№ 8398
гр. София, 11.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110173295 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК, вр. чл. 238 – чл. 239 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от А. Й. Т., чрез адв. Х. Р., с която
срещу "А.С.В.“ ЕАД са предявени искове за прогласяване на нищожността на договор
за потребителски кредит № *****/***** г., сключен с „К.“ ЕАД и нищожността на
договор за предоставяне на гаранция, сключен с „А.Т.“ ЕООД на същата дата (***** г.)
за обезпечаване на задълженията по договора за кредит, вземанията по които са били
прехвърлени в полза на ответника, който претендирал от ищеца заплащане на суми по
тези договори.
Ищецът твърди, че е сключил с посочените дружества процесните договори.
Счита, че при сключването на договора за кредит е било нарушено изискването на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора не е бил отразен коректно ГПР. Позовава се на
изискванията на чл. 19 ЗПК и счита, че в ГПР е следвало да се включи и разходът за
потребителя относно платеното поръчителство (предоставената от „А.Т.“ ЕООД срещу
възнаграждение гаранция). Поддържа, че е налице свързаност на сделките и същите
следва да се разглеждат като едно цяло. От друга страна, посредством сключването на
договора за поръчителство се заобикаляло ограничението, установено с нормата на чл.
19, ал. 4 ЗПК и се постигал забранен от закона резултат. Моли за уважаване на
исковете и за присъждане на разноски.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба, не е представляван в първото
и единствено открито съдебно заседание и не е направил искане делото да се разгледа
в отсъствие на негов представител.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме,
че е сезиран със обективно съединени установителни претенции с правна
1
квалификация по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 ЗПК, чр. Чл. 99
ЗЗД, вр. чл. 22 и чл. 23 ЗПК, и чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 99
ЗЗД.
По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че договорите, сключени
с „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД са нищожни на заявените с исковата молба основания, а
именно поради противоречие на договора за кредит с императивни норми на закона, а
по отношение на договора за поръчителство – поради заобикаляне на изискването на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, че договорът е сключен при изначална липса на основание, като в
тежест на ищеца е да обори презумпцията на чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и
че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна
информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите
последици от сключването на договора.
В подкрепа на твърденията си относно правнорелевантните за настоящия случай
факти ищецът е представил писмени документи, които са приети като доказателства
по делото. От друга страна, ищецът е заявил искания по чл. 190 ГПК, които са
уважени от съда, като на ответника са указани последиците по чл. 161 ГПК. На трето
място, типовото съдържание на договорите за потребителски кредити и за
поръчителство, сключвани от праводателите на ответника е служебно известно на
съда, както и е служебно известно, че разходите за възмездното поръчителство не са
включени в оповестения на кредитополучателя ГПР.
По искането за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника,
заявено от ищеца, съдът намира следното:
Съдът приема, че в случая са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1
ГПК и по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно:
- ответникът е получил преписите от исковата молба и приложенията към нея;
- не е представил в срок отговор на исковата молба;
- законен представител на дружеството не се е явил, нито дружеството е
представлявано от друг пълномощник в първото открито съдебно заседание по делото,
без да е направило искане за разглеждането му в отсъствие на представляващ
страната;
- указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на
исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото без депозиране на
искане до съда в тази връзка /съгласно разпореждане № 19755/31.01.2025 г., с което на
страната са указани последиците от проява на процесуално бездействие и
възможността по искане на ищеца по делото да бъде постановено неприсъствено
решение/.
Налице също така е и предпоставката по чл. 239, ал. 2, т. 2 ГПК – предявените
искове са вероятно основателни с оглед изложените в исковата молба обстоятелства и
представените в производството неоспорени писмени доказателства, както и с оглед
приложението на нормата на чл. 161 ГПК.
Като взе предвид процесуалното поведение на ответника и изричното искане на
ищеца в този смисъл, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение
срещу ответника, като уважи исковете без да излага допълнителни мотиви по същество
на предявените искове /чл. 239, ал. 2 ГПК/.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват разноски за исковото
производство са в размер на сумата 1218 лева, от които 218 лева за държавна такса по
2
предявените искове и 1000 лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 238, ал. 1, вр. чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от А. Й. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес:
*****, срещу „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК *****, с адрес: *****, в качеството му на цесионер
по договор за продажба и прехвърляне на вземания от ***** г. и Приложение № 1 от
***** г. към него, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10,
вр. чл. 19, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД нищожността на договор за потребителски
кредит № *****/***** г., сключен между А. Й. Т. и „К.“ ЕАД, ЕИК *****, поради
противоречието му със закона.
ПРОГЛАСЯВА по предявения от А. Й. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес:
*****, срещу „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК *****, с адрес: *****, в качеството му на цесионер
по договор за продажба и прехвърляне на вземания от ***** г. и Приложение № 1 от
***** г. към него, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК,
вр. чл. 99 ЗЗД нищожността на договор за поръчителство от ***** г., сключен между
А. Й. Т. и „А.Т.“ ЕООД, ЕИК *****, във връзка с договор за потребителски кредит №
*****/***** г., поради заобикалянето на закона.
ОСЪЖДА „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК *****, с адрес: *****, да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на А. Й. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: *****, сумата 1218
лева, представляваща разноски в производството пред СРС.
Решението не подлежи на обжалване /чл. 239, ал. 4 ГПК/.
Препис от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3