Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр. София, 10.05.2024г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I ГО, I-18 състав, в открито заседание на 11.04.2024г., в състав:
Председател: ПЕТЪР
БОСНЕШКИ
Секретар: Ели Гигова
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №16586 по описа на съда за 2015г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от „К.П.1” ООД, с ЕИК:******, със седалище и адрес на управление:***, срещу Я.Д.Д., с ЕГН:**********, и К.И.С., с ЕГН:********** и адрес: ***, с правно основание чл.45 ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 156 048 /сто петдесет и шест хиляди четиридесет и осем/ лева, представляваща обезщетение за виновно причинени на дружеството имуществени вреди, представляващи невъзстановената част от противоправно отнетата от двамата ответници от касата на „К.П.1” ООД сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане- 21.12.2010г. до окончателното заплащане на сумата.
Ответникът Я.Д.Д. е починал на 14.04.2020г., като ищецът е направил отказ от иска срещу наследниците му. С влязло в сила определение на СГС от 08.12.2023г. производството по делото е прекратено в частта му срещу наследниците на Я.Д.Д..
Производството по делото е продължило само в частта му срещу ответника К.И.С., от когото се претендира процесната сума в размер на 156 048лв.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника К.И.С., с който е изразил становище, че искът е частично допустим по отношение на сумата в размер на 13 288,00 лева, която се явява заявени от ищеца собствени средства, удостоверени с приложен Протокол от 21.12.2010г. В останалата част от претендираното обезщетение в размер на 142 760.00 лева е предполагаема собственост на други юридически лица - „Г.К.“ ООД, ЕИК ******, „Г.К.- 1“ ООД, ЕИК ******,,Г.К. - 2“ ООД, ЕИК ******, „Г.К. - 3“ ООД,ЕИК ******, по отношение на която искът е недопустим. По аргумент от императива на нормата на чл. 26, ал. 2 ГПК, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съда, освен в изрично предвидените от закона случаи.
При условията на евентуалност се иска отхвърляне на иска като неоснователен. Ответникът оспорва наличието на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД. Твърди, че не е извършвал деликт- присвояване на сума от ищеца. Твърди, че е недоказан размера на отнетата сума. Оспорва редовността на счетоводството на ищеца, като твърди, че не за всички суми постъпващи в касата на ответника са съставяни документи.
С отговора на исковата молба ответникът К.И.С. е предявил насрещен иск с правно основание чл.49 ЗЗД, срещу ищеца „К.П.1” ООД, с който се иска осъждане на „К.П.1” ООД да му заплати сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от загуба на среда, приятели, социални връзки и контакти с колеги и приятели, претърпени болки и страдания, влошено здравословно състояние следствие на ареста, физическия и психически тормоз, нарушени семейни взаимоотношения с децата и близките, нарушения душевен мир.
В законоустановения срок е подаден отговор на насрещния иск от „К.П.1” ООД, с който насрещният иск се оспорва като нередовен. При условията на евентуалност се иска отхвърляне на насрещния иск като неоснователен. Оспорва се наличието на противоправно деяние на ответника, тъй като ареста, както и последващите го неблагоприятни за ищеца последици са извършени от държавни органи, като са правомерни. Не е налице злоупотреба с право, от което да са произтекли вреди за ищеца.
По
допустимостта:
Съдът намира, че производството по делото е допустимо, поради което и следва да се произнесе по съществото.
Съгласно константната съдебна практика процесуалната легитимация на страните е предпоставка за допустимост на иска, докато материалната легитимация обуславя основателността на иска. Процесуалната легитимация и на двете страни следва не от някакви обективни факти, които трябва да се издирят и докажат, а единствено от твърденията на ищеца относно спорното право, така както същото е индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба. Съдът намира, че с исковата молба ищецът твърди, че процесната сума се дължи изцяло от ищеца, поради което главният иск е допустим, като е въпрос по същество дали твърдението на ищеца е основателно.
По основателността:
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД всеки и длъжен до поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
За да бъде основателен иск с правно основание чл.45 ЗЗД ищецът следва да докаже кумулативното наличието на следните елементи на фактическия състав: противоправно деяние – действие или бездействие, вреда, причинна връзка между тях и размер на вредата. Последният елемент от фактическия състав е вина, която се предполага по силата на обозримата презумпция на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като доказателствената тежест за оборването на презумпцията е на ответника.
Видно от влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 4361/2014г. СГС, НО, 6 състав, че на 21.10.2010г. ответникът, К.И.С., като помагач, в съучастие с починалия Я.Д., като извършител, умишлено е улеснил последния, да присвои от „К.П.1“ ЕООД парична сума в размер на 13 288 лева, които Я.Д. е владеел и пазел. С Решение №500/16.11.2017г. по внохд№389/2017г. на СГС изрично е посочено, че обвинението е доказано до сумата от 13 288 лева, която е била присвоена от подсъдимите, тъй като същата сума е била собственост на „К.П.1” ООД. За разликата над тази сума до пълния повдигнат размер на обвинението същото е недоказано. Така постановеното въззивно решение е потвърдено по касационен ред, като по отношение на подсъдимия К.С. престъплението е преквалифицирано по чл.206, ал.1 НК, вр. чл.20, ал.4 НК.
