по
договор с МО на КСА №6/.../АА, фактурите, издадени от „Н.“ ЕООД във връзка с
изпълнението на посочения договор с МО на КСА №6/.../АА, всички счетоводни
документи /В това число данъчни фактури и др./ за реализирани от „Н“АД разходи
по изпълнението на договор с МО на КСА №6/.../АА, както за придобиване на
стоките – предмет на договора, така и съпътстващи разходи, имащи отношение към
крайната нетна печалба по същия, на основание чл192 от ГПК да бъдат допуснати
исканията, направени по т.3, 4, 5 и 6 на допълнителната искова молба, касаещи
задължаване на трети неучастващи по делото лица – Министерство на отбраната на К.С.А.,
„А.“ЕООД и ЗАД „Х.А.“– Р.Ф.да представят находящи се
при тях документи, да бъде изискана от Министерство на икономиката на Република
България подробна справка и копия от издадени в полза на „Н.“ ЕООД разрешения,
лицензии и други, като при условията на евентуалност се иска за горните
обстоятелства да бъдат издадени съдебни удостоверения, както и да бъде
допусната повторна съдебно счетоводна експертиза, която да даде заключение по всички
задачи, поставени на приетата такава експертиза в първоинстанционното
производство и на допълнително поставен с жалбата въпрос – каква е разликата
между стойността на договора за доставка с МО на КСА №6/.../АА /по всички
позиции/ и офертата на завода – производител към м.06.2016г. съгласно Таблица,
приложена към Писмо от 04.07.2017г. /лист 213-216 от делото/ е какъв е
процентът на увеличение между двете стойности за всяка позиция от предмета на
договора и общо за целия договор. Иска се и на основание чл.192 от ГПК да бъде
задължена ТД на НАП – Пловдив да представи по делото дневниците за покупките и
продажбите и справките-декларации по ЗДДС на „Н.“ ЕООД да периода 14.07.2016г.
– 31.12.2019г. Твърди се, че тези доказателствени
искания не са били допуснати от окръжния съд, поради процесуално нарушение,
респ. не са направени поради неразпределена или неправилно разпределена доказателствена тежест.
Постъпил е писмен отговор от Н.“ ЕООД ***,
ЕИК ..... – чрез адв. Г.Г.,
с който се изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба. Не е взето отношение по направените доказателствени
искания от „И.М.К.“ ЕООД. От страна на въззиваемата страна „Н.“ ЕООД – ответник по първоначалнитеи искове и ищец по насрещния иск - не се
сочат нови доказателства и не се правят доказателствени
искания.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и сезира
валидно съда.
По направените с въззивната
жалба на „И.М.К.“ ЕООД *** доказателствени искания:
Представеното решение на едноличния
собственик на капитала м.ф.от 10.06.2016г. за учредяване на „И.М.К.“ ЕООД не е
ново или новоузнато доказателство. Не е налице и
твърдяното процесуално нарушение, свързано с разпределение на доказателствената тежест. Касае се обаче за акт, наличен в
публичен регистър. Дори и да не се представи, съдът би могъл да извърши и сам
проверка при позоваване на същия при преценка на релевантните за спора
обстоятелства. Ето защо няма процесуална пречка решението на едноличния
собственик на капитала м.ф.от 10.06.2016г. за учредяване на „И.М.К.“ ЕООД да се приеме по делото.
Доказателственото искане, направено на основание чл.190 от ГПК да бъде
задължен ответника „Н.“ ЕООД да представи документи, поискани с исковата молба
– товарителници и други документи относно извършени от дружеството доставки по
договор с МО на КСА №6/.../АА, фактурите, издадени от „Н.“ ЕООД във връзка с
изпълнението на посочения договор с МО на КСА №6/.../АА, всички счетоводни
документи /В това число данъчни фактури и др./ за реализирани от „Н“АД разходи
по изпълнението на договор с МО на КСА №6/.../АА, както за придобиване на
стоките – предмет на договора, така и съпътстващи разходи, имащи отношение към
крайната нетна печалба по същия, е своевременно заявено пред първоинстанционния съд. То обаче не е отказано, а е уважено
изцяло. С Определение №1110 от 15.06.2018г. Окръжният съд е задължил „Н.“ ЕООД
да представи по делото горецитираните документи. Това
определение е получено от страната на 20.06.2018г. Следователно тя е уведомена
редовно за възложеното и процесуално задължение. Дали непредставянето им представлява
пречка за събирането на допуснати доказателства, с оглед на която съдът да
приеме за доказан факта на изпълнение на договора за доставка, или се касае за
несъществуващи и поради това - ненамиращи се при страната ответник документи, е
въпрос по същество на спора. Това обаче не налага повторно задължаване на
ответника да представи исканите описани документи. Няколкократното задължаване
за едно и също няма да доведе до различен правен резултат. Това искане следва
да се остави без уважение.
Доказателственото искане, направено на основание чл192 от ГПК да бъдат
допуснати исканията, направени по т.3, 4, 5 и 6 на допълнителната искова молба,
касаещи задължаване на трети неучастващи по делото лица – Министерство на
отбраната на К.С.А., „А.“ЕООД и ЗАД „Х.А.“– Р.Ф.да представят находящи се при тях документи, е мотивирано с твърдението
за процесуално нарушение на първоинстанционния съд,
свързано с недопускането му. Такова – според настоящата инстанция не е налице.
Преценката на съда да откаже събирането им е свързана с неотносимостта
им към конкретния правен спор и фактите, подлежащи на установяване. Какво е
конкретното съдържание на договорните правоотношения на ответника с третите
лица „А.“ЕООД и ЗАД „Х.А.“– Р.Ф.е ирелевантно за твърдяното възникване на задължението му за
заплащане на комисионно възнаграждение на ищеца. Що се отнася до тези, касаещи Министерство
на отбраната на К.С.А., искането не е неотносимо, но за
установяването на същите обстоятелства са допуснати и събрани доказателства –
експертиза и писмени такива.Ето защо искането на основание чл192 от ГПК да
бъдат задължени трети неучастващи по делото лица – Министерство на отбраната на
К.С.А., „А.“ЕООД и ЗАД „Х.А.“– Р.Ф.да представят находящи
се при тях документи, следва да се остави без уважение.
Искането да бъде изискана от
Министерство на икономиката на Република България подробна справка и копия от
издадени в полза на „Н.“ ЕООД разрешения, лицензии и други е направено
своевременно в първоинстанционното производство с
допълнителната искова молба и неоснователно не е било допуснато от съда.
Снабдяването на ответника с необходимото разрешение от компетентния държавен
орган е свързано с възможността му да изпълни договорните си задължения.
Искането се явява относимо и не е обект на
процесуална преклузия. Ето защо следва да бъде
изискана от Министерство на икономиката на Република България подробна справка дали
в полза на „Н.“ ЕООД– ***, ЕИК ..... са били издадени разрешения, лицензии и
други, касаещи период на действието им – 01.01.2016г.
– 31.01.2020г., както и да ни бъдат изпратени копия от същите, ако такива са издадени.
Доказателствено искане за допускане на повторна съдебно счетоводна
експертиза, която да даде заключение по всички задачи, поставени на приетата
такава експертиза в първоинстанционното производство,
настоящата инстанция намира за допустимо и относимо
към правния спор. Доказателственото искане не е преклудирано, тъй като е направено своевременно в съдебно
заседание на 02.07.2019г. непосредствено след приемане на заключението на вещото
лице Т.С.Р.. То неправилно не е било допуснато за събиране от първоинстанционния съд, тъй като има отношение към спора и
е направено при изявление за оспорване
на заключението. Предпоставките на чл.200 ал.3 от ГПК са налице. Ето защо
следва да бъде допусната исканата повторна експертиза като се определи друго
вещо лице, което да работи по задачата. Работната по експертизата следва да се
възложи на вещото лице М.П.М. -П.
По искането на експертизата да бъде
поставен и допълнителен въпрос – каква е разликата между стойността на договора
за доставка с МО на КСА №6/.../АА /по всички позиции/ и офертата на завода –
производител към м.06.2016г. съгласно Таблица, приложена към Писмо от
04.07.2017г. /лист 213-216 от делото/ е какъв е процентът на увеличение между
двете стойности за всяка позиция от предмета на договора и общо за целия
договор : вярно е, че този въпрос е поставен за първи път с жалбата. Той обаче
е свързан с оплакването за необоснованост на обжалвания съдебен акт и касае
преценка по въпрос, който е останал неизяснен, поради недадени конкретни
указания. Когато възникне необходимост да бъде установен даден факт във връзка
с въведено във въззивната жалба оплакване за
необоснованост, въззивният съд служебно назначава
експертиза и определя задачата й на разноски на страната, която носи тежестта
да докаже съответния факт. В този смисъл е разрешението, дадено в Тълкувателно
решение 1/2013г. от 9 декември 2013 г., по тълкувателно дело № 1 по описа за
2013 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС. Съгласно
т.3 от същото въззивният съд е длъжен да събере
доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед,
освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата
инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е
останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите
изводи, поставени в основата на първоинстанционното
решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на
императивна материалноправна норма. Ето защо искането,
касаещо поставяне на допълнителния въпрос към
счетоводната експертиза също следва да се допусне.
Доколкото се касае за множество
въпроси към експертизата, включително и допълнителен такъв, поставен с жалбата,
на вещото лице следва да се определи възнаграждение за работата общо в размер
на 800 лева, което жалбоподателят следва да внесе в десетдневен срок от
съобщението.
Иска се и на основание чл.192 от ГПК
да бъде задължена ТД на НАП – Пловдив да представи по делото дневниците за
покупките и продажбите и справките-декларации по ЗДДС на „Н.“ ЕООД да периода
14.07.2016г. – 31.12.2019г. Това искане се явява преклудирано.
По въпросите, за чието установяване се иска събиране на тези доказателства, са
дадени указания при разпределяне на доказателствената
тежест и са допуснати поискани доказателства – това са задачите към
експертизата, поставени с допълнителната искова молба. Ето защо това искане
като обект на настъпила процесуална преклузия, не
следва да бъде допуснато.
На основание чл. 267 от ГПК
производството по делото следва да се насрочи в открито заседание.
Мотивиран от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК,
съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА производството по в. търг. д.
N 14/2020 г. по описа на Пловдивския Апелативен съд за разглеждане в открито
заседание на 28.02.2020г. – 10 и 30 ч. ,
за която дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА повторна съдебно счетоводна
експертиза, която да даде заключение по всички задачи, поставени на приетата
такава експертиза в първоинстанционното производство,
както и на допълнителен въпрос – каква е разликата между стойността на договора
за доставка с МО на КСА №6/.../АА /по всички позиции/ и офертата на завода –
производител към м.06.2016г. съгласно Таблица, приложена към Писмо от 04.07.2017г.
/лист 213-216 от делото/ е какъв е процентът на увеличение между двете
стойности за всяка позиция от предмета на договора и общо за целия договор, при
депозит 800 лева, вносими от жалбоподателя „И.М.К.“
ЕООД, поискал назначаването и, в десетдневен срок от съобщението и УКАЗВА на
същия, че при невнасянето му експертизата ще бъде заличена.
ВЪЗЛАГА извършването на експертизата
на вещото лице М.М.П.М-П.
Да се призове вещото лице след внасяне
на определения депозит.
ДА СЕ ИЗИСКА от Министерство на
икономиката на Република България подробна справка дали в полза на „Н.“ ЕООД– ***,
ЕИК ..... са били издадени разрешения, лицензии и други, касаещи период на
действието им – 01.01.2016г. – 31.01.2020г., както и
да ни бъдат изпратени копия от същите, ако такива са издадени.
ПРИЕМА представеното с жалбата решение
на едноличния собственик на капитала м.ф.от 10.06.2016г. за учредяване на „И.М.К.“
ЕООД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените с въззивната жалба доказателствени
искания: на основание чл.192 от ГПК
да бъде задължена ТД на НАП – Пловдив да представи по делото дневниците за
покупките и продажбите и справките-декларации по ЗДДС на „Н.“ ЕООД да периода
14.07.2016г. – 31.12.2019г., на
основание чл.192 от ГПК да бъдат допуснати исканията, направени по т.3, 4,
5 и 6 на допълнителната искова молба, касаещи задължаване на трети неучастващи
по делото лица – Министерство на отбраната на К.С.А., „А.“ЕООД и ЗАД „Х.А.“– Р.Ф.да
представят находящи се при тях документи, както и на
основание чл.190 от ГПК да бъде задължен ответника „Н.“ ЕООД да представи
документи, поискани с исковата молба – товарителници и други документи относно
извършени от дружеството доставки по договор с МО на КСА №6/.../АА, фактурите,
издадени от „Н.“ ЕООД във връзка с изпълнението на посочения договор с МО на
КСА №6/.../АА, всички счетоводни документи /в това число данъчни фактури и др./
за реализирани от „Н“АД разходи по изпълнението на договор с МО на КСА №6/.../АА,
както за придобиване на стоките – предмет на договора, така и съпътстващи
разходи, имащи отношение към крайната нетна печалба по същия, като неоснователни.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: