Р Е Ш
Е Н И Е № 67
гр.
Бургас, 17.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво Добрев
при
секретаря Тодорка Стоянова като разгледа докладваното от съдията Добрев
гражданско дело №1816 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от Г.С.М., ЕГН **********, с адрес *** чрез адв. Петя
Станчева Минкова, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Генерал Гурко" №9,
ет.3, офис 1, срещу А.М.А., ЕГН **********, с адрес: *** и П.А.Х., ЕГН **********,
с адрес: *** за осъждане
на ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата от общо 10 000 лева
за неимуществени вреди, причинени в резултат на извършено спрямо последния
престъпление по чл.142 ал.2 т.2 вр. ал.1 вр. чл.20 НК и за осъждане на
ответника А.М.А., ЕГН **********да заплати на М. сумата от 30 000 лева за неимуществени вреди,
причинени в резултат на извършено спрямо последния престъпление по чл.144 ал.3
вр. ал.1 НК.
Твърди се в исковата молба, че на
28.09.2016г. по отношение на ищеца са извършени престъпления по чл.142 ал.2 т.2
вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК и чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК. За тези, осъществени
спрямо личността на М. деяния ответниците били признати за виновни с протоколно
определение от 13.12.2018г., с което е одобрено споразумение по НОХД
№879/2018г. по описа на БОС. Първото от деянията било извършено в съучастие от
двамата ответници, а второто, изразяващо се в закана с убийство, само от ответника
А..
Описани са подробно получените от
ищеца травми и наранявания, за които се твърди, че са резултат от нанесения му
побой на посочената по-горе дата. Заявява се, че ударите по главата на
пострадалия са нанесени от първия ответник, а побоят е продължил през цялото
време, докато траело отвличането и по време на деянието закана с убийство. Сочи
се, че доста време след случилото се ищецът имал главоболие, нарушен бил сънят
му, като по време на извършеното непозволено увреждане изпитал силен стрес и
това състояние продължавало до днес. Ищецът дълго търпял физически дискомфорт,
а понастоящем изпитвал психически такъв, като кошмарите му продължавали. Освен
казаното били засегнати честта, доброто име и достойнството на М., който станал
раздразнителен и мнителен и това се отразило на отношенията му с околните,
започнал да отбягва хората, като и в момента се намирал извън страната, поради
страха, който продължавал да изпитва.
Твърди се също така, че
нараняванията и преживените физически травми се дължали на осъществените по
отношение на него противоправни деяния, между които е налице причинна връзка.
От страна на ответниците бил осъществен състава на непозволеното увреждане, което
пък обуславяло правния интерес от предявяване на настоящите искови претенции.
Ответникът А., в депозирания отговор на
исковата молба посочва, че счита предявения иск за допустим, но неоснователен.
Изложени са съображения за нередовност на исковата молба.
Не се оспорва
противоправността на извършеното от ответника. Възразява се обаче срещу
въведените твърдения за настъпили, като резултат от деликта, последици за
ищеца. Липсвали доказателства в подкрепа на изложеното в исковата молба.
Невярно било и казаното от ищеца, че е бит през цялото време, както и че е
получил обилно кървене, главоболие и повръщане. Оспорва се изявлението, че
пострадалият не е бил в състояние да се храни и изпитал силен стрес. Описаното
състояние в представеното съдебно-медицинско удостоверение не било следствие на
деянието от 28.09.2016г. Липсвала причинни връзка между деянието и изложеното в
удостоверението за физическо състояние на ищеца. Влошеното здраве на ищеца било
резултат от обичайния му начин на живот.
Според ответника множество
обстоятелства, свързани с образователния ценз, социалния статус, месторабота,
наличие на здравна осигуровка и застраховка, семейство и роднини на ищеца са
останали неизяснени, като същите са от значение за определяне на справедливо
обезщетение. В тази връзка се заявява, че последният е криминално проявен, не
се ползва с добро име, не е грамотен, асоциален и с ограничени контакти. Твърди
се накрая, че здравословните проблеми на М. не са следствие от деянието на ответника.
Направено е възражение за съпричиняване. Ищецът с поведението си предизвикал
извършените спрямо него действия, като обидил ответника и пръв посегнал към
него. Освен това откраднал имущество на А., което провокирало ответна реакция. М.
не предприел действия за лечението си.
