Р Е Ш Е Н И Е
№ 380
08.07.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ангелина Латунова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №380 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на М.С.А. ***, подадена чрез пълномощника му адв.В.Ч., с посочен по делото съдебен адрес:***, офис 8, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-1030-000199 от 22.01.2020 г., издадена от Началник група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив.
Жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед е неправилна, немотивирана и незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалните и процесуалните правни норми. Излага доводи за издаването й при съществено процесуално нарушение, като цитира разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП и твърди, че в обжалваната ПАМ недопустимо била прекратена регистрацията на две ППС-та: с рег.№******* и *******. Оспорващият сочи, че притежавал валидно СУМПС за категория „В“, т.е. за управлението на лек автомобил Мерцедес МЛ 270 с рег.№*******, не бил при хипотезата на чл.150а от ЗДвП, и било недопустимо да се налага ПАМ по чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП за това МПС. Твърди, че в обжалваната ПАМ неправилно била приложена и разпоредбата на чл.150а, ал.2, т.6, пр.последно, тъй като законодателят категорично бил посочил „допустима максимална маса на състава на превозни средства“, което било различно от „(F1) – технически допустима максимална маса“ и „(F2) – допустима максимална маса“. В талона за регистрация на ППС с рег.№*******, в т.(F3) – „допустима максимална маса в състав на превозни средства“ не било записано нищо, т.е. незаконосъобразно за критерий бил използван „допустимата максимална маса“. Нямало данни ремаркето да е имало товари, в този случай масата на ремаркето с масата на лекия автомобил били посочени съответно в т.(G) – 580 кг. и 2200 кг., т.е. сборът бил 2780 кг. и бил в приложното поле на чл.150а, ал.2, т.6, пр.последно, т.е. и в тази част обжалваната ПАМ била незаконосъобразна. Претендира обжалваната заповед да бъде отменена.
Ответникът, Началник група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, в депозирана по делото писмена молба – становище, излага съображения за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
На 22.01.2020 г. от Д. Б. П., на длъжност мл.автоконтрольор при ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, в присъствието на свидетеля А. Н. Н., е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA, №123110, срещу М.С.А.,***, за това, че на 22.01.2020 г., в 15:08 часа в община Пловдив, на път София – София регион – Пазарджик, Пловдив – Стара Загора – Сливен – Ямбол – Бургас, или път II-56, 90 км., със СУППС №*********, категория В, издадено от ОДМВР Хасково, управлява лек автомобил Мерцедес МЛ 270 ******, теглещ ремарке за лек автомобил Нивиадов ****** – двуосно с максимална допустима маса 2700 кг. от категория 02, като управлява моторно превозно средство, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство – водачът няма категория Е, с което виновно е нарушил чл.150А, ал.1 от ЗДвП. В същия АУАН е вписано, че при съставянето му са иззети като доказателство: Контролен талон №******, СРМПС №*****, **********, 3 броя регистрационни табели с номер ******, ******.
Съставеният АУАН Серия GA, №123110 е подписан от актосъставителя, от свидетеля и от нарушителя на 22.01.2020 г., като последният не е вписал възражения в акта. В инкорпорираната под текста на акта разписка е положен подпис за получаването на препис от него от М.С.А. на дата 22.01.2020 г.
Като част от административната преписка по делото е представена заверена от ОДМВР Пловдив Справка за нарушител/водач М.С.А., в която е отразено, че след издържан на 15.03.2007 г. изпит по Протокол №286, регион ОДМВР Хасково, същият е придобил категория В, и последното му СУМПС №******* е издадено на 19.06.2017 г., валидно до 19.06.2027 г. Водачът е правоспособен с категории: В, АМ.
Представени са и заверени справки за МПС от АИС КАТ, видно от които М.С.А. е вписан като собственик на следните превозни средства:
– лек автомобил, марка и модел: Мерцедес МЛ 270 ЦДИ, с рег.номер: ******, регистриран със следните параметри: Технически допустима максимална маса – 2870 кг; Допустима макс.маса от компетентните органи – 2870 кг.; Допустима макс.маса на състав от ПС – 6235 кг.;
– ремарке за лек автомобил, марка и модел: Нивиадов БР2, с рег.номер: ******, регистрирано със следните параметри: Технически допустима максимална маса – 2700 кг; Допустима макс.маса от компетентните органи – 2700 кг.; Допустима макс.маса на състав от ПС – няма посочено.
От жалбоподателя по делото са представени и заверени копия на Свидетелства за регистрация – Част I на горепосочените лек автомобил и ремарке за лек автомобил, в които фигурират същите параметри, вписани срещу кодовете по букви (F1) – „технически допустима максимална маса“; (F2) – „допустима максимална маса определена от компетентните органи“ и (F3) – „допустима максимална маса на състав от превозни средства“.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №20-1030-000199 от 22.01.2020 г., издадена от Началник група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, се налага на М.С.А.,***, принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП – Прекратяване на регистрация на ППС за срок от шест месеца, с отнети документи: СРМПС №******** и ******* и отнети три регистрационни табели с номер: 2 бр.****** – на МПС и 1 бр.****** – на ремарке.
Заповедта е обоснована с това, че мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ Пловдив при ОДМВР Пловдив е съставил АУАН №GA 123110/22.01.2020 г. против М.С.А. за това, че на 22.01.2020 г. около 15:08 часа, в община Марица, на път втори клас №II-56, км.90, като водач е управлявал лек автомобил Мерцедес МЛ 270 ******, теглещ ремарке за лек автомобил Нивиадов ****** – двуосно с максимална допустима маса 2700 кг. от категория 02, като управлява моторно превозно средство, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство – водачът няма категория Е, с което виновно е нарушил чл.150А, ал.1 от ЗДвП.
Видно от разписката на гърба на заповедта, препис от същата е връчен на жалбоподателя срещу подпис на 30.04.2020 г.
Жалбата срещу заповедта е подадена на 05.05.2020 г.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна – адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и е издадена от компетентен административен орган.
На основание чл.172, ал.1, изр.първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2а от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица.
По делото е представена Заповед №8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл.165 от ЗДвП, относно: определяне на служби за контрол по ЗДвП, с т.3, предл.първо от която Областните дирекции на МВР, като основни структури на Министерството на вътрешните работи, са определени да осъществяват контрол по Закона за движение по пътищата. Респективно Директорите на областните дирекции на МВР се явяват ръководители на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни мерки, съгласно чл.31, т.2 от ЗМВР.
Видно от
представената по делото Заповед №317з-391/06.02.2017 г., която е цитирана и в
оспорения акт, Директорът на ОДМВР Пловдив, в изпълнение на Заповед
№8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи и на основание и чл.43,
ал.4 от ЗМВР, е оправомощил длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив, включително
(т.7) началниците на групи в сектор „Пътна полиция”, да прилагат с мотивирана
заповед принудителни административни мерки, включително такива по чл.171, т.2а
от ЗДвП, с което се явява доказана материалната и териториална компетентност на
оправомощеното лице – издател на акта. С представената Заповед
№8121К-5154/02.06.2017 г. на Министъра на вътрешните работи за преназначаване
на инспектор М. В. М.на ръководна длъжност Началник на група
„Административно-наказателна дейност и отчет на водачите“ в сектор „Пътна
полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Пловдив, се удостоверява и
персоналната компетентност на подписалото обжалваната ЗППАМ лице.
Съгласно чл.171, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.
Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл.59, ал.2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта, което я прави надлежно мотивирана.
Посочената като правно основание за издаването на процесната ЗППАМ разпоредба на чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП, в приложимата ѝ редакция, действаща към датата на издаване на заповедта (изм.ДВ бр.2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.), предвижда да се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
От фактическа страна в процесната ЗППАМ са изложени обстоятелствата, че на определена дата и място М.С.А. е управлявал конкретно индивидуализирано моторно превозно средство – лек автомобил, теглещ ремарке за лек автомобил, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, а именно като има категория В, но няма категория Е, за което му е съставен и АУАН. Посочените в заповедта фактически обстоятелства са напълно достатъчни за адресата на принудителната административна мярка да разбере за какво се налага тя, както и да бъде упражнен съдебния контрол върху заповедта за налагането ѝ. Несъмнено административният орган е приел за осъществена хипотезата, при която водачът управлява МПС, при положение че „не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство“. Изложеното в ЗППАМ фактическо описание от друга страна е напълно достатъчно да обоснове налагането на собственика на управляваното пътно превозно средство ПАМ по смисъла на приложената правна норма и изцяло кореспондира с посоченото в Заповедта правно основание за прилагане на принудителната мярка.
При преценка материалната законосъобразност на обжалваната заповед, съдът съобрази следното:
В разпоредбата на чл.150а, ал.1, предл.първо от ЗДвП е предвидено, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.
Според ал.2 на чл.150а от ЗДвП, за определяне правоспособността на водачите моторните превозни средства се делят на следните категории, различни от тези по чл.149, обозначени с латински букви:
„т.6. категория В – моторни превозни средства с допустима максимална маса, която не надвишава 3500 kg, проектирани и конструирани за превоз на не повече от 8 пътници плюс водача; моторните превозни средства от тази категория могат да образуват състав с ремарке с допустима максимална маса, която не надвишава 750 kg; без да се нарушават разпоредбите на правилата за одобряване на типа за съответните превозни средства, моторни превозни средства от тази категория могат да образуват състав с ремарке с допустима максимална маса, надвишаваща 750 kg, при условие че допустимата максимална маса на състава не надвишава 4250 kg;
т.7. категория ВЕ – без да се нарушават разпоредбите на правилата за одобряване на типа за съответните превозни средства, състав от пътни превозни средства, с теглещо превозно средство от категория В и ремарке или полуремарке, когато допустимата максимална маса на ремаркето или полуремаркето не надвишава 3500 kg“.
В §6, т.20 от ДР на ЗДвП е дефинирано понятието „състав от пътни превозни средства“ като механично свързани пътни превозни средства, които участват в движението по пътищата като едно цяло.
В процесния случай по делото не е спорно, че жалбоподателят притежава СУМПС, валидно за управление на МПС категория В.
Регламентираните в обсъдения правен режим категории на МПС са приложими към съответните моторни превозни средства, съобразно техническите им характеристики, включително и когато същите участват в състав от пътни превозни средства. Съответно в случаите, попадащи в хипотезата на чл.150а, ал.2, т.7 от ЗДвП, е необходимо водачът да притежава свидетелство за управление, валидно за категория ВЕ, независимо от притежаваната категория В за теглещото превозно средство. Текстът на чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП е ясен и не буди съмнение, че мярката се прилага спрямо пътното превозно средство, т.е. в хипотезата на управление на състав от ППС може да бъде прекратена регистрацията както на моторното превозно средство, така и на тегленото с него ремарке или полуремарке.
Повдигнатият от жалбоподателя като спорен въпрос е дали управляваният от него състав от пътни превозни средства – моторно превозно средство и ремарке, следва да се управлява от лице, притежаващо категория ВЕ. В конкретния случай, видно от извлечението от информационния масив на МВР и свидетелството за регистрация, теглещият лек автомобил Мерцедес МЛ 270 ЦДИ е с технически допустима максимална маса от 2870 кг., което изисква водачът да притежава категория В, съгласно първата хипотеза на чл.150а, ал.2, т.6 от ЗДвП. Когато обаче към него се прикачи ремарке, в зависимост от техническите показатели на ремаркето, се определя и необходимата категория. В процесния случай тегленото ремарке Нивиадов БР2 има технически допустима максимална маса от 2700 кг., която надвишава 750 кг. и не е налице втората хипотеза на чл.150а, ал.2, т.6 от ЗДвП. Не е налице и третата хипотеза на тази норма, при която за ремарке с допустима максимална маса, надвишаваща 750 кг., следва да бъде изпълнено и условието допустимата максимална маса на състава да не надвишава 4250 кг., което в случая не е спазено. Тъй като допустимата максимална маса на състава от пътни превозни средства (с теглещо превозно средство от категория В и ремарке) надвишава тази стойност (кумулативно допустимата максимална маса на ремаркето не надвишава 3500 кг.), то е налице хипотезата, предвидена в чл.150а, ал.2, т.7 от ЗДвП и водачът следва да има категория ВЕ, каквато М.С.А. не притежава – същият не притежава категория Е. Неоснователно е наведеното в жалбата твърдение, че в случая по отношение на ремаркето следвало да бъде взета предвид посочената в Свидетелството за регистрация (G) – „маса на превозното средство“ от 580 кг. Разпоредбата на чл.150а, ал.2, т.6, предл.последно от ЗДвП изрично си служи с понятието „допустимата максимална маса на състава“, а не визира масата на превозното средство (маса без товар (G) по смисъла на чл.19, ал.4, т.9 от ППЗДвП), тъй като наличието или липсата на товар е ирелевантно към определяне необходимата категория на ППС.
Визираната в чл.189, ал.2 от ЗДвП доказателствена сила на редовно съставения и приложен по делото АУАН Серия GA, №123110 не е оборена относно установените с него обстоятелства, а наложената на жалбоподателя принудителна административна мярка е съобразена с материалноправните разпоредби и съответна на целта, която преследва закона с постановяването на актове от категорията на процесния.
Не се установи при издаването на оспорената заповед да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Заповедта следва да бъде потвърдена, а подадената срещу нея жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.А. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-1030-000199 от 22.01.2020 г., издадена от Началник група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: