№ 97
гр. Кубрат, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело №
20223320100210 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производство с правно основание чл. 220, ал.1 от КТ.
Ищецът „Линамар лайт металс Русе“ ЕООД (предишно наименование
„Монтюпе“ ЕООД) с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от Л. А. чрез пълномощник адв.М.Б. от АК–Русе твърди,
че с ответника Н. М. Х., ЕГН ********** с адрес в *** считано от 04.06.2018
г. са били в трудовоправни отношения като последният е изпълнявал
длъжността „машинен оператор”. Със Заповед № 75/09.03.2022 г. трудовият
договор на ответника е прекратен на основание чл. 326, ал. 1 от КТ по
писмено заявление на Н. М. Х. за едностранно прекратяване на безсрочния му
трудов договор с вх. № 36/19.03.2022 г. Заповедта относно прекратяване на
трудовото правоотношение е била връчена лично на работника и като
неоспорена е влязла в сила. Като твърди, че до момента на подаване на
настоящата искова молба ответникът не е изплатил неотработената част от 43
календарни дни от 45-дневното предизвестие, моли съда да постанови
решение, с което да осъди Н. М. Х. да заплати на ищцовото дружество сумата
1 068.98 лева, представляваща дължимо обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ,
както и законна лихва върху претендираното обезщетение считано от
1
подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане. Претендира и
присъждане на сторените в производството разноски.
Ответникът Н. М. Х., ЕГН ********** с адрес в *** чрез назначения му
особен представител адв.С.С. от АК–Разград депозира писмен отговор, с
който заявява, че така предявения иск е допустим, но недоказан и изцяло
неоснователен. Счита, че така представеното Заявление от 19.03.2022 г. не
изхожда от Н. М. Х., поради което го оспорва на основание чл.193 от ГПК
твърдейки, че лицето не е изписало трите си имена и не е положило подпис в
заявлението. Депозира искане за допускане на съдебно-почеркова експертиза,
по което съдът ще се произнесе в съдебно заседание.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че между страните е съществувало трудово правоотношение,
по силата на което ответникът е заемал длъжността „машинен оператор” в
ищцовото дружество. В сключения между страните Трудов договор №
89/04.06.2018 г. изрично е уговорено, че същият може да бъде прекратен от
всяка от страните с писмено предизвестие от 45 дни.
Със Заповед № ЧР-107/21.11.2018 г. основното трудово
възнаграждение на ответника е увеличено на 966 лв.
Със Заявление вх. № 36/19.03.2022 г. ответникът е заявил желанието си
да бъде прекратено трудовото му правоотношение считано от 22.03.2019 г.
Със Заповед №75/19.03.2019 г. на работодателя, трудовото
правоотношение между страните е прекратено на осн. чл. 326, ал. 1 от КТ
считано от 22.03.2019 г. Заповедта е връчена на ответника на 22.03.2019 г.
В цитираната заповед е посочено, че на работодателя следва да се
изплати обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за 43 календарни дни в размер на
1384.60 лева.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил така представеното
заявление, като е поискал назначаване на почеркова експертиза, което искане
не е уважено от съда.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна
2
следното:
С нормата на чл. 326, ал. 1 КТ законодателят признава и гарантира
правото на работника или служителя едностранно да прекрати своя трудов
договор посредством отправяне предизвестие до работодателя. Касае се за
лично, субективно, потестативно право, упражняващо се по суверенната
преценка на работника или служителя, като причината и мотивите за
прекратяване трудовия договор на това основание са без значение. Затова при
прекратяване на правоотношението по чл. 326 КТ настъпва промяна в
правната сфера на работодателя независимо от неговата воля или съгласие.
Разпоредбата на чл. 220 КТ предвижда възможност за всяка от страните по
трудово правоотношение да не спази срока на предизвестие, заплащайки на
другата страна обезщетение, което е с определен в закона размер – брутното
трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на
предизвестие. Касае се за законово уредена възможност да бъде заместена
първоначално дължимата престация по трудовото правоотношение – полагане
на труд за срока на предизвестие, с друга – заплащане на определената в
закона парична сума под формата на обезщетение, което е класически пример
за даване вместо изпълнение.
Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 326, ал. 1 КТ.
На 19.03.2019 г. Н. М. Х. е депозирал заявление, с което е уведомил
работодателя, че желае трудовото правоотношение да бъде прекратено,
считано от 22.03.2019 г., на основание чл. 326, ал. 1 КТ. Ясно е изразил
намерението си да прекрати безсрочния си трудов договор и е декларирал, че
е запознат и приема да изпълни задължението си по чл. 220, ал. 1 КТ за
заплащане обезщетение при неспазване срока на предизвестие.
Брутното трудово възнаграждение на ответника за предходния месец преди
прекратяване на трудовия договор, съобразно договореното, е в размер на
923.21 лева, съставляващо сбор от основното месечно ТВ за 19 отработени
дни – 917.70 лева и 5.51 лева – допълнително възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит (видно от представената ведомост). За
неспазения срок на предизвестие от общо 22 работни дни (43 календарни дни
от 22.03.2019 г. до 02.05.2019 г.) работникът дължи обезщетение в размер на
1068.98 лева.
В случая ответникът е работил два дни, а в останалите не е спазил
3
уговорения между страните срок за предизвестие за прекратяване на
трудовото му правоотношение. По тази причина дължи на ищцовото
дружество в качеството му на работодател обезщетение за неспазеното
предизвестие. Изчислено по реда на чл. 228 КТ, дължимото от ответника
обезщетение е в размер на 1068.98 лв. По изложените съображения
предявеният иск следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на
ищцовото дружество следва да се присъдят и направените от него разноски в
настоящото производство в размер на 700.00 лв., включващи адвокатско
възнаграждение, държавна такса и възнаграждение за особен представител.
Така мотивиран, Кубратският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. М. Х., ЕГН ********** с адрес в *** да заплати на
„Линамар лайт металс Русе“ ЕООД (предишно наименование „Монтюпе“
ЕООД) с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Л. А. сумата от 1 068.98 лева (хиляда шестдесет и осем
лева, деветдесет и осем ст.), представляваща обезщетение по чл. 220, ал. 1 от
КТ за неспазено предизвестие при прекратяване на Трудов договор №
89/04.06.2018 г., ведно със законната лихва за забава считано от 16.03.2022 г.
до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА Н. М. Х., ЕГН ********** с адрес в *** да заплати на
„Линамар лайт металс Русе“ ЕООД (предишно наименование „Монтюпе“
ЕООД) с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Л. А. сумата от 700.00 лева (седемстотин лева, нула ст.) –
разноски по производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Разград
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
4