Съгласно чл.300 от ГПК, гражданският съд, който разглежда гражданските последици от деянието, е обвързан от посоченото в присъдата по НОХД № 4361/2014г. на Софийският градски съд относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Съгласно съдебната практика, намерила израз в Решение № 139 от 29.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 504/2018 г., II г. о., ГК, и Определение № 408 от 10.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2498/2019 г., II т. о., ТК, всичко, което присъства в изпълнителното деяние като действие /респ. бездействие/, относимо към конкретен юридически факт, следва да бъде прието като вече разрешено за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от присъдата. Влязлата в сила присъда формира сила на пресъдено нещо относно размера на причинените вреди и е задължителна за гражданския съд само когато размерът на вредите е елемент от фактическия състав на престъплението. Когато деянието не обхваща във фактическия си състав размера на щетата, приетото в присъдата не е задължително; констатации за други факти, които не са елемент от престъпния състав, нямат обвързваща сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 206, ал. 1 НК, който противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази, се наказва за обсебване с лишаване от свобода от една до шест години. Престъплението по чл. 206, ал. 1 НК обсебване включва във фактическия си състав престъпно своене на чужда вещ, която деецът владее или пази на определено правно основание, включително и отказ същата да бъде върната при поискване от лицето, което му я е предоставило. Обсебване е налице, когато определено физическо лице, получи на някакво правно основание чуждо имущество да го владее или пази, но извърши с него неправомерен акт на имуществено разпореждане в свой личен или чужд интерес. Съгласно постоянната практика на ВКС размерът на щетата е от съществено значение за престъплението обсебване, тъй като обсебването в големи или особено големи размери е елемент на квалифицираните състави на същото престъпление – чл. 206, ал. 3 и ал. 4 НК.
В процесния случай съдът намира, че размерът на щетата при обсебването е елемент от състава на престъплението по н.о.х.д. № 4361/2014г. СГС, за което има влязла в сила присъда. Именно промененият размер на щетата е дал основание на въззивният и касационният съд да извършат преквалификация на деянието, като приемат, че е налице основният състав на престъплението по чл.206, ал.1 НК.
Предвид гореизложеното настоящият състав намира, че същият е длъжен да приеме, че на 21.12.2010г. ответникът е присвоил от ищцовото дружество сумата от 13 288 лева, като така му е причинил вреда в същия размер.
По делото няма нито твърдения, нито доказателства за това ответникът да е възстановил на ищеца горепосочената сума.
Предвид гореизложеното съдът намира, че искът следва да бъде уважен до сумата от 13 288 лева, като за разликата до пълния му предявен размер от 156 048лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
За да отхвърли иска за разликата му до пълния предявен размер съдът съобрази задължителната сила на присъдата по НОХД № 4361/2014г. на Софийският градски съд, както и забраната да пререшава правния спор, разрешен със същата. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ГПК, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съда, освен в изрично предвидените от закона случаи. В процесния случай ищецът не може да предяви пред съд права на други юридически лица, макар и същите да са свързани лица.
На основание чл.86 ЗЗД следва да бъде присъдена законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане- 21.12.2010г. до окончателното заплащане на сумата
По
насрещния иск:
По насрещния иск с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД ищецът следва да докаже кумулативното наличието на следните елементи на фактическия състав: противоправно деяние – действие или бездействие, вреда, причинна връзка между тях, размер на вредата и авторство на лице, на което е възложена определена работа, като вината на последното се презумира. Отговорността на ответника като юридическо лице, има характер на обективна, безвиновна и гаранционно-обезпечителна, като субектът отговаря за виновно поведение на друго лице, без самият той да е носител на вина в юридическия смисъл.
Съдът намира, че ищецът по насрещния иск К.И. нито е доказал противоправно поведение лица, на които „К.П.1” ООД е възложило някаква работа, нито вреди, поради което и искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По
разноските:
Ищецът е доказал разноски в общ размер на 12241,92лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение. В съответствие с уважената част от исковете на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 1042,44лв., представляваща направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА К.И.С., с ЕГН:********** и адрес: ***, да заплати на „К.П.1” ООД, с ЕИК:******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.45 ЗЗД, сумата от 13 288,00 лева, представляваща обезщетение за виновно причинени на дружеството имуществени вреди, изразяващи се в противоправно присвоена от касата на „К.П.1” ООД сума на 21.12.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане- 21.12.2010г. до окончателното заплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата му до пълния предявен размер от 156 048 /сто петдесет и шест хиляди четиридесет и осем/ лева.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН насрещния иск, предявен от К.И.С., със снета самоличност, срещу „К.П.1” ООД, със снети данни, с правно основание чл.49 ЗЗД, вр.чл.45 ЗЗД, с който се иска осъждане на „К.П.1” ООД да му заплати сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от загуба на среда, приятели, социални връзки и контакти с колеги и приятели, претърпени болки и страдания, влошено здравословно състояние следствие на ареста, физическия и психически тормоз, нарушени семейни взаимоотношения с децата и близките, нарушения душевен мир.
ОСЪЖДА К.И.С., с ЕГН:********** и адрес: ***, да заплати на „К.П.1” ООД, с ЕИК:******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 1042,44лв., представляваща направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в съответствие с уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен срок от връчване на препис от решението на страните.
СЪДИЯ: