О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Гр. К., 04.10.2017 година
КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІI наказателен състав в закрито заседание на четвърти
октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Анна Донкова-Кутрова
Като
разгледа ЧНД № 532 по описа на Карловски районен съд за 2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243 ал.
4 от НПК.
С постановление на РП – К. от 05.09.2017 г. по прокурорска
преписка № ***/****г. на РП – К. на основание чл. 243 ал. 1 т. 1 във вр. с чл.
24 ал. 1 т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по дознание №
***/****по описа на РУ на МВР - К., водено срещу А.А.А.ЕГН ********** *** за
престъпление по чл. 150 ал. 3 вр. ал. 1 от НК.
Постановлението е обжалвано пред
Карловски районен съд от адв. С., в качеството на особен представител на
пострадалата Б.С.. Счита, че изводът на прокурора за прекратяване на
наказателното производство е необоснован и незаконосъобразен. Наличието на
противоречия в свидетелските показания не били от естество, че да изключат
изводът, че обвиняемият е извършил инкриминираните действия, за които е
привлечен в това качество. Искането към съда е да отмени постановлението и
върне делото на прокурора.
Съдът, като провери на основание чл.
243 ал. 4 от НПК обосноваността и законосъобразността на атакуваното
постановление, намери следното:
Жалбата е подадена от процесуален
представител на лице сред посочените в чл. 243 ал. 3 от НПК и в
законоустановения седмодневен срок, поради което следва да бъде разгледана от
съда.
Разгледана по същество е основателна.
За да състави обжалваното постановление, наблюдаващият
прокурор е приел, че въпреки множеството действия по разследването и положените
процесуални усилия обвинението не е доказано по несъмнен начин. Аргументирал се
е с изключителна противоречивост на събраните доказателства, позволяваща по
делото да се направи безспорен извод единствено за присъствие на обвиняемия на
мястото на деянието, за което е било образувано наказателното производство,
както и за съприкосновението му с управляван от свидетеля Р. автомобил. Досежно
всички останали аспекти от случилото се на процесната дата, като
местонахождение на свидетелите, пострадалата и обвиняемия, времето и
хронологията на описваните действия, действията на обвиняемия, присъствието на
майката на пострадалата, преследването на обвиняемия, причината за падането му
от колелото, момента, в който е разпознат, били налични противоречия, водещо до
извод за недоказаност на обвинението.
Предмет на съдебния контрол в настоящото производство
е постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство.
Законът е оправомощил съда да провери правилността и законосъобразността на
прекратяването при предпоставките по чл. 243, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и да
одобри, респективно да отмени изцяло или частично проверявания прокурорски акт.
Съдът намира, че изводите на прокурора в атакуваното
постановление се явяват необосновани, тъй като не намират опора в
доказателствата, събрани в досъдебното производство, поради което следва да
бъде отменено и делото върнато на Р.п.К.
Действително налице е противоречивост в свидетелските
показания, като свидетелите условно могат да се разделят в две групи, на
очевидци, възприели изцяло или отчасти действията на обвиняемия и такива, пред
които последните са възпроизвели собствените си възприятия. Свидетел, възприел
лично всички действия на обвиняемия, е малолетният Н.М., разпитван трикратно в
хода на досъдебното производство. Макар и с всеки разпит, този свидетел да е
по-подробен и да е налице разминаване в някои детайли, съдът не счита
показанията му за недостоверни, било поради родствената му връзка с
пострадалата, било поради възрастта му или емоционално възприятие на случилото
се. Установено е от съдебно- психиатричната експертиза, че въпреки ниската си
възраст е възприемал адекватно реалността и е в състояние да възпроизвежда
възприетото от него в хода на наказателното производство. При него не са
установени болестно повишена внушаемост и податливост на манипулации, както и
самият той не е маниерен и манипулативен, не е съпричастен към
междуличностовите отношения на
възрастните. Според вещото лице разминаванията в детайлите не се дължи на
психично заболяване или интелектуален дефицит, нито на преднамерено изопачаване,
а на емоционалното отношение към случилото се и незрялото му интерпретиране. В
частта относно главния факт на доказване обаче показанията на този свидетел са
изцяло еднопосочни в целия ход на наказателното производство. Същият
последователно и непротиворечиво е твърдял, че е възприел лице, управляващо
велосипед, да го оставя на земята, след което да бута сестра му на земята, да
ляга върху нея и да я целува в областта на шията, при което тя се
съпротивлявала и викала за помощ. Тези обстоятелства е съобщил незабавно на
свидетелите В.Р.и Т.Т., както и на отзовалите се на сигнала полицейски
служители К. и К.. Сведенията, получени от него, са дали основание на
свидетелите Р. и Т., веднага да последват срещнатия от тях попът колоездач,
както и да подадат сигнал, че спрямо Б.С. е извършено сексуално посегателство.
Действително разследването е затруднено, доколкото пострадалата страда от
умерена умствена недостатъчност, поради което не може да участва в
наказателното производство и не може да дава достоверни показания за случилото
се. Видно от заключението на изготвената съдебно- психиатрична експертиза
обаче, при липсата при нея на налудни мисли, към момента на извършване на
деянието тя е възприела случилото се като нежелано и застрашаващо посегателство,
като при освидетелстването е показала с оскъдния си запас от думи, че е
възприела действията на мъжа като имащи сексуален контекст, подкрепящо косвено
показанията на свидетеля М..
Съдът не намери в материалите по делото основание,
което би могло да внесе съмнение в показанията на свидетелите В.Р.и Т.Т., поради което намира, че същите следва да
се кредитират. Същите не са очевидци на деянието, като между техните и
показанията на свидетеля М. не са налице някакви съществени противоречия
относно главния факт на доказване и съдът ги счита за добросъвестно депозирани.
Добросъвестността им се доказва и от цялата поредица фактически действия, които
са предприели след станалото – последвали са незабавно обвиняемия, както и са
сигнализирали РУ на МВР К., съобщавайки
за сексуално посегателство. За добросъвестно депозирани съдът приема и
показанията на полицейските служители К. и К., за които липсват данни да са
заинтересовани от изхода на делото и на които малолетният свидетел кратко време
след инцидента е разказал точно това, което по-късно поддържа и при
разследването.
Както е посочил и прокурорът, специален анализ
заслужават показанията на Л.М.. Тази свидетелка е майка на пострадалата, поради
което не може да се счете, че е лишена от заинтересованост от изхода на делото.
Това обстоятелства е повлияло и показанията й по делото. Сведенията, които
излага в хода на разследването при проведените разпити и очни ставки са
изпъстрени с все повече подробности, като освен, че са вътрешнопротиворечиви,
противоречат в някои части и на кредитираните гласни доказателства. Поради това
следва да бъдат ползвани само в частта им, в която им съответстват, а именно
относно главния факт на доказване- че повикана от сина си, е възприела
обвиняемия, легнал върху дъщеря й, да я целува по врата, след което е участвала
в хвърлянето на камъни по него. В тази част показанията й се подкрепят, както
от показанията на М., така и от производните такива на полицейските служители,
пред които е заявила същите факти, както и от обстоятелството, че именно по
нейното описание, дадено на служителя Л.М., последният е установил
самоличността на нападателя.
На следващо място, макар и пострадалата да не е била
освидетелствана, свидетелите М. и М.а сочат за наличие на следа по врата й,
т.н. „смучка“. Това обстоятелство би могло да бъде установено и чрез разпит на
свидетеля Р., както и на полицейските служители, пред които М.а сочи в
показанията си, че е показала следата върху врата на дъщеря си.
В постановлението си прокурорът е приел, че
доказателствата по делото не установяват умисъл у обвиняемия за блудствени
действия. За умисъла се съди по обективно проявените действия на извършителя,
като в случая възприетите от свидетеля М. и отчасти от майка му действия,
притискане тяло в това на пострадалата, лягане върху нея и целувки по врата, са
по естеството си такива, които биха могли да възбудят или удовлетворят полово
желание, без съвкупление, като наред с употребената сила за сломяване
съпротивата на пострадалата, за да остане в това положение, са част от обективния
състав на престъплението, за което е водено наказателното производство.
По изложените мотиви съдът намира обжалваното
постановление за необосновано и незаконосъобразно, поради което следва да бъде
отменено.
Поради изложеното и на основание чл. 243 ал. 5 т. 3 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ постановление на РП – К. от 05.09.2017 г. по прокурорска
преписка № ***/****г. на РП – К., с което на основание чл. 243 ал. 1 т. 1 във вр.
с чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по дознание
№ ***/****по описа на РУ на МВР - К., водено срещу А.А.А.ЕГН ********** *** за
престъпление по чл. 150 ал. 3 вр. ал. 1 от НК.
ВРЪЩА делото на РП - К. за изпълнение на указанията в мотивната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и
протест от лицата по чл. 243 ал. 6 от НПК пред Пловдивски окръжен съд в
7-модневен срок от съобщаването по реда на глава двадесет и втора от НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М.Б.