Освен казаното между ищеца и
ответника било постигнато споразумение, заверено от кмета на с.Грозден по
силата, на което ищецът получил сумата от 2550 лева, обезщетение за извършеното
от ответника. Направено е и възражение за прихващане измежду заплатените от
ответника разноски по делото и претендираното обезщетение.
Съдът е приел за
безспорни и ненуждаещи от доказване обстоятелствата относно извършването на
деянията по чл.142 ал.2 т.2 вр. ал.1 вр. чл.20 НК и чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК,
тяхната противоправност и виновността на дееца, съгласно определение за
одобряване на споразумение по НОХД №879/2018г. по описа на Окръжен съд
гр.Бургас.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.
45 ал. 1 ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
В тежест на ищеца е да докаже, че е
налице деликтна отговорност на ответниците като преки причинители на твърдяното
увреждане, както и че е претърпял неимуществени вреди в резултат на
увреждането, изразяващи се във физически и емоционални болки и страдания като
пряка последица от увреждането.
Не се спори между страните и е видно
от приложените по делото доказателства, че Окръжна прокуратура гр.Бургас е
внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 227/2016г. описа на РУ
Сунгурларе против двамата ответници. Образуваното в тази връзка НОХД № 879/2018г.
по описа на БОС е приключило с влязло в сила споразумение, одобрено от съда, с
което А.М.А. и П.А.Х. са признати за виновни в това, че на 28.09.2016 г. в центъра на село
Славянци, общ.Сунгурларе, обл.Бургас в съучастие като извършители отвлекли Г.С.М.,
с което осъществили състава на престъпление по чл. 142 ал. 2 т. 2 вр. ал. 1 вр.
чл. 20 ал. 2 НК, а първият ответник и в това, че на същата дата в района на
т.нар. „Славянска чешма“ извършил престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК като се
заканил с убийство на Г.С.М., използвайки израза: „почерня ми от теб, казах ти,
че ще те убия и няма да те оставя на този свят“, ударил го силно с юмрук в предните зъби, като
го съборил на земята, след което казал: “отивам да взимам щангата, ще го
халосам в главата и ще го хвърля в драките“, качил се в автомобила си марка
„Пежо“ с рег. № А 9248 КХ, запалил двигателя
и се засилил с него срещу намиращия се на земята Г.С.М. и това заканване
би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
По делото е представено
съдебномедицинско удостоверение № 572/29.09.2016 г., от което е видно, че при
прегледа и освидетелстването на ищеца е установена контузия на главата с
масивен левостранен приобретателен хематом с отток на тъканите и стесняване на
очната цепка, охлузвания на лявата очница, кръвоизлив в областта на очната
ябълка от същата страна, стесняване на очната цепка, кръвонасядания в областта
и на дясната очна ябълка, кръвонасядания и отток на тъканите в областта на
лявото ухо, кръвонасядания в областта на лицето- в дясната скулна област, в
областта на устните, разклащане на горния десен страничен резец с II-III степен на разклащане, наличие на
кръвонасядания и по лигавичните повърхности на горната устна и лявата буза с
отток на тъканите, болки в областта на тила и в областта на дясната половина на
гърба. Посочено е, че уврежданията са получени вследствие действието на твърди
тъпи и тъпоръбести предмети и отговарят да са причинени по начин и време, както
съобщава пострадалия. Описаните увреждания са причинили на ищеца временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и 129 НК.
За установяване на твърдените в
исковата молба обстоятелства в хода на процеса са събрани гласни доказателства.
В показанията си свидетеля Г Я твърди, че е присъствал на случилото
се. Видял как лек автомобил спрял, ударили ищеца и го бутнали вътре. Всичко
станало много бързо, като разпознал само лицето наречено от него П.. След като леката
кола потеглила, свидетелят я последвал с друг автомобил и на пътя между
с.Славянци и гр.Сунгурларе открил ищеца. Последният бил изцапан с кръв и
уплашен, но не му казал кой е извършителят на деянието, след което бил заведен
в полицията. След инцидента за М. се грижела съпругата му, а пострадалият споделял,
че се чувства зле и всичко го боли,
както и че се притеснява да не дойдат тези, които го били взели с колата. Я не
може да каже с каква продължителност са били търпените от ищеца болки и
страдания.
Свидетелката М разказва, че познава
ответниците, тъй като с ищеца били пастири и доячи при ответника А.. Описва
подробно и в детайли състоянието на съпруга си веднага след побоя, както и по
време на периода на възстановяването му. М. не отишъл на лекар, защото нямали
пари. Известно време след случилото се заминали за Гърция, тъй като били много
уплашени.
А П свидетелства, че в деня на
инцидента, ищецът се бил почерпил с приятели и взел да се заканва, че
ще вземе животните и къщата на ответника А., и че последния щял да остане без
нищо. Спомня си, че видял М. два дни след случилото се с него, като последният
бил на крака и се придвижвал без чужда помощ.
Като доказателство, в хода на
процеса, е приложено и прието сключено между ищеца и ответника А.А. писмено споразумение
от 21.11.2018г. по силата на което страните се съгласяват, че със заплащането
на сумата от 2550 лева се обезщетява пострадалия във връзка с претърпения
инцидент и последният потвърждава удовлетвореността си от размера на полученото
обезщетение, изрично заявявайки, че спорът между страните следва да се счита за
приключил и отношенията им за уредени. Приобщеният по делото документ е заверен
под № 59/21.11.2018г. от кмета на с. Грозден, общ. Сунгурларе. Към
споразумението е представена и разписка от същата дата за изплащане на
посочената в него сума. Свидетелят Ц П- кмет на с.Грозден е категоричен в
изявленията си, че документът е изготвен в канцеларията на кметството, като с
него страните целели да уредят взаимоотношенията си свързани с минал инцидент.
След постигане на съгласие за размера на дължимото обезщетение, споразумението
било подписано от ищеца и ответника А. пред свидетеля, в качеството му на
длъжностно лице, като страните получили екземпляр от документа. Пеев видял, че
договорената сума била предадена от ответника на ищеца.
Във
връзка с оспорване истинността на горните два частни документа-споразумение и
разписка в частта им относно авторството на подписа на ищеца е открито
производство по чл.193 ГПК, като е указана доказателствената тежест. Видно от
заключението на вещото лице, поддържано в съдебно заседание подписите, положени
в споразумението и в разписката за получаване на сумата са изпълнени от Г.М..
Настоящият състав намира заключението на експерта-графолог за обективно,
обосновано и пълно, като го цени без всякакви резерви. При съобразяване на
казаното съдът приема, че оспорването е останало недоказано, а процесните
документи като истински такива следва да се обсъждат поотделно и в съвкупност с
останалите, събрани в хода на процеса материали.
Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Същите правни последици има и
сключеното споразумение, одобрено от съда, с което извършителите на деянията са
се признали за виновни в извършването им.
В конкретния
казус и след анализ на представените по делото писмени и събрани гласни
доказателства, настоящият състав възприема позиция, че са осъществени
признаците от състава на непозволеното увреждане. Извършени са противоправни
деяния по отношение личността на пострадалия, който е лишен противозаконно от
свобода чрез използване на физическа и психическа принуда и заплашен с убийство,
които инкриминирани постъпки несъмнено са довели като последица до причиняване болки
и страдания на ищеца. Безспорно се открива и причинна връзка между виновното
поведение на извършителите и настъпилите телесни увреждания.
Няма как
обаче да бъде пренебрегнат факта, че между ищеца и първия ответник е сключено споразумение,
представляващо спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД, с която страните са
постигнали съгласие за уреждане на последиците от процесния инцидент. Договорът
за спогодба представлява неформален възмезден двустранен комутативен договор на
разпореждане за решаването на съществуващ или възможен, бъдещ спор. Предметът
на договора за спогодба е съществуващ или възможен спор. Това, което мотивира
страните към сключването на договор за спогодба е желанието им да преодолеят
различията в твърденията си и да избегнат бъдещ или решат настоящ правен спор.
Самият спор може да се намира на различен етап от своето развитие: да
съществува само възможност за възникването на правен спор; да е възникнал
такъв; възникналият спор да е внесен в съда или пред съответния арбитражен
орган и спорът да е решен със съдебно решение. В случаите, когато спорът вече
съществува и разминаванията в твърденията на страните са явни, договорът за
спогодба цели преодоляването на тези противоречия чрез достигането
на общоприемливо и съобразено с интересите на всяка една от спорещите
страни решение. Чрез постигнатата спогодба страните правят отстъпки, като тези
отстъпки не представляват отказ от права, а отказ от първоначални твърдения, в
резултат на което се достига до общоприемливото решение на
съществуващия правен конфликт.
В конкретния случай страните са
постигнали извънсъдебна спогодба за уреждане на възникналия правен
спор, касаещ размера на дължимото обезщетение, относно процесния
инцидент. Извънсъдебната спогодба има значението на юридически факт,
релевантен за спорното право и съдът следва да реши делото съобразно с нея. Ответникът
А. е предоставил на ищеца сумата от 2550 лева като обезщетение за причинените
му вреди. В процесния документ е записано, че М. приема като обезщетение
посочената в него сума и потвърждава, че се отказва от правото си за
предявяване на какъвто и да е друг допълнителен или съдебен иск. Ищецът изрично
е заявил, че е удовлетворен от получената сума, че спорът е приключил и
взаимоотношенията между страните са уредени. Постигната е договорка за пълно
обезщетяване на ищеца, а претенциите му следва да се считат за изцяло
удовлетворени, като този извод несъмнено се следва при тълкуване съдържанието
на подписаното споразумение. В тази връзка не могат да бъдат споделени доводите
на ищцовата страна, че посоченото споразумение е нищожно, поради липса на
яснота, за кой инцидент е сключено, както и че същото е подписано от ищеца под
въздействието на заплаха и принуда. По делото не са представени доказателства,
а и ищецът не твърди, че между страните са възниквали няколко инцидента, което
да води до съмнение по отношение на кой е сключено процесното споразумение. Твърденията,
че споразумението и разписката са подписани от ищеца под въздействането на
заплаха и принуда се опровергават от показанията на свидетеля Ц П, който
заявява, че документът е изготвен в канцеларията на кметството, като страните
са обсъждали размера на дължимото обезщетение и същото дори било завишено, в
сравнение с първоначално предлаганото от ответника А.. Свидетелят П е
длъжностно лице, без връзка със страните, поради което и съдът цени показанията
му като обективни, безпристрастни и достоверни. Видно от заключението на вещото
лице подписите, положени в оспорените документи за ищеца Г.М. са изпълнени от
него. Вече беше казано, че категорично и убедително доказване на твърденията за
неистинност на процесните документи не е проведено по делото, поради което и
съдът приема, че споразумението от 21.11.2018 г. е валидно и действително и
обвързва страните по него. Без значение е и обстоятелството, че този документ
не е подписан от втория ответник, след като в него ищецът е изразил воля, че е
изцяло обезщетен и удовлетворен от получената сума. Това е така, тъй като
обезщетението за първото деяние се търси в условията на солидарност и пълното
му заплащане от един от солидарните длъжници е довело като последица до
погасяване отговорността на другия длъжник. Постигнатото споразумение има установително и преобразуващо
действие спрямо съществуващите до сключването му правоотношения между страните.
Със сключването му
ищецът извънсъдебно е
признал, че това са действително понесените до сключването на споразумението вреди. С исковата молба не се претендират вреди настъпили след сключването на споразумението, или такива обхванати от предмета на споразумението, но
останали необезщетени в пълен размер от уговорения, за който ищеца е дал съгласие. При
това положение, предявените искове се явяват изцяло неоснователни.
Съобразно изхода на
спора и на основание чл. 78 ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат
възложени сторените от ответника А. разноски, съобразно представения списък в
размер на 3 000 лв. за адвокатски хонорар. Не са налице основания за намаляване
на адвокатския хонорар при съобразяване на фактическата сложност на делото,
вида на съединените претенции и спорните факти между страните. При това
положение сумата от 3000 лв., въпреки, че е по- висока от минималния адвокатски
хонорар, съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения се явява обосновано
договорена.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове от Г.С.М., ЕГН
**********, с адрес *** чрез адв. Петя Станчева Минкова, със съдебен адрес гр.
Бургас, ул. „Генерал Гурко" №9, ет.3, офис 1, срещу А.М.А., ЕГН **********,
с адрес: *** и П.А.Х., ЕГН **********, с адрес *** за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на
ищеца сумата от общо 10 000 лева за неимуществени вреди, причинени в
резултат на извършено спрямо последния престъпление по чл.142 ал.2 т.2 вр. ал.1
вр. чл.20 НК и за осъждане на ответника А.М.А., ЕГН ********** да заплати
на А.М.А., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от
30 000 лева за неимуществени вреди, причинени в резултат на извършено
спрямо последния престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК.
ОСЪЖДА
Г.С.М., ЕГН
**********, с адрес *** да заплати на А.М.А., ЕГН **********, с адрес: *** направените разноски по делото в
размер на 3000 /три хиляди/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: